Определение по дело №841/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3956
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20181100900841
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 26.07.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

разгледа търговско дело № 841 по описа за 2018г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „У.м.б.з.а.л.С.“ ООД срещу Н.З.К., с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата 25 533,18 лв. при заявен общ размер на вземането от 425 553,00 лв.

Исковата молба не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 128, т. 1 и 2 и чл. 366 ГПК, тъй като в обстоятелствената й част са заявени твърдения за облигационни правоотношения между страните по три договора (а именно договор №22-398/25.02.2015г., договор №22-4816/25.02.2015г. и договор №22-4981/25.02.2015г.), но от съдържанието на исковата молба не става ясно дали се претендират суми по всеки от договорите и в какъв размер, но също и на какво основание (индивидуализирано като предоставени услуги по договорите с посочване на вид, обем и период на предоставените услуги, включително чрез представяне на справка по чл. 366 ГПК) се претендират сумите, а освен това не е представено пълномощно на адвоката, чрез когото е подадена исковата молба, както и доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове.

С разпореждане от 15.05.2018г. на ищеца са дадени ясни, точни и конкретни указания за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, чието изпълнение е достатъчно да отстрани тези нередовности, а именно указания да посочи отделни размери, които твърди, че му се дължат за оказана болнична медицинска помощ през м. април 2015г. по всеки от трите договора, посочени в исковата молба (а именно договор №22-398/25.02.2015г., договор №22-4816/25.02.2015г. и договор №22-4981/25.02.2015г.), в рамките на общия размер от 425 553,00 лв., както и отделни размери на частичните осъдителни искове за присъждане на суми по всеки от договорите, в рамките на общия предявен размер от 25 533,18 лв; да представи справка по чл. 366 ГПК, която да съдържа конкретни данни и изчисления за сумите, дължими по всеки от договорите, включително данни относно вида, обема и цената на услугите, предоставени по договорите; да представи доказателство за учредена представителна власт на адв. К.М., чрез която е подадена исковата молба; да представи доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Разпореждането от 15.05.2018г. е връчено на ищеца на посочения в исковата молба съдебен адрес на 21.05.2018г., но с молба с рег. №74096/29.05.2018г., която видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена, е подадена на 28.05.2018г. (тоест в деня на изтичане на едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК), указанията не са изпълнени в цялост.

С молбата е уточнено, че е предявен частичен осъдителен иск за общата сума 25 533,18 лв. само за задължения на ответника по договор №22-3981/25.02.2015г. (тук следва да се отбележи, че в исковата молба договор с посочения номер не е посочен, но очевидно става дума за посочения в исковата молбата договор №22-398/25.02.2015г.), представено е пълномощно за адвоката, чрез когото е подадена исковата молба, представено е и доказателство за внесена държавна такса в размера, дължим за разглеждане на исковата прететенция съобразно заявения материален интерес по смисъла на чл. 72 ГПК.

С молбата не изложени твърдения относно вида, обема и цената на услугите, предоставени по цитирания договор, които да индивидуализират основанието на предявения частичен иск и оттам да определят обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иска, включително не е представена и справка по чл. 366 ГПК, изискуема съгласно цитираната разпоредба по делата по търговски спорове, какъвто при съобразяване на чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ се явява и правният спор, повдигнат с исковата молба по настоящото дело.

По отношение на указанията на съда относно необходимостта от представяне на справка по чл. 366 ГПК, която да съдържа данни и изчисления за сумите, дължими по договорите с ответника, включително данни относно вида, обема и цената на услугите, предоставени по тези договори, в молбата на ищеца от 29.05.2018г. е посочено, че подробни отчети за предоставяните услуги по процесния договор са предоставяни от ищеца на ответника ежемесечно, поради което за „конкретизиране на претенцията тези документи следва да бъдат представени от ответника“.

Очевидно е, че съдържанието на молбата не отстранява нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 366 ГПК, което в пряко приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК предпоставя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, тъй като съдът няма правомощия да дава втори път идентични указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, още по-малко в случаи като процесния, при които очевидно указанията са ясни за ищеца, респективно процесуалния му представител, но с молбата, подадена в изпълнение на тези указания е заявена изрична воля, че същите няма да бъдат изпълнени, като според изявлението в молбата указанията следва да бъдат изпълнени от ответника, но ответникът няма предвидени в процесуалния закон задължения да отстранява нередовности на искова молба, подадена срещу него, а дори да се приеме, че изявлението в молбата на ищеца от 29.05.2018г. представлява искане за събиране на доказателства от ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, то следва да се посочи, че предвидените в процесуалния закон способи за събиране на доказателства (включително този по чл. 190, ал. 1 ГПК) са регламентирани за осигуряване на възможност за страните в исковото производство да установят твърденията си по предмета на делото, а не за индивидуализиране на този предмет в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 366 ГПК, за което необходимо и достатъчно е изявление на страната със съдържанието, предвидено в цитираните разпоредби.

            По изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА исковата молба на „У.м.б.з.а.л.С.“ ООД срещу Н.З.К..

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №841/2018г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се изпрати на пълномощника на ищеца със съобщение по образеца на Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.

 

                                                                                   

                                                                                    СЪДИЯ: