№ 1**
гр. **** , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
**ЙОНЕН СЪД – ****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като **згледа докладваното от Ели Каменова Админист**ти**о наказателно
дело № 2020*220201*61 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. *9 и сл. от ЗАНН.
Об**зувано е по жалба от Д.Д. Г. - Т., ЕГН: **********, от гр. ****, ул.
„****“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 20-1006-000308, издадено на 18.02.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – ****, сектор „Пътна полиция“, с което на същата за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. *, т. 8 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в **змер на *0 лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в **змер на 10 лв.
С подадената жалба бланкетно се атакува наказателното постановление
като неп**вилно и незаконосъоб**зно, издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че не е налице извършено
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗДвП, по**ди липса на маркировка за
наличието на велосипедна или пешеходна алея. Формули**но е искане за
отмяна на НП и присъждане на сторените **зноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, същата се
1
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, излага становище по
същество с подробни доводи за отмяна на НП по**ди недоказаност на
нарушението, като претенди** и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни **зноски.
Админист**ти**онаказващият орган /АНО/ - ОДМВР – **** не изп**ща
представител в съдебно заседание. От упълномощен служител на дирекцията
с юридическо об**зование е депози**но писмено становище с к**тко
изложение по същество на спо** с искане за потвърждаване на издаденото
НП и присъждане на юрисконсултско възнаг**ждение, алтернати**о е
формули**но искане за намаляване на насрещно претенди**ното адвокатско
възнаг**ждение до предвидения законов минимум.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на
ст**ните и след като анализи** съб**ните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа ст**на:
Във връзка с подаден сигнал по електронен път от свидетеля З. Л. Ч. в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – **** била об**зувана преписка с вх.
№ 3**000-1*8/2020 г. относно нарушение на ЗДвП – неп**вилно парки**не
на велоалея, нами**ща се на бул. „Александър Стамболийски“ пред магазин
„Лидл“ от водач на л.а. БМВ Х* на 0*.01.2020 г. около 13.00 часа. Към
сигнала били приложени и 3 бр. снимки на посочения автомобил. В хода на
извършената проверка по об**зуваната преписка свид. А. И. Л. – мл.
автоконтрольор към ОДМВР – ****, с-р „Пътна полиция“, установил
собственика на автомобила в лицето на жалбоподателката, като същата
попълнила декла**ция по чл. 188 от ЗДвП, че на 0*.01.2020 г. около 13.00
часа е уп**влявала собствения си автомобил – БМВ Х * с рег. № ********.
При това положение на 21.01.2020 г. свид. Л. съставил АУАН с бл. №
38*9*3 в присъствието на жалбоподателката и на свид. З. Л. Ч., като приел, че
с поведението си същата е извършила нарушение на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗдвП,
както и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото при съставяне на акта не
носела контролния талон към СУМПС. Актът бил надлежно предявен и
връчен лично на жалбоподателката, която го подписала, като посочила, че
има въз**жения, без да опише конкретно какви.
2
В срока по чл. **, ал. 1 от ЗАНН от ст**на на жалбоподателката не били
депози**ни писмени въз**жения срещу акта.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателката на 03.09.2020 г., видно от инкорпори**ната в НП
**зписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкциони**ното лице чрез АНО на 10.09.2020 г., по**ди което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. *9, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от надлежна ст**на и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява от съб**ните по делото
гласни доказателства - показанията на актосъставителя А.Л. и свид. З.Ч.,
както и от писмените и веществени доказателства, приложени към
админист**ти**онаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. От показанията на свид. Л. се установи,
че същият на посочената дата и час в АУАН не е констати**л лично
автомобилът на жалбоподателката да е бил парки**н на велоалеята, като е
възприел нарушението от снимковия материал, изп**тен от свид. Ч.. На
сочената дата в АУАН свидетелят беше категоричен и че не е извършвал
проверка дали жалбоподателката носи със себе си контролния талон към
СУМПС, като неносенето му всъщност е било на датата на съставяне на акта.
Освен това свид. Л. не си спомняше дали е ходил на място, за да установи
дали велоалеята по бул. „Александър Стамболийски“ пред магазин „Лидл“ е
цветно обозначена и дали има поставен знак, указващ предназначението на
тази част от пътя като велоалея. В този смисъл актосъставителят е приел
нарушението за извършено единствено въз основа на подадения сигнал от
ст**на на свид. З.Ч.. При това положение единствените доказателства за
твърдяното неп**вилно парки**не на велоалея от ст**на на
жалбоподателката са показанията на **зпитания в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция свид. Ч.. Но тях от една ст**на съдът
не кредити** изцяло, тъй като са противоречиви, доколкото първоначално
свидетелят твърдеше, че велоалеята е обозначена и че има поставен знак за
велоалея на самото кръстовище преди магазин „Лидл“. Впоследствие, след
като на свид. Ч. се предяви извадка от гене**лен план за организация на
движението на община **** /л. 28-29/, с въпрос да посочи къде точно е бил
поставен знакът обозначаващ наличието на велоалея пред магазин „Лидл“,
3
свид. измени показанията си, като заяви, че не е обикалял да търси знаци, като
единственият знак бил на кръстовището на ул. „Хан Крум“ с бул.
„Александър Стамболийски“. От друга ст**на съдът кредити** показанията
на свидетеля в частта, от която се установява, че точно пред магазин „Лидл“
сочената за велоалея не е обозначена цветово.
При така установената фактическа обстановка съдът нами** следното от
п****а ст**на:
**згледана по същество жалбата се явява основателна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констати**,
че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – ****, надлежно упълномощен със заповед на министъ** на
вътрешните **боти. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган,
притежаващ п**вомощие за това по силата на Заповед № РД 8**1з-
*1*/1*.0*.2018 г. на Министъ** на вътрешните **боти, надлежно приобщена
и приложена по делото /л. 1*/. При издаване на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 3* от ЗАНН, изпълнени са и изискванията на чл. *2 и чл. *7
от ЗАНН, като описанието на нарушенията, вменени в отговорност на
жалбоподателката, е пълно, точно и ясно и по начин, който не накърнява
п**вото й да **збере конкретно за извършването на какви деяния е
санкциони**на.
По отношение на нарушението на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗДвП съдът нами**,
че от съб**ните по делото доказателства действително не се установи по
категоричен и безспорен начин същото да е извършено от жалбоподателката,
в каквато насока е и осно**ото въз**жение в жалбата.
**зпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗДвП заб**нява престоят и
парки**нето на пешеходни или велосипедни пътеки и на **зстояние, по-
малко от * мет** преди тях. В процесния случай се твърди жалбоподателката
да е парки**ла автомобила си на велосипедна пътека, находяща се в гр. ****
на бул. „Александър Стамболийски“ пред магазин „Лидл“, но от съб**ните по
делото доказателства не се установи въпросната пешеходна пътека да е била
обозначена като такава по какъвто и да е било начин. Това обстоятелство не
се установи нито от съб**ните гласни доказателства, доколкото свид. Л.
4
заяви, че не си спомня изобщо да е посещавал мястото на нарушението, респ.
не знае дали велосипедната пътека през магазин „Лидл“ е обозначена с
поставен пътен знак или пътна маркировка, а свид. Ч. беше категоричен, че
липсва маркировка на пътеката, а по отношение на това дали има поставен
знак беше силно **зколебан в показанията си. Това не се установява и от
приложения снимков материал. Видно от приобщеното веществено
доказателство – 1 бр. черно-бяла снимка /л. 10/ автомобилът на
жалбоподателката е парки**н в началото на пътен участък, ог**ден от два
бордю**, с видимо **збит асфалт. От снимката не си личи да е налице пътна
маркировка на този участък.
Обстоятелството по какъв начин е била обозначена велосипедната пътека
пред магазин „Лидл“ не се установи и от приобщените писмени
доказателства. Видно от приложената по делото извадка от Гене**лен план за
организация на движението на Община **** /л. 28-29/ по цялото протежение
на бул. „Александър Стамболийски“ има поставени само два знака „Г1*“ –
„Задължителен път само за велосипедисти“, като единият е след
кръстовището с ул. „Хан Крум“, а другият след кръстовището с ул. „Петър
Бонев“. На кръстовищата на бул. „Ал. Стамболийски“ с ул. „Илия Матакиев“
и на бул. „Ал. Стамболийски“ с бул. „Цар Освободител“, между които е
**зположен магазин „Лидл“, липсва регули**не на пътния участък със знак
„Г1*“. На изрично запитване от съда до админист**цията на община **** за
това има ли изг**дена велосипедна алея на бул. „Александър Стамболийски“
пред магазин „Лидл“ и по какъв начин е обозначена бяха представени в
отговор писма с вх. № 193*3/11.**.2020 г. и вх. № 193*9/11.**.2020 г. /л. *6-
*7/, от които става ясно, че по целия бул. „Ал. Стамболийски“ от
кръстовището с бул. „Цар Освободител“ до бул. „Ст. Ангелов“ има изг**дена
велосипедна алея, попадаща от северната ст**на на булеварда, която е с
ширина 2 м. и е отделена от осно**ото улично платно със зелена ивица. По
отношение на начина на обозначаване на същата не е даден изричен отговор
от ст**на на общинската админист**ция, като е преп**тено към
представената по делото извадка от Гене**лния план за организация на
движението на Община ****.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че пътният участък, върху
който е заснет автомобила на жалбоподателката, по никакъв начин не е бил
5
обозначен като велосипедна пътека, като нито е имало поставен знак,
установяващ движение само за велосипедисти, нито пътна маркировка,
указваща предназначението на участъка като велоалея. В този смисъл съдът
приема, че по делото не са налице безспорни и категорични доказателства за
осъществени елементи на състава на админист**ти**о нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. * от ЗДвП от субекти**а ст**на, по**ди което не се доказа
извършването на вмененото на жалбоподателката админист**ти**о
нарушение. АНО не е ангажи**л доказателства за това, че жалбоподателката
е съзнавала, че парки** личния си автомобил върху велоалея. Съгласно
**зпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението следва да
съоб**зяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регули**т или контроли**т движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Доколкото по делото не се установи процесният участък от пътя да е бил
сигнализи**н като велосипедна пътека, т.е. да е бил предназначен само за
движение на велосипедисти, то няма как да се приеме, че жалбоподателката е
била длъжна да се съоб**зи и съответно да не парки** автомобила си на тази
част от пътя.
Вмененото админист**ти**о нарушение на жалбоподателката би могло
да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла
на чл. 11 от НК, която п****а норма е субсидиарно приложима във всяко
АНП по силата на чл. 11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице
умисъл в поведението на жалбоподателката в нито една от двете му форми и
при това положение от нейна ст**на не е било извършено админист**ти**о
нарушение и поведението й не може да бъде санкциони**но.
Гореизложеното обосновава извода, че админист**ти**онаказващият
орган неп**вилно е ангажи**л админист**ти**онаказателната отговорност
на жалбоподателката и е санкциони**л същата за нарушение, което не е
извършила, по**ди което издаденото наказателно постановление в тази му
част се явява незаконосъоб**зно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът нами**, че обжалваното НП е незаконосъоб**зно и по отношение
на второто нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
жалбоподателката е санкциони**на на осно**ие чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП.
6
В АУАН и в НП нарушението е описано по идентичен начин, а именно: „
за това, че на 0*.01.2020 г. около 13.00 часа в гр. **** на ул. „Александър
Стамболийски“ като водач на л.а. „БМВ Х *“ с рег. № ** **** ** не носи КТ
към СУМПС“. По делото категорично се установи, че на посочената дата и
място в АУАН и НП на жалбоподателката не е била извършвана проверка по
ЗДвП, респ. не й е бил изискван контролния талон към СУМПС, за да се
приеме, че същата не го е носила. В показанията си като свидетел
актосъставителят Л. заяви, че жалбоподателката не е носела контролния талон
при съставянето на акта, което обаче е било на друга дата – 21.01.2020 г. и на
друго място от посочените в АУАН и НП. Същият потвърди, че на 0*.01.2020
г. не е извършвал проверка на жалбоподателката, съответно не е изисквал от
същата да му представя КТ към СУМПС. В този смисъл съдът нами**, че
това нарушение освен, че остана напълно недоказано от ст**на на АНО, се
установи безспорно и че не е било извършено от жалбоподателката на
посочените дата и място в АУАН, което от своя ст**на налага извода, че
отговорността на санкциони**ното лице е била незаконосъоб**зно
ангажи**на.
Доколкото датата и мястото на извършване на нарушението са съществени
елементи от фактическия му състав, същите следва да бъдат п**вилно
посочени и надлежно предявени на наказаното лице още със съставянето на
АУАН. Недопустимо е същите да бъдат включени в обвинението за първи път
пред въззи**ата инстанция, доколкото в **мките на п**вомощията по чл. 63
от ЗАНН съдът уп**жнява контрол върху законосъоб**зността и
обосноваността на наказателното постановление и АУАН така, както са
издадени и не може да променя съществени елементи от фактическата
обстановка, зададена от АНО.
Но дори и да не беше налице посоченото **зминаване в датата и мястото
на нарушението по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, настоящата инстанция нами**, че
наказателното постановление отново щеше да е незаконосъоб**зно.
**зпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, за неизпълнението на която е
санкциони**на жалбоподателката, предвижда задължение за водача на
моторно превозно средство да носи СУМПС от съответната категория и
контролен талон към него. Тоест, за да бъде поведението на
7
жалбоподателката законосъоб**зно подведено под нормата на чл. 100, ал. 1
от ЗДвП същата следва да има качеството „водач“ – лице, което уп**влява
пътно превозно средство или води организи**на група пешеходци, което
води или ка** впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата /по арг. от пар. 6, т. 2* от ДР на ЗДвП/. При явяването си в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – ****, за да й бъде съставен АУАН,
жалбоподателката няма качеството на водач, за да е длъжна да носи със себе
си КТ към СУМПС.Това нейно качество ще бъде налице, респ. ще влече след
себе си и задължението да носи контролния талон, единствено ако уп**влява
пътно превозно средство или води организи**на група пешеходци, което
води или ка** впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Доколкото по делото не се установи жалбоподателката да не е
носила КТ към СУМПС в качеството й на водач, то няма как същата да бъде
санкциони**на за нарушение на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП.
Изложеното дотук обосновава извод за незаконосъоб**зност на
издаденото НП във всичките му части, по**ди което същото следва да се
отмени изцяло.
Съоб**зно изхода на спо**, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН п**во на
**зноски има жалбоподателката, като своевременно искане в тази насока е
нап**вено от нейния пълномощник. От съдържанието на приложения по
делото договор за п****а защита и съдействие от 09.09.2020 г. се установява,
че договореното адвокатско възнаг**ждение в **змер на 300 лв. (триста лева)
жалбоподателката е заплатила изцяло в брой. Не следва да бъде уважавано
нап**веното от АНО въз**жение за прекомерност на претенди**ния
адвокатски хоно**р, доколкото същият е съоб**зен с минималния **змер,
предвиден в чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.200* г. за минималните
**змери на адвокатските възнаг**ждения.
Предвид изложеното ОДМВР - **** следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателката съдебни **зноски в **змер на 300
/триста/ лева.
Мотиви**н от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд - ****
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-000308, издадено на
18.02.2020 г. от Началник група към ОДМВР – ****, сектор „Пътна
полиция“, с което на Д.Д. Г. - Т., ЕГН: **********, от гр. ****, ул. „****“ №
**, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. * от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. *, т. 8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в **змер на *0 лв. и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в **змер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – **** да заплати Д.Д. Г. - Т., ЕГН: **********, от гр.
****, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, сторените от нея съдебно-деловодни
**зноски в **змер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Админист**тивен съд - **** в 1* -
дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при **йонен съд – ****: _______________________
9