Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 134
гр. Тутракан,
05.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на дванадесети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Светлана Гвоздейкова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 82 по описа за 2019 год. по описа на Районен
съд гр. Тутракан и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 39-0000017 от 19.02.2019
год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра е наложил на П.В.П., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение 5, Част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, чл. 36,
параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, административно наказание на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева, и на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП „глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление в частта
за наложеното на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП, е останал
жалбоподателят П., който го обжалва в срок, чрез адв. С.М. ***. Отправя искане
съдът да отмени атакуваното наказателното постановление в тази му част, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник на ОО „АА” гр.
Силистра, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована,не
се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.02.2019 г., около 09:50 ч., по път II-21, в
посока Русе-Силистра-Добрич, на км 42+495 м, отклонение за ДЗС с. Нова Черна,
обл. Силистра, жалбоподателят П.В.П. бил спрян за проверка от актосъставителя П.Н.П.
и свидетеля Б.М.Р. ***. Жалбоподателят управлявал товарен автомобил от
категория № 2, марка „Мерцедес 814“ с рег. № ***, оборудван с аналогов
тахограф, марка „Mannesman Kienzle 1318.27“, собственост на „К. 19“ ЕООД.
Проверяващите констатирали,че в момента на проверката на МПС е с нарушена
цялост на предно обзорно стъкло. Засегната е зоната на устройствата за
почистване на предно стъкло. Проверяващите приели това за значителна
неизправност.Също така в момента на проверката водачът П. е бил без ръчни
записи за периода от 02:48 ч. на 02.02.2019 г. до 09:10 ч. на 04.02.2019 г., от
изискуемия 28-дневен период, който е от 07.01.2019 г. до 04.02.2019 г.
Актосъставителят П.Н.П. приел, че с деянията си
жалбоподателят П.П. е допуснал административни нарушения и в присъствието на
свидетеля Б.М.Р., му съставил акт за установяване на административно нарушение
серия А-2017 № 247792 от 04.02.2019 г. С последния той повдигнал обвинение на
жалбоподателя П. за извършени административни нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение № 5, Част I, т.
3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС и чл. 36, параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014
г.Жалбоподателя е подписал съставения АУАН и получил препис от него.В АУАН
жалбоподателя в графата за обяснения и възражения е посочил „забравих ги в
другия автомобил”.
На 06.02.2019г. в тридневния срок за подаване на
писмени възражения,съгласно разпоредбата на чл.44 ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателя е представил в ОО”АА” Силистра
заверени копия от липсващите тахографски листи за периода от 02:48 ч. на
02.02.2019 г. до 09:10 ч. на 04.02.2019 г. надлежно попълнени.Едновременно с
тях той е депозирал и писмено обяснение.В последното е посочил като причина за
липсата на тахографските листи по време на проверката,разпореждането да извърши
превоза с друг автомобил,а не с управлявания обичайно от него.
По образуваното със съставянето на АУАН
административно производство, Началникът на ОО „АА” гр. Силистра е издал наказателно
постановление № 39-0000017 от 19.02.2019 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. Той приел, че с деянията си
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с
Приложение № 5, Част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и разпоредбата
на чл. 36, параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. На основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за първото нарушение АНО е
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева и за второто на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП „глоба” в
размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.НП е било надлежно връчено на
жалбоподателя на 26.02.2019г.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител П.Н.П. и показанията на свидетеля Б.М.Р.,
които съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други
доказателства по делото. Отразената фактическа обстановка в АУАН серия А-2017 №
247792 от 04.02.2019 год. съдът приема изцяло.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и
от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като
такава е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,но не
по сочените в жалбата и в съдебно заседание причини.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните
правомощия. Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички
изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН е бил подписан надлежно от
нарушителя и същият е получил препис от него по установения от закона ред.
Административното нарушение е доказано със съответните, допустими от закона
доказателствени средства.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Видно от приложената
заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., НП е издадено от Началника на ОО
„АА” гр. Силистра, имащ съответните правомощия.НП притежава всички изискуеми от
чл. 57 ал. 1 от ЗАНН реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на
жалбоподателя.
При така приетото от съда за установено от фактическа
страна, правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят П.В.П. формално е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на административни нарушения по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение № 5, Част I, т. 3.2,
буква „а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС и по смисъла на чл. 36, параграф 1, т. (iii) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Жалбоподателя и неговия процесуален представител не
оспорват авторството и съставомерността на административното нарушение по
смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 и във
връзка с Приложение № 5, Част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,както и
наложеното наказание.Оспорва се съставомерността на административното нарушение
по смисъла на чл. 36, параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.Твърди
се,че цитирания член от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. неприложим по отношение на
жалбоподателя и управляваното от него МПС,тъй като последното е с максимална
маса, непревишаваща 7 500 кг. и в момента на проверката са били превозвани
пощенски пратки по договор за партньорство с куриерска агенция „Еконт”.
Съдът не споделя това становище. Жалбоподателя П.
работи като шофьор в ЮЛ „К. 19”ЕООД.МПС,което той управлява по време на
проверката е собственост на същата фирма.Между „Еконт експрес” ООД и „К.
19”ЕООД има сключен договор за партньорство в транспортиране на пратки. Няма
спор,че по време на проверката от контролните органи на
ОО”АА”-Силистра,жалбоподателя П. е превозвал именно пощенски пратки в
изпълнение на този договор.Това изрично е посочено в АУАН и атакуваното НП.От
приложените по преписката заверени копия на документи е видно,че „Еконт
експрес” ООД има съответните лицензия и удостоверения и има качеството на
пощенски оператор по смисъла Закона за пощенските услуги и може да извършва универсални и неуниверсални пощенски услуги. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПУ пощенския оператор има право да сключва договори с
други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия т.е. относно
извършването на универсални пощенски услуги. Пощенския оператор,който изпълнява
неуниверсални пощенски услуги,няма правна възможност да сключва по реда на
чл.22 от ЗПУ договори с трети лица.Доколкото ЮЛ „К. 19” ЕООД не вписано в
публичния регистър по чл.59 ал. 5 от ЗПУ,то за него не се счита,че е пощенски
оператор и не може да извършва пренасянето на пощенски пратки,като
неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл.38 ал. 3 от ЗПУ.Сключения
договор с пощенски оператор на неуниверсални пощенски услуги,не дава
съответното качество на пощенски оператор на партньора по този договор,а именно
ЮЛ „К. 19” ЕООД.Ето защо съдът приема,че по време на проверката жалбоподателя П.
извършва не пренасяне на пощенски пратки,а обществен превоз на товари.
Съдът намира за необходимо да отбележи,че независимо
от наименованието на сключения между „Еконт експрес” ООД и „К. 19”ЕООД,
„договор за партньорство в транспортиране на пратки” от 15.01.2018г.,последния
има всички характеристика на търговски договор между две „юридически и
финансово независими страни”,както е посочено в самия договор /част 1 т. 1 от
договора/.В същия е посочена цена на извършване на транспорта на пощенските
пратки,начина и периода на отчитане,начина на плащане и т.н.Това също потвърждава
тезата,че на посочената дата жалбоподателя П. е извършвал обществен превоз на
товари.
Съдът намира,че АНО правилно е приложил административно-наказателните разпоредби за извършените
нарушения. Следва да се посочи,че в конкретния случай за извършеното нарушение
по смисъла на чл. 36, параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., разпоредбата
на чл.93 ал. 2 предл. 5 от ЗАвП е неприложима,тъй като тя е обща по отношение
на разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр.
По отношение на справедливостта на наложените с
атакуваното НП административни наказания на жалбоподателя,следва да се посочи,че
те са фиксирани от законодателя по вид и размер.В конкретния случай съдът
счита,че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за което и да е
от извършените нарушения,предвид тяхната потенциална опасност за движещите се
по пътищата и самия жалбоподател.Реална е опасността предно обзорно стъкло с
нарушена цялост да се счупи от вибрациите и насрещното въздушно налягане при
движение и да нарани водача или да допринесе той да загуби контрол над
управлението на МПС.Контролът върху тахографските листи и записите върху тях
или на картите на водача също е във връзка с безопасността на движението,тъй
като чрез тях се контролира времето на движение и почивките на водачите.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 39-0000017 от 19.02.2019
год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра, с което е наложил на П.В.П., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 101, ал. 4 и във връзка с Приложение
5, Част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,на основание чл.53
от ЗАНН и чл.179 ал. 6 т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер
на 200 (двеста лв.) и за
нарушение на чл. 36, параграф 1, т. (iii) от Регламент (ЕС) № 1352014 г., на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр административно наказание „глоба”
в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.
като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: