№ 1226
гр. Русе, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101963 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД срещу Г. К. Л., в която
се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2020г. за сумата от 15 000лв. изцяло предоставена на
ответницата. Заемът следвало да бъде върнат при условията на договора и
Общите условия към него за срок от 48 месеца. Твърди се, че ответницата е
изпаднала в забава, при която съгласно т.18.1 от Общите условия на Договора,
дължимата главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка в размер на 10 %. Ответницата допуснала нередовност в плащанията
на вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането. Забавата била налице по отношение на дължимите
вноски от месец ноември 2022г. Общият размер на просрочената сума
възлизал на 3443,46лв. Твърди се, че кредиторът е уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление от 03.10.2023г.
За дължимите суми по кредита, банката депозирала заявление по реда
на чл. 417 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч.гр.дело №
****/2023г. по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение
1
и изпълнителен лист за сумите: 8041,32лв. – главница; 473,59лв. – договорна
лихва; 155,84лв. – лихвена надбавка за забава; 49,82лв. – обезщетение за
забава; 120,00лв. – разходи при изискуем кредит; държавна такса в размер на
176,81лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.
С оглед дадените от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли да
бъде постановено решение, с което горепосочените суми да бъдат признати за
дължими от ответницата на ищеца „Банка ДСК“ АД.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява
становище за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2020г. между „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и Г. К. Л. е сключен
договор за кредит за текущо потребление в размер на 15000лв. за срок от 48
месеца. Уговорен е променлив лихвен процент за използвания кредит в размер
на 5,95% към датата на сключване на договора, а ГПР в размер на 7,18%. В чл.
18 от Общите условия към договора е уговорено, че при забава в плащанията
дължимата главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 %.
Според счетоводните записвания на ищцовата банка, непогасените от
ответницата вноски, преди обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането са 12 бр. с падежи от 15.11.2022г. до 15.10.2023г., като общия
размер на просрочената сума е 3443,46лв.
С покана-уведомление до ответницата, връчена на 23.10.2023г. по реда
на чл. 47 ГПК, кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита.
Според заключението на изготвената в настоящото производство
съдебно-икономическа експертиза, отпуснатата в заем сума в размер на
15000лв. е изцяло преведена по сметка на ответницата. Последната е
извършвала погасяване по договора до 15.11.2022г., като е налице забава по
отношение на дължимата вноска за месец ноември 2022г. до осчетоводяването
на кредита като предсрочно изискуем на 07.11.2023г. е налице просрочие по
12 вноски в общо размер на 3443,46лв., размерът на непогасените задължения
към датата на подаване на заявление от кредитора за издаване на заповед за
2
изпълнение е в размер на : 8041,32лв. главница, 473,59лв. договорна лихва,
155,84лв. лихвена надбавка за периода 15.11.2023г. до 04.11.2023г., 49.82лв.
законна лихва за периода от 07.11.2023г. до 23.11.2023г. и 120лв. разход по
изискуем кредит.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.
№****/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена Заповед
№***/01.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно:
8041,32лв. главница, ведно със законна лихва за период от 28.11.2023г. до
изплащане на вземането, 473,59лв., договорна (възнаградителна) лихва за
период от 15.11.2022г. до 06.11.2023г., 155,84лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.11.2022г. до 06.11.2023г., 49,82лв.
законна лихва за периода 07.11.2023г. – 23.11.2023г., 120лв. дължими разходи
при изискуем кредит, както и за сумите 176,81лв. заплатена държавна такса и
150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът
по заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства установяват
възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от
ответника на отпуснатата в заем сума.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява
размерът на изплатените от ответницата суми по кредита и останалите като
дължими такива, които изцяло съответстват по основание и размер на
претендираните в настоящото и заповедното производство суми.
Въпреки липсата на възражения от ответната страна, при извършена
служебна проверка от съда за наличието на неравноправни договорни клаузи,
на които да се основава кредиторовата претенция, такива не се установяват.
3
Основното задължение на кредитополучателят е да върне получената в
заем сума (чл. 240 ЗЗД). След обявяването на предсрочната изискуемост на
задължението на ответницата по процесния договор, същата следва да
заплати дължимите на кредитора суми за неизплатена главница, договорна
лихва, обезщетение за забава и разходи, изрично предвидени в условията на
договора.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде изцяло
уважена като доказана по основание и размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 344,84лв. държавна такса, 600лв.
депозит за особен представител и 200лв. юрисконсултско възнаграждение, или
общо 1144,84лв. За заповедното производство по ч.гр.д.№****/2023г. по описа
на РС – Русе в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
326,81лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. Л. ЕГН********** с
постоянен адрес ********, дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19,
представлявана от изп. директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева
Митева сумите: 8041,32лв. главница, ведно със законна лихва за период от
28.11.2023г. до изплащане на вземането, 473,59лв., договорна лихва за период
от 15.11.2022г. до 06.11.2023г., 155,84лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.11.2022г. до 06.11.2023г., 49,82лв. законна
лихва за периода 07.11.2023г. – 23.11.2023г., 120лв. дължими разходи при
изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед №***/01.12.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№****/2023г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Г. К. Л. ЕГН********** с постоянен адрес ********, да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19, сумата от 1144,84лв. разноски за
4
настоящото производство и сумата от 326,81лв. разноски по ч.гр.д.
№****/2023г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5