№ 237
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503576 по описа за 2020 година
С решение № 4234 от 14.07.2020 г., по гр.д. № 12354/18 г., СГС, І-4,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. А.
Н. и Д. Л. Н. сумата от по 5000 лв. на всеки, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от
30.11.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете им за
разликата до пълните предявени размери от 26 000 лв.
Със същото решение се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Т. К. А.,
чрез нейните родители и законни представители К. А. Н. и Д. Л. Н., сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
26 000 лв.
Със същото решение се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. К. А.,
чрез нейните родители и законни представители К. А. Н. и Д. Л. Н., сумата от
13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1
50 000 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от К. А. Н., Д. Л. Н.,
лично и като представители на Т. К. А. и К. К. А.. Поддържа се, че е нарушен
принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, като не са обсъдени и отчетени
спецификите в настоящия казус – подчертава се, че инцидентът е засегнал
цялото семейство на жалбоподателите, като родителите макар, че са
претърпели физически травми, е трябвало да се грижат за децата си. Сочи се,
че не са взети предвид икономическите условия и застрахователните лимити.
Намират, че 50 % принос от страна на пострадалите деца, които са пътували
без система за обезопасяване е завишен. Намират също, че водачът има по-
голяма отговорност, още повече, че именно той е шофирал с по-висока от
разрешената скорост, макар да е знаел, че превозва необезопасени деца.
Претендира да се увеличат обезщетенията както следва: за К.Н. – от 5 000 лв.
на 10 000 лв., за Д.Н. от 5 000 лв. на 10 000 лв., а за децата – до пълния
предявен размер, а именно за Т.А. – от 4000 лв. до 26 000 лв., и за К.А. от
13 000 лв. до 50 000 лв. Претендират разноски.
Срещу решението e постъпила жалба и от третото лице помагач ЗД
„Евроинс“ АД, като се претендира отмяна в частта, в която в полза на Д.Н. е
присъдена сума над 2500 лв. до 5000 лв. Твърди, че соченото лице е
съпричинило вредоносния резултат, тъй като е пътувало без поставен колан.
В тази връзка сочи, че съдът не е отчел, че САТЕ е дала становище само за
пътниците на предната седалка, а Д.Н. е пътувала на задната лява седалка.
Обжалва решението в частта на мотивите, свързани с изводите на съда, че
основна вина има водачът на зърнокомбайн, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ЗД „Евроинс“ АД.
В писмен отговор физическите лица оспорват жалбата на третото лице
помагач, а застрахователя-ответник оспорва жалбата на ищците.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
2
Ищците К. А. Н. и Д. Л. Н., лично и като законни представители на
децата си Т. К. А. и К. К. А., твърдят, че пострадали при ПТП на 30.09.2016 г.,
предизвикано от водача Т. П. Д., управляващ с превишена скорост лек
автомобил, сблъскъл се със зърнокомбайн. Твърди се, че ищецът К.Н. (пътник
на предна дясна седалка – л. 36) получил охлузвания на тила, лицето, челото,
носа, левия клепач, лявата скула, шията в дясно и гърдите, на лявата раменна
става имало рана, която оставила белег, а дясната ръка била със затруднени
движения. Бащата имал нужда от помощ при обличане, преживял стрес,
страхувал се да качи децата си в кола. Д.Н. (пътувала на задна дясна седалка)
получила травми по тялото, оток на дясно око и кръвонасядане на дясна
мишница, преживяла стрес и ужас, била неотлъчно до децата си. К.А.
(пътувала седнала в Д.Н.) получила фрактура на черепа с дислокация на
фрагменти, контузионни огнища на дясната хемисфера, кръвоизлив в мозъка
и последвала левостранна хемипареза, засегнала левият крак и лявата ръка.
Т.А. (пътуваща на задна седалка в средата) получила травма на главата и
охлузвания по тялото, оток на лицето. Децата преживели силен стрес от
катастрофата, в която имало и загинали, бавно се възстановявали движенията
при Т., поведението им се променило, станали нервни, спели неспокойно.
Всеки от ищците претендира от застрахователя, при когото била застрахована
гражданската отговорност на водача Т. Д., да получи сумата от 26 000 лв., (а
според изменение на иска – 50 000 лв. за ищцата К.А.), като обезщетение на
неимуществените вреди, ведно с лихва от ПТП и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва механизма, наличието на вина от
страна на водача Д., като намира, че причина за инцидента е поведението на
водача на зърнокомбайна. Оспорва вида и характера на увредите, като счита,
че те са съпричинени от самите пострадали тъй като са били без надлежно
обезопасяване – нарушение на чл. 137а и чл. 137б от ЗДвП. Възразява срещу
размерите на исковете и лихвата (вкл. началната й дата).
Третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД оспорва исковете, като
възразява срещу наличието на вина при водача на зърнокомбайна.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
3
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 30.09.2016 г. е настъпило
ПТП, по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника-застраховател. Не се спори също, че при инцидента са
пострадали ищците – пътници в процесното МПС на посочените от тях места.
Спорен е размер на обезщетенията на всички ищци, приноса на двете деца и
ищцата Д.Н., както и от значение ли е дали водачът на зърнокомбайна е
способствал за инцидента.
От приетата САТЕ е видно, че инцидентът е настъпил в населено място,
като лекият автомобил, в който пътували ищците, се движел със скорост от 88
км/ч. На кръстовище от дясно на платното за движение е приближавал
зърнокомбайн (по път без предимство и при поставен знак „Стоп“), който
след като е забелязал лекият автомобил e предприел спиране и е преустановил
движение, но автомобилът (със скорост към момента на удара от 42 км/ч) е
попаднал под хедера, който е бил пред комбайна, поставен в работно
положение. Лекият автомобил е получил увреждания в лявата си част в зоната
на лявата колонка и челното стъкло и назад. Изяснено е, че ако л.а. Шкода се
е движел със скорост по-малка от 77 км/ч, той е можел да спре преди удара. В
експертизата е посочено, че при установения механизъм, предпазното
действие на коланите (каквито има на всички пет седалки в автомобила) на
местата на водача и пасажера до него, е намалено.
При разпит в о.з. вещото лице е потвърдило, че ако хедерът е бил не в
работно положение, а в изискуемото положение за придвижване (в ремарке
отзад) цялата машина е щяла да се придвижи напред и водачът да има
възможност да възприеме приближаващото МПС от ляво, респ. хедерът
нямаше да навлезне в платното за движение. Деформацията по лекият
автомобил, който е попаднал под хедера е била в горната част – таван и
колонки, и е достигнала до края на челното стъкло, а задната част не е
деформирана.
Приетата СМЕ е дала становище, че ищецът К. А. Н., 37 г., е получил
мекотъканни увреди на лицето, главата и крайниците, а именно - дъговидно
охлузване с размери 4 см на дясна, тилна област на главата, петнисти
охлузвания двустранно на челната област на главата, вертикални охлузвания
на шията с размери 4 см на 0, 5 см, охлузвания с диаметър 5-6 мм на гърдите
4
и предната коремна стена, охлузна рана на лявото рамо с размери 9/2, 5см,
петнисти охлузвания на дясната предмишница, дълбоки охлузни рани на
дясната киткова става и охлузвания на лявата предмишница, обусловили по
своя медико-биологичен характер "разстройство на здравето неопасно за
живота". Лечебният период при него е приключил за 30 дни, като в него е
търпял болки и страдания, по-интензивни първите 2 седмици.
В СМЕ е отразено, че Д. Л. Н., 20 г., е получила мекотъканни увреди на
лицето, главата и горните крайници, а именно - овално охлузване на дясната
челна област на главата с размери 5-6 см на 2, 5 см, кръвонасядане на десния
долен очен клепач и на вътрешната повърхност на дясната мишница с
размери 10 см на 6-7 см, и малка раничка и кръвонасядане на дясната лакънта
ямка, обусловили по своят медико-биологичен характер "разстройство на
здравето неопасно за живота". Лечебният период при нея също е приключил
за 30 дни, като в него е търпяла болки и страдания, по-интензивни първите 2
седмици.
Ищцата Т. К. А., 5 г., съгласно СМЕ, е получила контузия на главата с
мозъчно сътресение от лека степен, множествени натъртвания и охлузвания
на лявата част на лицето, охлузвания по тялото, които са обусловили по своят
медико-биологичен характер "разстройство на здравето неопасно за живота".
Детето е престояло три дни в болница, а общия период на лечение е
приключил отново за 30 дни. По време на същия са търпени болки и
страдания, в т.ч. и главоболие, световъртеж, най-интензивни през първите 2
седмици. Постепенно болките са придобили спорадичен характер, при
мозъчна преумора, рязка промяна на времето, въздействие на пряка, силна
светлина.
На свой ред ищцата К. К. А., 2 г., е получила фрактура на дясната, челна
и слепоочна кости на черепа с разместване на костните фрагменти, мозъчна
контузия, контузионни огнища в дясната мозъчна хемисфера, кръвоизлив под
меките и твърдите мозъчни обвивки, лявостранна хемипареза (засягане
движенията на левите крайници), охлузвания по тялото и крайниците.
Черепно-мозъчната травма е застрашила реално живота на детето. Лечението
на пострадалата в болница е било при строг постелен режим, като към седмия
ден е настъпило подобрение на общото състояние и тонус на мускулите на
5
левите крайници, но левостранната хемипареза не е била напълно отзвучала
при изписването от болницата на 11.10.2016 г. и лечението е продължило до
три месеца. По това време тя е търпяла болки и страдания, в т.ч. и главоболие,
световъртеж, единични повръщания, болки в цялото тяло и крайниците, най-
интензивни през първите 30 дни, което е налагало да ползват обезболяващи и
общоукрепващи средства. Постепенно болките са станали спорадични при
обща преумора и при раздвижване на левите крайници. С оглед възрастта на
детето същото е имало нужда от непрекъсната грижа. Възстановяването към
момента е пълно.
В о.з. е заявено, че двамата възрастни са били без колани, а децата без
обезопасителни системи за превоз. Ако децата са пътували в детски столчета
ударите в главата са щели да бъдат избегнати, но са били възможни травми и
фрактури на ребрата, много крехки в тази възраст.
В показанията си св. А. М. Н. разказва, че тя била тази, която се
грижела за Т. първите две нощи в болницата. К. останала в лечебното
заведение за лечение, тъй като черепът й бил спукан и не можела да движи
лявата ръка и левият крак. Тя само спяла и трябвало да има все някой при нея.
К. имал рани в дясната ръка и рамото, не можел да ги движи, вадили му
стъкла, плачел от болки по цялото тяло, а Д. имала оток на главата, която я
боляла. Д. останала в болницата да се грижи за К.. Според свидетелката К.
получила тикове и мигала с очи след катастрофата, и до сега имала
главоболие. Т. все още се плашела от коли – бягала и плачела като ги види.
Според свидетелката лечението продължило към 5-6 месеца, като К. не можел
да работи заради ръката (той бил оператор по сватби). При всички имало
промяна и страх, а тъй като живеели на централно шосе, децата все били
заключени, защото ги е страх. Все още разказвали за случая със сълзи.
Св. Т. П. А., майка на ищеца К., разказва, че се прибрала от Гърция да
се грижи за пострадалите, като това продължило около 4-5 месеца. К. го
боляла ръката около 7 месеца и още не можел да я движи добре, а от носа на
Т. още течало кръв. Д. все още имала главоболие, К. имала тикове, а ръката и
крачето я болели, било я страх и все говорела за катастрофата. Свидетелката
все още била при ищците за да им помага.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
6
налагат следните правни изводи:
Както бе посочено по-горе, спорни пред настоящата инстанция са
въпросите относно размер на обезщетението за всеки от ищците, наличието
на принос от тяхна страна и размерът на същия, както и значението на
виновното и противоправно поведение на водача на зърнокомбайна.
Настоящият състав приема, че всички ищци са пътувал без поставен
колан, респ. без обезопаситена система за превоз на деца, което сочи, че с
поведението си те са нарушили правилата на чл. 137а и чл. 137б ЗДвП. Този
факт не е способствал за травмата на пътуващия на предна седалка ищеца
К.Н. – според САТЕ и данните в нея, деформацията на тавана на автомобила е
била над предните седалки и в зоната на предното стъкло, което налага извод,
че уврежданията биха настъпили и при поставен колан. Не така стои въпросът
по отношение на пътуващите на задната седалка – според СМЕ, ако същите са
били с поставен колан, съответно – ако децата са били в детски столчета,
ударите в зоната на главата са щели да бъдат предотвратени. С оглед
възприетото в съдебната практика, съпоставянето на поведението на водача и
пострадалия пътник, неизползващ предписано от закона обезопасяване, е в
полза на последният. Отнесено към настоящия казус съдът приема, че
приносът от пострадалите пътници на задна седалка, следва да бъде
определен в размер на 10 %, каквато е обичайната практика на съдилищата в
подобни случаи.
За конкретния размер на обезвреда съдът приема следното:
Ищецът К. Н. е получил предимно леки мекотъканни травми и една
увреда на лявата ръка, която е затруднила движението на крайника (по данни
от свидетелските показания). От значение за конкретния размер от една
страна са данните в заключението на вещото лице и посоченото там относно
период на лечение и липса на установени понастоящем усложнения или
трайни увреждания, от друга - възрастта на лицето и изпълняваната от него
трудова дейност (оператор на камера), момента на ПТП – 2016 г.,
емоционалната реакция спрямо инцидента, спецификата на случая (засягане
на членовете на цялото семейство). Ето защо съдът приема, че на ищеца
следва да се определи обезщетение в размер на 10 000 лв. или в полза на
същия следва да се присъдят допълнително 5000 лв.
7
По отношение на Д.Н. също следва да се присъди сума от 10 000 лв.
Вярно е, че тя няма установени затруднения в движението на някой от
крайниците, но същата е понесла емоционални негативи от инцидента в голям
обем, тъй като въпреки физическите си травми и търпени болки,
едновременно с тях, е следвало да се грижи в болницата за детето си, което е
претърпяло тежка травма, застрашаваща живота му. За определяна на
обезщетение, съдът съобрази посочените по-горе критерии. В полза на Д.Н.
следва да се доплати сумата от 4000 лв. след приспадането на принос от 10 %.
Отчитайки травмите на ищцата Т. К. А., и особеностите свързани с
възрастта на детето, респ. фактът, че в тази възраст подобен инцидент при
всички случаи дава силно отражение на детската психика (налични са данни
за стресово поведение, страх от коли и пр.), съдът приема, че размерът на
обезщетение следва да се определи на 15 000 лв. От същият следва да се
приспадне 10 % съпричиняване, като при това положение дължима е сумата
от 13 500 лв. или допълнително на лицето следва да се присъдят още 9 500 лв.
По отношение на ищцата К. К. А. са налице предпоставки за
присъждане на най-голямо обезщетение, тъй като тя е получила тежка травма
на главата, създала опасност за живота й. С оглед възрастта на детето,
сложността на фрактурата на черепа, засягането на един от най-важните
органи (кръвоизливите в мозъка), последиците от увредата (хемипарезата на
два крайника – долен и горен), вида на лечението при спазване на постелен
режим за определен период, последвалите главоболие, спорадични
повръщания, световъртеж и пр., дължимата сума следва да се определи в
размер на 40 000 лв., като се приспадне 10 % принос – т.е. на ищцата следва
да се присъди допълнително 23 000 лв. Не следва да се кредитират
показанията, че понастоящем детето има проява на тикове – тази информация
не е потвърдена от медицинската експертиза. При всички случаи обаче
ищцата е преживяла силен стрес и понастоящем проявява все още страхова
реакция.
Що се касае до оплакванията, касаещи поведението на другият водач на
зърнокомбайн, участващ в инцидента, съдът намира следното: По делото
няма спор, че водачът на лекият автомобил, в който са пътували ищците е
причинил процесното ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение –
8
събраните доказателства установяват, че той се е движел с превишена
скорост (88 км/ч, при разрешена за населено място 50 км/м), която е
попречила да реагира своевременно и да избегне удара. По смисъла на чл. 53
ЗЗД ирелевантно в настоящото производство е поведението на другият водач,
дори в хипотезата на независимо съизвършителство. Сочената норма гласи, че
ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, което
дава възможност на пострадалите от инцидента лица да претендират целият
размер на обезщетение за търпени вреди от единият от преките причинители.
Как ще бъде разпределен приноса между тях за настоящият спор е без
значение. Така и в Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС, по т.д. № 2859/13
г. Ето защо жалбата на третото лице помагач, застраховател на водача на
зърнокомбайна, в частта, в която се обжалват мотивите на решението на съда,
не следва да се обсъждат – от една страна, мотивите не подлежат на
самостоятелно обжалване (така в определение № 20 от 11.02.2011 г. по т. д. №
661/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС, т. 18 от ТР № 1 от 4.01.01 г. на ВКС по т. гр.
д. № 1/2000 г. на ОСГК.), а от друга – в случая те не са и обвързващи, тъй
като такива са само мотивите на съда, формирани по относимите за иска по
чл. 432 КЗ факти и обстоятелства, а именно – валидна застраховка при
ответника ЗД „Лев Инс“ АД, настъпилото ПТП, наличие на виновно и
противоправно поведение на водача на лекият автомобил, причинна връзка на
същото със вредите, търпени от ищците, характера и вида на уврежданията.
Изводите досежно механизма са обвързващи спрямо третото лице помагач,
само в частта, относно участието на водача на лекия автомобил. Приносът и
противоправността на поведението на водача на зърнокомбайна не е предмет
на изследване в настоящото производство. Приетото от първоинстанционният
съд разпределение на вини между двамата водачи по никакъв начин не
обвързва съда, който ще разгледа евентуално бъдещ иск между двамата
застрахователи, основан на чл. 53 ЗЗД. В този смисъл и определение № 288 от
27.10.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
При този изход на спора на адв. Ч. се следва допълнително
възнаграждение в размер на 840 лв. за първата инстанция и 1775 лв. за
втората. Застрахователят дължи държавни такси в размер допълнително на
2050 лв. за двете инстанции и следва да доплати по смета на бюджета като
разходи по делото още 513,09 лв. Разноските присъдени в тежест на ищците
9
следва да се намалят от 829 лв. на 783, 40 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4234 от 14.07.2020 г., по гр.д. № 12354/18 г., СГС,
І-4, в частта, в която се отхвърлят исковете с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ предявени срещу ЗК „Лев Инс“ АД от К. А. Н. за сумата над 5000 лв. до
сумата от 10 000 лв., от Д. Л. Н. за сумата над 5000 лв. до сумата от 9 000 лв.,
от Т. К. А. за сумата над 4 000 лв. до сумата от 13 500 лв. и от К. К. А. за
сумата над 13 000 лв. до сумата от 36 000 лв., както и в частта, в която К. А.
Н., Д. Л. Н., Т. К. А. и К. К. А. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД
разноски над сумата от 783, 40 лв. до сумата от 829 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ да заплати на К. А. Н., ЕГН **********, допълнително сумата от 5000
лв., като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2016 г., ведно
със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати
на Д. Л. Н., ЕГН **********, допълнително сумата от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2016
г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати
на Т. К. А., ЕГН **********, представлявана от законния си представител Д.
Л. Н., допълнително сумата от 9 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от
30.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати
на К. К. А., ЕГН **********, представлявана от законния си представител Д.
Л. Н., допълнително сумата от 23 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от
30.11.2017 г. до окончателното изплащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Д. Л. Н. е
уважен за разликата над 2500 лв. до 5000 лв. и е отхвърлен за разликата над
9000 лв. до 10 000 лв., в частта, в която искът на Т. К. А. е отхвърлен за
разликата над 13 500 лв. до 26 000 лв., в частта, в която искът на К. К. А. е
отхвърлен за разликата над 36 000 лв. до 50 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати допълнително такси и разноски
по сметка на бюджета на съда в размер общо на 2563,09 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати допълнително на адв. С. Ч.
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 2615 лв. за двете инстанции.
Решението е постановено при участие в процеса на ЗД „Евроинс“ АД
като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11