№60
гр. Силистра, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и осми май през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебни секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в.гр. дело №111/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Предявена е въззивна жалба от Х.М.С. чрез процесуален представител, против решение №44/01.03.2019г, постановено по гр.д.№391/2018 г. на Районен съд Дулово, обл. Силистренска, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на Х.М.С. заведен срещу М.М.А. от с.Поройно О.И.А. Р. Ю. А. от с.Овен и С.Р.Х. от с.Овен за делбата на имот представляващ ДВОРНО МЯСТО от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ кв.м. с планоснимачен №259 от 1992 година в кв.26 /двадесет и шести/, УПИ 7 /идентичен с УПИ VI-297 в кв.26-описан в н.а.№37, том V, д.1211/1977 г/ заедно с построената в него къща, състояща се от три стаи и салон с площ от 90 /деветдесет/ кв.м., ведно с изба о т16 /шестнадесет/ кв.м., както и с навес с оградни стени- селскостопанска постройка от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, Упи V-260; УПИ- VI-261; УПИ IV-258 и УПИ VIII-252, при законно установените квоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан. Присъдени са съответни такси и разноски. Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано, моли да бъде отменено и допусната делбата на процесния имот. Същото становище се поддържа в с.з. от нейния процесуален представител
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от въззиваемите по жалбата, О.И.А. С.Р.Х. от с.Овен, Р. Ю. А. от с.Овен и М.М.А. от с.Поройно с чрез процесуален представител, които считат жалбата за неоснователна, а развитите в нея доводи – за несъстоятелни, поради което молят да бъде потвърдено решението на районния съд. Явилият се в с.з. процесуален представител на ответниците поддържа същото становище.
ОС, като съобрази депозираната жалба и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради
което е допустима.
Пред районния съд настоящата въззивница Х.М.С. чрез своя процесуален
представител адв.Е.П. от СсАК моли съда да постанови решение с което да допусне
делбата между нея и останалите съделители, като съсобственици по наследство
оставено им от техния общ наследодател И.А. . находящо се в регулацията на
с.Чернолик и представляващо :
-ДВОРНО МЯСТО
от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ кв.м. с планоснимачен №259 от 1992 година в
кв.26 /двадесет и шести/, УПИ 7 /идентичен с УПИ VI-297 в кв.26-описан в
н.а.№37, том V, д.1211/1977 г/ заедно с построената в него къща, състояща се от
три стаи и салон с площ от 90 /деветдесет/ кв.м., ведно с изба о т16
/шестнадесет/ кв.м., както и с навес с оградни стени- селскостопанска постройка
от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, Упи V-260; УПИ- VI-261; УПИ IV-258 и
УПИ VIII-252, при квоти – 5/8 ид. части за ищцата, по 1/8 ид. част за
ответниците М.М.А. и О.И.А. и по 1/16
ид. част за С.Р.Х. и Р. Ю. А..
Съгласно приложеното удостоверение за наследници
№176/07.06.2018 година на км.Чернолик наследодателят на страните И.А.С. е починал на 04.11.1996 година и е оставил като наследници:
съпруга – Х.М.С., М.М.А.- дъщеря от предишен брак, и родните им деца О.И.А. и С.
И.А. ,която е починала на 06.09.1997 година, съгласно представеното у-е за наследници №47/07.06.2018 година на кметство с. Овен, обл. Силистренска, оставяйки като наследници съпруг- Р. Юсмен А.
и син- С.Р.Х.. По силата на активната си процесуална легитимация, настоящата
въззивница Х.С. е завела пред районния
съд в гр. Дулово настоящия иск за делба на гореописания имот.
Съгласно
представения пред първата инстанция нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №37, том пети, нот.дело №1211/1977г. , И. А. С. е закупил имот съставляващ парцел VI планоснимачен №297 в кв.26 по
регулационния план на с.Чернолик с площ от 1380 кв.м., дворно място с неуредени
сметки по регулация от 400 кв.м. с построената в него жилищна сграда от три
стаи и салон при упоменати поименно съседи. Съгласно приложения по делото препис-извлечение от акт за сключен граждански
брак, че към оня момент той е бил женен за Х.М. А./С., поради което съшият е
СИО между тях. След смъртта на съпруга и
на 04.11.1996, на 26.03.2001 година настоящата
въззивница Х.М.С. напуснала семейното жилище и заживяла в село Вокил с друг мъж. В процесния имот останал
да живее синът и О.И.А. със семейството
си.
Както пред
първата инстанция, така и в отговор на въззивната жалба ответниците, чрез процесуален
представител, заявяват, че процесният имот не е съсобствен , тъй като е
придобит от О.И.А. и съпругата му по
давност.
Пред районния
съд са разпитани свидетели, водени и от двете страни, въз основа на задълбочен анализ на които ,
както и на приложените писмени доказателства,
следва, че към 26.03.2001 г. , датата на която ищцата е напуснала имота
и е заживяла трайно в друго село, същият е бил в съсобственост при квоти 5/8
идеални части за нея и по 1/8 идеална част на децата на съпруга и . Според св.
показания, Х.С. напуснала имота, като
взела всичко движимо имущество придобито
по време на брака й с покойния и съпруг
и баща на другите наследници, което показва, че тя ясно е демонстрирала, че
прекратява фактически да владее имота. В него останал да живее синът и О.А., който с поредица от
фактически действия през годините е манифестирал, че го владее за себе си, което се потвърждава както от
становищата на другите ответници, така и от св. показания на разпитаните през районния съд свидетели. При давностно владение между съсобственици е необходимо да се
докаже, че владелецът е отблъснал владението на останалите съсобственици в
продължение на десет години с фактически и активни действия. И ако плащането на
консумативите и ремонтните работи на един съсобственик в общия имот не се считат за демонстриране на
отблъскване на владението по отношение на останалите съсобственици, то фактът,
че е спрял да допуска майка си в него, а
другите си близки роднини ги приема като гости, че е поставил заключалки на
оградата, ключове за които нямат останалите, доказва, че са налице
предпоставките по ТР № 1/2012 г. на ОСГК по ТД № 1/2012 г. на ВКС. При давностно владение по отношение на
съсобствен имот, акцентът е поставен не върху необезпокояването на владелеца от
останалите съсобственици, а върху отблъскването от негова страна на техните
опити да осъществяват такова владение. Така, че наведеният от процесуалният
представител на въззивницата довод пред районния съд в пледоарията по същество,
че доверителката и е посещавала имота по
няколко пъти месечно, но не е била допускана в него е по – скоро в полза на
ответника О.А., защото доказва, че успешно е отблъсквал владението и.
Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки
разпоредбата на чл. 99 СК е приел, че предвид обстоятелството, че в продължение
на седемнадесет години, ищцата, след като е била препятствана да получи достъп
до имота, не е поискала по съдебен ред ,
да бъде допусната до имота, говори че тя е загубила правото си на собственост,
тъй като с изтичането на десет години от
началния момент на владението на О.А.- 26.03.2011 година, същият, заедно със
съпругата си, го е придобил по давност. Направеното възражение на ищцовата
страна, че и той през тези години не е живял в къщата ,защото е би на работа в
чужбина е несъстоятелно, тъй като от показанията на разпитани по делото
свидетели става ясно, че владението е осъществявано чрез неговата съпруга св.Г.
А..
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. Пред тази инстанция процесуалният представител на въззиваемите претендира разноски. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че такива е направил само ответникът О.А. в размер на 500 лв., поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да му ги заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №44/01.03.2019г, постановено по гр.д.№391/2018 г. на Районен съд Дулово, обл. Силистренска.
ОСЪЖДА Х.М.С. да заплати на О.И.А. сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от узнаването му от страните по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.