Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Радомир, 24.07.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. С.
При секретаря М.М., като разгледа
гражданско дело 401/2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 127, във
вр. с чл. 59, ал. 9 от СК от СК и чл. 143 от СК.
Производството
е образувано по искова молба, предявена от Н.П.С., ЕГН ********** *** против Ю.Д.Г.
***.
Ищцата
твърди, че с ответника са родители на Е.Ю.Г., родена на *** г. Сочи, че с
ответника са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство през
периода
Искането
към съда е да предостави упражняването на родителските права върху
ненавършилата пълнолетие Е.Ю.Г., родена на *** г. на ищцата и определи режим на
лични отношения с бащата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване,
както и един месец през лятото, който не съвпада с ползването на платения
годишен отпуск на майката, както и да бъде увеличена месечната издръжка за
детето като всеки от родителите да заплаща по 120 лв. месечно, считано от
влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски
Препис
от исковата молба е връчена на ответника на 20.05.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че още след раждането на детето
основно той се е грижел за него, тъй като ищцата често се прибирала късно през
нощта. На няколко пъти установявала връзки с други мъже и напускала дома, в
който живеел ответника и дъщеря им. Сочи, че след сключване на съдебното
споразумение между страните, одобрено с определение по гр. д. № . г. по описа
на РРС не е налице изменение в обстоятелствата. Твърди, че откакто с ищцата са
постигнали споразумение за упражняване на родителските права, същата не е
търсила детето. Виждала го е инцидентно два пъти, като последния път била с
приятеля си, който видимо бил употребил алкохол, поради което детето се
изплашило. Детето се чуства изоставено от майка си. Желанието му е да живее при
баща си. Ответникът твърди, че той е този, който се грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, помага му в усвояване на учебния материал, посещава
родителски срещи и присъства на мероприятията, организирани в училище. Осигурил
е на детето добри битови условия и възможности за живот и развитие.
Искането
му към съда е да отхвърли предявените искове.
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. П.поддържа
исковата молба. Моли съда да я уважи. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска. Моли съда да го отхвърли.
Страните
са изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 123, ал. 2 от СК.
Ищцата
е заявила, че единствената причина да се съгласи родителските права върху
детето да бъдат предоставено на бащата, в който смисъл е сключената между тях
съдебна спогодба, одобрена с определение по гр. д. № . г. е, че към онзи момент
не е разполагала с жилище и средства за отглеждане на детето, като действия в
тази насока е предприела, като първоначално е живяла в жилището на брат си в
гр. С. и е работила там. Правила е всичко, което е по силите и да се установи
да живее в гр. Р., където е детето и, като към настоящия момент е сключила
трудов договор, като работното и място е в гр. Р. и се е установила да живее в
града, като е наела жилище под наем, а освен това съвместно с лицето, с което
съжителства на съпружески начала извършват ремонт на негова собствена къща, в
която е обособена стая за детето. Сочи, че след приключване на делото за
първоначално възлагане упражняването на родителските права, ответникът е
започнал да възпрепятства осъществяването на лични контакти между нея и детето,
като я е полагал на психическо и физическо насилие.
Ответникът
е заявил, че желае той да упражнява родителските права по отношение на детето.
Излага, че не е възпрепятствал ищцата да осъществява режим на лични отношения с
детето съобразно постигнатата между тях спогодба, но твърди, че тя не е търсила
детето.Сочи, че детето не жела да гостува на ищцата, тъй като при последното
гостуване при нея, лицето, с което съжителства е било употребило алкохол.
Като взе предвид процесуалната
допустимост на предявения иск, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намери следното:
Искът е предявен от надлежно
легитимирана страна при наличие на правен интерес и е процесуално допустими.
Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК промяна
относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между
родители и дете може да се извършва при изменение на обстоятелствата.
Задължително тълкуване на израза „изменение на обстоятелствата” е дадено с ППВС
№ 1/12.11.1974 г., което е приложимо и към СК в сила от 01.10.2009 г. и като такова следва да се разбират както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват положително
на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка да се
изхожда изключително от интересите на детето, посочено е, че съзнателното
задържане на детето след влизане в сила на решението, с което е предоставено
упражняването на родителските права и е определен режима относно упражняването
им и на лични контакти и издръжката, както и създаването на пречки за
изпълнението на това решение не съставляват основание за нови мерки в полза на
виновния родител.
Следва да се посочи, че изменението на
обстоятелствата може да има различни форми. То може да се отнася до
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното
и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните,
битовите и материалните условия, като във всички случаи съдът дължи обсъждане
как тези обстоятелства в своята съвкупност се отразяват на положението на детето
и на ефикасността на мерките, свързани с упражняването на родителските права и
личните отношения Желанието на децата и родителите относно упражняването на
родителските права и личните отношения не са задължителни за съда, но те се
обсъждат на общо основание с останалите обстоятелства релевантни за
предоставяне на родителските права и определяне на режима на лични отношения,
като главния критерий за решението на съда е най-добрия интерес на детето.
Право и естествена потребност на всяко
дете е да общува с и двамата си родители. Затова при предоставяне упражняването
на родителските права и определяне режима на лични отношения трябва да се
осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и
на двамата си родители. Затова с оглед конкретните обстоятелства при определяне
на режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските
права трябва да се осигури най-широка възможност за осъществяване на пълноценен
контакт и общуване с детето. Осъществяването на този режим е изключително важен
за правилното емоционално и психическо развитие на детето, поради което за
реализирането му трябва активно да съдействат двамата родители, разширените им
семейства и приятелският им кръг.
В конкретния случай безспорно между
страните е обстоятелството, че са живели във фактическо съпружеско съжителство
през периода
Твърдението на ищцата е, че съгласието
и родителските права да бъдат предоставени на ответника се е дължало единствено
на обстоятелството, че към момента на раздялата им не е имала дом, в който да
живее, както доход, достатъчен за отглеждането на детето, но към настоящия
момент тези обстоятелства са променени и тя разполага както с дом за себе си и
детето, в който е осигурила всичко необходимо за последното, така и с постоянен
доход от трудово правоотношение, достатъчен и да задоволява потребностите на
детето. Сочи също така, че има и друго изменение в обстоятелствата, от значение
за изменение упражняването на родителските права, а именно упражняването на физически
и психически тормоз от ответника върху нея и възпрепятстване упражняването на
личните отношения между нея и детето.
Съдът счита, че от приложените по
делото доказателства се установява, че действително единствената причина ищцата
да се съгласи родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – Е.Г. да
бъдат предоставени на бащата са отсъствието на обективна възможност от нейна
страна да отглежда детето, поради липса на жилищни условия, подкрепяща я среда
и достатъчен доход. Тези обстоятелства тя е изложила още в депозирания от нея
отговор по реда на чл. 131 от ГПК по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир. В
същата насока са и обясненията и, дадени при изслушването и по реда на чл. 123,
ал. 2 от СК в настоящото производство. Те се подкрепят и от обективно
установените по делото обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства. От приложения социален доклад, изготвен от служител при Д „СП” –
Р., нотариален акт № 3. том ., рег. № ., дело № . г. и разпитаните свидетели се
установява, че до месец февруари
В тази връзка съдът преценява, че
ответникът също е създал в дома си всички необходими условия за отглеждане на
детето. Той разполага и с подкрепата на своите близки – баба, майка и баща,
които го подпомагат в отглеждането и възпитанието на Е.. От раждането си детето
е живяло в тази среда, създало е приятелски кръг в близост до дома си. Чуства
се добре в дома си и не желае да променя местоживеенето си. Има изградена силна
емоционална връзка с баща си, баба си и дядо си по бащина линия.
Детето е привързано и към майка си,
като има и изградена емоционална връзка с нея.
В интерес на детето е то да продължава
да общува пълноценно и във възможно най-широк обем и с двамата си родители,
както и да бъдат запазени чуствата на привързаност и емоционална близост с тях.
За това е необходимо постановяването на такова съдебно решение, което да
гарантира условия за това. В тази връзка съдът дължи задълбочено обсъждане на
причините довели до неспазване на установения със съдебен акт режим на лични
отношения между майката и детето, което обстоятелство е безспорно между
страните.
И двамата разпитани по делото свидетели
установяват, че установения режим на лични отношения между ищцата и
ненавършилото пълнолетие дете не се спазва. В тази насока са и обясненията на
страните, дадени при изслушването им съдебно заседание, както и констатациите
на социалния работник. Както от показанията на свидетеля С., така и от
показанията на свидетеля И. се установява, че до определен период след
раздялата, ищцата е взимала детето при себе си с преспиване. Това е ставало
докато е било висящо делото за първоначално предоставяне на родителските права
и малко след този период. През времето, в което ищцата е живеела в С. при
нейния брат, обаче тя е била подложена на непрекъснати заплахи от страна на
ответника относно детето, отправяни и както по телефона, така и лично при
идването му там, без да е поканен. Категорично установено е по делото, че
режимът на лични отношения между майката и детето въобще не е изпълняван от месец
август
Изводът на съда за доказаност на
посочените обстоятелства, намира опора и в показанията на свидетеля Д. И. –
баща на ответника. Той също дава сведения за непосредствено възприети факти. От
показанията му е виден стремежът му да обезцени и омаловажи необходимостта от
майката в живота на Е., както и действията на същата насочени към поддържане на
емоционална близост между двете и усилията и за участие в живота, отглеждането
и израстването на детето. Това отношение на дядото на детето по бащина линия
към ищцата особено ясно личи в частта от показанията му, касаещи Коледното
тържество на Е.. Той счита за напълно естествено синът му да не присъства на
това тържество и омаловажава усилията на майката, която не е била уведомена за
провеждането на същото от бащата, детето или бабата и дядото по бащина линия, а
е разбрала за него в резултат на активността си и намирането на информация от
външни за семейството лица. Това негово отношение личи от употребените в
показанията му изрази касаещи присъствието на ищцата и действията и за
осъществяване на контакт с детето – „дойде за пет минути на тържеството, казаха
си нещо с К. и това беше”, „имаше нещо, майката даде една кутия на
детето”. В показанията на същия свидетел
се съдържат и данни в подкрепа на другите събрани по делото доказателства за
пречене от страна на ответника за осъществяване на лични отношения между
майката и детето. Свидетелят съобщава, че майката общува „тайно” с детето по
телефона. Общуването между майка и дете е напълно естествено и в конкретния
случай не са налице обстоятелства, които да налагат подлагането му на контрол
от когото и да било. Изводът за „тайнственост” на това общуване би могъл да се
направи само ако са налице пречки за осъществяването му.
Съдът следва да отчете, че това
неглижиране важността на майката за детето от страна на бащата, който упражнява
родителските права и неговите близки, които също участват в ежедневието на Е. е
изключително вредно за последната. То може да доведе до тежки емоционални и
психологически последици за ненавършилата пълнолетие Е., която наред с всичко
останало се намира и в предпубертетна възраст, в който период има особено силна
нужда от подкрепата и напътствията на майка си.
Предвид изложеното съдът намира, че е
налице и второто изложено от ищцата изменено обстоятелство, а именно
създаването на пречки от страна на родителя, упражняващ родителските права за
осъществяване на режима на лични отношения между майката и детето.
Преценката дали изменените
обстоятелства налагат изменение упражняването на родителските права и режима на
лични отношения, установени с одобрена от съда спогодба между страните следва
да е съобразена с отражението им върху положението на детето, като критерият за
съда е най-добрия интерес на детето.
Желанието на Е., изразено пред социален
работник към Д „СП” – Р., в отсъствието на възрастен, е да остане да живее при
баща си. То не е обвързващо за съда, но следва да бъде преценено с оглед всички
обстоятелства по делото. Безспорно установено е, че детето е живяло в дома на
баща си от раждането си. Там има обособен кът за него. Обстановката му е
позната и то се чуства спокойно в нея. Създало е приятелски кръг, което е особено
важен за възрастта му –
От друга страна майката също е създала
много добри битови условия за отглеждане на детето. Краткият период, в който е
сторила това и то без наличие на близки хора, които да я подкрепят в начинанието
и, сочат на изключителното и желание да се грижи за детето си. Съдът, обаче при
преценка как би се отразила върху детето промяната на упражняването на
родителските права е длъжен да отчете обстоятелството, че тази среда е нова за
детето. Предвид дългия период, в който между него и майката не е имало лични
контакти, то не е имало възможност да свикне с нея и да се почуства комфортно
там. Наред с това в близкото обкръжение на майката има ново лице, непознато за
детето. Ищцата е заживяла на съпружески начала със С. Й., като и новият и дом,
както и обособеното пространство за детето е именно в жилище, негова
собственост. Това лице, макар и по данни на свидетеля С. и на ищцата да има
желание за отглеждане на детето в семейството му и за подкрепа на майката в
това отношение, е непознато за детето. Не е изградена емоционална връзка между
тях. Наред с това и съществуващата връзка между майката и съжителстващото с нея
лице датира от сравнително кратък период от време /от около година/, поради
което и не може да се направи извод за нейната стабилност и развитието и в
близко бъдеще. Затова съдът счита, че промяната на упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето към настоящия момент не би било в негов
най-добър интерес.
Необходимо е обаче силно разширяване на
режима на лични отношения между майката и детето, както и предприемане на
защитни мерки по чл. 59, ал. 8 от СК. Доказано е по делото силното желание на
майката да се грижи и да отглежда детето си. Всички нейни действия след
раздялата и с ответника са насочени към осигуряване на подходящи условия, среда
и финансова стабилност, необходими за полагане на грижи и отглеждане на детето.
Съществува емоционална връзка и отношения на привързаност между майка и дете.
Последното е от женски пол и във възраст, в която все по-често ще има
необходимост от участие на майката в ежедневието му, от подкрепата и съветите и.
Установи се по безспорен начин и негативното отношение на бащата и неговото
семейство към майката, което се проектира и върху детето, както и създаването
на препятствия за осъществяване на режима на лични отношения. Интензивността на
създадените от ответника пречки и начина им на осъществяване също следва да се
вземат предвид от съда. Те са реализирани чрез най-грубата им възможна форма –
нанасяне на побой на майката и скандали в присъствието на детето. В резултат на
които тя, водейки се единствено от интереса на детето, не е имала друг избор
освен да преустанови контактите с него. Създаването на негативен образ на
майката от страна на упражняващия родителските права баща и неговото семейство
у детето, както и препятстването на личните контакти между майка и дъщеря не
само, че не е в интерес на детето, но е в изключителна негова вреда. То създава
опасност от неправилно емоционално и психологическо развитие на детето и е
особено обезпокоително.
Затова съдът счита, че за преодоляване
на създаденото положение следва да бъдат предвидени защитни мерки по чл. 59,
ал. 8 от СК. За осигуряване спокойното вземане и връщане на детето съдът счита,
че задължението за това следва да бъде възложено на бащата, като същият следва
да води и да взема детето до дома на майката, като при предаването на детето от
бащата на майката и обратното следва, през първата една година, считано от
влизане в сила на определения с настоящото решение режим, следва да присъства и
социален работник от Д „СП” – Радомир. Съдът счита, че тези мерки ще гарантират
възможността за осъществяване на режима на лични отношения между майка и
дъщеря. Социалният работник ще съдейства за безпрепятственото предаване на
детето между родителите и ще създава сигурност за майката, че по отношение на нея
няма да бъдат предприемани действия за физическо и/или психическо насилие. От
друга страна вменяването на задължение на бащата да води и взема детето до/от
дома на майката ще препятства възможността за манипулиране на обстоятелствата и
създаване на внушения от негова страна и страна на близките му, че майката не
търси детето.
Предвид горното, както и с оглед на
обстоятелството, че майката вече се е установила да живее в населеното място, в
което е местоживеенето на детето, съдът счита, че са налице предпоставки за
разширяване на режима на лични отношения между майка и дъщеря. Гр. Р., в който
живеят страните по делото е населено място с не голяма по площ територия, като придвижването
в чертите му не отнема време и не изисква задължително използване на
транспортни средства. Майката е създала подходящи битови условия и спокойствие
в дома си, трудово ангажирана е и съответно финансово обезпечена. Затова съдът
намира, че личните отношения между нея и детето следва да се осъществяват всеки
втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца с преспиване, считано от
18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като за
времето на ползването му бащата следва да уведоми майката до края на месец април
същата година. В противен случай майката ще има право сама да избере периодът,
в който да вземе детето при себе си, като уведоми за това бащата до края на
месец май.
Съдът счита, че следва да определи и
начина на осъществяване на лични отношения между детето и майката във връзка с
личните и официалните празници. Като всяка четна година майката ще прекарва с
детето почивните дни свързани с Деня на Освобождението на България /трети март/,
почивните дни свързани с Гергьовден /шести май/, почивните дни, свързани с Деня
на съединението /шести септември/и Коледните празници, като бащата осигурява
детето в 18.00 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го взема в 18.00
ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледните
празници, когато бащата следва да заведе детето в дома на майката в 10.00 часа
на 24 декември и да го вземе в 18.00 часа на 28 декември, както и на рождения ден на детето
– 24 ноември, на който бащата следва да заведе детето при майката веднага след
приключване на учебните занимания на детето и да го вземе в 10.00 часа на
следващия ден, освен в случаите, в които този ден не е петък, събота или
неделя, когато се прилага, посочения по-горе режим. През нечетните години
майката ще прекарва с детето следните празници: Великден /от Велики петък до
понеделник, които в съответната година са определение за празнуването му/,
почивните дни, свързани с Деня на труда /първи май/, почивните дни, свързани с Деня
на българската просвета и култура и славянската писменост /двадесет и четвърти
май/, почивните дни, свързани с Деня на независимостта /двадесет и втори
септември/и Нова година, като бащата ще завежда детето в дома на майката в
18.00 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и го взема в 18.00 ч. в деня
преди детето да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато бащата
ще води детето в дома на майката в 18.00 ч. на 28 декември и ще го взема от там
в 10.00 часа на втори януари.
Съдът намира, че не се налага изменение
на размера на издръжката на детето, дължима от майката. На първо място от
определянето му е изминала една година, което не е дълъг период. В същия не са
се променили нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това предвид
разширяването на режима на лични отношения на детето, майката, която дължи издръжка,
неизбежно ще изразходва повече средства за отглеждането на детето, от тези,
които е предоставяла до настоящия момент.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 150 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.
127, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК иск от Н.П.С., ЕГН ********** *** против Ю.Д.Г.,
ЕГН ********** *** за изменение на упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете Е.Ю.Г., ЕГН **********, установено с
протоколно определение от 09.05.2013 г., постановено по гр. д. № . г. по описа
на Районен съд Радомир, с което е одобрена съдебна спогодба между страните.
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 127, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК одобрения с протоколно
определение от 09.05.2013 г., постановено по гр. д. № . г. по описа на Районен
съд Радомир режим на лични отношения между майката Н.П.С., ЕГН ********** *** и
ненавършилата пълнолетие нейна дъщеря Е.Ю.Г., ЕГН **********,*** по следния
начин:
Майката
Н.П.С., ЕГН ********** *** ще осъществява режим на лични отношения със своята
ненавършилата пълнолетие дъщеря Е.Ю.Г., ЕГН **********,*** всеки втори и
четвърти петък, събота и
неделя от месеца с преспиване, считано от 18.00 часа/осемнадесет часа/ на
петъчния ден до 18.00 часа /осемнадесет часа/на неделния ден, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата
Ю.Д.Г., ЕГН **********, като
за времето на ползването му бащата трябва да уведоми майката до края на месец
април същата година, като в противен случай майката ще има право сама да избере
периодът, в който да вземе детето при себе си, като уведоми бащата за това до
края на месец май същата година.
През четните календарни години майката Н.П.С.,
ЕГН ********** ще осъществява режим на лични отношения със своята ненавършилата
пълнолетие дъщеря Е.Ю.Г., ЕГН ********** по време на следните национални
празници: почивните дни
свързани с Деня на Освобождението на България /трети март/, почивните дни
свързани с Гергьовден /шести май/, почивните дни, свързани с Деня на
съединението /шести септември/и Коледните празници, считано от 18.00 ч., в
деня, в който разпускат децата от училище до 18.00 ч., в деня преди детето да
тръгне на училище, с изключение на Коледните празници, когато режимът ще се
осъществява от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 28 декември, както и на рождения ден на
детето – 24 ноември за периода непосредствено след приключване на учебните
занимания на детето в този ден до 10.00 часа на следващия ден, освен в
случаите, в които този ден не е петък, събота или неделя, когато се прилага
режимът за тези дни.
През нечетните години майката Н.П.С.,
ЕГН ********** ще осъществява режим на лични отношения със своята ненавършилата
пълнолетие дъщеря Е.Ю.Г., ЕГН ********** по
време на следните национални празници: Великден /от Велики петък до понеделник /,
почивните дни, свързани с Деня на труда /първи май/, почивните дни, свързани с
Деня на българската просвета и култура славянската писменост /двадесет и
четвърти май/, почивните дни, свързани с Деня на независимостта /двадесет и
втори септември/и Нова година, считано от 18.00 ч., в деня, в който разпускат
децата от училище до 18.00 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с
изключение на Нова година, когато режимът ще се осъществява от 18.00 ч. на 28
декември до 10.00 часа на втори януари.
ЗАДЪЛЖАВА бащата Ю.Д.Г.,
ЕГН ********** за осъществяване на режима на лични отношения между майката Н.П.С.,
ЕГН ********** да води детето Е.Ю.Г., ЕГН ********** до дома на майката находящ
се в гр. Р., ул. М. Х. № . и да го взема от там, като предаването на детето
между родителите през първата една година, считано от влизане в сила на
настоящия режим на лични отношения, да се осъществява в присъствието на
социален работник към Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Радомир.
ОТХВЪРЯ иска, предявен на основание чл.
143 от СК от Н.П.С., ЕГН ********** *** против Ю.Д.Г., ЕГН ********** ***
за изменение на размера на издръжката, дължима на ненавършилото пълнолетие дете
Е.Ю.Г., ЕГН **********, определен с протоколно определение от 09.05.2013 г.,
постановено по гр. д. № . г. по описа на Районен съд Радомир, с което е
одобрена съдебна спогодба между страните.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Д.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане” – Радомир.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.