№ 1131
гр. Варна, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100501025 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 24950/26.03.2024 г. на В. С. П. и
К. П. П. против Решение № 414/09.02.2024 г. по гр.д. № 9562/2022 г. по описа
на ВРС, Х състав, с което е отхвърлен иска им против М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на последните да прекратят
неоснователното си действие, а именно поставяне на ограда между ПИ №
10135.2556.88 по КК на гр. Варна и ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна,
находящи се съответно в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 11 и ул.
„Полковник Свещаров“ № 13, с което пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост върху следния Гараж № 3 с идентификатор №
10135.2556.88.1.17 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник
Свещаров“ 11, ет. 1, като премахнат поставената от тях ограда между ПИ №
10135.2556.88 по КК на гр. Варна и ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна,
находящи се съответно в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Полковник
Свещаров“ 11 и ул. „Полковник Свещаров“ 13.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
1
поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и
поради необоснованост. Твърди се незаконосъобразност на атакувания акт
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че до собствения на
ищците гараж няма друг предвиден достъп освен процесният проход, находящ
се в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2556.87.1 по КК на гр. Варна,
ул. „Полковник Свещаров“ № 13. Излага се, че е налице устна договорка
между страните и собствениците на двата съседни имота, като наследодателят
на ответниците се съгласява достъпът до гараж № 3 да се осъществява от
прохода – тунел, находящ се в съседния имот. Твърди се, че преминаването
през процесния проход от ищците представлява търпимо действие, с което Ч.и
са се съгласили и са длъжни да приемат. Като това състояние е продължило до
2018 г., когато е поставена спорната ограда от ответниците, за която няма
разрешение за строеж. Излага се, че първоинстанционния съд не е преценил
заинтересоваността на свидетелите водени от насрещната страна от изхода на
делото. Релевира се липса на мотиви на обжалвания акт, както и нарушение на
принципа на състезателност и равенство на страните. Претендира се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се
уважи изцяло предявения негаторен иск. Претендират се направените по
делото разноски.
Въззиваемите М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозират отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне
в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на
разноски.
Въззивната жалба на П.и е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и
чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
2
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.
109 от ЗС е допустим, тъй като се касае за защита правото на собственост,
като процесният имот се намира във владение на ищеца.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на В. С. П. и К. П. П.
против М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на
ответниците да прекратят неоснователното си действие, а именно поставяне
на ограда между ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр. Варна и ПИ №
10135.2556.87 по КК на гр. Варна, находящи се съответно в гр. Варна, ул.
„Полковник Свещаров“ № 11 и ул. „Полковник Свещаров“ № 13, с което
пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху следния
Гараж № 3 с идентификатор № 10135.2556.88.1.17 по КК на гр. Варна,
находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 11, ет. 1, като премахнат
поставената от тях ограда между ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр. Варна и
ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, находящи се съответно в гр. Варна,
район „Приморски“, ул. „Полковник Свещаров“ 11 и ул. „Полковник
Свещаров“ 13.
Ответниците М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. депозират писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който е изразено становище за
неоснователност на иска.
От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено
следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция е представен заверен препис от
Споразумителен протокол от 29.06.1995 г., сключен между Н.К., в качеството
му на едноличен търговец и строител от една страна и от друга С.Т.С., Д.Д. Ч.
и Г.П. Ч., в качеството им на собственици на дворно място, находящо се в гр.
3
Варна, ул. „Полк. Свещаров“ № 13, като в т. 4 е посочено „допълнителни
споразумения: за прехвърляне на 40 кв.м. дворно място се обезщетяват
допълнително с 40 кв.м. жилищна площ“.
По искане на въззивниците, с оглед доказване на твърденията им, че
горният споразумителен протокол съставлява новоузнато доказателство по
смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК е разпитан свидетелят Р.С. Д.Р. /без
родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу
всяко неоснователно действие или бездействие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота
си или в съответствие с обема на това право.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства
/нот. акт № 128, том I, рег. № 2376, дело № 114/2003 г. и нот. акт № 22, том I,
рег. № 562, дело № 19/30.01.2008 г./ е видно, че ищците са собственици в
режим на СИО на Гараж № 3 с идентификатор № 10135.2556.88.1.17 по КК на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 11, както и на
апартамент № 8, апартамент № 9, магазин № 1, павилион № 1 и гараж № 3,
находящи се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 13. Няма спор, че
ответниците са съсобственици на дворното място и на самостоятелни обекти в
сградата, изградена в ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 13 – видно от нот. акт № 132, том VII,
дело 1989/1996 г., нот. акт № 124, том III, рег. № 4625, дело № 399/10.07.2000
г., нот. акт № 125, том III, рег. № 4627, дело № 400/10.07.2000 г., нот акт №
128, том III, рег. № 4646, дело № 403/10.07.2000 г. и нот. акт № 130, том III,
рег. № 4648, дело № 405/10.07.2000 г. Според т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г.,
постановено от ОСГТК на ВКС, за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС не е
достатъчно ищците да докажат само, че са собственици на имота и че върху
4
този имот ответниците са осъществили неоснователно въздействие, но и че
това действие или бездействие на ответниците създава за ищците пречки за
използването на собствения им имот, по-големи от обикновените.
От допуснатите и приети в първоинстанционното производство две
единични и една допълнителна СТЕ безспорно се установява, че сградите в
ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул.
„Полковник Свещаров“ 11 и в ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, с адм.
адрес: гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 13 са изградени на калкан. По
отношение на сградата в ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр. Варна, в която се
намира и процесният Гараж № 3 с идентификатор № 10135.2556.88.1.17 по
КК на гр. Варна не е проектиран и не е изпълнен автомобилен и пешеходен
достъп от улицата към свободното дворно място и гаражите и обратно.
Единственият достъп до процесния гараж може да бъде осъществен през
проходната част, находяща се в съседния ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр.
Варна, който е елемент от съществуващата съседна сграда, граничеща с
калканната стена към сградата в ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр. Варна. Към
момента не е възможно влизането от улицата до гараж № 3, изграден в ПИ №
10135.2556.88 по КК на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Полковник
Свещаров“ № 11 дори и като се премине през наличиня проход в съседната
сграда, изградена в ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, тъй като по
общата имотна граница на двата имота по ширината на свободното дворно
пространство е поставена ограда от ажурна, телена мрежа с един отвор – врата
в нея, която дава възможност само за пешеходно преминаване.
Между страните не е налице спор, че оградата е поставена там от
ответниците. В тази връзка съдът цени показанията на свидетелите М.К. П. и
Д.С. Ч., като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Извършените
строително-монтажни работи по поставяне на оградата се характеризират
като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но попадат в хипотезата на
чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж – чл. 151, ал. 1, т.
11 от ЗУТ.
Установява се още, че от въвеждане в експлоатация на сградата,
находяща се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 11 през 2003 г. ищците
епизодично ползват процесния проход, находящ се в съседния имот за достъп
5
до собствения им гараж № 3 до поставяне на оградата от телена мрежа по
имотната граница между ПИ № 88 и ПИ № 87. В тежест на ищците е да
установят, че действието по поставяне на горната ограда е неоснователно.
Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че П.и
разполагат с учредено сервитутно право за преминаване през имота на
ответниците, което би било основание да се приеме, че с поставяне на
процесната ограда от страна на Ч.и им се пречи да упражняват своето право
на собственост върху гараж № № 3 с идентификатор № 10135.2556.88.1.17 по
КК на гр. Варна според предназначението на имота. Вярно е, че въззивниците
са етажни собственици в изградената в ПИ № 87 сграда. Съгласно чл. 38 от
ЗС, дворното място е обща част към етажната собственост. Това е така обаче
само, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното
място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. В
конкретния случай това не е така, тъй като П.и не притежават ид.ч. от ПИ №
87, върху която е изградена сградата в режим на етажна собственост. Няма
наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства да е вземано
решение от съсобствениците на ПИ № 87 по КК на гр. Варна същото да
съставлява обща част към горната сграда. В случай, когато етажните
собственици не са собственици на дворното място, какъвто е настоящият,
решения за начинът му на ползване може да стане само по реда на ЗС, тъй
като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване
на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗУТ, вещни права върху чужда вещ,
но само доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или
учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В ЗС не е уредено правото на преминаване през чужд урегулиран
парцел. Такова право не е било предвидено и в ЗТСУ отм., действащ към
момента на издаване разрешенията за строеж на двете съседни сгради.
Правото на преминаване е уредено в разпоредбата на чл. 208 от ППЗТСУ отм.,
която предвижда, че само по административен ред /със заповед на кмета на
общината, респ. със заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския районен съвет/ може да се учредява временно и по изключение
право на преминаване през определени имоти. Следователно при действието
на ЗС и ЗТСУ в периода от 1973 г. до 2001 г. българското законодателство не
познава учредяване на право на преминаване през чужд урегулиран поземлен
6
имот за осигуряване на достъп до собствен УПИ чрез правна сделка или по
давност. Не е допустимо придобиване по давност на право на преминаване
през недвижим имот в регулация, а ако е било учредено или придобито такова
право преди урегулиране на имота, с влизане в сила на
дворищнорегулационния план – се погасява. Преминаването през чужд имот
въз основа на постигната със собственика уговорка за това /дори и да е била
постигната такава уговорка, която да е била обективирана в писмен вид/,
представлява търпимо действие, което не дава основание за задържане на
имота след покана да бъде преустановено. В този смисъл е и константната
практика на ВС, обективирана в решение № 414 от 1960 г. на II ГО, решение
№ 73 от 1973 г. на I ГО, решение № 1493 от 17.08.1999 г. по гр. д. № 228/1999
г., IV ГО, и др.
Предвид гореизложеното, при действието на ЗТСУ е било допустимо да
се придобие ограничено вещно право на преминаване през чужд имот чрез
правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти,
какъвто не е настоящият случай. Това е прието и в решение № 76 от
25.12.1980 г. по гр. д. № 51/1980 г. на ОСГК на ВС. Едва с изменението на ЗУТ
от 2003 г. /ДВ, бр. 65/ – чл. 192, ал. 1 от ЗУТ – е предвидена възможността
правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна
сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че правото на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с
нотариална заверка на подписите, като страни по договора са собствениците
на "господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият сервитут е от
категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е
правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване
и подлежи на вписване в имотния регистър. След изменението на чл. 192, ал. 1
от ЗУТ е установена нормативно възможност за придобиване по давност на
правото на преминаване и през урегулирани поземлени имоти. В настоящия
казус не е налице позоваване от страна на ищците на придобиване по давност
на сервитутно право на преминаване през ПИ № 87.
Подобно на сервитутните права, при търпимите действия едно лице
осъществява определено въздействие спрямо друг недвижим имот, което
ограничава в някаква степен правото на собственост върху последния. И в
двата случая фактическите действия се извършат спрямо един чужд недвижим
имот и са насочени към удовлетворяването на определен правно релевантен
7
интерес. За разлика от търпимите действия, сервитутното право е субективно
право, признато и гарантирано от правния ред, притежаващо определено
законово съдържание. Търпимите действия имат фактически характер,
съдържанието им се определя от волята на страните и почиват на
фактическите "отношения на добросъседство и вежливост". Те се "търпят" от
"обикновена любезност" и са извършени с изричното или предполагаемото
съгласие на владелеца. Те се регулират от обичая и от практиката, като
представляват позволени действия без субективно право, като липсва и
насрещно задължение. Упражняването им зависи единствено от волята на
владелеца на засегнатия недвижим имот.
Ако сервитутните права като вид вещни права могат да се придобиват и
по давност – чрез фактическото им осъществяване в определен период от
време, то при търпимите действия лицето, което ги извършва, не притежава
воля да свои вещта или да упражнява друго по вид вещно право. Поради
отсъствието на интелектуален момент /анимус/, упражняваната от дееца при
търпимите действия фактическа власт няма характера на владение и спрямо
нея не се прилагат правилата на ЗС относно владението /защита, уреждане
отношенията при подобрения, придобиване по давност и пр./. Именно поради
своя фактически характер търпимите действия остават факт, а не се
превръщат в право, дори след като упражняването им е продължило повече от
предвидения от закона срок. Дали става въпрос за търпимите действия или за
квазивладение на определено сервитутно право, може да се разбере в
зависимост от субективното отношение /намерението/ на лицето към
осъществяваните от него действия в чуждия недвижим имот. За да се определи
дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот, е
между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на
лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца,
върху имота на когото се извършва то. Ако волята /изрична или
предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, са
налице единствено търпимите действия. В този смисъл е и константната
практика на ВКС – напр. решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г.
на І ГО, решение № 122/03.12.2022 г. по гр. д. № 3549/2019 г. на І ГО и др.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че след закупуване през 2003 г. на процесния гараж № 3, изграден
8
в ПИ № 88, на П.и им е предоставена възможност от страна на
съсобствениците на съседния ПИ № 87 да използват прохода в сградата и
дворното място за достъп до собствения им гараж № 3, находящ се в съседния
имот, което те са правели макар и епизодично в един продължителен период от
време. Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай това
фактическото състояние следва да бъде квалифицирано като търпими
действия, тъй като двамата ищци са ползвали ПИ № 87 с предполагаемото
съгласието на предходните и на настоящите собственици на имота, като в този
смисъл са показанията на свидетелите М.К. П. и Д.С. Ч.. Ищците са
преминавали през собствения на ответниците имот с оглед сложилите се и
заварени междусъседски отношения. И след като собствениците на засегнатия
имот, този през който се преминава /ПИ № 87/ не желаят да се осъществяват
горните фактически действия, то ищците са длъжни да се съобразят с тяхната
воля. В тази връзка ограждането на собственото дворно място от Ч.и не
съставлява неоснователно действие, което пречи на П.и да упражняват
правото им на собственост върху Гараж № 3, находащ се в ПИ № 88 според
предназначението му или в съответствие с обема на това право.
Представеният от въззивниците пред настоящата инстанция
споразумителен протокол от 29.06.1995 г. е оспорен от насрещната страна
досежно неговата автентичност, за което е открито производство по реда на
чл. 193 от ГПК. В рамките на предоставения от съда срок във връзка с
направеното от въззиваемите искане по чл. 183, ал. 1 от ГПК П.и не
представят оригинала на оспорения документ, поради което и същият следва
да бъде изключен от доказателствения материал по делото, на основание чл.
183, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Но дори и да се установи автентичността на
споразумителен протокол от 29.06.1995 г., то същият с оглед съдържанието му
не обективира постигнати уговорки за учредяване право на преминаване или
за съгласие за търпими действия по преминаване между собствениците на
двата съседни имота. Документът е подписан от строителя и от собствениците
на ПИ № 87 и не може да се направи обоснован извод, че касае съседния ПИ
№ 88 или неговите собственици. В този смисъл това доказателство се явява и
неотносимо към предмета на правния спор.
За пълнота на изложеното следва да се добави, че за ищците продължава
да съществува възможността да инициират пред Кмета на община Варна
предвидената в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ административна процедура за
9
учредяване на право на преминаване през имота на ответниците – ПИ № 87.
Следователно поради липсата на всички изискуеми предпоставки за
уважаване на така предявения негаторен иск на В. С. П. и К. П. П. против М. Г.
Ч. и Д. Г. Ч. за осъждане на ответниците да прекратят неоснователното си
действие, а именно поставяне на ограда между ПИ № 10135.2556.88 по КК на
гр. Варна и ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, находящи се съответно в
гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 11 и ул. „Полковник Свещаров“ № 13,
с което пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху
следния Гараж № 3 с идентификатор № 10135.2556.88.1.17 по КК на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ 11, ет. 1, като
премахнат поставената от тях ограда между ПИ № 10135.2556.88 по КК на гр.
Варна и ПИ № 10135.2556.87 по КК на гр. Варна, находящи се съответно в гр.
Варна, район „Приморски“, ул. „Полковник Свещаров“ 11 и ул. „Полковник
Свещаров“ 13, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на тези на първоинстанционния съд то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Във въззивното производство въззиваемите са отправили искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да им се присъдят, поради което
въззивниците П.и следва да бъдат осъдени да заплатяти сумата от 1000 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 414/09.02.2024 г. по гр.д. №
9562/2022 г. по описа на ВРС, Х състав.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН ********** и К. П. П., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 117А, вх. 4, ет. 1, ап. 1 ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Полковник
Свещаров“ № 13 и Д. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „Х.Б.“ № 1
10
сумата от 1000 /хиляда/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11