Решение по дело №11422/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3960
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20211100511422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3960
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100511422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20153840 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 38568/2019 г. на
Софийски районен съд, 128-ми състав, е осъдил В. В. В. с ЕГН:********** да заплати на
„ДЗИ О.з.” ЕАД с ЕИК:**** сумата от 767.07 лв., представляваща заплатено от ищеца
обезщетение по щета № 44012131706534 във връзка с виновно причинено от В. В. В. пътно-
транспортно произшествие на 10.03.2017 г. в гр.София, при което е управлявал л. а. „Тойота
Ярис“ с рег.№ **** и е реализирал удар с л. а. „Мерцедес“ с рег.№ ****, при употреба на
алкохол, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.07.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
В. В. В., действащ чрез назначения му особен представител. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на
неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е приел за доказан и
основателен предявения иск. Твърди се, че районният съд не е съобразил липсата на
елементи от фактическия състав за уважаване на иска – недоказвано изплащане на щетата
на собственика на увредения л. а. и липсата на надлежни доказателства за вида на
настъпилите увреждания на л. а. и за стойността на техния ремонт. Моли се за уважаване на
въззивната жалба, отмяна на решението на районния съд и за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба - „ДЗИ О.з.” ЕАД, действащ чрез процесуалния си
1
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на
решението на районния съд. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото
дружество от въззивната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е уважен,
първоинстанционният съд е приел за доказани обстоятелствата, че на 10.03.2017 г. в
гр.София, ул.“Костенски водопад“ ПТП, с участието на л.а.Мерцедес с рег.№ ****,
управляван от И.Р. и л.а. Тойота с рег.№ ****, управляван от ответника В. В. В.. Съобразно
отразеното в съставения за ПТП протокол № 1673865, виновен за произшествието е В. В.. За
така установените нарушения на В. са наложени административни наказания с наказателно
постановление № 17-4332- 003772/24.03.2017 г. Отделно от това с окончателно решение №
12330/16.11.2017 г., постановено по внохд № 4036/2017 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен
състав, е потвърдена присъда от 31.07.2017 г., постановена по нохд № 11692/2017 г. по
описа на СРС, НО, 15 състав, с която В. В. В. е признат за виновен за това, че на 10.03.2017
г. около 15.40 ч. в гр.София, на ул.“Костенски водопад“, преди кръстовището с ул.“Георги
Измирлиев“, противозаконно е отнел чуждо МПС, а именно л.а.Тойота с рег.№ ****, и за
това, че е управлявал това МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а
именно 1.4 промила и под въздействие на упойващо вещество - клоназепам. Също така, че
към дата 10.03.2017 г. МПС л.а. л.а. Тойота с рег.№ **** е имал валидна имуществена
застраховка „Каско +“ съгласно застрахователна полица № 440116213080450 на „ДЗИ О.з.”
2
ЕАД и сключения анекс № 01/26.10.2016 г. към нея с новия собственик на автомобила –
И.С.. За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета № 44012131706534. След направен оглед на
застрахования автомобил, експерт при ищцовото дружество е съставил опис на увредените
части. От представените по делото фактура, възлагателно писмо и преводно нареждания се
установява, че „ДЗИ О.з.” ЕАД е изплатило следната сума за отстраняване на увредите на
автомобила - 752.08 лв. в полза на доверен сервиз на „А.**“ ЕООД. Отделно от това
застрахователят е извършил и допълнителни разноски от 15.00 лв. по определяне на
обезщетението.
Според заключението на съдебна авто-техническа експертиза, приета в
първоинстанционното производство, която районният съд обосновано е кредитирал,
механизмът на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола за ПТП, съответства
на описаните от застрахователя повреди по л. а. „Тойота Ярис“ с рег.№ ****, които се
намират в зоната на удара. Вещото лице е определило стойност на ремонт на автомобила по
средни пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер на 816,80 лв.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
В разглеждания случай, са налице всички предпоставки, за да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД срещу водача, причинил
вредата - В. В. В.. По безспорен начин се установява виновно противоправно поведение от
страна на водача на л. а. „Тойота Ярис“ с рег.№ ****, който непосредствено преди да
настъпи процесното ПТП противозаконно го е отнел от собственика му и го е управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.4 промила и прод въздействието на наркотични
вещества. С окончателно решение № 12330/16.11.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. №
4036/2017 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав, е потвърдена присъда от 31.07.2017
г., постановена по нохд № 11692/2017 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, с която В. В. В. е
признат за виновен за това, че на 10.03.2017 г. около 15.40 ч. в гр.София, на ул.“Костенски
водопад“, преди кръстовището с ул.“Георги Измирлиев“, противозаконно е отнел чуждо
МПС, а именно л.а.Тойота с рег.№ ****, и за това, че е управлявал това МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.4 промила и под въздействие
на упойващо вещество - клоназепам. Чл. 300 ГПК задължава гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд в присъдата
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От друга страна от заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза, която
въззивният съд също кредитира, се установява механизма на настъпване на ПТП и
причинените от него вреди. Вещото лице е категорично, че установените щети по л.а.
Тойота се намират в причинно-следствена връзка с конкретното ПТП, което е настъпило
поради удар от водача на л. а. Тойота със спрелия пред него на червен светофар л. а.
3
Мерцедес. Стойността на щетите експертът е определил на 816.80 лв. По категоричен начин
се доказва, че след настъпване на процесното застрахователното събитие, „ДЗИ О.з.” ЕАД е
изплатило застрахователно обезщетение на застрахования при него увреден собственик и се
е суброгирал в правата му да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение от
виновния причинител на деликта. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита за
установени по категоричен начин на всички елементи от фактическия състав на иска по чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, който правилно е уважен от районния съд.
Напълно неоснователни са обективираните във въззвината жалба възражения. Следва
ясно да се посочи, че по делото са налице безспорни доказателства за валидна застраховка
„Каско +“ съгласно застрахователна полица № 440116213080450 на „ДЗИ О.з.” ЕАД по
време на настъпване на процесното ПТП. По време на действието на застрахователното
правоотношение собствеността на процесното МПС е прехвърлена, като в съответствие с чл.
413 КЗ и във връзка с това обстоятелство е съставен и анекс № 01/26.10.2016 г. между „ДЗИ
О.з.” ЕАД и новия собственик на автомобила – И.С.. Няма правно значение кое точно лице е
уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, определящото за
основателността на разглеждания иск е действителното заплащане от страна на
застрахователя на стойността на ремонта на л. а. В случая плащането е към доверения
сервиз, където е извършен ремонта. Ето защо е безспорно, че обезщетението е ползвало
собственика на процесното МПС съгласно покритието на застраховката. Също така видът и
стойността на урежданията, които са настъпили в резултат на процесното ПТП, са доказани
от писмените доказателства и заключението на авто-техническата експертиза. Следва да се
подчертае, че са напълно безпочвени твърденията на въззивника за разминаване между
установените в протокола за ПТП вреди, описаните от застрахователя повреди и
констатираните такива от вещото лице по приетата от районния съд авто-техническа
експертиза.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство:
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право да му бъдат
присъдени сторените от него разноски. Съгласно представен от него списък по чл. 80 ГПК и
надлежни доказателства въззивникът следа да бъде осъден да му заплати 505 лева, от които
355 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева внесен депозит за възнаграждение
на особения представител на въззивника. Напълно неоснователно са възраженията на
особения представител на въззивника срещу размера на заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемия. Размерът от 355
лева е под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това начинът за определяне
на дължимия размер за процесуално представителство на определен особен представител е
различен от начина на договаряне на размера на адвокатското възнаграждение на ангажиран
от страна в процеса по силата на договор за защита и правно съдействие процесуален
4
представител. В разглеждания случай конкретният размер на възнаграждение на адв.
Койчева е определен с влязло в сила определение на въззивния съд от 15.12.2021 г.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20153840 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. №
38568/2019 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав.
ОСЪЖДА В. В. В. с ЕГН:********** да заплати на „ДЗИ О.з.” ЕАД с ЕИК:**** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
505 лева, от които 355 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева внесен депозит
за възнаграждение на особения представител на въззивника.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5