№ 1051
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Г.В.. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203602 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на И. В. М. ЕГН ********** чрез адв.
А.С. от САК против наказателно постановление № 62/09.09.2022г., издадено от и.д.
Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас (РИОСВ), с което за
нарушение на пар. 7 от ПЗР във вр. чл. 11 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на
основание чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗЗТ на И. В. М. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че М. не е извършител на деянието и
била собственик на едва 18% от целия имот. Нарушение не било доказано, не бил обсъден и
въпросът за вината. Отделно в НП не били посочени отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание над установения от закона
минимум. Не било изпълнено и задължението на наказващия орган да отправи предложение
за сключване на споразумение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не се явява. Депозира
писмено становище, с което се поддържа жалбата и се излагат съображения.
Наказващият орган се представлява от юрк. П., който оспорва жалбата, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, в
срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество съдът намира за установено следното:
Св. В.М. извършила проверката заедно със своя колежка Е.П. в защитена местност
1
природна забележителност „***“, местност „***“ след подаден сигнал за засипване на дюни
с пръст. Когато пристигнали на място, установили засипване в имот 67800.54.73 по
кадастралната карта на гр. Созопол, което преценили като „ново“, тъй като се откроявало от
останалата насипна земна маса, имало по-тъмен цвят. На място снели координати на
засипването, посочени в АУАН и НП, което се откроявало от останалата насипна земна маса
- "Влажна беше пръста и се виждаше, че е съвсем прясно насипана пръст.". На място не се
установил нарушител -лице, което да извършва дейността, нито техника. Нямало как да се
състави акт на място, тъй като нямало техника и лица, а празен имот с насипана пръст. Въз
основа на тази информация за имота направили справка в Кадастралния регистър на
недвижимите имоти, при която установили собствениците на имота, които били повече от
един, а съсобственик в имота била и И. М.. Бил съставен АУАН, който бил връчен на М. за
нарушение на пар. 7 ПЗР ЗЗТ вр. чл. 11 от ЗЗТ. Към датата на извършване на проверката
нямало издадено съгласувателно писмо от РИОСВ – Бургас на основание пар. 7 от ПЗР на
ЗЗТ за извършване на дейности в ПЗ „*** в местност ***“.
Срещу АУАН било депозирано възражение, в което М. посочила, че не е нарушител.
Съгласно Заповед 2109/20.12.1984г. са обявени за природни забележителности
местности, сред които и пясъчни дюни в м. „***“ в землището на гр. Созопол, с 24 ха.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, за което са представени Заповед РД-
193/25.02.2022г.на Министър на околната среда и водите и Заповед РД-196/28.02.2020г на
Министър на околната среда и водите.
Според този съдебен състав при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните
правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение. Предлагането
производството да приключи със споразумение е предвидена от закона възможност, но не и
задължение за наказващия орган като изрично чл. 58г, ал. 15 ЗАНН предвижда, че не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила издаването на НП без да е
направено предложение за сключване на споразумение.
Въпреки това според този състав НП подлежи на отмяна, тъй като не е доказано
авторството на нарушението и че същото е извършено именно от М..
Съгласно чл. 11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в
защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на ЗЗТ, със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.
Съгласно пар. 7 от ПЗР на ЗЗТ собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с
Министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица
дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за
управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо
от разрешенията, които се изискват по други закони.
2
Действително, от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че се
касае за лице, което е собственик на идеална част от поземлен имот, който попада в
защитена местност и в който се касае за земен насип, но не би могъл да се направи
обоснован извод, че именно М. е извършител на деянието.
Санкционната норма на чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗЗТ предвижда, че се наказва с глоба от 500 до
5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение
или съгласуване, предвидено в този закон.
В случая не е било установено лице, което да е извършвало дейността, не са
установени работници, касае се за няколко собственика на имота, без да е изяснено и
посочено в АУАН и НП каква част от този имот притежава М., дали тя е възложител на
дейността, дали тя осъществява дейност в защитена територия или дали такава дейност се
осъществява по нейно възлагане. Само фактът, че лицето е един от съсобствениците в имота
не може да доведе до обоснован извод, че лицето е извършител на деянието, за което е
привлечено към отговорност още по-малко може да се направи извод за субективна страна
на деянието и че се касае за знание у М., че такава дейност се извършва в имота. Въпреки
депозираното възражение наказващия орган не е извършил допълнителна проверка и не е
ангажирал доказателства за авторството на деянието. Не са представени никакви
доказателства от страна на наказващия орган относно вината на жалбоподателката, на какви
нейни умишлени действия се дължи наличието на „ново“ насипване и въобще дали се дължи
на нейно виновно поведение или на други фактори, на други обстоятелства или на други
лица.
Ето защо наказателното постановление следва да се отмени поради това, че не е
доказано участието на наказаното лице в извършване на нарушението по изискуемия от
процесуалния закон несъмнен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски. В случая
с оглед отмяната на НП право на разноски има дружеството – жалбоподател, което е
представило доказателства за платени разноски за адвокат в размер на 500 лева. До
приключване на съдебните прения не е заявено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което следва да се присъди в полза на жалбоподателя
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното, Районен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 62/09.09.2022г., издадено от и.д. Директор
на Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас (РИОСВ), с което за нарушение
на пар. 7 от ПЗР във вр. чл. 11 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 81,
ал. 1, т. 2 ЗЗТ на И. В. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
3
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас да заплати на
И. В. М. ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Да се уведомят страните за решението на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4