Мотиви
към Присъда № 101/07.11.2019г. по НОХД №
1924/2019г.
по описа на Окръжен съд
– Пловдив.
Спрямо
подсъдимия
П.К.Д.
е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 09.12.2017 г. в землището на с.В., обл.Пловдив, на път Ш-805, километър
8, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“ модел
„****“ с рег.№ ****е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата: Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, при което по непредпазливост е причинил смъртта на И.С.Г.ЕГН **********.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск. Пострадалите
К.К.Г., С.И.Г., В.И.Г.
и В.В.К. са конституирани в качеството на
частни обвинители в наказателния процес против подсъдимия П.К.Д..
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимия П.К.Д. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.55, ал. 1, т. 1 вр. чл.58а, ал. 4 от НК, предвид наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебното минало
на подсъдимия, изразеното съжаление за
стореното, съдействието, което е оказвал на органите на разследването,
трудовата му ангажираност, семейното му положение и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Прокурорът предлага
на подс. Д. да бъде наложено наказание една година
лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
една година и шест месеца. Прокурорът счита, че изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години съгласно чл.66, ал. 1 от НК. Изразява се
становище, че предвид чистото съдебно минало на подс.
Д. не е наложително за поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от
свобода” ефективно. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени
в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства следва да бъдат унищожени,
с изключение на л.а. „*“, който да бъде върнат на подс. Д..
Частните
обвинители К.К.Г., С.И.Г., В.И.Г. и В.В.К. чрез повереника си – адв. К.Е.
изразяват становище за доказаност на обвинението от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същите се
присъединяват към становището на прокурора, като оспорват единствено наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и считат, че не са налице
основанията за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и налагане на наказание
„лишаване от свобода“ под предвидения в закона специален минимум от две години.
Това становище се мотивира с обстоятелството, че в хода на досъдебното производство
подс. Д. не е признал вината си и едва в съдебната
фаза на процеса същият признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Частните обвинители С.И.Г. и В.И.Г., които се явиха в съдебно
заседание, се солидаризираха със заявеното от повереника
си.
Защитникът на подсъдимия – адв.
В.В. не оспорва фактическата обстановка и правна
квалификация, възприета от обвинението. Адв. В.
оспорва твърденията частното обвинение за наличието на закъсняло признаване на
вината и липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Защитата счита, че такива са налице и изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му поведение, пълното съдействие, което
е оказал на разследващите, изключително добрата характеристика на личността му – трудовата му ангажираност, създаденото семейство с едно дете. Адв. В. посочва, че подс. Д. е водач на МПС от 25 години и до момента е
санкциониран само четири пъти за дребни нарушения с минимални глоби. Защитата
изтъква наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, който е бил с изключително висока концентрация на алкохол в кръвта
и вървейки по платното за движение се е отклонил в посока към автомобила,
управляван от подсъдимия. По отношение на правната квалификация адв. В. счита,
че подсъдимият е нарушил единствено нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е избрал подходяща
скорост за движение. Защитникът пледира на подсъдимия Д. да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК в размера, предложен от прокурора, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ в минимален размер. Адв.
В. счита, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, като се
солидаризира с прокурора по отношение на разноските и веществените
доказателства.
Подсъдимият
П.Д. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си. В
последната си дума подс. Д. иска да му бъде наложено
справедливо наказание.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.К.Д. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, неженен, с висше образование, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС с категории
„С“, „В“, „СЕ“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“.
На 09.12.2017 г. след 18 часа подс. Д. *** към дома си в гр.С. с лекия си автомобил „* ****“
с рег. № ****. Заедно с него пътувала свидетелката Б.Г., с която той живеел на
семейни начала. Подс. Д. управлявал лекия автомобил,
а св. Г. пътувала на предна дясна седалка. Пътят преминавал през с. Б.. След
като напуснал населеното място – с. Б.в посока с. В., движейки се в посока от
юг на север, по път III-805, подсъдимият се движел със
скорост 82 км/ч с включени къси светлини на лекия автомобил. Пътят бил прав,
равен, двулентов, с по една лента за движение във
всяка посока, със суха асфалтова настилка, в добро състояние, без дупки и
неравности, с пътна маркировка. Отстрани на пътя нямало банкет, а затревена
площ. Времето било сухо, тъмно. По същия път – III-805, в същата посока и по
същото време се движел пострадалият И.Г.. Той вървял по края на платното за
движение непосредствено до тревистата площ. На 8-ми километър от път III-805 подс. Д. застигнал движещия се в същата
посока пешеходец – пострадалия И.Г.. Пред автомобила, управляван от подс. Д. не се движели други автомобили. В насрещната лента
за движение пътувал лек автомобил „Мицубиши“ с рег. №
****, управляван от св. И.Ш.. В този автомобил на предна дясна седалка пътувал
и св. Й. Свидетелите Ш. и Й. пътували от гр. С към с. Б, за да вземат и
приберат в дома му пострадалия И.Г.. Лекият автомобил „Мицубиши“
се движел на къси светлини със скорост 30-40 км/ч., тъй като пътуващите се
оглеждали по пътя за пешеходеца Г.
Подс. Д. не видял движещия се пред автомобила му пешеходец И.Г.. Пострадалият Г.
се отклонил около 20-30см. наляво към платното за движение. Подс.
Д., който не бил забелязал движещия се по пътното платно пешеходец, продължавал
да се движи със скорост от 82 км/ч. Поради това лекият автомобил „* ****“ с рег.
№ ****с предната си дясна част ударил пострадалия И.Г.. От удара пострадалият Г.
се възкачил върху лекия автомобил „* ****“, ударил се в предното обзорно
стъкло, след което тялото му паднало на платното за движение. Подс. Д. след удара задействал спирачната система, дал
десен мигач и отбил в дясно на пътното платно, където спрял. След това пуснал
аварийните светлини и излязъл от автомобила, за да провери какво се е случило. Подсъдимият
се върнал назад и видял лежащия на пътното платно непосредствено до тревната
площ И.Г.. Същият бил починал в резултат на удара. Свидетелката Г. също била
излязла от лекия автомобил и видяла пострадалия Г.. Тя позвънила на телефон 112
и съобщила за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Пътуващите в лекия
автомобил „Мицубиши“ с рег.№ **** свидетели Ш. и Й.
чули удара от лекия автомобил „* ****“. Поради това, след около 600 метра, св. Ш.
направил обратен завой с лекия автомобил, който управлявал и отишъл на мястото
на пътнотранспортното произшествие. Двамата свидетели спрели на
местопроизшествието и излезли от лекия автомобил. Свидетелите Ш. и И. видели
лежащия на пътното платно И.Г.. След около 10 минути на мястото на ПТП дошли
полицейски служители – св. Л. и св. В., а малко по-късно и линейка на „Бърза
помощ“. Лекарите от „Бърза помощ“ констатирали смъртта на пострадалия И.Г.. Подс. Д. бил тестван от полицейските служители за употреба
на алкохол и наркотични вещества, като пробите му били отрицателни.
Извършен бил оглед на
местопроизшествие, при който били иззети: лек автомобил „* ****“ с рег. № ****,
ведно с контактен ключ и дистанционно за алармена система, 1 бр. пластмасово
прозрачно парче, пластмасови парчета с черен цвят. Съставен бил надлежен
протокол /л. 17-18, том 1 от д. п./. Бил изготвен и фотоалбум /л. 24-36, том 1
от д. п./.
На 10.12.2017 г. бил извършен
допълнителен оглед на местопроизшествие, при който били иззети парченца от
стъкло и пластмаса, черен джоб от шушлеков плат с цип
и мобилен телефон в него. Съставен бил надлежен протокол /л. 37-38, том 1 от д.
