Р Е Ш Е Н И Е

№60

гр. Силистра, 31.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд,  гражданско отделение в     откритото    заседание

проведено на              двадесет      и       осми              май                                   през

две           хиляди         и      деветнадесетата         година              в                състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                                         

                                                                                1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                2.ДОБРИНКА СТОЕВА

 

при     участието      на       съдебни        секретар    Данаила Георгиева     и         в

присъствието        на        прокурора                                                                ,    като

разгледа  докладваното  от  председателя   в.гр. дело  №111/2019     г.  по    описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в      предвид     следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от    Х.М.С. чрез процесуален представител, против   решение №44/01.03.2019г, постановено по гр.д.№391/2018 г. на Районен съд Дулово, обл. Силистренска,  с което  Е ОТХВЪРЛЕН иска на Х.М.С. заведен срещу М.М.А. от с.Поройно О.И.А. Р. Ю. А. от с.Овен и С.Р.Х. от с.Овен за  делбата на имот представляващ ДВОРНО МЯСТО от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ кв.м. с планоснимачен №259 от 1992 година в кв.26 /двадесет и шести/, УПИ 7 /идентичен с УПИ VI-297 в кв.26-описан в н.а.№37, том V, д.1211/1977 г/ заедно с построената в него къща, състояща се от три стаи и салон с площ от 90 /деветдесет/ кв.м., ведно с изба о т16 /шестнадесет/ кв.м., както и с навес с оградни стени- селскостопанска постройка от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, Упи V-260; УПИ- VI-261; УПИ IV-258 и УПИ VIII-252, при законно установените квоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан. Присъдени са съответни такси и разноски. Жалбоподателката счита, че  решението е незаконосъобразно и необосновано, моли да бъде отменено и допусната делбата на процесния имот. Същото становище се поддържа в с.з. от нейния  процесуален представител

Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е  постъпил от въззиваемите по жалбата, О.И.А. С.Р.Х. от с.Овен, Р. Ю. А. от с.Овен и М.М.А. от с.Поройно с чрез процесуален представител, които   считат жалбата за неоснователна, а развитите в нея доводи – за несъстоятелни, поради което молят да бъде потвърдено решението на районния съд. Явилият се в с.з. процесуален представител на ответниците поддържа същото становище.

ОС, като съобрази депозираната жалба и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд настоящата въззивница Х.М.С. чрез своя процесуален представител адв.Е.П. от СсАК моли съда да постанови решение с което да допусне делбата между нея и останалите съделители, като съсобственици по наследство оставено им от техния общ наследодател И.А. . находящо се в регулацията на с.Чернолик и представляващо :

     -ДВОРНО МЯСТО от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ кв.м. с планоснимачен №259 от 1992 година в кв.26 /двадесет и шести/, УПИ 7 /идентичен с УПИ VI-297 в кв.26-описан в н.а.№37, том V, д.1211/1977 г/ заедно с построената в него къща, състояща се от три стаи и салон с площ от 90 /деветдесет/ кв.м., ведно с изба о т16 /шестнадесет/ кв.м., както и с навес с оградни стени- селскостопанска постройка от 30 кв.м., при граници и съседи: улица, Упи V-260; УПИ- VI-261; УПИ IV-258 и УПИ VIII-252, при квоти – 5/8 ид. части за ищцата, по 1/8 ид. част за ответниците М.М.А. и О.И.А.  и по 1/16 ид. част за С.Р.Х. и Р. Ю. А..

Съгласно приложеното удостоверение за наследници №176/07.06.2018 година на км.Чернолик наследодателят на страните И.А.С. е  починал на  04.11.1996 година и е оставил като наследници: съпруга – Х.М.С., М.М.А.- дъщеря от предишен брак, и родните им деца О.И.А. и С. И.А. ,която  е починала  на 06.09.1997 година, съгласно  представеното у-е за наследници  №47/07.06.2018 година на кметство  с. Овен, обл. Силистренска,  оставяйки като наследници съпруг- Р. Юсмен А. и син- С.Р.Х.. По силата на активната си процесуална легитимация, настоящата въззивница Х.С. е завела  пред районния съд в гр. Дулово настоящия иск за делба на гореописания имот.

     Съгласно представения пред първата инстанция нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том пети, нот.дело №1211/1977г. ,  И. А. С. е закупил имот съставляващ  парцел VI планоснимачен №297 в кв.26 по регулационния план на с.Чернолик с площ от 1380 кв.м., дворно място с неуредени сметки по регулация от 400 кв.м. с построената в него жилищна сграда от три стаи и салон при упоменати поименно съседи. Съгласно приложения по делото  препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, че към оня момент той е бил женен за Х.М. А./С., поради което съшият е СИО между тях.  След смъртта на съпруга и на 04.11.1996, на  26.03.2001 година настоящата въззивница Х.М.С. напуснала семейното жилище и заживяла  в село Вокил с друг мъж. В процесния имот останал  да живее синът и О.И.А. със семейството си.

     Както пред първата инстанция, така и в отговор на въззивната жалба ответниците, чрез процесуален представител, заявяват, че процесният имот не е съсобствен , тъй като е придобит от О.И.А. и съпругата му  по давност.

     Пред районния съд са разпитани свидетели, водени и от двете страни,  въз основа на задълбочен анализ на които , както и на приложените писмени доказателства,  следва, че към 26.03.2001 г. , датата на която ищцата е напуснала имота и е заживяла трайно в друго село, същият е бил в съсобственост при квоти 5/8 идеални части за нея и по 1/8 идеална част на децата на съпруга и . Според св. показания,  Х.С. напуснала имота, като взела  всичко движимо имущество придобито по време на брака й с покойния  и съпруг и баща на другите наследници, което показва, че тя ясно е демонстрирала, че прекратява фактически да владее имота. В него останал да  живее синът и О.А., който с поредица от фактически действия през годините е  манифестирал, че го владее  за себе си, което се потвърждава както от становищата на другите ответници, така и от св. показания на разпитаните  през районния съд свидетели.  При давностно владение между съсобственици е необходимо да се докаже, че владелецът е отблъснал владението на останалите съсобственици в продължение на десет години с фактически и активни действия. И ако плащането на консумативите и ремонтните работи на един съсобственик  в общия имот не се считат за демонстриране на отблъскване на владението по отношение на останалите съсобственици, то фактът, че е спрял  да допуска майка си в него, а другите си близки роднини ги приема като гости, че е поставил заключалки на оградата, ключове за които нямат останалите, доказва, че са налице предпоставките по ТР № 1/2012 г. на ОСГК по ТД № 1/2012 г. на ВКС.  При давностно владение по отношение на съсобствен имот, акцентът е поставен не върху необезпокояването на владелеца от останалите съсобственици, а върху отблъскването от негова страна на техните опити да осъществяват такова владение. Така, че наведеният от процесуалният представител на въззивницата довод пред районния съд в пледоарията по същество, че  доверителката и е посещавала имота по няколко пъти месечно, но не е била допускана в него е по – скоро в полза на ответника О.А., защото доказва, че успешно е отблъсквал владението и.

Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 99 СК е приел, че предвид обстоятелството, че в продължение на седемнадесет години, ищцата, след като е била препятствана да получи достъп до имота,  не е поискала по съдебен ред , да бъде допусната до имота, говори че тя е загубила правото си на собственост, тъй като  с изтичането на десет години от началния момент на владението на О.А.- 26.03.2011 година, същият, заедно със съпругата си, го е придобил по давност. Направеното възражение на ищцовата страна, че и той през тези години не е живял в къщата ,защото е би на работа в чужбина е несъстоятелно, тъй като от показанията на разпитани по делото свидетели става ясно, че владението е осъществявано чрез неговата съпруга св.Г. А..

     Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита,че  обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. Пред тази инстанция процесуалният представител на въззиваемите претендира разноски. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че такива е направил само ответникът О.А. в размер на 500 лв., поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да му ги заплати.

С оглед на гореизложеното съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №44/01.03.2019г, постановено по гр.д.№391/2018 г. на Районен съд Дулово, обл. Силистренска.

ОСЪЖДА Х.М.С. да заплати на О.И.А. сумата от  500 /петстотин/ лева разноски по делото пред тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от узнаването му от страните по делото.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                                    2.