Р Е Ш Е Н И Е
№ 2427/18.06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 298 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 742.46 лв., представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с.
Въглен, община Аксаково, за периода 22.12.2018 г. – 21.03.2019 г., с
абонатен № ********** и клиентски №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/28.11.2019 г.
В исковата си
молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за посочения адрес. Оспорва
дължимостта на начислената допълнителна сума за минал
период. Твърди, че не е манипулирал СТИ и неговата схема на свързване. Оспорва
да е консумирал начисленото количество ел. енергия. Оспорва да е спазена
процедурата по снемане на СТИ и предоставянето му на БИМ. Оспорва да е налице
правно основание за начисляване на сумата. Поддържа, че корекционната
процедура се основава на нищожни правни норми. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Е.П.”
АД е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване
на вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел. енергия. Посочва, че дружеството изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена процесната проверка в присъствие на двама свидетели и
дружеството няма задължение предварително да известява потребителите за
проверките. Съставен е констативен протокол. При проверката е констатирано, че
електромерът е извън класа си на точност. Извършена е метрологична експертиза,
която е установила осъществен достъп до вътрешността на
електромера.
Поддържа, че принципът за изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно
потребление е приложим само при нормално развитие на отношенията. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание е депозирано нарочно писмено становище от
ищеца П.Х.И., чрез процесуалния му представител – адв.
Д.П., с която моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от адв.
Веселина Маринова, която поддържа становище за неоснователност на иска и моли
същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между страните, че
ищецът П.Х.И. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в с. Въглен, община Аксаково, по
силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД,
***. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Представен е констативен протокол
№ 1105550/21.03.2019 г. за извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ
електроенергията в обекта на ищеца, извършена от служители на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД. Установено е, че електромерът измерва с грешка
преминаващото количество ел. енергия „Е = - 76.370%“. Електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов изправен. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507380. Посоченият
констативен протокол е съставен в отсъствие на абоната. Подписан е от актосъставителите и от двама свидетели.
Демонтираният електромер е
предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 2703/19.11.2019 г. – АУ – Е –
000029-17832/22.03.2019 г., видно от който при извършените проверки на
точността на отчитане на електромера са констатирани грешки при измерването. В
протокола е посочено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера –
разпробит клеморед, добавен
мост чужд за схемата. Отбелязано е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия и не съответства на техническите изисквания.
Изготвена е справка за корекция
при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия,
въз основа на която е издадена фактура № **********/28.11.2019 г. за сумата 742.46 лв., представляваща
ел. енергия за периода 22.12.2018 г. – 21.03.2019 г.
Следва да се отбележи, че в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г. са обнародвани Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от
председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по
т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а
именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1
ЗНА.
С влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, V-членен състав, І
колегия, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., са отменени
горепосочените Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от същите. Последните пък са отменени
с Решение № 2315/21.02.2018 г., постановено по адм.
д. № 3879/2017 г., IV отделение, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
Предвид отмяната,
съдът намира, че към момента на извършване на проверката – 21.03.2019 г. няма
разписана процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките на
потребителите за минал период от време.
При липса на валиден
нормативен акт приложими по отношение на правилата за извършване на корекция са
Общите условия на дружеството. Относно същите обаче е налице константна съдебна
практика, която е извела нищожност на
клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция.
Както сам
посочва и ответника в отговора си корекционна
процедура е извършена именно въз основа на Общите условия на ДПЕЕЕМ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с
Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.П.“ АД, одобрени с
Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. Настоящата корекция е извършена по
реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна на
предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна
практика по поставения материалноправен въпрос дали едностранната корекция на сметки е
допустима и дали клаузите от ОУ на ДПЕЕЕМ, регламентиращи тази възможност, са нищожни. С постановените по реда на чл. 290 ГПК и
имащи задължителна сила за съдилищата решения – например: Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.; Решение № 189/11.04.2011 г.
по т. д. № 39/2010 г., ІІ т. о.; Решение № 165/2009 г. по т. д. № 103/2009 г.,
ІІ т. о.; Решение № 104/2010 г. по т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 29/15.07.11 г. по
т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите
при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване
на сметката, без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което
е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи
плащане за недоставена от него ел. енергия, което от своя страна поставя
потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2
ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния
характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, същите
са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като такива не могат да породят правни последици и да
бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя. В същия смисъл са и Решение № 12/11.02.2013 г.
по т. д. № 1080/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о., също
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Нищожността
на посочената разпоредба – чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до неправомерност на
извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да
установи вземане в полза на „Е.П.” АД. Предвид горното, следва да се приеме, че
потребителят не дължи начислената му сума чрез извършената корекционна
процедура.
Съдът приема, че в настоящия случай не са приложими разрешенията, дадени
в решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, І т.о., също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като в случая не е доказано, че
констатирания от БИМ достъп до вътрешността на електромера се дължи на
виновното поведение на потребителя, нито може да бъде отчетена чрез някакъв
точен измерител реално консумираната енергия за периода, съответно не може да
бъде установен периода на неточното измерване на доставеното количество ел.
енергия.
В този именно смисъл
е и заключението на вещото лице инж. Л.Б. по допуснатата и приетата по делото
без възражения съдебно-техническа експертиза, съгласно което в случая е налице
неточно измерване на ел. енергия. Схемата на свързване към СТИ към
електроразпределителната мрежа не е променена. Към настоящия момент не е
възможно да се установи точния размер на количеството неотчетена енергия за
минал период. Във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка,
параметърът „време“ не е известен, определен е служебно, съгласно методиката, обективирана в чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ, поради което
изчисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо. В
обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание,
вещото лице посочва, че настоящият електромер е такъв, че не е възможно да се
определи точно кога е извършено неправомерното вмешателство.
Следва да се отбележи
още и че за процесния период от около 3 месеца –
22.12.2018 г. – 21.03.2019 г. в имота на абоната е извършван и реален отчет -
отчетена е електроенергия от 2540 kWh, като допълнително
чрез извършената корекция е определената за доплащане още 3756 kWh ел. енергия, което съдът намира за необосновано.
По изложените съображения съдът
приема, че сумата 742.46 лв. по
фактура № **********/28.11.2019 г. е недължима от абоната. Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен, поради
което същият следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски
в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Претендира платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната
правна и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че по същото е
проведено само едно открито съдебно заседание, ангажирания в производството доказателствен материал и минималният размер на
възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата
на представяне на доказателства за плащането на възнаграждението – 02.06.2020
г., доколкото в представената разписка за заплатено такова липсва конкретно
посочена дата, съответно представен договор за правна защита и съдействие/,
съдът приема възражението за основателно. Същото следва да бъде намалено и
редуцирано до сумата 200 лв., отчитайки и проявената процесуална активност от
страна на процесуалния представител на ищеца. С оглед изложеното съдът намира,
че в полза на страната следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 255 лв.
/55 лв. – за държавна такса и издаване на съдебно удостоверение и 200 лв. –
адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 5 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи
на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** лв. /седемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в с. Въглен, община Аксаково, за периода 22.12.2018 г. – 21.03.2019 г., с
абонатен № ********** и клиентски №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/28.11.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: