№ 5312
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110149250 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу
фирма, ЕИК ********, която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
по делото.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
същия.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира за относимо и допустимо искането на ищеца по чл. 190
ГПК за задължаване на ответната страна да представи препис от процесния
договор за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ, поради което
същото следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси,
следва бъде уважено, като вещото лице следва да отговори на въпроса: Какъв
е размерът на ГПР по кредита, определен съгласно Приложение № 1 към
Закона за потребителския кредит, ако в него се включи възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 103,80 лева?
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой са
сключените договори между страните и какво е движението по тях, поради
което искането на ищеца за снабдяването му със съдебно удостоверение, което
да му послужи пред БНБ следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Предявен е за разглеждане установителен иск от А. Г. А. срещу фирма с
искане за прогласяване нищожността на слючения между страните договор за
потребителски кредит № 1239377, на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК поради противоречието му със закона, евентуално на основание по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави.
Ищецът А. Г. А. твърди, че на 14.02.2023 г. е сключил с ответното
дружество фирма договор за потребителски кредит № 1239377. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лева,
която следвало да върне в срок от 1 месец, заедно с лихва в размер на 11.20
лева, съответно сума в общ размер от 511.20 лева. Сочи се, че уговореният
ГПР бил в размер на 49.82 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът
се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude“ в полза на
ответното дружество. Сочи, че без да е упоменато в основания договор, му е
начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 103.80 лева.
Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не са
посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне
на кредита, каквото всъщност се явява. Твърди още, че договорът не е
надлежно подписан, поради което липсва съгласие за сключването му, както и
че не е представян на ищеца, не отговаря на изискуемата в ЗПК форма. Сочи,
че договорът е недействителен и доколкото противоречи на закона, тъй като в
него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР, като посоченият размер на
разходите не отговаря на действително приложимия между страните.
Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във
връзка с предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил
предвидения в закона максимален праг, а в противен случай би се допуснало
заобикаляне на закона. Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора
представлява нелоялна търговска практика. Поради тези съображения и
останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи
предявения иск. Претендира съдебни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът фирма е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата
съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за
недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното
възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи,
че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – *******,
2
поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се,
че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
да имал задължение да избере именно ******* (*****). Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239377/14.02.2023 г. с
посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 5,
предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство
от „Multitude“, както и че същия е нищожен на сочените основания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че
договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално
уговорени.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че: 1) между страните е сключен договор
за потребителски кредит № 1239377/14.02.2023 г., по силата на който ищецът
е получил в заем сумата от 500 лева; 2) в договора за потребителски кредит е
предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез
поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на
възнаграждение в посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата за
обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в
договора ГПР от 49,82 %.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени
към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК фирма в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото препис от процесния договор за
потребителски кредит № 1239377/14.02.2023 г., погасителен план и СЕФ, като
му УКАЗВА, че непредставянето на документите може да се преценява
съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за
издаването в негова полза на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса, поставен от съда с
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.03.2025 г.
от 11:15 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
3
определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4