РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Плевен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20234430200314 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 681775-F676948 от 14.12.2022г. на ***
на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново
на В. Т. П. с ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН
е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева,
за нарушение на чл. 264, ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно поради противоречия с материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят,
който е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.М., която моли
съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 04.08.2022г.
след извършена проверка в информационната система на НАП е установено,
че в качеството си на представляващ на юридическо лице подлежащо на
облагане по реда на ЗКПО „***“ ЕООД с ЕИК: *** не е подал годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в установеният от
закона срок до 30.06.2022г. На лицето е връчена покана за подаване на ГДД за
2021г. и съставяне на АУАН с изх.№ 3324-166 на 11.08.2022г. по електронен
път. Към датата на съставяне на АУАН няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО
за 2021г. АУАН сер. AN № F676948/20.09.2022г. е редовно предявен и връчен
на В. Т. П. с ЕГН: ********** на 07.11.2022г. На основание чл.44, ал.1 от
ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх.№ 20593/
14.11.2022г. Установеното нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: АУАН сер. AN № F676948/20.09.2022г. За да се определи
административно наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатира, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. Г. Й., К. Р. Д. и
М. Е. Х. от които се установява, времето и мястото на извършеното и
личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя. С
Решение на Плевенски окръжен съд от 18.06.2015г. по търговско дело №
23/2015г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „***“
ЕООД, като е обявена неплатежоспособността на дружеството и адв.В. Т. П. е
2
назначен за временен синдик. С Определение от 16.07.2015г. Плевенският
окръжен съд е назначил П. за постоянен синдик. С Определение от
07.10.2021г. по търговско дело № 23/2015г. по описа на ПлОС е определил
сума за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност на
„***“ЕООД от кредиторите на длъжника в двуседмичен срок от вписване на
акта в книгата по чл.634в от ТЗ. След изтичането на указания от съда срок и
след липсата на внесени парични средства от заинтересованите лица за
обезпечаване на необходимите разноски, на 28.10.2021г. ПлОС с Решение №
260083 е спрял производството по несъстоятелност на длъжника „***“ ЕООД,
на основание чл.632, ал.5, вр.ал.1 от ТЗ. На 07.12.2022г. ПлОС с Решение №
260038, на основание чл.632, ал.2 от ТЗ е възобновил спряното производство
по несъстоятелност на длъжника „***“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на
чл.264, ал.1 от ЗКПО представляващият данъчно задълженото лице,
включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или
представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество
или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал
нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 се наказва с имуществена санкция
или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица,
които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. В алинея 2 на чл. 92 от ЗКПО, законодателя е указал, че
годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
От обективна страна съставите на тези нарушения изискват деецът да е
данъчно задължено лице и да не е подал декларация по ЗКПО, или да не е
подал декларация в срок. В случая безспорно жалбоподателят е осъществил
състава на чл.92, ал.2 от ЗКПО, но за пълнота следва да се отбележи, че е
осъществил и състава на чл.92, ал.1 от ЗКПО, като не е подал годишна
данъчна декларация изобщо, нито към датата на съставяне на АУАН –
20.09.2022г., нито към ден днешен. Съгласно разпоредбата на чл.159 от ЗКПО
към датата на вписването в ТР на прекратяването се дължи корпоративен
данък, като той се определя на базата на данъчната печалба за периода от
началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Тоест,
3
дружеството следва да подава годишна данъчна декларация, дори тя да е
нулева, до момента на вписване на съдебното решение за прекратяване в ТР.
С оглед пълнотата на изложението, следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 2; чл. 162, ал. 2 и чл. 163, ал. 2 от ЗКПО
последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с
обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в
която е извършено заличаването, до датата на заличаването. Данъчната
декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал.2, се
подава от лицето, изпълняващо длъжността синдик, в 30-дневен срок от
датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от
съдебното решение за заличаването. Корпоративният данък, дължим за
последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се внася до датата на
заличаването. Безспорно, от изложеното в описателната част на АУАН и НП
е, че е налице извършено нарушение от страна на синдика на дружеството по
смисъла на чл.92 ал.2 ЗКПО, за което е ангажирана неговата отговорност.
За да бъде освободено дружеството от задължението си да подава
годишни данъчни декларации и да попадне в обхвата на чл.92, ал.4 от ЗКПО,
същото трябва да не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. Следва да се отбележи обстоятелството, че жалбоподателят
П. не е подал изискуемата декларация за неосъществяване на дейност в
Агенцията по вписванията, по утвърден образец, което е необходимо да
направи ако не осъществява дейност по смисъла на Закона за счетоводството,
съгласно чл.38, ал.9, т.2, още повече, че същата декларация се подава
еднократно съгласно промените в Закона за счетоводството.
Според съда административнонаказващия орган правилно е наложил
имуществена санкция на жалбоподателя В. П. на основание чл.264 ал.1 от
ЗКПО. От съдържанието на текста е видно, че представляващият данъчно
задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността
ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност,
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 се наказва
с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Според съда, приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е
неоснователно, тъй като извършеното нарушение е формално и не са налице
4
изискванията за приложение на този текст от ЗАНН.
Затова съдът приема, че В. П., в качеството си на синдик на „***“ ЕООД
– в несъстоятелност, безспорно виновно е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 264,
ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО, поради което законосъобразно наказващият
орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
При проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Наказващият орган е наложил наказание в
минимален размер – 200лв. НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 681775-F676948 от
14.12.2022г. на *** на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП
– Велико Търново на В. Т. П. с ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.
40, ал.2 от ЗАНН е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на
200 /двеста / лева, за нарушение на чл. 264, ал.1, вр.чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5