Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 4048 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание по чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
Ищецът ЗД „БУЛ
ИНС” АД твърди, че на 28.10.2017 г. в
района на гр. Враца – на ул. „Цар Симеон I“ срещу № 57 е
реализирано ПТП с участието на МПС „****” с peг. № ****, собственост на
ответника Г.А.Л., управлявано от същия и паркирано МПС „***” с peг. № ****,
собственост на М.Н.М.. Сочи се, че според представения Протокол за ПТП №
1617449/19.12.2017 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието
се дължат по вина и противоправно поведение на Г.А.Л., който при движение назад,
без да се убеди, че пътят зад него е свободен, блъска паркираното МПС „****“, с
което му нанася материални щети, след което напуска мястото на ПТП.
Твърди се, че
МПС „***” с peг. № ****– собственост на ответника, е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна
полица № BG/**/****, която е била валидна към момента на събитието. В ищцовото
дружество била заведена щета под № 1**** от М.Н.М. - собственик на увреденото
МПС. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно
обезщетение за увреденото МПС „***” с peг. № ***. Сочи, че Г.А.Л. е напуснал
мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
поради което, на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД има право да получи
от него платеното застрахователно обезщетение. До ответника била изпратена
покана да заплати претендираната сума, но същата не била изплатена.
Моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираната искова сума в
размер 359,24 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За настъпилото събитие е бил съставен Протокол за ПТП № ****/19.12.2017 г. от служител на ОД МВР Враца, сектор „Пътна полиция“, в който е отразен механизмът на ПТП
– участник № 1 /ответникът Г.А.Л./, управляващ автомобил „****” с peг. № ***, вследствие извършване на маневра движение назад, без
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, блъска паркиран на
пътното платно лек автомобил „***” с peг. № ****, собственост на М.Н.М.
/участник № 2/, с което реализира ПТП с материални щети, след което, без да
уведоми и изчака органите на МВР, напуска мястото на ПТП.
Представени
по делото са доказателства, че е ангажирана административно накаказателната
отговорност на ответника, като с Наказателно постановление № ***-***-*** от
03.01.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, Сектор „Пътна
полиция“, на Г.Л. е наложена глоба в общ размер от 70,00 лв. и същият е лишен
от право да управлява МПС за срок от един месец. В придружителното писмо на ОД
на МВР Враца е посочено, че наказателното постановление не е връчено на адреса
и не е влязло в законна сила.
Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД
„Бул Инс” АД, като за МПС „** **” с per. № **** е сключена Полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG/**/1*** и период на покритие от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г., от което се установява, че към момента на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно покритие.
Установява
се, че на 20.12.2017 г. при ЗД „Бул Инс” АД е депозирано искане за оценка на вреди и изплащане
на застрахователно обезщетение от М.Н.М. – собственик на лек автомобил „****” с peг. № *****
По повод искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № ******, по която бил извършен оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено
обезщетение в размер на 344,24 лева. С преводно
нареждане от 09.02.2018 г., сумата
от 344,24 лева е изплатена на
собственика на увреденото МПС М.М..
От приетата
по делото регресна покана и разписка за получаването й, се установява, че
ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответника за изплатеното
обезщетение, като го е поканило да заплати сумата от 369,24 лв., включваща
платеното обезщетение, както и ликвидационните разноски по образуваната щета. Не
са представени доказателства регресната покана да е реално връчена на адресата,
като в разписката за получаването й е посочено, че същата е непотърсена.
По делото не
са събрани други доказателства, като съдът е допуснал събирането на гласни
такива, но в хода на производството свидетелят М.Н.М. е починал, преди да бъде
разпитан от съда, за което ищцовото дружество е било своевременно уведомено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди; 3/ че ответникът е причинил събитието, след което виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
По делото се
установява факта на настъпило ПТП, за което
ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска, както и че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди, а именно сумата от 344,24 лв. Тези факти се
установяват от събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, полица за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, преводно
нареждане, доклад по щета.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/.
Установи се,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на ответника. Установи се, че същият е извършил
застрахователно плащане в размер на 344,24 лв. /съгласно преводно нареждане/.
По отношение
на третия елемент от фактическия състав на материалното право, а именно - дали ответникът, след
като е причинил събитието, виновно се
е отклонил от проверка за алкохол, съдът намира следното:
На това
обстоятелство въззивникът основава правото си на регресен иск, като поддържа,
че напускайки мястото на произшествието, водачът на МПС е осуетил възможността
на органите на реда да извършат проверка за употреба на алкохол. По делото не
се установи наличие на поддържаната от ищеца хипотеза на чл. 500, ал.1, т.1
предл.последно КЗ, което е предпоставка за уважаване на предявения регресен иск
и което е в тежест на ищеца да установи. Не са представени никакви
доказателства, от които да се установява, че при ПТП на 28.10.2017 г.
ответникът е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол или
виновно се е отклонил от извършването й. Липсват ангажирани от
застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се подложи
на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени опити от
страна на разследващите органи за нейното извършване. Следва да се посочи, че
ответникът не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието, тъй като в
процесния случай, не е била налице хипотеза, при която е било задължително
посещението на органите на МВР. В чл. 125
от ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото
на ПТП от службите за контрол на МВР. Представените по делото доказателства не установяват наличието на което и да е от предвидените 7 обстоятелства
по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за
контрол на МВР на мястото на инцидента. Освен това, напускането на мястото
на произшествието без изчакването на органите за контрол на движението по
пътищата, когато тяхното посещение е задължително по закон, би представлявало
хипотеза на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, каквато не е предявена от ищеца.
Следва да се
посочи, че е налице трайна задължителна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, респ. чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. 3 КЗ - отм. С постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, II
т. о., решения, а именно: решение № 183
от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и решение № 16/2.02.2011 г. по т. д. №
374/2010 г., е даден отговор на значимите за изхода на разглежданото дело
правни въпроси, като е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от
застрахования водач - причинител на вредите, сам по себе си не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател
по застраховката "Гражданска отговорност" при предпоставките на
чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. Отказът на водача да се подложи на
проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно
доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал.
1, т. 1, пр. 3 КЗ. В случая такива данни не са налице.
Поради
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право за
разноски възниква за ответника, като последният не е представил доказателство
за направени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 против Г.А.Л., ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 500, ал.1, т.1 от
КЗ за сумата в размер на 359,24 лв., представляваща регресно вземане поради виновно отклонение от
проверка за алкохол на Г.А.Л. ***”АД застрахователно обезщетение от 344,24 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. по щета № ******по застраховка „Гражданска отговорност“ /полица №
BG/****/*** и период на покритие от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г./ за настъпило ПТП на 28.10.2017 г. в гр. Враца, ул. „Цар Симеон I“ срещу №
57.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: