Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Габрово, 8.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и втори май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 49 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл. 197,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от ДОПК.
Настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-375 от 25.02.2020 г.,
подадена от Д.М.Г. *** с ЕГН: **********, чрез адв. Г. Димитрова Г. от ВТАК.
Обект на оспорване е Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ОМ/ № С
200007-022-0001473 от 16.01.2020 г., в частта му в която е потвърдено с Решение
№ 24 от 12.02.2020 г. на ТД на НАП - Велико Търново. Иска се отмяна на
процесното Постановление в потвърдената с така посоченото Решение част.
С
Постановлението за налагане на ОМ, издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Велико Търново, на жалбоподателя е наложен запор върху вземане от трето
задължено лице – НОИ, ТП - Габрово, върху отпусната на жалбоподателя и
получавана от него пенсия за сумата от 3 487.75 лв.
Мотивите за
издаването на процесния ИАА, съдържащи се в преписката по неговото издаване и в
потвърдителното Решение, са следните: Жалбоподателят Г. твърди, че на
23.01.2020 г. е получил писмо от ТП на НОИ Габрово, с което е уведомен, че ще
му бъде наложена удръжка от пенсия в размер на 118, 55 лв. месечно, считано от
1.02.2020 г., като до този момент не е знаел, че има задължения към държавата,
вкл. и че против него има образувано изпълнително производство. След
получаването на писмото посетил офис на НАП в гр. Габрово и провел среща с
публичен изпълнител. На тази среща, състояла се на 28.01.2020 г., му били
връчени всички документи, които публичният изпълнител бил издал по
изпълнителното дело, вкл. съобщението за доброволно изпълнение, което било
издадено от преди две години. Като длъжник, до момента на получаването на
книжата той не е бил уведомен за началото на производството против него, не му
е дадена възможност за доброволно изпълнение, вкл. и не е могъл да реализира
правото си на защита, като възрази за изтекла погасителна давност на
задължението. За тези две години са му начислени и лихви за забава, каквито не
биха били налице, ако е бил поканен и му е била предоставена възможност за
доброволно изпълнение. Допълнително жалбоподателят сочи, че е сериозно болен,
има решение на ТЕЛК с оценка за 100% неработоспособност.
Въз основа на
тези възражения директор ТД на НАП – Велико Търново сочи, че против Г. е било
образувано изпълнително дело № ********* от 2018 г. за събиране на установени и
изискуеми задължения по подадени от него декларации – образец 6 за дължими
осигурителни вноски и такива за здравно осигуряване за периоди 2006 – 2017 г.
За образуването на това изпълнително дело е издадено Съобщение за доброволно
изпълнение изх. № С 180007-048-0006612 от 29.01.2018 г., което му било връчено
на 28.01.2020 г. Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията по декларации, по които
задълженото лице самό изчислява основата и задълженията за данъци и/или
за осигурителни вноски, се внасят в срокове, определени в закона. Подавайки
декларации обр. 6, Г. е бил задължен да внася и задълженията си, установени на
база на същите. Установените с декларациите задължения не са платени, органите
по събиране на държавни вземания са направили проучване на имущественото
състояние на длъжника и са установили, че той не притежава движимо и недвижимо
имущество, върху което може да се проведе изпълнението. С ПНОМ № С
200007-022-0001473 от 16.01.2020 г. е наложен запор върху вземане от трето лице
– НОИ, върху изплащаната на лицето пенсия. Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК
изпълнението се насочва върху цялото имущество на длъжника и ако той не е
съгласен с вида и размера на наложената му ОМ разполага с възможност да поиска
замяна по реда на чл. 199 от кодекса, както и да направи предложение по реда на
чл. 214 от същия, за насочване на изпълнението върху други свои движими и
недвижими вещи. Процесното изпълнение е наложено върху имущество, съставляващо
годен обект за принудително изпълнение – запор върху вземане от трето лице
/НОИ/, като в запорното съобщение до НОИ изрично е посочено кои суми и в какъв
размер не се запорират, съгласно изискванията на чл. 213 от ДОПК.
Конкретно
относно възраженията за лишаване от право на защита срещу изпълнителните
титули, вкл. чрез отправяне на възражение за изтекла давност данъчният орган
сочи, че давността е институт на материалното право и не се прилага служебно,
освен в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Компетентен да се произнесе по
въпроса има ли изтекла давност и може ли да се приложи института на основание
чл. 225 от кодекса е публичният изпълнител. Директор ТД на НАП не може да се
произнася по този въпрос като първа инстанция, т. к. това би довело до
изземване на компетентност, предоставена чрез закон на друг орган /публичния
изпълнител/ и до нарушаване правото на защита на лицето, поради което по
отношение на възражението за изтекла давност жалбата е оставена без разглеждане
като недопустима и е оставена без разглеждане, а преписката е изпратена по
компетентност за произнасяне на публичен изпълнител.
Процесното
решение е изпратено на жалбоподателя, негов адресат, с писмо № 2765/120220, без
данни за получаването му от Г..
В жалбата си Г.
излага следните мотиви, въз основа на които иска отмяна на процесното Решение:
Между страните няма спор, че Съобщението за образуването на изпълнителното дело
е издадено преди две години – 29.01.2018 г. и не е било получено от адресата
чак до 28.01.2020 г. Получавайки това съобщение две години след издаването му,
жалбоподателят е лишен от възможността да заплати доброволно задължението си и
да не се трупат лихви за забава. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК публичните
задължения се изпълняват доброволно, като при липса на доброволно изпълнение
задълженото лице следва да бъде изрично поканено за това, преди да се пристъпи
към принудително такова. Поканата за доброволно изпълнение и принудителното
изпълнение са задължителни и отделни етапи на изпълнението, имат различна цел и
различен характер. Поканата по чл. 182, ал. 1 от ДОПК не съвпада със Съобщението
по чл. 221, ал. 1 от Кодекса. Изпращането на покана е задължителен етап от
изпълнителния процес и е от значение за уведомяването на длъжника за началото
на изпълнителния процес, като дава възможност
за доброволно изпълнение и за защита срещу изпълнителния титул, срещу
дължимостта на вземането, вкл. чрез отправяне на възражение за изтекла
погасителна давност.
Жалбоподателят
не притежава движимо и недвижимо имущество. С ЕР на ТЕЛК от 4.01.2017 г. му е
призната 100% неработоспособност без чужда помощ пожизнено. Пенсията, която
получава, е единственият му доход.
По тези
съображения се иска отмяна на оспореното Решение в частта му, в която е
оставена без уважение жалба вх. № 2900 от 3.02.2020 г., с което е потвърдено
ПНОМ № С 200007-022-0001473 от 16.0.2020 г.
В проведено
поделото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Г.Г., която поддържа депозираната жалба.
Ответната
страна, директор ТД на НАП – Велико Търново, се представлява от юрисконсулт
Красими Димитров, който оспорва жалбата.
Съдът извърши
проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на процесния
ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на
всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПОМ/ № С200007-022-0001473 от 16.01.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, на жалбоподателя Д.М.Г.
е наложен запор върху вземане от трето лице, а именно – вземане към НОИ, Териториално
поделение Габрово, като вземането съставлява пенсия, получавана от
жалбоподателя и е за задължение на обща
стойност
от 3 487.75 лв. От съдържанието на това Постановление е видно, че то се
издава за задължение, което според административния орган, негов автор, се
явява изискуемо публично вземане и обект на принудително изпълнение по
изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТП на НАП – Велико Търново, образувано
против жалбоподателя, с главница на стойност 2 550.96 лв. и лихва – 936.79
лв.
Постановлението е връчено на
адресата на 27.01.2020 г., видно от клеймото, поставено на приложения пощенски
плик.
На ТП на НОИ – Габрово е изпратено
Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 2, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 2
от ДОПК за налагане на запор върху дължимите от НОИ по отношение на този
длъжник суми, с изключение на: обезщетения по социално осигуряване, социални
помощи, дарения, вземания за издръжка, трудово възнаграждение, обезщетения,
пенсии до съответен размер,
като е отбелязан максималният размер на защитените суми по различните по вид
задължения към лицето.
Против това ПОМ на 3.02.2020 г., в
законния срок, е подадена жалба по административен ред до Директор ТД на НАП –
Велико Търново, с която се иска отмяната на ИАА. В нея се сочи, че Г. е получил
на 23.01.2020 г. писмо от НОИ –
ТП Габрово, в което бил известéн, че ще му бъде наложена удръжка от
пенсията в размер на 118.55 лв. месечно, считано от 1.02.2020 г. До
получаването на това писмо жалбоподателят не е бил информирал за наличието на такова
свое задължение, нито че има образувано срещу него изпълнително дело. Едва след
получаването на това писмо от НОИ той отишъл в офиса на ТД на НАП в гр.
Габрово, където на този ден – 28.01.2020 г., му били връчени всички документи
по изпълнителното дело, включително съобщението за доброволно изпълнение, което
е било издадено още на 29.01.2018 г. – две години преди това. В тази връзка
жалбоподателят намира, че е опорочено изначално самото изпълнително производство,
като той не е бил уведомен
за неговото начало и не му е била предоставена възможност за доброволно
изпълнение. В случай, че той е имал такава възможност и тя е била реализирана
от него, не биха се натрупали лихви за забава. На основание чл. 178, ал. 1 от ДОПК едва при липса на доброволно изпълнение на публичните задължения може да
се премине към принудително такова. Задължителна предпоставка за преминаването
към принудително изпълнение е именно предоставянето на тази възможност на
задълженото лице, а това задължение административните органи не са изпълнили
спрямо него, поради което последващите действия по изпълнението се явяват
незаконни, вкл. и предприемането на действия по обезпечаване на задължението и
налагане на запор върху вземането на лицето към трети лица.
Освен това Г. не притежава движимо и
недвижимо имущество, върху което може да се осъществи принудителното
изпълнение. Той е и с влошено здравословно състояние, видно от приложено към
жалбата ЕР на ТЕЛК, с което му е определена 100% неработоспособност пожизнено и
получаваната от него пенсия съставлява единственият му доход, с който той
трябва да се издържа.
С Решение № 24 от 12.02.2020 г. на
директор ТД на НАП – Велико Търново така депозираната пред него жалба се оставя
без уважение и ПНОМ се потвърждава. По отношение на отправено искане за
отписване на задължения по давност същото се оставя без разглеждане, тъй като е
направено за първи път пред този орган и той е отчел, че не е компетентен да се
произнесе като първа инстанция по него, като в тази част преписката се препраща
на публичен изпълнител, който следва да се произнесе по възражението за изтекла
давност.
Основните мотиви на ответника се
изразяват в следното: Не оспорват твърденията на жалбоподателя, че за
образуваното против него изпълнително дело е издадено Съобщение за доброволно
изпълнение на 29.01.2018 , което е връчено на адресата едва на 28.01.2020 г.
Съгласно нормата на чл. 105 от ДОПК обаче неговите задължения са установено на
база подадена декларация, като в тази връзка задълженото лице само сочи
основанието и размера на задължението си, като следва да погаси доброволно
задължението си в сроковете, предвидени по закона. Задълженията му са от
незаплатени осигурителни вноски въз основа на подадена декларация обр. 6, а сроковете
за плащане са регламентирани в КСО. Тъй като декларираните от него задължения
не са внесени в законния срок, органите по принудително събиране на публични
държавни вземания са обследвали наличието на имущество и доходи у
жалбоподателя, като е установено, че той не притежава такива, освен
получаваната от него пенсия. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, каквото е и това за
неплатени и дължими осигуровки. За гарантиране на събирането на така установеното
задължение публичният изпълнител правилно е прибягнал до налагане на запор
върху вземане на длъжника към трето лице /НОИ/. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на годни изпълнителни титули, установяващи ликвидни и
изискуеми публични вземания. Съгласно чл. 231 от същия кодекс принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, а в случай, че той не
е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка, същият разполага
с възможността да поиска замяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 199 от ДОПК и/или да направи предложение по реда на чл. 214 от кодекса – по негово
искане изпълнението да се насочи върху други негови движими и недвижими вещи,
но тези възможности не са реализирани.
Обезпечението е наложено върху
имущество, което е годен обект на принудително изпълнение. В запорното
съобщение на публичния изпълнител до НОИ изрично е посочено кои суми и в какъв
размер не се запорират, съобразно изискванията на чл. 213 от ДОПК.
Относно възражението за лишаване от
право на защита срещу изпълнителните титули, включително чрез отправяне на
покана за доброволно изпълнение и възражение за изтекла давност, решаващият
орган е отчел, че давността е материално правен институт, който не се прилага
служебно, освен в случаите на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и компетентен да се
произнесе по въпроса е публичният изпълнител. Неговият отказ за прилагане на
този институт подлежи, сам по себе си, на обжалване пред директора на ТД на
НАП, но такова производство към момента на издаването на процесното Решение не
се е развило, поради което в тази й част жалбата не е разгледана по същество, а
преписката е препратена за произнасяне до компетентен орган.
По делото съдът приема за безспорно
между страните издаване на Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.
221 от ДОПК от 29.01.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново. Същото е адресирано до жалбоподателя М. и с него адресатът е поканен в
7-дневен срок от получаването му да заплати доброволно задължението си, в едно
с лихвите до окончателното плащане на главницата. Следователно Съобщението
играе ролята и на покана за доброволно изпълнение, като в него е записано: „На основание чл. 221 от ДОПК,
най-учтиво Ви каним, в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящото
съобщение да платите доброволно задължението си в едно с лихвите, изчислени до
окончателното изплащане на главницата. Уведомяваме Ви, че в териториална
дирекция Велико Търново, офис Габрово, е образувано изпълнително дело за неплатените
от Вас публични вземания № ********* от 2018 г.“. Не е налице законова забрана
двата акта да се инкорпорират в един общ документ, както е в случая. В
този документ в табличен вид подробно са изложени произходът и размерът на задължението. От таблицата става
ясно, че то съставлява
сбор от дължими осигуровки към фондовете Универсален пенсионен фонд, ДОО,
Здравно осигуряване, за които е подавана декларация обр. 6 с посочени номер и
дата на подаване, период, за който се отнася, главница и лихви, както и цялостен
размер на всяко отделно задължение. Освен това жалбоподателят дължи и
заплащането на две наложени му глоби по фиш с посочени номер, дата на издаване
и размер на санкцията. Посочена е банкова сметка, ***. Указано е, че длъжникът сам може да посочи начин на
изпълнение и е отправено предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение
в 7-дневен срок ще бъде предприето принудително такова, като се посочва в какво
може да се изразява то. От Съобщението е видно, че процесните задължения
датират от 2007 г. до 2017 г. Жалбоподателят не оспорва, че има такива
задължения. Не е спорно и това, че Съобщението – покана е връчено на адресата
на 28.01.2020 г., след издаденото процесно ПНОМ от 16.01.2020 г.
По делото не се оспорва и това, че
Съобщението-покана не е връчено на жалбоподателя до 28.01.2020 г. Връчването е
станало след изпращане до същото лице на писмо от ТП на НОИ – Габрово до Г. от
22.01.2020 г., с което му се съобщава, че на основание чл. 85 от НПОС ще му бъде
наложена удръжка от пенсията по посоченото по-горе изпълнително дело за сумата
от 3 487.55 лв., като месечната удръжка ще бъде в размер на 118.55 лв.,
считано от 1.02.2020 г. Писмото
не е обект на оспорване в настоящото дело.
По делото не е спорно и това, че
длъжникът не притежава имущество, върху което може да се проведе принудително
изпълнение, нито пък той получава доходи, различни от пенсията, върху която му
се налага запор.
Приложена е подробна справка в табличен вид за
задълженията на жалбоподателя от 27.05.2014 г. до 30.10.2019 г., както и такава
за погасените по давност задължения към 5.02.2020 г. за 2007 – 2009 г.
Представена е Покана за доброволно
изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК до жалбоподателя от 18.07.2014
г. за задължения за здравно осигуряване по декл. Обр. 6 за 2013 г. и 2014 г.,
получена от адресата на 22.07.2014 г, видно от приложена разписка. Издадено е
било ПНОМ от 9.02.2018 г. за сумата от 2 237.63 лв., с което е наложен
запор върху банкови сметки на Г. в ОББ, като до банката е изпратено и Запорно
съобщение от същата дата. Към така установеното задължение са били
последователно присъединявани други задължения с Разпореждания за
присъединяване, издадени 2018 г. до 2020 г. С Разпореждане от 11.01.2019 г. за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение по чл. 225 от ДОПК е
разпоредено такова прекратяване на изпълнителното дело за задължения от 2007 г.
поради изтичане на 10-годишен давностен срок. В резултат от така полученото
Запорно съобщение, директорът на ТП на НОИ – Габрово е информирал Г., че от
началото на месец февруари, 2020 г., ще започне да му се удържа ежемесечно от
пенсията сумата от 118.55 лв.
По делото са приложени
изпълнителните титули за задължението – декларации обр. 6 и протоколите за
тяхното подаване в ТД на НАП – Велико Търново. В тях изрично е посочено, че се
подават за задължено лице Д.М.Г.. В настоящото производство размерът и
дължимостта на задължението не са обект на правен спор. След като самото
съобщение – покана за доброволно изпълнение е получено от адресата на
28.01.2020 г. и той не е оспорил задължението по основание и/или размер, то
съдът приема, че актът е влязъл в сила на 12.02.2020 г.
Задължението на жалбоподателя,
за чието обезпечаване на изпълнението е издадено процесното ПНОМ, е възникнало
въз основа на закона и на базата на подадени от самия него декларации – обр. 6.
В тези декларации той сам е посочил основанието и размера на всяко плащане,
което дължи към бюджета /вкл. за осигуровки/. Законът определя падежите на
всяко плащане и незнанието на този закон от страна на задълженото лице не го оправдава, съгласно
основния правен принцип „Ignorantia legis non excusat“. Съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в
законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му
събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция
за приходите, може: 1. да уведоми длъжника писмено, по телефона, с
посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес
и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането
на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения, като
очевидно в случая става въпрос за възможност, не за задължение на органа.
Основно правило в данъчния
изпълнителен процес, по подобие на гражданския такъв, е заложеното в чл. 195,
ал. 1 от ДОПК такова, според което подлежат на обезпечение установените и
изискуеми публични вземания. Според ал. 2 обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение.
Тази хипотеза е очевидно на лице, т. к., както е посочено и изрично в ПНОМ и в потвърдителното Решение, а и самият
жалбоподател заявява това, задълженото лице не разполага с друго имущество и
доходи, върху които може да се насочи изпълнението. Съгласно ал. 4 длъжникът
не се уведомява за искането за обезпечение, т.к. тук действа принципът на изненадата,
с цел защита интересите на кредитора в производството. Процесният ИАА притежава всички
реквизити, изисквани от законодателя за такъв тип актове. Процедурата по
задължителен административен контрол за законосъобразност на процесното ПНОМ е
реализирана. Наложената обезпечителната мярка е от кръга на допустимите по чл.
198, ал. 1 и чл. 202 от ДОПК. Искане за замяна с друг вид обезпечение длъжникът
не е правил.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, един от начините и едно от основанията за предприемане на действия по принудително
изпълнение е въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени
от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, какъвто е
настоящият случай по отношение задълженията за осигуровки. Друго такова
основание, според т. 5, е влязлото в сила НП, респективно фиш, за налагане на
парична санкция /глоба/, каквито са двата
вида
задължения на жалбоподателя–
част от общото такова, за което е издадено ПНОМ, като принудителното изпълнение
се насочва върху цялото имущество на длъжника. Разпоредбата на чл. 213 от
кодекса предвижда ограничения, като регламентира несеквестируемост на някои
обекти, изрично и изчерпателно изброени в нормата. В случая по отношение на
пенсиите се предвижда такава защита в размер до МРЗ за страната. По тази
причина и в Запорното съобщение от публичния изпълнител до ТП на НОИ – Габрово
е предвидено, че запорът се налага върху суми, вкл. от получавани пенсии, чийто размер не
надвишава 250.00 лв. месечно. Това
ограничение е посочено и в изпратеното до НОИ Запорно съобщение, което също не
е обект на разглеждане в настоящия правен спор.
Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще
се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна
мярка, ако: 1. длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2. не съществува изпълнително
основание и 3. ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така
очертаната правна регламентация предопределя
обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал.
3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за
отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя. Задължението
на жалбоподателя е установено по безспорен начин, не се оспорва и е изискуемо,
поради което за събирането му е образувано и изпълнително дело. Самият той,
като длъжник, е бил наясно с наличието му, т. к. по отношение на задълженията
за осигуровки самият той е подал декларациите, въз основа на които то се
установява. Дори и да са налице подавани декларации от пълномощник на
задълженото лице, то същите се подават от негово име и за негова сметка, като
по делото са приложени в тази връзка и пълномощни, с които Г. е оправомощил
лично представител за подаване на декларации и тези пълномощни не са оспорени.
Спазена е
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, като процесните обезпечителни мерки не
спират и не възпрепятстват дейността на длъжника. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията.
В случая е безспорно, че органът по изпълнението няма друг способ, чрез който
да събере публичните задължения.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за
налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на
ТД на НАП-Пловдив. Предприемането на обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на невъзможност или риск за събиране на вземане – в случая –
безспорно и изискуемо. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките
– за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни и да се
реализира едно налично и доказано задължение по принудителен ред, поради липса
на доброволно такова. Налагането на обезпечителните мерки е въпрос на
оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на
събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за
налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен
да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали
без налагането на мерките събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ
на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка
дали са изпълнени изискванията на закона - чл. 169 АПК, и спазен ли е принципът
на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в
постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че
без налагането на обезпечителни мерки публичното задължение не може да бъде
събрано, а освен чрез налагане на процесния запор то не може да се реализира по
друг начин. Наложените обезпечителни мерки не противоречат и на принципа на
съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК, нито е налице свръх обезпечение, т. к. те
са наложени до размера на установеното публично задължение.
Въз основа на
така изложеното се налага извода, че обжалваното решение на директора на ТД на
НАП – Велико Търново и потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/ са законосъобразни и като такова следва да бъдат потвърдени, а
жалбата, като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора следва на ответната страна да и бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размера на 150.00 лв., като
същата е заявила това своевременно, в проведеното поделото открито съдебно
заседание и е била представлявана от юрисконсулт.
Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2
и ал. 4 от ДОПК,
във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-375 от 25.02.2020 г., подадена от Д.М.Г. *** с ЕГН: **********,
против Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 200007-022-0001473
от 16.01.2020 г., в частта му в която е потвърдено с Решение № 24 от 12.02.2020
г. на ТД на НАП - Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.М.Г. *** с ЕГН: **********
да заплати на ТД на НАП – Велико
Търново деловодни разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/