№ 797
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500396 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 304439/29.12.2021г. депозирана от ЧСИ И.С.,
рег. № 712, в качеството му на трето лице – помагач на ответната страна, чрез адв. Б.А.,
срещу решение № 262924/08.12.2021г., постановено по гр. дело № 371/2021г. по описа на
ВРС, IX-ти състав, с което е уважен предявения в условията на евентуалност обратен иск, с
който въззивникът е осъден да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„О.“ № 34, ет. 7, ап. 27 сумата в общ размер от 15882,08 лв. /петнадесет хиляди осемстотин
осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от нея
в резултат от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от
които: 15198.16 лв. – разлика в цената за 1/12 част от имота; 395.15 лв. – разлика за 1/12 част
от местен данък; 273.57 лв. – разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 15.20 лв. –
разлика за 1/12 част от такса за вписване, ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.03.2021г., до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата е изразено становище за недопустимост, в евентуалност за неправилност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Въззивникът намира привличането му като трето лице помагач на ответната
страна за недопустимо, поради липса на правен интерес. Сочи се, че между подпомаганата и
подпомагащата страна липсват материалноправни отношения, а такива съществуват между
подпомаганата страна и длъжника – собственик. По неправилността на решението сочи, че
съдът е следвало да обсъди всички доводи за допустимостта и основателността на обратния
иск, но това не е сторено. Намира, че в конкретния случай не е налице действие или
бездействие на ЧСИ, което да има за последица имуществената му отговорност. Сочи, че
ЧСИ е изпълнил задълженията си по чл.483 от ГПК, съсобствениците на имота са били
уведомени за извършените действия от ЧСИ и не са възразили относно размера на
1
изнесената на публична продан идеална част от имота, което бездействие се обяснява с
твърдения за умишлено въвеждане в заблуждение на ЧСИ. Намира, че предявяването на
отрицателен иск за собственост между главните страни е с цел ангажиране на отговорността
на съдебния изпълнител за вреди и представлява нарушаване на правото на добросъвестност
на страните в исковия и изпълнителния процес, както и злоупотреба с права. Ето защо
заключава, че е налице симулативен процес, тъй като същият не е с оглед защита на
действително накърнени права , тъй като такъв правен спор между страните няма.
Последните са били наясно, че покупната цена на ½ ид.ч. от имота по делбата е била
платена със собствени средства на наследодателят им П. Д. и поради това са декларилали по
1/3 ид.ч. от имота в Община Варна. Счита, че дори и да се приеме, че са причинени вреди от
действията на ЧСИ, то същите са при условията на съпричиняване. Отправеното искане е да
се обезсили постановеното решение в частта, с която е уважен обратния иск, като
постановено по недопустим иск, в евентуалност да се отмени в същата част, като
неправилно и да се постанови ново, с което обратния иск се отхвърли като неоснователен.
Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М.Д., ответник в
първоинстанционното производство, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и
се моли за неговото потвърждаване. Намира за ирелевантно обстоятелството какъв размер на
дяловете е считал, че притежава всеки един от наследниците, както и кои от тях са
обитавали имота към датата на описа и какви са били отношенията помежду им. Сочи, че
законът е вменил само задължение на ЧСИ да извърши пълна проверка на притежаваните от
всеки от съсобствениците квоти на собственост преди да пристъпи към описа на частта на
имота. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ИВ. Й. Д., ищец в
първоинстанционното производство.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 304439/29.12.2021г.
депозирана от ЧСИ И.С., рег. № 712, в качеството му на трето лице – помагач на ответната
страна, чрез адв. Б.А., срещу решение № 262924/08.12.2021г., постановено по гр. дело №
371/2021г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което е уважен предявения в условиятана
2
евентуалност обратен иск, с който въззивникът е осъден да заплати на М. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „О.“ № 34, ет. 7, ап. 27 сумата в общ размер от 15882,08
лв. /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат от незаконосъобразните
действия на съдебния изпълнител имуществени вреди, от които: 15198.16 лв. – разлика в
цената за 1/12 част от имота; 395.15 лв. – разлика за 1/12 част от местен данък; 273.57 лв. –
разлика за 1/12 част от такса по т. 23 от ТТРЗЧСИ; 15.20 лв. – разлика за 1/12 част от такса за
вписване, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на обратния иск в съда – 23.03.2021г., до окончателното погасяване на
задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 396/2022г. на ВОС за 15.03.2022г. от
14.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3