Решение по дело №3325/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 5 януари 2016 г. (в сила от 5 януари 2016 г.)
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20155300503325
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е    20

 

гр. Пловдив, 05.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  05.01.2016г., в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                       БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

 

 

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 3325 по описа на съда за 2015 г. и взе предвид следното:

 

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпили са жалба Вх. № 34598/02.12.2015г от Ц.Д.Т. ЕГН ********** и жалба вх. № 34599 от 02.12.2015г от Д.И.Т. ЕГН ********** – длъжници по изп. д. № 20118200402910 по описа на ЧСИ Тодор Луков рег. № 820, район на действие – ОС - Пловдив, против разпореждане от 03.11.2015г, с което жалбоподателите в качеството им на наследници на починалия след издаване на заповедта за изпълнение длъжник И. Н. Т., са конституирани като длъжници в изпълнителното производство, както и против насочване на изпълнението върху тяхно несеквестируемо имущество – запор на трудовите им възнаграждения, които са под минималния за страната размер. 

Твърди се, че жалбоподателите са се отказали от наследството на починалия длъжник, поради което не следва да отговарят за вземането – предмет на изпълнението, както и че трудовите им възнаграждения са несеквестируеми, поради което наложеният върху тях запор е незаконосъобразен.

Ответната страна по жалбите – ДЗИ – Общо Застраховане ЕАД /взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение излага съображения за тяхната недопустимост, евентуално – неоснователност. Претендира разноски.  

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище за частична недопустимост на жалбите /по отношение на искането за отмяна на разпореждането за конституиране на жалбоподателите като длъжници в производството/ и неоснователност в останалата част.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

В частта, с която се оспорва разпореждане от 03.11.2015г, с което жалбоподателите в качеството им на наследници на починалия след издаване на заповедта за изпълнение длъжник И. Н. Т., са конституирани като длъжници в изпълнителното производство, жалбите са недопустими по следните съображения:

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Обжалваният акт не попада в нито една от тези законови хипотези.

Дали жалбоподателите са наследници на починалия длъжник, респ. дали направеният от тях отказ от наследство е породил правното си действие, е въпрос, който би могъл да бъде разгледан в евентуално исково производство по чл. 422 ГПК като тяхна защитна позиция срещу пасивната им материалноправна им легитимация да отговарят за задълженията на наследодателя си.

Доколкото обаче не е налице подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435 ГПК, жалбите в тези им части следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в тези части – прекратено. 

В останалата част жалбите са допустими, тъй като с тях се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

                  Доколкото в случая длъжниците се позовават именно на несеквестируемостта на парично вземане за трудово възнаграждение, която е предмет на жалбите им, а не само и единствено на отделни действия на ЧСИ, чиято отмяна се иска, тя е допустима, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вземането и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

                  Разгледани по същество обаче, жалбите са неоснователни.

Когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Безспорно е, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Следователно за несеквестируемата част той не поражда действие и не уврежда длъжника. Така е и в разглежданият случай. Безспорно е, че към настоящия момент трудовите възнаграждения на длъжниците са в размер под минималния за страната, поради което са несеквестируеми. Точно за това обаче третите – задължения лица са отказали на ЧСИ изплащането на каквато и да било част от тях. Нещо повече – самият ЧСИ в запорните си съобщения до работодателите е указал, че удръжката върху възнаграждението се извършва само за сумата над минималната работна заплата, като към момента на налагане на запора той не знае дали има такава част и в какъв размер е тя. Така или иначе обаче, доколкото наложеният запор обхваща само секвестируемата част и за останалата не поражда действие, то в случая несеквестируемостта не е нарушена и процесният запор не е несъвместим с нея.

Ето защо в тези части жалбите са неоснователни и ще се оставят без уважение.

При този изход на делото и претенцията за това всеки от жалбоподателите дължи на ответника по жалбите адвокатско възнаграждение в размер на по 240 лв с ДДС съобразно договори за правна защита и съдействие на л. 280 и л. 287 от приложеното дело, /доколкото формално са подадени две жалби и две възражения против тях, обединени за общо разглеждане в едно производство, всеки от жалбоподателите носи самостоятелна отговорност за разноските на взискателя/ .

 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх. № 34598/02.12.2015г от Ц.Д.Т. ЕГН ********** и жалба вх. № 34599 от 02.12.2015г от Д.И.Т. ЕГН ********** – длъжници по изп. д. № 20118200402910 по описа на ЧСИ Тодор Луков рег. № 820, район на действие – ОС - Пловдив, В ЧАСТТА, с която се оспорва разпореждане от 03.11.2015г, с което жалбоподателите в качеството им на наследници на починалия след издаване на заповедта за изпълнение длъжник И. Н. Т., са конституирани като длъжници в изпълнителното производство, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване  с частна жалба  пред  Апелативен  съд-  Пловдив  в  1- седмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.                                                 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 34598/02.12.2015г от Ц.Д.Т. ЕГН ********** и жалба вх. № 34599 от 02.12.2015г от Д.И.Т. ЕГН ********** – длъжници по изп. д. № 20118200402910 по описа на ЧСИ Тодор Луков рег. № 820, район на действие – ОС - Пловдив, В ЧАСТТА, с която се оспорва насочване на изпълнението върху тяхно несеквестируемо имущество – запор на трудовите им възнаграждения, които са под минималния за страната размер. 

ОСЪЖДА Ц.Д.Т. ЕГН ********** да заплати на ДЗИ – Общо Застраховане ЕАД ЕИК *** сумата от 240 лв с ДДС – разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА Д.И.Т. ЕГН ********** да заплати на ДЗИ – Общо Застраховане ЕАД ЕИК ***сумата от 240 лв с ДДС – разноски в съдебното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                              

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: