Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 11.10.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
И. КИРИМОВ
при участието
на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 14124 по описа за 2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.06.2018г., гр.д.15900/17г., СРС, 51 с-в
признава за установено по искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.146,
ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗД, предявени от П.Х.К. и И.Д.К. срещу „Ю.Б.“ АД, че чл.3,
ал.2 (в частта, касаеща определянето на възнаградителната лихва въз основа на
базовия лихвен процент на банката), чл.3, ал.6 и чл.6, ал.3 от договор за
кредит НL3070/2006г., чл.3, ал.1 (в частта, касаеща определянето
на възнаградителната лихва въз основа на базовия лихвен процент на банката),
чл.3, ал.5, чл.4, ал.3 и чл.5, ал.1 (в частта, касаеща промяната на Тарифата на
банката) от допълнително споразумение към
договора за кредит и чл.3, ал.1 (в частта, касаеща определянето на
възнаградителната лихва въз основа на базовия лихвен процент на банката), чл.3,
ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 (в частта, касаеща промяната на Тарифата на
банката) от договора за кредит са нищожни, като осъжда ищеца да заплати на ответниците
сумата 550 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Ю.Б.“ АД. Счита, че приложение намира чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП,
предвиждащ възможност за едностранно изменение на договорености при основателни
и обективни причини, свързани с колебанията на банковия курс или индекс, с
размера на лихвения процент, които са извън контрола на банката. Промяната на
лихвата става по взаимно съгласие на страните при подписване на договора. Уговорена
е възможност, но не и задължение на банката едностранно да променя БЛП и
таксите. Налице е индивидуално уговаряне на условията по кредита. Иска се отмяна
на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете П.Х.К.
и И.Д.К. оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира
своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбите. Пред въззивна инстанция не са
представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към оспорените мотиви на първоинстанционния
съд.
В отговор на
оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:
По силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот НL3070/2006г., сключен през м.05.2006г. при Общи условия,
както и допълнително споразумение от 30.05.2008г. към договора, „Българска
Пощенска Банка“ АД, чийто правоприемник е ответникът по исковете „Ю.Б.“ АД, предоставя
на ищците П.Х.К. и И.Д.К. кредит от 73 040 лв. за покупка на недвижим имот,
подлежащ на връщане при фиксирана лихва от 1 % през първата година.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора, за всяка следваща
година до издължаване на кредита, лихвата е в размер на Базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити през съответния период плюс договорна надбавка от
0.9 пункта.
Чл.3, ал.6 от договора изключва договаряне за БЛП и
придава на промените в него незабавно задължително действие за страните.
Съобразно чл.6, ал.3 от договора промяната на БЛП
автоматично изменя размера на погасителните вноски, за което
кредитополучателите дават „своето неотменяемо и безусловно съгласие“.
Според чл.1, ал.1 от допълнителното споразумение и
чл.1 от приложение № 1 към него, остатъчният дълг към банката се правалутира от
лева в швейцарски франкове по курс „купува“ за шв.фр. към лв.
Аналогични на предходните клаузи за лихвата са
предвижданията на чл.3, ал.5 и чл.4, ал.3 вр. чл.6, ал.3 от допълнително
споразумение към договора относно
превалутирания кредит в швейцарски франкове, с тази разлика, че надбавката към
БЛП е завишена на 1.75 пункта.
По силата на чл.12, ал.1 от договора и чл.5, ал.1 от
допълнителното споразумение, банката може да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които изменения влизат в сила от деня на
приемането им и са задължителни за страните.
В съдебно-счетоводната експертиза се приема, че според
методологията на банката за определяне на базовия лихвен процент, използван при
определяне на лихвения процент по кредити на физически лица през процесния
период, банката съобразява промяната с 0.5 % на следните компоненти: трансферна
цена на ресурса, буферна надбавка, пазарни лихвени измерители (SOFIBOR,
EURIBOR, LIBOR - в зависимост от валутата), рискова премия, приложима за
банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи на
банката по привличане на паричен ресурс.
Според вещото лице, не е предоставена информация за
тежестта на отделните компоненти в общия процент на БЛП, относно начина за
определяне на промените и за формулата при изчисляване на промяната в БЛП.
След като липсва достатъчно яснота за същността,
формирането и изменението на всеки от конкретните критерии и индекси, свързани
с промяната на пазарните условия по смисъла на чл.147, ал.1 ЗПП, невъзможна е преценка,
доколко тези критерии са обективни или зависят от банката. Клаузите на договора
за кредит и допълнителното споразумение в противоречие с чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП предвиждат възможност банката едностранно да променя лихвения процент по
кредита, като съответно при значително завишение на цената в сравнение с
първоначалната, кредитополучателят е лишен от право да прекрати едностранно
договора. За преценката, обаче доколко са нищожни като неравноправни, с оглед
евентуално приложение на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е необходимо
размерът на задължението да зависи от колебания или изменения в борсови или
финансови индекси, представляващи външни
и обективни фактори, извън контрола на страните и в частност на банката.
Изключението е приложимо спрямо договора за кредит, с предмет предоставяне на
финансова услуга във вид на кредитиране и във връзка с изпълнявана банкова
дейност, свързана с риск от колебания или изменения на посочените индекси, по
смисъла на същата правна норма и легалната дефиниция на § 13, т.12, б.”б” ДР на
ЗПП. В случая, неясните критерии за нивата на БЛП, не налагат категоричен
извод, че са напълно обективни и изцяло независещи от банката.
Не е изпълнена хипотезата от
изключението на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП за неприлагане на чл.143, т.10 ЗЗП,
понеже не се установява наличие на конкретно заявена и доказана основателна
причина, банката да променя едностранно лихвения процент.
Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. В нарушение на изискванията за добросъвестност, се
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Съгласно чл.143 и чл.146,
ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2
ЗЗП).
В настоящия случай,
презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на
оспорените от потребителя клаузи. По делото не са ангажирани доказателства
потребителят да е могъл да изрази становище и повлияе върху съдържанието на
договора и конкретно върху спорните клаузи. Исковете за прогласяване на тяхната
нищожност са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК решението
следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират
и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.06.2018г.,
гр.д.15900/17г., СРС, 51 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.