Р Е
Ш Е Н И E
№
град С., 15.02.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 13509 по описа
за 2014
год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Х.В.
и Р.В.В.-С. срещу Р.Х.В. иск с пр. осн.
чл. 108 от ЗС за признаване собствеността на ищците върху недвижим имот – АПАРТАМЕНТ
№ 17, находящ се на
пети етаж в гр. С., ул. „*****“ № 5, вх. Б, със застроена площ от 63,64 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол и кухня, при съседи: Т.В.Т., стълбище, двор, Т. и М.
Ц., заедно с прилежащия му таван без номер, с площ от 8.88 кв.м., при
съседи: ул. „*****“, Т.В.Т., коридор и преградна стена с вх. „В“, заедно с
припадащите се 0.417% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ, идентичен с парцел I от кв. 8 по плана
на гр. С., м. „Центъра“, с идентификатор 68134.402.68.1.39 по издадена схема №
15-262445 от 30,07,2014год., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – 68134.402.68.1.36, 68134.402.68.1.35, 68134.402.68.1.40, под обекта – 68134.402.68.1.31;
68134.402.68.1.32, над обекта – 68134.402.68.1.47; 68134.402.68.1.48, на
основание сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 70, том 1, рег.
№ 1688, дело № 65 от 20,06,2001год. на нотариус В.М. и
наследяване, като ответникът бъде осъден да предаде владението
върху имота.
За съвместно
разглеждане на основание чл. 211 от ГПК е
приет предявен от Р.Х.В. срещу В.Х.В. и Р.В.В.-С.
насрещен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за установяване по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот на основание
придобивна давност, за периода от месец декември 2001год. до 22,01,2015год.
Ищецът В.В. излага
доводи, че е придобил вещно право на собственост върху процесния имот на основание договор
за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 70, том 1, рег. № 1688, дело № 65 от 2001год. на
нотариус В.М., с рег. № 74 от РНК, по време на брака между него и М. Д. В.,
починала на 13,12,2011год. След смъртта на М. В. ищците се легитимират като
собственици на основание договор за
продажба и наследствено правоприемство. Поддържа се след продажбата– Р. В. да е
останала да живее в апартамента при условията на устен довор за послужване до
сключване на брак от ищцата Р.В.. С нотариална покана с рег. №
14607/29,10,2007год. Р. В. и ответникът са поканени да плащат месечна цена за
ползване на имота или да опразнят жилището. Сочи се, че действия за опразване
на имота не били предприети предвид възрастта и здравето на В., починала на 25,05,2013год.
Твърди се след
смъртта й ищецът да е сезирал СРП във връзка със самонастаняването на ответника
в апартамента му. Налице е постановление на СРП от 24,07,2013год., с което е отказано
образуване на досъдебно производство с мотив, че се касае за проблеми, подлежащи
на решаване по гражданско-правен ред. Поддръжа се след смъртта на М. В. да е
преустановено плащането на сметки за вода и парно.
Съобразно горното е изложено становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът – Р.Х.В. в срока за отговор по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че
макар и формално да е извършена продажба на имота, то е било с цел бившата
съпруга на ответника да не се разпореди с него в своя полза. Релевира доводи за
собственост на основание изтекла придобивна давност в периода от месец декември,
2001год. до 22,01,2015год. Предявява насрещен иск срещу В.Х.В. и Р.В.В.-С. за
установяване собствеността върху процесния имот на заявеното основание.
Поддържа в релевирания период да е владял имота като свой, като е плащал
данъци, разноски, извършвал e подобрения.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по насрещния иск – В.Х.В.
и Р.В.В.-С., които оспорват исковата претенция като неоснователна. Оспорват, че
ищецът е живял в имота от 2001г. Твърдят, че е влязъл във владение на същия
насилствено след смъртта през 2013г. на Р. В. – майка на ищеца. Твърдят, че в
периода 2001г. – 2013г. Р.В. е живял на различни адреси в гр.С. и в гр. Бургас.
Оспорват твърденията на ищеца, че е
заплащал консумативите на апартамента за вода, електрическа енергия и парно.
Твърдят, че често е сменял жилището си, като включително е живял извън страната
и никога не е владял имота.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендират ръзноски.
При така
изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Представен е
Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №70, том І, рег. № 1688, дело № 65/2001год. на нотариус В.М., видно от който Х.Р. В., действащ чрез своя
баща и законен представител – Р.Х.В., в качеството на продавач, е прехвърлил на
В.Х.В., в качеството на купувач, собствеността върху процесния недвижим имот,
придобит от него чрез дарение. Съгласно
чл. 3 от нотариалния акт, страните са уговорили продавачът да освободи имота и
да предаде владението върху същия на купувача в деня на сключване на договора –
20,06,2001год.
Видно от удостоверение за
наследници № 001554/28,12,2011год. /л. 17/ на Столична Община – район „М.“ ищците
се легитимират като законни правоприемници на М. Д. В., починала на
12,12,2011год. –съпруг и дъщеря.
По делото е представено удостоверение за наследници
с изх. № ЕС УН-1088/28,05,2013год. /л. 9/, издадено от Столична Община – район
„Оборище“, от което се установява родствена връзка между ищеца и ответника –
братя, както и обстоятелството, че майка им – Р. К. В., която се сочи да е
живяла в процесния имот след продажбата, е починала на 25,05,2013год.
Представено е влязло в сила решение от
29,03,2006год., постановено по гр.д. № 1192 по описа на СГС за 2005год., с
което е потвърдено решение от 20,07,2004год. по гр.д. № 7303/2003год. по описа
на СРС, с което са отхвърлени предявени от Х.Р. В., действащ чрез законния си
представител Д.Н.К., срещу В.Х.В. и М. Д. В. обективно кумулативно съединени
искове с пр. кв. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба и иск с пр. кв. чл.
108 от ЗС за предаване владението на процесния имот.
Представена е Нотариална покана с
рег. № 14607/29,10,2007год. /л. 10/ на нотариус В. Г. от М. В. до Р. В. и Р.В.
за плащане на ежемесечно обезщетение за ползването на имота или освобождаване
на същия и предаване на ползването му. От съдържанието на документа се
установява, че към датата на представянето му на нотариуса – 29,10,2007год.,
ответникът е упражнявал фактическа власт върху апартамента. От удостовеното на
гърба на покана се установява, че е връчена на посочените в нея лица на 31,10,2007г.
Представена е жалба от В.В. до
СРП /л. 97/ за предприемане на действия по извеждане от имота на ответника и неизвестна
жена, съгласно която към неуточнен в нея момент в апартамента без съгласие на
ищеца се настанил Р.В., но ищецът „търпял“ присъствието му заради майка си. Посочено
е още, че на 30,05,2013год. ответникът е монтирал охранителна система на
входната врата на жилището и е отказал да допусне брат си в него.
По жалбата е образувана пр.пр. №
Н3 224/2013год. по описа на СРП, прекратена с постановление от
31,05,2013год. /л. 96/ на осн. чл. 199 от НПК, като е постановено изпращането й
по компетентност на Отдел „Общоопасни и други престъпления” във вр. с наведените
доводи за престъпление по чл. 323 от НК.
Видно от Постановление от 24,07,2013год.
по пр.пр. № 20958/2013год. по описа на СРП /л. 16/, е отказано образуване на
досъдебно производство по жалбата на осн. чл. 199 и чл. 213, ал. 1 от НПК вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Представени са копия от лични карти на Р.В. /л.76 и л.
77/, от които се установява, че към 28,02,2011год. – датата на издаване на л.к.
№ *********, ответникът е с регистриран постоянен адрес ***, а в периода до
13,02,2011год. е имал регистриран постоянен адрес ***.
Видно фактура №
**********/23,02,2010год. от „М.” ЕАД за ползвани услуги в периода от
21,01,2010год. до 20,02,2010год. /л. 111/, както и от фактура № **********/15,03,2010год.
от Виваком за ползвани услуги в периода от 15,02,2010год. до 14,03,2010год. /л.
110/, в началото на 2010год. Р.В. е получавал кореспонденция от посочените ЮЛ на
адреса на процесния имот.
Представено е решение от 24,07,2015год. по
гр.д. № 51990/2014год. по описа на СРС, с което
е признато за
установено по иск с пр.кв. чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В.В. *** ЕАД сума в размер на
2758,69лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия в процесния имот
в периода от м. ноември 2011год. до м. април, 2013год., както и 44,88 лв. – такса за услуга
дялово разпределение за 2012год. и 2013год., т.е. установява се наличие на
неплатени сметки за парно в посочения период към датата на постановяване на посочения
съдебен акт.
По делото са представени и платежни нареждания
/л.115 – л. 132/, удостоверяващи извършването на парични преводи през 2014год.,
2015год. и 2016год. от Р.В. *** ЕАД за погасяване на задължения за процесния
имот.
От ответника по ревандикационния иск са представени
и фискални бонове, както и разписки /л. 133 – л. 161/, удостоверяващи
извършването на парични преводи към „Софийска вода” АД, „Чез Е.Б.” АД и
Виваком, от които не се установяват релевантни по делото факти, доколкото от
посоченото в основанието за плащане не може да се обоснове извод за погасяване
на задължения във връзка с процесния имот /описани са единствено непредставени
по делото фактури и липсват данни за имота, който съответства на посочения в
част от тях абонатен номер/.
Останалите, представени от страните писмени
доказателства, не са относими към предмета на делото, поради което не следва да
бъдат обсъждани при постановяване на съдебния акт по същество на спора.
От
обясненията на Р.В. /л. 191/, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се
установява, че не е посещавал Казахстан /в т.ч. в периода от 2008год. до 2009год.
не е работил там/, както и че не е работил в Азейбарджан, но е бил в
командировка там. Установява се още, че не работил в гр. Бургас и не е живял
там след 2011год.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на св. Р.С. П. /л. 192/– приятелка на ищцата –Р.В., се установява, че в
периода от лятото на 2001год. до края на 2003год. в процесния имот живеели Р.В.
и баба й, като след това Р. се преместила в друго жилище и в апартамента
останала да живее баба й. Впечатленията си свидетелката е придобила при многократни посещения на ищцата
в имота през посочения период.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез
разпит на св. Е.Б.Л. /л. 192/ – съсед, от които се установява, че Р.В. живее в процесното жилище от 2001год. Впечатленията,
че ответника живее в имота от 2001год. свид. сочи да е придобила след разговор
с него през посочената година, в който я помолил да ползва тавана й за
съхранение на документи. Преди делото е считала него за собственик на имота,
т.к. бил купил допълнително стая, за да го разшири. Твърди, че е живял в имота
и преди 2001год, но временно го напуснал, докато бил женен. Свид. сочи, че
ищцата Р.В. е живяла в апартамента заедно с родителите си, докато била малка.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на св. Н.К. А. – собственик на магазин в съседен вход, се установява, че
в жилището е правен ремонт и дограмата е сменяна. Твърди, че Р.В. живее на адреса
от 2001год. – пушачка е и го е виждала как влиза и излиза.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с пр. кв. чл. 108 от ЗС за установяване
собствеността и предаване владението на ищците върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 17, находящ се на пети етаж в гр. С., на адрес: ул. „*****“ № 5, вх. Б.
За
съвместно разглеждане е приета и насрещна искова претенция с пр. кв. чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС за установяване по отношение на ответниците, че Р.В. е собственик на посочения
недвижим имот на основание придобивна давност за периода от декември 2001год. до 22,01,2015год.
Предвид заявеното
противопоставимо на ищците право на
собственост, което Р.В. твърди да притежева, съдът намира за необходимо да
разгледа първоначално предявения насрещен иск с пр.кв.чл.124 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗС.
По исковата претенция с пр. кв.
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС:
Релевантните
факти обуславящи основателност на исковата претенция по установителния иск за
собственост, придобита чрез давностно владение, са упражняване на фактическа
власт върху имота за релевантния период от време и намерение за своене /за което е
формулирана законова презумпция в чл. 69 ЗС/. Необходимо е владението да е било
непрекъснато – чл. 79 от ЗС и да е продължило повече от 10 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за
своене на вещта /така Решение
№ 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК/.
В
процесния случай, съдът намира за установена първата предпоставка от
фактическия състав на правната норма. Съобразно събраните по делото
доказателства се установява ищецът Р.В. да е упражнявал фактическа власт
върху имота повече от десет
години преди предявяване на ревандикационния иск срещу него.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Б. и К. сочат, че Р. живее на адреса от 2001год.
до 2015година като до 2013година е живял съвместно с майка си Р. В.. В периода
от 2013 до датата на исковата молба12,06,2014год. фактът на упражнявана фактическа власт се сочи
от самия ищец, който неизгоден за последния факт има доказателства сила срещу
него. Показанията на св.П., че ищцата е живяла в апартамента, в периода от
лятото на 2001год. до края на 2003год., съдът намира да не опровергават
еднопосочни и непротиворечиви показания на останалите свидетели, тъй като са
свързани с впечатления на свидетелката, макар и преки, които са в резултат на
спорадични посещения на адреса, а освен това не сочат на обстоятелства дали Р.В.
е живял на адреса. Нотариалната покана, връчена на Р. В. и Р.В. през месец
октомври 2007год. също сочи на обстоятелството, че лицето е било на адреса.
Показанията на разпитаните свидетели сочат на извършени ремонтни дейности по
„разширяване“ на жилището. Ето защо и на осн.чл. 83 от ЗС установяването на
ползването на имота в разлчни периоди обосновава извод за ползване и в промеждутъка.
Въпреки
това настоящия състав намира да не е налице втория елмент от фактическия състав
на владението, а именно намерение за своене на имота. Презумпцията на чл.69 от
ЗС сочеща на предположение, че едно лице упражнява фактическа власт върху имота
за себе си настояащия състав намира за
оборена. С оглед обстоятелствата във връзка с установяване на фактическа власт
върху имота от Р.В. след като е действал като законен представител при
прехвърляне на имота от Х.Р. В. обосновава извод, че ползването на веща и
упражняването на фактическа власт е било
осъществено от лицето, със съзнание, че
имотът е собственост на трето лице/ каквато се твърди от самия ищеца по НИ да е
била целта на договора/, т.е. държател.
Предвид това и доколкото ищецът
по НИ не се ползва от презумпцията по чл.69 от ЗС, в който случай в
тежест на ищците би било опровергаването й, съдът намира в тежест на Р.В. да е
установяване съобразно чл.154 от ГПК промяната в намерението при упражняване на
фактическа власт върху имота, което съдът намира за недоказано. Такова може да се обоснове за периода
от м.05,2013год. след смъртта на Р. В., когато по твърдение на самия В.В. е
поставена охранителна система в имота и е възпрепятстван достъпа до имота на
ищеца. За този период до 12,06,2014год., когато с депозиране на исковата молба
по чл.108 от ЗС е прекъсната давността на осн.чл.116 от ЗЗД, вр.чл.84 от ЗС не
е изтекъл изискуемия законоустановен срок за придобиване на имота по
давност.
Съобразно горното и предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК не се установи материално-правната
легитимация на ищеца по насрещния иск като
собственик на основание придобивна давност върху имота и исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По иска с
правна
квалификация чл. 108 от ЗС:
Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото е правото на собственост на ищеца, като
искът съдържа две искания за правна защита, отправени до съда – искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ и
искане да бъде осъден ответникът да предаде владението върху нея.
Следователно релевантните
факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен
начин, че ищецът е собственик на претендираната вещ и ответникът владее или
държи същата без правно основание. Доказателствената тежест на осн. чл. 154 от ГПК е за ищеца.
В
тежест на ответника е да установи релевираните възражения в отговора на
исковата молба, в т.ч. изтекла придобивна давност в негова полза.
Не е
спорно между страните, че към датата на процесната сделка за покупко-продажба В.В.
е бил в брак с М. Д. В.. Аргумент за
това е УН №1554/28,12,2011год. на
Столична община, район М.. Ето защо и на осн.чл.19, ал.1 от СК същия е
придобил статут на съпружеска имуществена общност. Относно наведените от ответника доводи за привидност на
транслативния договор, съдът намира за ответника да липсва правен интерес от релевираното възражение, тъй като не е страна
по договора за покупко-продажба от една страна, а от друга страна не
противопоставя самостоятелно право, обосновано от недействителността на
атакуваната сделка. Релевираното от последния основание за собственост -придобивна давност е оригинерен придобивен
способ. Ето защо доколкото не се опровергава собствеността на праводателя на
ищеца, съдът намира да е настъпил вещно прехвърлителния ефект на договора за
покупко-продажба.
След смъртта на М. Д. В., настъпила на 12,12,2011год., е прекратена
съпружеската имуществена общност по отношение на процесния недвижим имот, а въз
основа на настъпило наследствено правоприемство притежаваната от последната
1/2ид.част от имота е преминала в
патримониума на В.В. -съпруг и Р.В.-С. дъщеря. При определяне на квотите на
съсобствениците съдът съобрази § 4 вр. с чл. 28 от действащия СК, както и липсата на
данни съпрузите да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор. Квотите в съсобствеността
съобразно чл.9, ал.1, вр.чл.5, ал.1 от ЗН са 3/4ид.части за В.В. и 1/4ид.част
за Р.В..
В конкретния случай не се спори и от събраните
доказателства /свидетелски показания/ се установява, че е налице и втората
предпоставка за основателност на иска – процесният имот се намира във
фактическата власт на ответника.
Ето защо,
доколкото по делото се установи и че ищците по иска с пр. кв. чл. 108 ЗС са
собственици на процесния имот, ползван
от ответника без основание, то предявеният ревандикационен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по иска с пр.осн.чл.108 от
ЗС и изхода от спора по иска с пр.осн.чл.79 от ЗС на ищците се дължат разноски на осн. чл. 78, ал. 1и ал.3 от ГПК, които съдът намира за доказани
в размер на 4400,20лв., от които 734,70лв.
–д.т. и 65,50 лв. –такса за вписване на ИМ и
3600,00лв.-адв.хонорар./Съдът намира, че на ищците се следва адв.възнаграждение
само за първоначално упълномощен процесуален представител-адв.Б., с оглед
нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ето защо договорения и платен хонорар на адв.
Стайкова за сума в размер на 1300лв. не
се присъжда./
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.Х.В., ЕГН: **********, и Р.В.В.-С., с ЕГН: **********, и двамата с адрес за
призоваване: гр. С., ж.к. „М.” III, бл. *********** срещу Р.Х.В., ЕГН: **********,
адрес: ***.
108 от ЗС, че В.Х.В., ЕГН: **********, и Р.В.В.-С., с ЕГН: **********,
са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
17, находящ
се на пети етаж в гр. С., ул. „*****“
***, със застроена площ от 63,64 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня,
при съседи: Т.В.Т., стълбище, двор, Т. и М. Ц., заедно с прилежащия му таван без номер, с площ от 8.88
кв.м., при съседи: ул. „*****“, Т.В.Т., коридор и преградна стена с вх. „В“,
заедно с припадащите се 0.417% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ, идентичен с парцел I от кв.
8 по плана на гр. С., м. „Центъра“, с идентификатор 68134.402.68.1.39 по
издадена схема № 15-262445 от 30,07,2014год., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – 68134.402.68.1.36, 68134.402.68.1.35, 68134.402.68.1.40, под обекта – 68134.402.68.1.31;
68134.402.68.1.32, над обекта – 68134.402.68.1.47; 68134.402.68.1.48, на основание договор
за покупко-продажба от 20,06,2001год., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 70, том І, рег. № 1688, дело № 65/2001год. на нотариус В.М. и наследяване, при квоти на собственост:
¾ за В.В. и ¼ за Р.В. – С..
ОСЪЖДА Р.Х.В., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание предявения иск с пр. кв. чл. 108 от ЗС да предаде на В.Х.В., ЕГН: **********, и Р.В.В.-С., с ЕГН: **********,
и двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „М.” III, бл. *********** владението
на гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Х.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В.Х.В., ЕГН: ********** и Р.В.В.-С., с ЕГН: **********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к.
„М.” III, бл. ***********, иск с пр. кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на основание давностно
владение в периода от месец декември, 2001год. до 22,01,2015год. върху следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се на пети етаж в гр. С., ул. „*****“ № 5, вх. Б, със
застроена площ от 63,64 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, при съседи:
Т.В.Т., стълбище, двор, Т. и М. Ц., заедно с прилежащия му таван без номер, с площ от 8.88
кв.м., при съседи: ул. „*****“, Т.В.Т., коридор и преградна стена с вх. „В“,
заедно с припадащите се 0.417% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ, идентичен с парцел I от кв.
8 по плана на гр. С., м. „Центъра“, с идентификатор 68134.402.68.1.39 по
издадена схема № 15-262445 от 30,07,2014год., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – 68134.402.68.1.36, 68134.402.68.1.35, 68134.402.68.1.40, под обекта – 68134.402.68.1.31;
68134.402.68.1.32, над обекта – 68134.402.68.1.47; 68134.402.68.1.48, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Х.В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на В.Х.В., ЕГН: **********, и Р.В.В.-С., с ЕГН: **********,
и двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „М.” III, бл. *********** на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 4400,20лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2
седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: