Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3347 16.10.2015 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1119 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Еколаб” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115 А, ет. 3, представлявано от управителя Д. Ж.К., чрез пълномощника си адв. Д.Г., е предявил против М.К.К., ЕГН: **********, действаща като ЕТ „К.-М.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 53 937, 68 лева, представляваща цена на доставени стоки по 95 броя фактури, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска- 28.01.2015 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през м. септември 2012 г. ответникът се свързал с ищеца във връзка със закупуване на предлагани от последния стоки- препарати за професионална хигиена, като страните се договорили, че за всяка поръчка ищецът щял да издава фактура към момента на получаване на стоката, а ответникът- да извършва плащане по съответната фактура по банков път. Във всяка фактура били посочени подробно доставените стоки по вид, количество и цена, като документите били подписани от представител на ответника. Всяка фактура се придружавала и от приемо- предавателен протокол, също подписан от страните, с който се удостоверявало, че стоките са доставени и приети без забележки. Ответникът получил всички поръчани стоки, за което били издадени общо 95 броя фактури, описани в исковата молба с конкретни номера, дата на издаване и дължими по тях суми, като общата стойност на всички възлизала в размер на 53 937, 68 лева с ДДС. Подробно са описани и приемо- предавателните протоколи по номера, с които се удостоверявало изпълнението на задълженията на ищеца. По тези неформални договори за продажба обаче ответникът, макар да бил получил стоките без забележка, което потвърдил и чрез подписването на фактурите и приемо- предавателните протоколи, не бил заплатил цената. Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът предявявал иск за осъждането на длъжника да заплати сумата по всички фактури за доставените му стоки, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не изпраща представител, като взема писмени становища по отговорите на ответника.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се посочва, че
търговските взаимоотношения между страните датирали от повече от десет години,
през който период ответникът бил изградил клиентска мрежа и разпространявал
продуктите на ищеца, като участвал на търгове по обществени поръчки с тях. Това
ставало с разрешението на ищеца, който определял и специални цени за всяка
обществена поръчка, като гарантирал и количествата за обслужване на спечелените
такива, издавайки на ответника съответни удостоверения. Представя платежни
документи за периода м. септември 2012 г.- 02.06.2014 г. за общата сума от
50 579 лева. Доставката на стоки била чрез периодични фактури и периодични
плащания до момента, когато ищецът едностранно спрял тези доставки и поставил
ответника в невъзможност да обслужва обществените поръчки, по които имал
подписани договори с УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, ВМА- гр. София, Първо
ДКЦ- гр. Пловдив, „Уромедикс“- гр. Пловдив и други по- малки медицински обекти.
Именно поради спиране на доставките ответникът не успял да подпише с УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД- гр. Пловдив договор за търга за хигиенни материали през 2014 г.,
въпреки че спечелил позиции по него. За запазване на позиции на пазара и с цел
избягване на заплащане на неустойки поради неизпълнение, ответникът започнал да
работи на загуба, като закупувал продуктите на ищеца не на преференциалните
първоначално договорени с него цени, а на много по- високи такива, чрез
прекупвачи като „Солумед“ ЕООД- гр. София и СД „Д.- П. и Сие“- гр. Пловдив. При
неуспешно обслужване на обществена поръчка, ответникът оставал в регистъра на
поръчките като фирма с недобра търговска репутация и това я лишавало от по-
нататъшно участие в други търгове, като създадените пазари до момента
постепенно се загубвали. В тази връзка се твърди, че ищецът не бил изпълнил
поетите си ангажименти за доставки, предназначени за здравните заведения в
областта на дезинфекцията и хигиената. Спирането на плащанията се наложило,
защото ответникът бил принуден да закупува тези стоки на много по- високи цени
от прекупвачи, а ищецът бил единствен представител за страната на тях и държал
монопол, като веднъж спечелени по обществена поръчка, тези стоки не можело да
бъдат заменени с други подобни. Неизпълнението на поетите ангажименти пък се
дължало на умишленото възпрепятстване на работата на ответника от страна на
ищеца, който бил довел ЕТ до принудително положение да не може да се справи с
поети задължения и договорни ангажименти. Моли съдът да разпореди
взаимоотношенията между страните да продължат, за да можел ответникът да не
загубва доброто си име, за което бил положил дългогодишен труд, правото на
който не следвало да му бъде отнемано. С допълнителна уточняваща молба посочва,
че оспорва исковете като неоснователни и необосновани. Твърди, че за период от
повече от десет години страните работели заедно, като изградили гъвкави правила
за сътрудничество, но отношенията им били уредени неформално. Ответникът
участвал в процедури по ЗОП, организирани и провеждани от различни лечебни
заведения, като предварително съгласувал с ищеца в кои търгове да участва, с
какви препарати и за какви цени. При спечелване на съответната процедура се
сключвал договор с лечебното заведение, за изпълнението на който обаче се
разчитало изцяло на ищеца, защото именно той доставял въпросните препарати.
Чрез извършените плащания се доказвали отношенията между страните, като било
видно, че ответникът редовно всеки месец превеждал суми. От фактурите обаче се
установявало и, че той търпял вреди от едностранно прекратените доставки,
защото бил принуден да закупува стоките на много по- високи от договорените с
ищеца цени. Страните били постигнали съгласие плащанията към ищеца да бъдат
извършвани едва, когато постъпят такива от съответното лечебно заведение по
доставката. Прави се и възражение за неизпълнен договор, защото без предупреждение
и без ясен мотив през месец юни 2014 г. ищецът спрял доставките, с което не
изпълнявал задълженията си по неформалните договори между страните. Така на
ответника били причинени вреди, който не можел да изпълни ангажиментите си по
спечелени обществени поръчки и закупувал спешно консумативите при неизгодни
условия от други търговци. По този начин ЕТ не само губел финансови средства,
но и възможността да разширява дейността си, защото не можел да сключи договор
по спечелена поръчка, като така се накърнявала търговската му репутация за
лоялен и надежден партньор. Счита, че именно неизпълнението на задълженията на
ищеца за доставка на препаратите било поставило ответника в невъзможност да
изпълнява както плащанията си към него, така и тези по други договори. Моли за
отхвърляне на иска. Също претендира разноски.
Извън
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от пълномощника на
ответника, който обаче не може да се счита за отговор предвид просрочието си, а
само като писмено становище по исковата молба. В него се излагат същите
твърдения за участието на ответника в търгове по ЗОП, съгласувани с ищеца,
който доставял съответните стоки по сключения договор с лечебното заведение, а
плащанията се извършили от средствата, постъпващи от здравните заведения. Така
тези плащания се отлагали във времето, тъй като ритъмът им зависел изцяло от
финансовото състояние на съответното заведение. Механизмът, по който работели
страните, бил един и същ през годините- стоките, описани в приемо-
предавателния протокол, се доставяли от ищеца на ответника, който пък от своя
страна ги доставял на различни лечебни заведения по конкретни обществени поръчки,
като плащането към ищеца ставало след като лечебното заведение заплати стоките
на ответника. Така не можело да се определи предварително точен срок на
заплащане на фактурите, но той никога не бил 6- месечен, както твърдял ищецът.
Посоченият срок във фактурите бил условен и не бил обект на контрол или
уговорка между страните, като доказателство в тази връзка било и това, че
никога не били начислявани или претендирани мораторни лихви. Договорката в
неформалните отношения била да се плаща при постъпване на плащане от
съответното лечебно заведение. През последните години обаче тези здравни
заведения имали финансови проблеми, резултат от комплексни макроикономически
причини, които се отразили на финансовата им стабилност. Това повлияло и на
възможността на ответника да извършва чести и ритмични плащания към ищеца, но
ЕТ не бил в състояние да оптимизира дейността си по независещи обективни
икономически фактори. Посочват се вече изложените по- горе твърдения за
добросъвестността на ответника като търговец и за ищеца като неизправна страна
в техните отношения. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощниците
си поддържа отговорите. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните фактури, всяка от които е придружена с приемо- предавателен протокол, като всички документи са подписани без възражения за получател на стоките от ЕТ лично или пък от негов представител.
Ответникът е представил платежни документи за погасени задължения по доставки към ищеца- вноски бележки и фактури, към трети за спора лица- фактури и преводни нареждания, справки за плащания към клиенти, отчети по сметки, извлечения от банкови сметки, както и документи за участие в процедури по ЗОП- решения за спечелил, договори за доставки и удостоверения.
По делото е приета и съдебно- счетоводна
експертиза, по която вещото лице след съответните проверки е установило, че всяка
една от процесните фактури била осчетоводена при ответника, който ползвал за
тях данъчен кредит. При плащанията от ответника към ищеца обаче липсвало
основание за конкретния паричен превод, поради което не можело да се установи с
даденото плащане какво точно се погасява. Отделно от това, ответникът не
предоставил на експерта справка от счетоводството си за това точно какви суми
дължи по процесните фактури.
Събрани са и гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 15.09.2015
г.). Св. Д.П.К.- син на ЕТ, посочва, че работел за майка си за известен период
от време, като разяснява отношенията между страните по повод доставката на
препаратите на хигиена и дезинфекция. Тъй като стоките били предназначени за
държавни болници, уговорката била след като от лечебните заведения платят на
ответника, едва тогава той да се издължава на ищеца, като плащанията били
отлагани във времето не по вина на ответника, а заради финансовото състояние на
болниците. По тази схема страните работели около 10 години, без възражения от
доставчика за закъсненията в плащанията и без промяна в условията на
договорните им отношения.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по това, че между страните са
възникнали договорни отношения по доставка на специфични стоки- препарати за
професионална хигиена, като за всяка една от доставките е била издавана
съответна фактура с описание на продукта- вид, количество, цена, срок за плащане,
към която е съставян и приемо- предавателен протокол, удостоверяващ
получаването на съответния артикул. Липсвал е изричен писмен договор, който да
урежда отношенията между страните, но такъв в случая не е и задължителен, за да
се породи валидно правоотношение между страните по продажбата, тъй като, както
вече се посочи, в оформяните документи е налице пълно описание на предмета на
сделката, а съконтрагентите са индивидуализирани в достатъчна степен с фирма,
адреси и ЕИК. Отделно от това, според заключението на вещото лице тези фактури
са надлежно осчетоводени от ответника и доколкото двете страни са търговци, за
ищеца е приложима нормата на чл. 55 от ТЗ, предвиждаща, че редовно водените
търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за
установяване на сключени търговски сделки. Във връзка с надлежното
осчетоводяване на тези фактури и включването им в дневника за покупки и в
справките декларации по ЗДДС, купувачът счетоводно е завел задълженията по тях
и ги е отнесъл като свой разход, за да ползва данъчни привилегии, което е
индиция, че той се е възползвал от сделките.
Стоките са били получени от ответника
според неговите заявки, като за извършване на отделните доставки са изготвяни
нарочни протоколи, съдържащи отново описание на артикулите и страните, като
всички от тях са подписани или лично от ЕТ, или от негов представител.
Писмените документи по делото не са оспорени от ответника откъм съдържание или
автентичност нито с отговора, нито в хода на процеса, поради което те материализират
сделки, които пораждат за страните съответни задължения. Нещо повече, получателят
не е направил никакви възражения или забележки при приемането на стоките от
каквото и да е естество, за да се приеме, че е налице вид неизпълнение
(неточно, забавено или некачествено) от страна на продавача при извършване на
доставките. Оттук- абсолютно е установено наличието на изпълнение от страна на
ищеца по заявката, което обуславя и задължението на насрещната страна в
правоотношение за заплащане на цената на доставените продукти. В тежест на
ответника е да докаже факта на извършеното плащане, за да установи, че той е
изправната страна в правоотношението, с което да се освободи от търсената му по
делото имуществена отговорност, но доказателства за това в процеса не се
събраха.
На първо място, погасяването на парични
задължения се установява с надлежни писмени документи- вносни бележки, преводни
нареждания и други подобни, като в тази връзка следва да се посочи, че
ответникът действително е представил такива, но те не касаят нито една от
процесните 95 броя фактури, а други отношения между страните. Те обаче не са
предмет на делото и не следва да се обсъждат, нито пък могат да служат като
основание за изграждане на извод на решаващия състав за това, че ответникът е
бил коректен към ищеца, доколкото става въпрос за съвсем различни техни
правоотношения, които не е ясно дали и как касаят процесните такива, а дори и
да са свързани с тях по някакъв начин, това не обуславя изправност на купувача
по конкретните доставки. Отделно от това, този, който извършва дадено плащане,
ако има различни задължения към друг, следва изрично да посочи какво точно
погасява, извършвайки конкретния паричен превод, за да е ясно и на кредитора му
към кое задължение да отнесе съответното плащане. Подобно нещо обаче не е
направено от ответника, защото в представените платежни нареждания като
основание на плащането е посочено само, че то е по фактури, без да са посочени
същите с номер, по сделка или с дата. Това обстоятелство изрично е констатирано
и от вещото лице, което не само в заключението си, но и в устния доклад пред
съда, посочва, че няма никаква яснота какво се покрива с плащанията и оттук се
създава възможност за всяка от страните да си ги завежда счетоводно по различен
начин. Нещо повече, експертът отбелязва, че именно ответникът е този, който не
е предоставил за нуждите на заключението данни или информация от своето
счетоводство за това какви суми дължи по процесните фактури, поради което в
случая следва да се приложи нормата на чл. 161 от ГПК и да се приеме за
доказано, че те са останали непогасени.
На второ място, не се установи по делото,
че между страните е съществувала подобна уговорка за отложено във времето плащане,
поставено в зависимост от извършване на плащания от трети лица към ответника.
От една страна, както вече се посочи, писмен договор между страните няма и
оттук- липсва каквато и да е обща рамка на отношенията им, която да
регламентира еднакви или едни и същи условия при доставките. Напротив- всяка
фактура представлява отделно съглашение, което следва да се разглежда
самостоятелно и за същото се прилагат единствено вписаните в съответния
документ уговорки за начин и срокове на плащане. Ясно е посочено, че плащането
ще се извършва с платежно нареждане в срок до 180 дни от датата на издаване на
всяка от фактурите, т.е. реално пак е било уговорено разсрочено във времето
плащане- след шест месеца, считано от датата на издаване на счетоводния
документ и това е моментът на падежа. Той обаче не е бил обвързан от никакво
друго събитие извън изтичането на съответния срок, поради което твърденията в
отговора за обусловеността от плащанията на лечебните заведения към ответника и
забавата в тях, не може да бъде аргумент за коректност или изправност на
купувача по процесните сделки, които не са сключени под подобно условие на
плащане. Събраните гласни показания на св. К. в обратния смисъл не могат да се
кредитират не само, защото те задължително следва да се преценяват с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК, предвид родствените отношения на свидетеля с ЕТ,
обуславящи неговата заинтересованост от изхода на спора, а и, тъй като в нито
един от придружаващите стоките документи- фактури и приемо- предавателни
протоколи, не е посочено подобно отлагателно условие за всяка от доставките.
Без никакво значение за делото е причината, поради която са били правени
заявките или са извършвани доставките, ирелевантно е участието на ответника в
процедури по ЗОП и отношенията му с трети лица по търговете, нямат отношение
плащанията по други правоотношения, спрямо различни съконтрагенти и т.н., тъй
като предметът на процеса е очертан в исковата молба, а наведените от ответника
съображения в насока за наличие на връзка и обусловеност с вече посоченото,
представляват единствено негова защитна позиция по делото, която обаче не
променя факта на неизпълнението на ЕТ.
На трето място, доколкото се касае за
непогасени парични задължения, липсата на парични средства у длъжника никога не
представлява причина, която го освобождава от задължението му към кредитора,
като в този смисъл е и изричната норма на чл. 81 ал. 2 от ЗЗД. Затова,
независимо от причините, поради които фактурите са останали неразплатени, на
собствено и самостоятелно основание плащането по тях към ищеца е дължимо. В
случая за всички от тях е налице редовно настъпил падеж, доколкото фактурите са
били приети без възражения при съответните условия на отложено издължаване в
шестмесечен срок и оттук- всяко едно вземане е изискуемо и по него ответникът е
в забава. Няма никакво значение дали ищецът е начислявал лихви за забавата или
дали до момента е потърсил съдебна защита на нарушените права на продавач- той
решава по какъв начин да реализира възможностите, които му предоставя
законодателя да получи изпълнение. Поведението му да търси единствено главница
по фактурите не означава, каквато теза поддържа ответникът, че последният бил
коректен партньор, след като извършвал регулярни плащания при парични
постъпления от трети лица, защото право на кредитора е това как той ще защити
нарушените си имуществени права, без начинът на реализация да дава на
насрещната страна някакви основания в подкрепа на поддържаните й становища за
изправност по сделките, каквато очевидно липсва след като не се установява каквото
и да е плащане за погасяване на дори едно от всичките 95 задължения по
фактурите.
Предвид изложеното, следва, че
претенциите са доказани по основание, поради което следва да се обсъди и
размерът им. Сумата по всяка фактура е посочена в съответния документ като цена
на доставката за съответните стоки и сборът на всички 95 фактури възлиза на
сумата от точно 53 937, 68 лева, колкото се търсят и с исковата молба.
След като ответникът не доказва плащане по нито една от доставките,
обективирани в счетоводните документи, а падежът на задълженията му отдавна е
настъпил, той следва да се осъди с решението да заплати така претендираните
суми в пълен размер, дължими по отделните фактури.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен
размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 2 157,
51 лева (лист 141 от делото), депозит за вещо лице в размер на 300 лева (л. 243)
и адвокатско възнаграждение в размер на 3 866, 64 лева (л. 13- 15 и 256- 257),
поради което те следва да се възложат в тежест на ответника. Направените пък
такива от него за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, си остават за
негова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН: **********, действаща като ЕТ „К.-М.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „Еколаб” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115 А, ет. 3, представлявано от управителя Д. Ж.К., чрез пълномощника си адв. Д.Г., сумата в размер от общо 53 937, 68 (петдесет и три хиляди деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) лева с ДДС, представляваща цена на доставени стоки- препарати за професионална хигиена, формирана от стойността на следните издадени 95 броя фактури: сумата от 577, 12 лева по фактура № 30069304/ 27.09.2012 г.; сумата от 1 677, 60 лева по фактура № 30069335/ 28.09.2012 г.; сумата от 2 527, 55 лева по фактура № 30070082/ 19.10.2012 г.; сумата от 2 859, 80 лева по фактура № 30071026/ 16.11.2012 г.; сумата от 687, 12 лева по фактура № 30071443/ 29.11.2012 г.; сумата от 194, 24 лева по фактура № 30071556/ 02.12.2012 г.; сумата от 966, 68 лева по фактура № 30071755/ 07.12.2012 г.; сумата от 1 605, 74 лева по фактура № 30071909/ 12.12.2012 г.; сумата от 2 914, 33 лева по фактура № 30071976/ 14.12.2012 г.; сумата от 153, 46 лева по фактура № 30072081/ 18.12.2012 г.; сумата от 293, 04 лева по фактура № 30072642/ 11.01.2013 г.; сумата от 93, 14 лева по фактура № 30072703/ 14.01.2013 г.; сумата от 3 197, 12 лева по фактура № 30072844/ 18.01.2013 г.; сумата от 240 лева по фактура № 30073168/ 30.01.2013 г.; сумата от 1 195, 30 лева по фактура № 30073169/ 30.01.2013 г.; сумата от 470, 66 лева по фактура № 30073618/ 12.02.2013 г.; сумата от 1 767, 10 лева по фактура № 30073842/ 20.02.2013 г.; сумата от 141, 32 лева по фактура № 30074025/ 26.02.2013 г.; сумата от 2 549, 56 лева по фактура № 30074350/ 08.03.2013 г.; сумата от 1 819, 36 лева по фактура № 30074812/ 22.03.2013 г.; сумата от 235, 62 лева по фактура № 30074822/ 22.03.2013 г.; сумата от 601, 18 лева по фактура № 30074962/ 27.03.2013 г.; сумата от 428, 45 лева по фактура № 30075277/ 05.04.2013 г.; сумата от 470, 35 лева по фактура № 30075326/ 08.04.2013 г.; сумата от 682, 67 лева по фактура № 30075695/ 17.04.2013 г.; сумата от 1 500, 35 лева по фактура № 30075764/ 19.04.2013 г.; сумата от 106, 26 лева по фактура № 30076324/ 08.05.2013 г.; сумата от 2 038, 14 лева по фактура № 30076475/ 10.05.2013 г.; сумата от 430, 92 лева по фактура № 30076642/ 15.05.2013 г.; сумата от 926, 94 лева по фактура № 30077000/ 23.05.2013 г.; сумата от 242, 56 лева по фактура № 30077899/ 12.06.2013 г.; сумата от 1 338, 07 лева по фактура № 30078273/ 21.06.2013 г.; сумата от 187, 57 лева по фактура № 30079023/ 09.07.2013 г.; сумата от 264, 91 лева по фактура № 30079080/ 10.07.2013 г.; сумата от 134, 53 лева по фактура № 30079189/ 12.07.2013 г.; сумата от 169, 42 лева по фактура № 30079194/ 12.07.2013 г.; сумата от 242, 56 лева по фактура № 30079375/ 17.07.2013 г.; сумата от 413, 10 лева по фактура № 30079657/ 24.07.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30080098/ 02.08.2013 г.; сумата от 223, 27 лева по фактура № 30080354/ 09.08.2013 г.; сумата от 718, 20 лева по фактура № 30080626/ 16.08.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30080675/ 19.08.2013 г.; сумата от 661, 57 лева по фактура № 30080899/ 23.08.2013 г.; сумата от 245, 53 лева по фактура № 30081022/ 27.08.2013 г.; сумата от 253, 87 лева по фактура № 30081191/ 30.08.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30081542/ 09.09.2013 г.; сумата от 1 167, 36 лева по фактура № 30081841/ 16.09.2013 г.; сумата от 63, 24 лева по фактура № 30082037/ 20.09.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30082488/ 02.10.2013 г.; сумата от 574, 56 лева по фактура № 30082740/ 10.10.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30082931/ 16.10.2013 г.; сумата от 551, 11 лева по фактура № 30083001/ 18.10.2013 г.; сумата от 238, 68 лева по фактура № 30083136/ 23.10.2013 г.; сумата от 367, 20 лева по фактура № 30083302/ 29.10.2013 г.; сумата от 505, 13 лева по фактура № 30083362/ 30.10.2013 г.; сумата от 245, 71 лева по фактура № 30083683/ 06.11.2013 г.; сумата от 386, 20 лева по фактура № 30083798/ 11.10.2013 г.; сумата от 143, 64 лева по фактура № 30084084/ 19.11.2013 г.; сумата от 101, 89 лева по фактура № 30084169/ 21.11.2013 г.; сумата от 143, 64 лева по фактура № 30084244/ 25.11.2013 г.; сумата от 143, 64 лева по фактура № 30084405/ 28.11.2013 г.; сумата от 121, 57 лева по фактура № 30084698/ 02.12.2013 г.; сумата от 1 285, 02 лева по фактура № 30084841/ 06.12.2013 г.; сумата от 590, 88 лева по фактура № 30085120/ 16.12.2013 г.; сумата от 56, 48 лева по фактура № 30085274/ 18.12.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30085324/ 19.12.2013 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30085669/ 07.01.2014 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30085953/ 14.01.2014 г.; сумата от 121, 27 лева по фактура № 30086042/ 16.01.2014 г.; сумата от 290, 69 лева по фактура № 30086409/ 29.01.2014 г.; сумата от 87, 82 лева по фактура № 30086486/ 31.01.2014 г.; сумата от 57, 61 лева по фактура № 30086594/ 04.02.2014 г.; сумата от 238, 68 лева по фактура № 30086644/ 05.02.2014 г.; сумата от 145, 08 лева по фактура № 30086736/ 07.02.2014 г.; сумата от 293, 60 лева по фактура № 30086855/ 11.02.2014 г.; сумата от 1 724, 20 лева по фактура № 30086969/ 14.02.2014 г.; сумата от 316, 20 лева по фактура № 30087197/ 21.02.2014 г.; сумата от 725, 40 лева по фактура № 30087280/ 25.02.2014 г.; сумата от 252, 96 лева по фактура № 30087460/ 28.02.2014 г.; сумата от 11, 78 лева по фактура № 30087465/ 28.02.2014 г.; сумата от 126, 48 лева по фактура № 30087647/ 06.03.2014 г.; сумата от 440, 17 лева по фактура № 30087666/ 06.03.2014 г.; сумата от 122, 48 лева по фактура № 30087916/ 14.03.2014 г.; сумата от 104, 04 лева по фактура № 30088028/ 18.03.2014 г.; сумата от 299, 58 лева по фактура № 30088164/ 21.03.2014 г.; сумата от 333, 76 лева по фактура № 30088371/ 18.03.2014 г.; сумата от 255, 19 лева по фактура № 30088677/ 04.04.2014 г.; сумата от 387, 55 лева по фактура № 30088949/ 11.04.2014 г.; сумата от 359, 77 лева по фактура № 30089371/ 25.04.2014 г.; сумата от 290, 16 лева по фактура № 30089459/ 28.04.2014 г.; сумата от 177, 41 лева по фактура № 30089826/ 09.05.2014 г.; сумата от 79, 56 лева по фактура № 30089883/ 10.05.2014 г.; сумата от 145, 08 лева по фактура № 30090141/ 15.05.2014 г.; сумата от 313, 18 лева по фактура № 30090197/ 16.05.2014 г. и сумата от 135, 89 лева по фактура № 30091006/ 02.06.2014 г., ведно със законната лихва върху общата сума по всички фактури от датата на предявяване на иска- 28.01.2015 г. до окончателното плащане, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 2 157, 51 (две хиляди сто петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева- държавна такса, сумата от 300 (триста) лева- депозит за вещо лице и сумата от 3 866, 64 (три хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД