Р Е
Ш Е Н
И Е
№
69,
18.02.2020 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 672 по
описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
с ответника Й.В.Й. на 10.03.2011г. са сключили Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359899220665. В последствие този договор е променян с допълнителни
споразумения от 13.01.2012г., от 09.02.201Зг. и от 04.04.2015г.
На 28.03.2016г. страните са сключили допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359899220665 за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Стандарт 20,99“, със стандартен месечен абонамент в размер на
20,99 лв.. Ищецът твърди, че по този договор ответникът не е изпълнил
задълженията си, които са в общ размер на 57,96 лв. и представляват неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период 20.08.2016г. - 19.11.2016г. На
30.03.2016г. страните са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899851375 за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет 6500“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. Ищецът твърди, че ответникът
и по този договор не е изпълнил задълженията си в общ размер на 60,88 лв., които
представляват неплатени абонаментни такси за периода 20.08.2016г,- 19.11.2016г.
На същата датата е сключен и договор за лизинг, по силата на който ответникът е
закупил устройство марка TABLET
ALCATEL Pixi3 8 4G Black, с цена от 114,77 лв., която е
следвало да се заплаща на вноски - 23 месечни вноски, всяка една в размер на
4,99 лв. по този договор ответникът също не е погасявал задълженията си, които
възлизат на 89,82 лв. за периода 20.08.2016г. - 19.01.2017г. Ответникът не е погасил
задълженията си по цитираните договори, които са на стойност 208.66 лв.,
представляващи абонаментни такси , използвани услуги, както и лизингови вноски
на закупеното от него устройство, поради което ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е предявил настоящия
иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуване на вземането му от ответника, в размер на 208.82 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвани услуги, месечни
такси и лизингови вноски по договори за мобилни услуги с предпочетен номер от 28.03.2016 год. и 30.03.2016 год. и
договор за лизинг от 30.03.2016 год.,
ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 год. до окончателното
плащане на главницата. Претендира да му бъдат присъдени разноски в заповедното
производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер.
Навежда
твърдение за нищожност на клаузите на приложените договори към исковата молба.
Представените договори за продажба на далекосъобщителни услуги и приложените
към тях общи условия на мобилния оператор са в противоречие с чл. 146 от Закон
за далекосъобщенията и по-точно защита на интересите на крайните потребители, тъй
като не е спазен принципа на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност, поради което в частта по отношение на
задълженията на потребителите, същите са неравноправни и като такива нищожни. Освен
това оспорва исковете и по размер, с оглед на това, че освен представените фактурите
няма никакви други доказателства, които да установят стойността на тези услуги,
респективно на полученото устройство от ответника.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключени Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359899220665, сключен на 10.03.2011 година,
който през годините е бил изменян по взаимно съгласие на страните по него.
Освен този договор между страните поражда и облигационна връзка и сключения
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899851375 за срок от 24
месеца, сключен на 30.03.2016 година и договор за лизинг, от същата датата, по
силата на който ответникът е закупил устройство марка TABLET ALCATEL Pixi3 8 4G
Black, с цена от 114,77 лв., която е следвало да се заплаща на вноски - 23
месечни вноски, всяка една в размер на 4,99 лв. По тези договори на ответника са предоставяни мобилни
услуги, за което са издавани съответните фактури, приложени по делото. Приложени
са и фактури, които остойностяват услуги на ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземане в размер на 208.66 лв., представляващи
стойността на доставени и ползвани от ответника мобилни услуги, по сключени
между страните договори, и лизингови вноски. За това задължение в полза на
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 32/19г. по описа на РСТ. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на двата
договора от страна на ищеца към ответника. Безспорно е, че последният не е
изпълнил задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни услуги, но
размерът на това задължение в хода на процеса не беше установен.
Ищецът безспорно е доставчик на електронни услуги, поради
което отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона
за електронните съобщения. В чл. 228, ал. 1 ЗЕС
са регламентирани по императивен начин минималните изисквания към
съдържанието на индивидуалните договори: "Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и
крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите; 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за продължаване и
прекратяване на индивидуалния договор. Видно от приложените към делото
договори, те са съобразени с тези императивни изисквания. По императивен ред са регламентирани и
минималните изисквания към приложимите общи условия- чл.227 от ЗЕС. Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е допуснал нарушение на правилото,
установено в чл. 225 от ЗЕС, съгласно
което предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, са длъжни да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология,
категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат
предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи
услуги. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението на ответната страна за
недобросъвестност на ответника –
доставчик и нарушение от негова страна на принципа на прозрачност, пропорционалност
и равнопоставеност. Приложените по делото ОУ напълно
съответстват на разпоредбата чл. 227, ал.1 от ЗЕС, съгласно която Общите
условия на договора с крайните потребители следва да съдържат посочените в
цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество на услугите,
включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на клиенти, както и
начини за достъп до тези услуги (чл. 227, ал.1, т.3, б."д" от ЗЕС),
начини за получаване на актуална информация за цени на предлаганите услуги, всички
приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички
разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане (чл. 227,
ал.1, т.8 от ЗЕС). Ищецът в качеството си на предприятие, което предоставя
обществени електронни съобщителни услуги, е посочил изрично в индивидуалния
договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови пакети или тарифи,
условия и срокове за плащане. Процесният индивидуален
договор, както и приложените общи условия съдържат изискуемите данни относно
видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените услуги, относно
начините за достъп до тези услуги, относно начините на предоставяне и
ползването им, за лицата, които ги предоставят съдържат актуална информация за
цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка,
предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от
различните начини на плащане. Поради горното съдът намира за неоснователни възражението
на ответната страна за неравноправност на клаузите по договора и нарушение на
правилото, установено в чл. 225 от ЗЕС, предприятията, предоставящи
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, да
спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност
съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на
трафика и начина на плащане и да не допускат предимства за отделни крайни
потребители или група потребители при едни и същи услуги. Неоснователни са и
възраженията, относно големия обем на приложимите общи правила, което води до
невъзможност за потребителя да се запознае с тях.
Независимо от изложеното, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за недоказани
твърденията, изложени в исковата молба, че
ищецът е изпълнил всички свои задължения по сключения с ответника
договор и ОУ към него, че ответника реално използвал и потребил
услугите, подробно описани в процесните фактури.
Недоказано остана в процеса, че начислената от доставчика стойност за
ползваните от ответника услуги съответства на договореното между тях и на
реално ползваните от него услуги, и че ответника дължи процесните
суми. Приложените по делото фактури, на които ищецът се позовава за доказване
вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл. 180 ГПК,
удостоверяват единствено фактите, че са издадени от "Теленор
България" ЕАД гр.София и че лицето, което е подписало тези документи, е
техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи
от ищеца, удостоверяват изгодни за него факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, че ответника реално е потребил
описания в тези документи услуги, че ползваните от него услуги са тарифирани съгласно условията на тарифен план, както и че
начислените с тях суми са дължими, при което същите следва да се преценяват,
наред с другите доказателства, а такива в настоящия процес няма. Изрично
съдебната практика на ВКС, приема, че не фактурата е основание за плащане, а
реално доставената и потребена услуга от ответника,
като при оспорване, именно, този който основава твърденията си и вземането си
на тези фактури, то доказателствената тежест за
извършените от ответника разговори и начина на определяне на цената им се носи
от ищеца. Това важи още повече, когато тези фактури не носят подписа на
ответната страна. На ищеца въпреки, че нямаше направено такова искане бе дадена
възможност от съда чрез допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза,
да се установи потреблението от този мобилен телефон и номер. Поради горното
съдът приема, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на
релевантните по спора факти, ползване от ответника услуги, незаплатените от
него такива и тяхната стойност.
С
оглед на събраните доказателства, съдът приема, че претенцията за
съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника за сумата от 208.66
лв., представляваща стойността на неплатени мобилни услуги и лизингови вноски,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 12 от 08.01.2019 г.
по ч.гр.д. № 32/19г. по описа на РСТ, е неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от "Теленор
България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***0, адв. Н.А.Ш. *** против Й.В.Й. ЕГН **********
***, иск за установяване на вземане в размер на 208.66 лв.,
представляваща стойността на неплатени мобилни услуги и лизингови вноски по
договори за мобилни услуги с предпочетен номер
от 28.03.2016 год. и 30.03.2016 год. и договор за лизинг от 30.03.2016
год., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 12 от 08.01.2019 г. по ч.гр.д. № 32/19г. по
описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ ., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: