РЕШЕНИЕ
№123/06.03.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1230 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Д.С.Я. ***, със съдебен адрес ***, кантора – адв.Ш., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0351-000737/25.11.2018г. , издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград .
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че е издадена при липса на законовите предпоставки за това и при неизяснена фактическа обстановка. Наред с това счита заповедта за неясна и противоречива като имало явно противоречие между обстоятелствената ѝ част относно сочената като основание за издаването ѝ законова норма, описаната фактическа обстановка и диспозитива на същата. Моли за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение с.Д, №.., съставен от Д.Н.Д.- мл.инспектор в „Пътен контрол” към РУ-Свиленград е констатирано, че на 25.11.2018г. около 00.35 часа в гр.Свиленград по ул.”Ал. Стамболийски” на кръстовището с ул.”Г.Делчев” в посока хотел „Свилена” Д.С.Я. управлява лек автомобил „Опел Мерива” с рег. №***, собственост на С. Д. Я., след употреба на алкохол. В 00.41 ч. водачът е бил изпробван с техническо средство Дрегер **, отчело 0.81‰ промили, като водачът миришел на алкохол и заявил, че е изпил две бири. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с №0049228. В АУАН е посочено, че с горното Д.С.Я. е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 25.11.2018г.
Наред със съставения АУАН, на 25.11.2018г. на Д.С.Я. е издаден и Протокол за предупреждение, с който е предупреден да не управлява МПС под въздействието на алкохол. За констатираното нарушение чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП мл.инсп. Д. е изготвил Докладна записка рег.№351р-29060/26.11.2018г.
От мл.инсп. Д. – мл.автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ-Свиленград е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №18-0351-000737/25.11.2018г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с.Д, №.., като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Административният акт е връчен на адресата си срещу подпис на 26.11.2018г., видно от приложената към заповедта разписка.
Жалбата е подадена на 10.12.2018г. директно пред Административен съд - Хасково, видно от поставения входящ номер.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №272з-2219/20.09.2018г. Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол” в РУ при ОДМВР-Хасково, в каквото звено, видно материалите по делото е заеманата от ответника длъжност, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
Не се установява при издаването на заповедта
да са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Оплакването
за противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на заповедта
съдът намира за неоснователно. Описаните в заповедта фактически обстоятелства
изцяло кореспондират с разпоредения с акта резултат. Действително като правно
основание за прилагане на ПАМ наред с разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП е
посочена общата норма на чл.22 от ЗАНН, но последното нито представлява
нарушение с характер на съществено, което да е в състояние да обоснове отмяна
на акта, нито създава противоречие между обстятелствената му част и
разпоредените с него последици, респ. не създава неяснота относно волята на
административния орган.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с отнемането на свидетелството за управление на МПС. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.”б” - който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
В случая ПАМ е
приложена във връзка с установеното управление на МПС от жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта 0.81 на
хиляда, което обстоятелство е констатирано със съставения на 25.11.2018г. АУАН с.Д,
... Жалбоподателят
не оспорва описаната в същия фактическа обстановка, респ. обстоятелството, че
при извършената му проверка техническото средство е отчело концентрация на
алкохол в кръвта над законово допустимата. Следва да се посочи, че
принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на
констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се
оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва
тези констатации. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК
като без значение в настоящото производство е обстоятелството дали административнонаказателната
процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на
ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането
на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно
обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно затова тя се прилага
под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността"
на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.
С оглед горното,
съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена
с материалния закон.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 18 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от закона.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването
й не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, поради което подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Я. със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0351-000737/25.11.2018г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград .
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: