Решение по дело №12431/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 673
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110212431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110212431 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Б.М.К.” ЕООД, представлявано от
управителя М.И.С. чрез процесуалния си представител, срещу наказателно
постановление № 71/23.08.2022г. на Председателя на Патентното ведомство
на Република България, с което за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона за
марките и географските означения /ЗМГО – отм./ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., катто и отнемане на стоките –
предмет на нарушението в полза на Държавата и тяхното унищожаване, на
основание чл.127, ал.5 ЗМГО /отм./. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 15.03.2018г., в гр.Шумен, в магазин „Итола
спорт”, находящ се на бул...., стопанисван от “Б.М.К.” ЕООД, се предлагали
за продажба стоки – 58 бр. облекла на стойност 5 740,90 лв., означени със
знаци, сходни на регистрирани търговски марки, без съгласието на техните
маркопритежатели.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му административнонаказващият орган допуснал
1
съществено нарушение на процесуалния закон – предвид проведената
процедура по чл.36 ЗАНН, издаване на наказателното постановление било
възможно едва след съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. От друга страна в постановлението на държавното обвинение,
обосновало издаването на процесното наказателно постановление, не бил
посочен физическият извършител на деянието и неговото идентифициране
едва в обжалваното наказателното постановление нарушавало правото на
защита на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като твърди, че същото било издадено в противоречие и на
материалния закон – аргументира се с дейността на дружеството за покупката
на процесните артикули, която била в съответствие с финансово-счетоводната
отчетност на дружеството, относимото законодателство, както и с
разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗМГО /отм./, уреждаща т.н. „изчерпване на
правото върху марка”. Релевира доводи за несъответствие между текстовото
описание на нарушението и неговата правна квалификация. Прави
възражение за нарушена разпоредба на чл.27 ЗАНН, както и за наличие на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателно постановление 71/23.08.2022г. на
Председателя на Патентното ведомство на Република България като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Депозира писмена
молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемият Председателят на Патентното ведомство на Република
България не се явява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с
което моли съда да остави въззивната жалба без уважение като потвърди
наказателното посатновление като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружителното писмо на Патентното ведомство на
Република България, наказателно постановление № 71/23.08.2022г. на
2
Председателя на Патентното ведомство на Република България е връчено на
жалбоподателя на 05.09.2022г. Жалбата е депозирана в деловодството на
Патентното ведомство на Република България на 19.09.2022г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.03.2018г. служители на ОД на МВР-Шумен извършили
проверка в магазин „Итола спорт”, находящ се в гр.Шумен, на бул....,
стопанисван от “Б.М.К.” ЕООД с управител М.И.С.. По време на проведената
акция в помещението било извършено претърсване и изземване в рамките на
досъдебно производство № 16/2018г. по описа на ОД на МВР-Шумен, водено
за престъпление по чл.172б НК. На въпрос на полицейските служители за
произхода на стоката били представени данъчни фактури от различни
контрагенти на фирмата. “Б.М.К.” ЕООД предлагал спортни якета, спортни
комплекта, спортни долнища, върху които били поставени знаци, сходни с
тези – на търговските марки „ADIDAS” с притежател ADIDAS AG Германия,
“NIKE” с притежател NIKE INNOVATE C.V.САЩ и REEBOK с притежател
REEBOK INTERNATIONAL LIMITED, Великобритания. Знаците били
поставени върху обекти, идентични на стоките, за които е регистрирана
марката – обект на това изключително право и съществувала вероятност за
объркване на потребителите, която вероятност включвала възможността за
свързване със знака на марката.
С постановление от 18.12.2019г. прокурор при Районна прокуратура
- Шумен прекратил образуваното досъдебно производство № 16/2018г. по
описа на ОД на МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.172б НК по
образуваната преписка Вх.№ 169/2018г. по описа на ШРП и изпратил същата
на Патентното ведомство на Република България по компетентност.
С определение № 59/31.01.2020г. по ЧНД № 157/2020г. по описа на
РС-Шумен, потвърдено с Определение № 87/10.04.2020г., постановено по
ВНЧД № 73/2020г. по описа на ОС-Шумен, постановлението за прекратяване
на досъдебно производство № 16/2018г. по описа на ОД на МВР-Шумен било
отменено и делото – върнато на РП-Шумен със задължителни указания.
С ново постановление от 17.12.2021г. прокурор при Районна
прокуратура - Шумен прекратил образуваното досъдебно производство №
16/2018г. по описа на ОД на МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.172б
3
НК по образуваната преписка Вх.№ 169/2018г. по описа на ШРП и изпратил
същата на Патентното ведомство на Република България по компетентност.
Въз основа на материалите по досъдебно производство № 16/2018г.
по описа на ОД на МВР-Шумен Председателят на Патентното ведомство на
Република България издал наказателно постановление № 71/23.08.2022г., с
което за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските
означения /ЗМГО – отм./ на “Б.М.К.” ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., както и отнемане на стоките – предмет на
нарушението / 5бр.комплекта, 3бр.спортни якета, 3бр. тениски, 5бр. спортни
екипи, 13бр. спортни комплекта, 5бр. спортни долнища, 5бр. къси шорти –
всички означени със знаци NIKE; 2бр. комплекти, означени със знаци NIKE
AIR; 8бр. тениски и 5бр. якета, означени със знаци ADIDAS; 4бр. спортни
комплекта, означени със знаци REEBOK/, в полза на Държавата и тяхното
унищожаване, на основание чл.127, ал.5 ЗМГО /отм./.
Съдът намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, рефлектиращи пряко върху правото на защита на
жалбоподателя, поради следните мотиви:
Административнонаказателното производство е започнало в
условията на чл.36, ал.2 ЗАНН - без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на
АУАН – единствено в случаите, в които производството е прекратено от съда
или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратил преписката на наказващия орган за налагане на
административно наказание. Безспорно, при прекратяване на наказателното
производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е
необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на
основание чл.36, ал.2 ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване
се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се
облекчава правното ангажиране на дееца, като от евентуалното реализиране
на наказателна отговорност му се налага наказание за административно
нарушение.
Безспорно, при прекратяване на наказателното производство, когато
нарушителят вече е бил обвиняемо лице, видно от постановление от
4
17.12.2021г. прокурор при Районна прокуратура – Шумен, не е било
необходимо да се издава акт за установяване на административно нарушение
- /арг., Решение № 5009/28.09.2020г. по КНАХД № 5561/2020г. на
Административен съд София-град, XII касационен състав/.
Видно от постановление от 17.12.2021г. на прокурор при Районна
прокуратура - Шумен в хода на образуваното наказателно производство
управителят на “Б.М.К.” ЕООД - М.И.С. - е бил привлечено в качеството на
обвиняем.
В случая, обаче, в хода на образуваното наказателно производство
санкционираното с наказателното постановление лице /“Б.М.К.” ЕООД/ не е
било привлечено в качеството на обвиняем – а и обективно това е било
невъзможно предвид факта, че е юридическо лице, и поради който факт
въпросът за вина е неотносим към дружеството.
След като не е предявено обвинение, това е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставянето на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност жалбоподател
не е имал качеството на субект на наказателно производство, от което се
търси отговорност за престъпно деяние.
С оглед законосъобразното протичане на административно-
наказателното производство е следвало да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение против “Б.М.К.” ЕООД съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗАНН с произтичащите от това законови
последици. Административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални
изисквания не само защото чрез съставянето на акта се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административно-наказателното производство. С
издаването на процесното НП без да е съставен АУАН, който да поставя
5
началото на административнонаказателното производство, е засегнато
правото на защита на нарушителя, което винаги се квалифицира като
съществено процесуално нарушение с оглед произтичащите от акта права и
задължения, и функциите на АУАН в административнонаказателното
производство, а именно: значението му на правен акт, с който се повдига и
предявява обвинение в извършване на административно нарушение.
Съставянето на АУАН осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае какво точно административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем с подаване на
възражение в дадения законов срок, представяне на доказателства и др. В
случая това право е осуетено, тъй като е пропусната началната фаза на
привличане на съответното лице в качеството на годен субект на отговорност
като нарушител на административно нарушение.
В тази връзка изводите на автора на наказателното постановление не
могат да се извлекат от текста на прекратителното постановление, тъй като
правно недопустимо е становището на прокуратурата, обективирано в
постановлението от 17.12.2021г. на прокурор при Районна прокуратура –
Шумен, да замени фазата на съставянето на АУАН в случаите като
процесния. Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е
имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се
защитава срещу тях.
Поради тази причина съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя и възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира:
Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. По делото е
представено платежно нареждане за извършен превод за адвокатски хонорар
в размер на 1800 лв. Предвид фактическата и правна сложност на казуса,
както и обстоятелството, че процесуалната защита на “Б.М.К.” ЕООД се
изразява единствено в подаване на въззивна жалба и писмено становище,
6
съдът намира, че упълномощеният защитник не се е явил в съдебно заседание,
за да осъществи в пълен обем възложените му с договора за правна защита и
съдействие права. Поради тази причина претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до размера, определен в чл.18, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно тази разпоредба, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция /в случая/ и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая наложената
имуществена санкция е в размер на 3 000 лв. и при това положение е
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която
размерът на адвокатското възнаграждение е определен на 600 лв. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от
1800 лв. се явява неоснователно.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 71/23.08.2022г. на
Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на
“Б.М.К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ...
представлявано от управителя М.И.С., за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона
за марките и географските означения /отм./ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., както и отнемане на стоките –
предмет нарушението /5бр.комплекта, 3бр.спортни якета, 3бр. тениски, 5бр.
спортни екипи, 13бр. спортни комплекта, 5бр. спортни долнища, 5бр. къси
шорти – всички означени със знаци NIKE; 2бр. комплекти, означени със знаци
NIKE AIR; 8бр. тениски и 5бр. якета, означени със знаци ADIDAS; 4бр.
спортни комплекта, означени със знаци REEBOK/, в полза на Държавата и
тяхното унищожаване, на основание чл.127, ал.5 ЗМГО /отм./.
ОСЪЖДА Председателя на Патентното ведомство на Република
България да заплати на “Б.М.К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ... представлявано от управителя М.И.С., разноски по делото в
размер на 600 лв.
7
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Б.М.К.” ЕООД, представлявано от
управителя Марин Иванов Сърмов чрез процесуалния си представител, срещу
наказателно постановление № 71/23.08.2022г. на Председателя на Патентното
ведомство на Република България, с което за нарушение на чл.81, ал.1 от
Закона за марките и географските означения /ЗМГО – отм./ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., катто и отнемане на
стоките – предмет на нарушението в полза на Държавата и тяхното
унищожаване, на основание чл.127, ал.5 ЗМГО /отм./. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 15.03.2018г., в гр.Шумен, в
магазин „Итола спорт”, находящ се .... стопанисван от “Б.М.К.” ЕООД, се
предлагали за продажба стоки – 58 бр. облекла на стойност 5 740,90 лв.,
означени със знаци, сходни на регистрирани търговски марки, без съгласието
на техните маркопритежатели.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му административнонаказващият орган допуснал
съществено нарушение на процесуалния закон – предвид проведената
процедура по чл.36 ЗАНН, издаване на наказателното постановление било
възможно едва след съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. От друга страна в постановлението на държавното обвинение,
обосновало издаването на процесното наказателно постановление, не бил
посочен физическият извършител на деянието и неговото идентифициране
едва в обжалваното наказателното постановление нарушавало правото на
защита на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като твърди, че същото било издадено в противоречие и на
материалния закон – аргументира се с дейността на дружеството за покупката
на процесните артикули, която била в съответствие с финансово-счетоводната
отчетност на дружеството, относимото законодателство, както и с
разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗМГО /отм./, уреждаща т.н. „изчерпване на
правото върху марка”. Релевира доводи за несъответствие между текстовото
описание на нарушението и неговата правна квалификация. Прави
възражение за нарушена разпоредба на чл.27 ЗАНН, както и за наличие на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателно постановление 71/23.08.2022г. на
Председателя на Патентното ведомство на Република България като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Депозира писмена
молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемият Председателят на Патентното ведомство на Република
България не се явява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с
което моли съда да остави въззивната жалба без уважение като потвърди
наказателното посатновление като правилно и законосъобразно. Прави
1
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружителното писмо на Патентното ведомство на
Република България, наказателно постановление № 71/23.08.2022г. на
Председателя на Патентното ведомство на Република България е връчено на
жалбоподателя на 05.09.2022г. Жалбата е депозирана в деловодството на
Патентното ведомство на Република България на 19.09.2022г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.03.2018г. служители на ОД на МВР-Шумен извършили
проверка в магазин „Итола спорт”, находящ се в гр.Шумен, .... стопанисван
от “Б.М.К.” ЕООД с управител Марин Иванов Сърмов. По време на
проведената акция в помещението било извършено претърсване и изземване в
рамките на досъдебно производство № 16/2018г. по описа на ОД на МВР-
Шумен, водено за престъпление по чл.172б НК. На въпрос на полицейските
служители за произхода на стоката били представени данъчни фактури от
различни контрагенти на фирмата. “Б.М.К.” ЕООД предлагал спортни якета,
спортни комплекта, спортни долнища, върху които били поставени знаци,
сходни с тези – на търговските марки „ADIDAS” с притежател ADIDAS AG
Германия, “NIKE” с притежател NIKE INNOVATE C.V.САЩ и REEBOK с
притежател REEBOK INTERNATIONAL LIMITED, Великобритания. Знаците
били поставени върху обекти, идентични на стоките, за които е регистрирана
марката – обект на това изключително право и съществувала вероятност за
объркване на потребителите, която вероятност включвала възможността за
свързване със знака на марката.
С постановление от 18.12.2019г. прокурор при Районна прокуратура
- Шумен прекратил образуваното досъдебно производство № 16/2018г. по
описа на ОД на МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.172б НК по
образуваната преписка Вх.№ 169/2018г. по описа на ШРП и изпратил същата
на Патентното ведомство на Република България по компетентност.
С определение № 59/31.01.2020г. по ЧНД № 157/2020г. по описа на
РС-Шумен, потвърдено с Определение № 87/10.04.2020г., постановено по
ВНЧД № 73/2020г. по описа на ОС-Шумен, постановлението за прекратяване
на досъдебно производство № 16/2018г. по описа на ОД на МВР-Шумен било
отменено и делото – върнато на РП-Шумен със задължителни указания.
С ново постановление от 17.12.2021г. прокурор при Районна
прокуратура - Шумен прекратил образуваното досъдебно производство №
16/2018г. по описа на ОД на МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.172б
НК по образуваната преписка Вх.№ 169/2018г. по описа на ШРП и изпратил
същата на Патентното ведомство на Република България по компетентност.
2
Въз основа на материалите по досъдебно производство № 16/2018г.
по описа на ОД на МВР-Шумен Председателят на Патентното ведомство на
Република България издал наказателно постановление № 71/23.08.2022г., с
което за нарушение на чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските
означения /ЗМГО – отм./ на “Б.М.К.” ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., както и отнемане на стоките – предмет на
нарушението / 5бр.комплекта, 3бр.спортни якета, 3бр. тениски, 5бр. спортни
екипи, 13бр. спортни комплекта, 5бр. спортни долнища, 5бр. къси шорти –
всички означени със знаци NIKE; 2бр. комплекти, означени със знаци NIKE
AIR; 8бр. тениски и 5бр. якета, означени със знаци ADIDAS; 4бр. спортни
комплекта, означени със знаци REEBOK/, в полза на Държавата и тяхното
унищожаване, на основание чл.127, ал.5 ЗМГО /отм./.
Съдът намира, че в случая са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, рефлектиращи пряко върху правото на защита на
жалбоподателя, поради следните мотиви:
Административнонаказателното производство е започнало в
условията на чл.36, ал.2 ЗАНН - без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Посочената разпоредба въвежда изключение от
императивното изискване преписката да се образува със съставянето на
АУАН – единствено в случаите, в които производството е прекратено от съда
или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратил преписката на наказващия орган за налагане на
административно наказание. Безспорно, при прекратяване на наказателното
производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е
необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на
основание чл.36, ал.2 ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване
се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се
облекчава правното ангажиране на дееца, като от евентуалното реализиране
на наказателна отговорност му се налага наказание за административно
нарушение.
Безспорно, при прекратяване на наказателното производство, когато
нарушителят вече е бил обвиняемо лице, видно от постановление от
17.12.2021г. прокурор при Районна прокуратура – Шумен, не е било
необходимо да се издава акт за установяване на административно нарушение
- /арг., Решение № 5009/28.09.2020г. по КНАХД № 5561/2020г. на
Административен съд София-град, XII касационен състав/.
Видно от постановление от 17.12.2021г. на прокурор при Районна
прокуратура - Шумен в хода на образуваното наказателно производство
управителят на “Б.М.К.” ЕООД - .И.С. е бил привлечено в качеството на
обвиняем.
В случая, обаче, в хода на образуваното наказателно производство
санкционираното с наказателното постановление лице /“Б.М.К.” ЕООД/ не е
било привлечено в качеството на обвиняем – а и обективно това е било
3
невъзможно предвид факта, че е юридическо лице, и поради който факт
въпросът за вина е неотносим към дружеството.
След като не е предявено обвинение, това е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставянето на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност жалбоподател
не е имал качеството на субект на наказателно производство, от което се
търси отговорност за престъпно деяние.
С оглед законосъобразното протичане на административно-
наказателното производство е следвало да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение против “Б.М.К.” ЕООД съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗАНН с произтичащите от това законови
последици. Административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални
изисквания не само защото чрез съставянето на акта се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административно-наказателното производство. С
издаването на процесното НП без да е съставен АУАН, който да поставя
началото на административнонаказателното производство, е засегнато
правото на защита на нарушителя, което винаги се квалифицира като
съществено процесуално нарушение с оглед произтичащите от акта права и
задължения, и функциите на АУАН в административнонаказателното
производство, а именно: значението му на правен акт, с който се повдига и
предявява обвинение в извършване на административно нарушение.
Съставянето на АУАН осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае какво точно административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем с подаване на
възражение в дадения законов срок, представяне на доказателства и др. В
случая това право е осуетено, тъй като е пропусната началната фаза на
привличане на съответното лице в качеството на годен субект на отговорност
като нарушител на административно нарушение.
В тази връзка изводите на автора на наказателното постановление не
могат да се извлекат от текста на прекратителното постановление, тъй като
правно недопустимо е становището на прокуратурата, обективирано в
постановлението от 17.12.2021г. на прокурор при Районна прокуратура –
Шумен, да замени фазата на съставянето на АУАН в случаите като
процесния. Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е
имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се
4
защитава срещу тях.
Поради тази причина съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя и възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира:
Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. По делото е
представено платежно нареждане за извършен превод за адвокатски хонорар
в размер на 1800 лв. Предвид фактическата и правна сложност на казуса,
както и обстоятелството, че процесуалната защита на “Б.М.К.” ЕООД се
изразява единствено в подаване на въззивна жалба и писмено становище,
съдът намира, че упълномощеният защитник не се е явил в съдебно заседание,
за да осъществи в пълен обем възложените му с договора за правна защита и
съдействие права. Поради тази причина претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до размера, определен в чл.18, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно тази разпоредба, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция /в случая/ и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая наложената
имуществена санкция е в размер на 3 000 лв. и при това положение е
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която
размерът на адвокатското възнаграждение е определен на 600 лв. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от
1800 лв. се явява неоснователно.
5