№ 943
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110208713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. ВЛ. Л., ЕГН **********, чрез адв. В.К., срещу заповед за
задържане за срок до 24 часа рег. № 225зз-468/04.04.2020 г., издадена от ЮЛ. ХР. Й., старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-
СДВР.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е материалноправно и процесуалноправно
незаконосъобразна. Съображенията за това са, че не са налице данни за извършено
престъпление. Прави се искане за отмяната й.
За проведеното на 12.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.04.2020 г. около 22:50 ч. била извършена полицейска проверка на водач на лек
автомобил „Ф.“ с ДК № ............, който се движил по бул. „П.Я.“, с посока към бул. „Д.Ц.“.
Проверката била осъществена от ЮЛ. ХР. Й., старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР, и колегата му П. П..
В хода на проверката полицейските служители забелязали, че в кората на предната дясна
врата на автомобила, където седял жалбоподателят, било поставено нещо, предвид което
разпоредили на водача В.К., и двамата пътници - Л. С. и жалбоподателя Д.Л., да излязат от
1
автомобила.
Извикана била огледна група, и при извършеното за времето от 23:30 ч. до 23:53 ч. на
04.04.2020 г. претърсване на лекия автомобил, от дясната му врата били иззети веществени
доказателства - 1 бр. полиетиленово пликче и хартиена сгъвка със суха растителна маса.
Всички лица в автомобила, в това число жалбоподателят Л., били задържани за срок до 24
часа със заповеди по реда на чл. 72 ЗМВР.
По отношение Д.Л. ответникът Ю.Й. издал атакуваната заповед за задържане рег. №
225зз-468/04.04.2020 г., в която като основание за задържането посочил: „Съмнения за
притежание на наркотично вещество по чл. 354, ал. 1, т. 1 НК гр. С., АЛ. Я.“.
Образувано било ДП № 641/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР за престъпление по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, и били проведени разпити на Ю.Й. и П. П. в качеството на
свидетели. Назначена била експертна справка относно иззетите вещества, и в рамките на
задържането на жалбоподателя Л. му били снети писмени сведения, след което бил
освободен в 10:30 ч. на 05.04.2020 г.
Работата по досъдебно производство № 641/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
11924/2020 г. по описа на СРП продължила. От извършения физикохимичен анализ на
иззетите субстанции се установило, че не съдържат канабиноидни и други наркотични
вещества и компоненти, предвид което с постановление от 14.05.2020 г., деловодно изведено
под № 11924/15.05.2020 г., производството било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Прието било, че в хода на разследването не са събрани достатъчно
доказателства за извършено престъпление от общ характер.
Съгласно удостоверение рег. № 513р-55271/07.07.2020 г., издадено от Началника на
Отдел „Човешки ресурси“ СДВР, се установява, че със заповед № 513з-2508/25.04.2015 г.
младши инспектор ЮЛ. ХР. Й. е назначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като
еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се
изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени
източници. Посредством последните се установят също действията по разследване,
извършени непосредствено преди и във времето, в което Л. е бил задържан, а именно
провеждане на разпити на свидетели, назначаване на експертна справка и снемане на
писмени сведения от задържаните лица.
Фактът и времето на провеждане на разпити на посочените по-горе свидетели по
образуваното досъдебно производство се изясняват безспорно, предвид прилагането на
преписи от протоколите по настоящето дело, които съдът кредитира досежно датата и часа
на провеждане на разпитите и разпитаните лица, без да се позовава на конкретното им
съдържание /което е недопустимо, предвид факта, че са депозирани по друго производство,
2
респективно би бил нарушен принципът за непосредственост/.
Заеманата от ответника Й. длъжност към момента на издаване на процесната заповед
се изяснява от представеното удостоверение рег. № 513р-55271/07.07.2020 г., издадено от
Началника на Отдел „Човешки ресурси“ СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, правното основание за задържането -
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР, правото му да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане. Безспорно се изяснява, че
жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличието на данни
за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 НК. Възраженията относно
фактическото основание за задържането следва да се приемат като неоснователни,
доколкото ясно, конкретно и подробно е описано, че задържането е предприето поради
„съмнение за притежание на наркотично вещество“. Предвид това цифровото изписване на
квалификацията - „чл. 354“, вместо „чл. 354а НК“, очевидно се дължи на технически
пропуск, който обаче не е лишил жалбоподателя от възможността още от този начален
момент да е наясно с фактическите параметри на задържането. Досежно мотивната част на
заповедта, относима е и константната съдебна практика, обективирана в ТР № 16/1975 г. на
ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС, при което
настоящият съдебен състав прецени, че процесуални нарушения при издаването й не са
допуснати, респективно, атакуваната заповед е процесуалноправно законосъобразна.
Същата е издадена и в съответствие с изискванията на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане за срок
до 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление. За да се приложи тази норма, е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. Понятията „данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни“ по
смисъла на чл. 207 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на
мярката „задържане до 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. В случая това изискване на
закона е изпълнено, с оглед събраните по делото доказателства, от които е видно, че на
посочените в постановлението за образуване на наказателното производство време и място
3
Л. се е намирал в МПС, от което по надлежния процесуален ред са били иззети вещества, за
които полицейските органи са имали съмнението, че са наркотични. Последващото
прекратяване на производството, с оглед заключението на експертната справка, е
ирелевантно, доколкото преценката относно законосъобразността на задържането е дължима
към момента на неговото предприемане.
Наред с това, задържането като принудителна административна мярка се предприема с
цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде
приведено в действие наказателно преследване. Също така, целта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
е да се предостави възможност на органите на МВР да реализират законовите си
правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В
настоящия случай задържането е извършено във връзка с извършеното претърсване на лекия
автомобил, в който се е намирал жалбоподателят, и изземването на откритите в същия
предмети. В рамките на задържането са били извършени разпити на свидетели и са били
снети писмени сведения от намиращите се в автомобила лица, в това число Л..
Следователно, при наличието на данни за извършено престъпление, принудителната
административна мярка, приложена от административния орган, действащ в условията на
оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена с целта на закона, в който
смисъл е и практиката на ЕСПЧ относно принципа за прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС.
Доводите в обратна насока са неоснователни. Съответна се явява и продължителността на
задържането, която не е надхвърлила оперативната нужда от извършване от страна на
разследващите органи на съответните процесуални действия.
Поради това оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за
отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. ВЛ. Л., ЕГН ********** срещу заповед за задържане за срок
до 24 часа рег. № 225зз-468/04.04.2020 г., издадена от ЮЛ. ХР. Й., старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Д. ВЛ. Л., на адв. К. и на ответника Й..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5