п./. Направени били фотоснимки /л.43-47, том 1 от д. п./.
Извършен бил оглед на
веществено доказателство – лек автомобил „* ****“ с рег. № ****, за което бил
съставен протокол /л. 48-49, том 1 от д. п./ и бил изготвен фотоалбум /л. 52-59,
том 1 от д. п./.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп /л. 107-112, том 1 от д. п./ при
аутопсията на И.С.Г.се установява:
- черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в разкъсване на меките черепни покривки, счупване на кости на
черепната основа и свод, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, изпадане на
мозъка от черепната кухина, разделяне на тилната кост от първи шиен прешлен;
- гръдна травма, изразяваща се
със счупване на ребра двустранно, счупване на дясна ключица и лопатка,
разкъсване на плеврата, разкъсване и контузия на белите дробове, разкъсване на
аортата, излив на кръв в гръдната кухина, прекъсване
на гръбначния стълб с разкъсване на гръбначния мозък и твърдата
гръбначномозъчна обвивка, разкъсване на диафрагмата;
- разкъсване на черния дроб,
разкъсване на слезката, разкъсване на стомаха, излив на кръв и стомашно съдържимо в коремната кухина, кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека, счупване на
двете хълбочни кости на таза;
- счупване на кости на двете подбедрици, с разкъсване на двете предни кръстни връзки на
двете коленни стави с излив на кръв в тях;
- отслояване
и кръвопропиване на тъканите в областта на двата
долни крайника по задната им повърхност;
- охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни
рани по трупа.
Причината за смъртта на И.С.Г.е
множествената травма, представена от тежки съчетани травматични увреждания в
областта на гръдната, черепната и коремната кухини.
Описаните травматични
увреждания по трупа са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и добре
отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните
сведения на експертизата, а именно при удар на пострадалия от лек автомобил
като пешеходец.
Налице е причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт.
От извършената химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина / л. 119, том
1 от д. п./ се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от И.Г.
е доказано наличие на етилов алкохол 5,64 %о.
От извършената автотехническа експертиза /том 2, л.2-40/ се установява, че:
1. Ударът е настъпил върху дясната (източна) лента на
платното за движение.
2. Скоростта на л.а “* ****“ в
момента на удара е била около 82 км/ч. При липса на обективни данни за
намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е
била скоростта на движение и преди задействане на спирачната система.
3. В анализираната пътна
ситуация, от момента в който водача на л. а. „* ****“ е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.на платното за движение пред
автомобила, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
4. Водачът на л. а. “* ****“ би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.на
платното за движение пред автомобила, се е движел със скорост по-малка от 66
км/ч.
5. В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност
при движение на къси светлини е била 66 км/ч. Скоростта на движение на л.а.“* ****“
82 км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.
6. Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следния механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
Водачът П.К.Д. е управлявал
л.а. “* ****“ по платното за движение на пътя с. Б. – с.В. в посока от юг на
север. През това време пешеходеца И.С.Г.е бил на платното за движение пред
автомобила, като се е движел в същата посока. В един момент л.а. „* ****“ е настигнал
пешеходеца, който междувременно се е отклонил наляво на платното пред
автомобила и така е настъпил удар в предната дясна част на л.а “* ****“. След
удара пешеходецът И.С.Г.е паднал на платното за движение на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието, а
л.а.“* ****“ се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
7. Основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са:
- Пешеходецът И.С.Г.се е
отклонил наляво на платното за движение пред л. а. “* ****“ на място, по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Ако се приеме, че пешеходецът И.С.Г.е бил предвидимо
препятствие, то тогава водачът на л. а. „* ****“ П.Д. се е движел с технически
несъобразената скорост от 82 км/ч вместо с технически съобразената скорост при
конкретните условия на видимост към пешеходеца, която е била 66 км/ч.
От заключението на изготвената
комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза / л. 46-88, том 2 от д. п./ се установява, че:
1. Травмите по пострадалия са
причинени от действието на твърди тъпи предмети. Анализирайки комплекса от
наличните травматични увреждания по трупа, както и видно от травмите по
автомобила, ударът между пешеходеца и лекия автомобил е настъпил отзад на
пешеходеца и отпред в дясната половина на лекия автомобил, като първия контакт
между превозното средство и пешеходеца е бил в областта на двата долни крайника
- в областта на коленните стави и долните трети на бедрата. След този
първоначален контакт е последвало и възкачване на пешеходеца върху предната част
на автомобила - предния капак и обзорното стъкло. След тази фаза тялото е
отхвърлено и е последвало падане на пешеходеца на земята.
2. Ударът е настъпил върху
дясната (източна) лента на платното за движение.
3. Скоростта на л.а “* ****“ в
момента на удара е била около 82 км/ч. При липса на обективни данни за
намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е
била скоростта на движение и преди задействане на спирачната система.
4. В анализираната пътна
ситуация, от момента, в който водачът на л.а. „* ****“ е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.на платното за движение пред
автомобила, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
5. Водачът на л.а “* ****“ би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е имал техническа възможност да забележи пешеходеца И.С.Г.на
платното за движение пред автомобила, се е движел със скорост по-малка от 66
км/ч.
6. В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност
при движение на къси светлини е била 66 км/ч. Скоростта на движение на л.а “* ****“
82 км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.
В случая технически
съобразената скорост с пътно-климатичните условия и конкретните условия на
видимост към пешеходеца при движение на къси светлини е била 66 км/ч. Скоростта
на движение на л.а.“* **** 82 км/ч е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия видимост към пешеходеца при
движение на къси светлини.
7 Най-вероятен, от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
Водачът П.К.Д. е управлявал л.а.
„* ****“ по платното за движение на пътя с. Б. – с. В. в посока от юг на север.
През това време пешеходецът И.С.Г.е бил на платното за движение пред
автомобила, като се е движел в същата посока. В един момент л.а. „* ****“ е
настигнал пешеходеца, който междувременно се е отклонил наляво на платното пред
автомобила и така е настъпил удар в предната дясна част на л.а “* ****“. След
удара пешеходеца И.С.Г.е паднал на платното за движение на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието, а
л.а “* ****“ се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
8. Основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
- Пешеходецът И.С.Г.се е
отклонил наляво на платното за движение пред л.а.“* ****“ на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил.
- Ако се приеме, че пешеходецът
И.С.Г.е бил предвидимо препятствие, то тогава водачът на л.а.“* ****“ - П.К.Д.
се е движел с технически несъобразената скорост от 82 км/ч вместо с технически
съобразената скорост при конкретните условия на видимост към пешеходеца, която
е била 66 км/ч.
Според експертите при ПТП на
09.12.2017г. обв. П.Д. е нарушил следните правила за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП и ППЗДвП:
- чл.20 ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“;
- чл.20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Тези нарушения според
експертите са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат —
смъртта на пострадалия И.Г.. Избраната скорост на движение от подс. Д. — 82 км/ч е била несъобразена при управлението на
автомобила на къси светлини, видимостта, атмосферните условия и състоянието на
пътя и го е лишила от каквато и да е възможност за адекватна реакция при
възникване на опасност за движението. Ако подс. Д. бе
изпълнил задължението си да съобрази скоростта си със състоянието на пътя,
атмосферните условия, видимостта, същият би имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Според експертите подс. Д. е
нарушил и разпоредбата на изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при
наличната опасност на пътното платно, изразяваща се в движещ се пешеходец, не
го е възприел своевременно и не е спрял, а пътната ситуация безусловно е
изисквала такова поведение от страна на водача. Експертите считат, че наред с
това подс. Д. не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал и ако го беше сторил би задействал
спирачната система и би предотвратил ПТП.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: Б. Б Г./л. 63, т. 1 от д. п. /, Б. И. Л. /л. 70, 71, т. 1 от д. п./, Г.
Н. В. /л. 72, 73, т. 1 от д. п./, Х. Д. Д. /л. 74, т. 1 от д. п./, И. С. Ш. /л.
64, 65, т. 1 от д. п./, А. Е. Й. /л. 66-67, 68, т. 1 от д. п./, С. С. А. /л. 69,
т. 1 от д. п./, К.К.Г. /л. 75-76, т. 1 от д. п./, В.И.Г.
/л. 77-78, т. 1 от д. п./, С.И.Г. /л. 79-80, 81, т. 1 от д. п./, К.А.Д. /л. 82,
т. 1 от д. п./ и В.В.К. /л. 83, т. 1 от д. п. /, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 17-21, 37-40, т. 1 от д. п./, фотоалбуми /л. 24-36, 43-47, 52-59, т. 1 от д. п./,
протокол за оглед на ВД /л. 48-49, т. 1
от д. п./, протоколи за доброволно предаване
/л. 124-125, т. 2 от д. п./, разписки
/л. 124, 125, т. 2 от д. п./, документи на автомобила /л.110-113, т. 2
от д.п./, удостоверение за наследници /л. 92, т. 1 и л. 116, т. 2 от д. п./, акт за
смърт /л. 93, т. 1 от д.п./, справка за нарушител /л. 15, 16, т. 1 от д. п./, справка
за съдимост /л. 10, 12, т. 1 от д. п./, характеристична
справка /л. 13, т. 1 от д. п./, както и
от изготвените експертизи – СМЕ /л. 107-112,
т. 1 от д. п./, две ХЕ /л. 116, 119, т.
1 от д. п./, АТЕ /л. 2-41, т. 2 от д. п./ и КСМЕАТЕ /л. 46-89, т. 2 от д. п./.
Съдът не кредитира заключението
на първоначалната химическа експертиза
/л. 116, т. 1 от д. п./, която е дала заключение, че концентрацията на
алкохол в кръвта на починалия пешеходец И.Г. е била 9,20 промила. Обективно е
невъзможно при такава концентрация на алкохол Г. да е бил жив, а още по-малко –
да е изминал значително разстояние като пешеходец. Съдът кредитира втората химическа
експертиза /л. 119, т. 1 от д. п./, която е дала заключение, че концентрацията
на алкохол в кръвта на пострадалия Г. е била 5,64 промила, което съответства на
изключително тежка степен на алкохолно опиване.
Съдът кредитира с доверие изготвената съдебномедицинска
експертиза при аутопсията на трупа на пострадалия Г., тъй като е обективна,
безпристрастна и изготвена с необходимите познания в съответната област. От
същата се установяват причинените му телесни увреждания, причината за смъртта
му, начина на причиняването им – при ПТП с автомобил и наличието на
причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Направеното
от подс. П.Д. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. Действително
същият не е дал обяснения в хода на досъдебното производство, но при
проведеното съкратено съдебно следствие същият призна вината си за настъпилото
ПТП с причинена смърт. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б.Г. – пряк очевидец на ПТП, която
возейки се на предната дясна седалка в автомобила на подсъдимия е възприела
силуета на пострадалия Г. вдясно на пътя, последвалия удар, поведението на
водача след удара. Именно тази свидетелка е сигнализирала на тел. 112 за
настъпилото ПТП. Тя е възприела скоростта на движение на автомобила преди
сблъсъка – около 80 км/ч, което обстоятелство кореспондира със заключението на автоекспертите, че автомобила се е движил с 82 км/ч. Тази
свидетелка е възприела пътната обстановка преди и по време на ПТП – нормална
видимост в тъмната част на денонощието, суха асфалтова настилка, липса на
интензивно движение и осветеност на къси светлини. От показанията на свид. Б.Г. се установява местоположението на трупа на
пешеходеца след удара – непосредствено до пътното платно от дясно. Показанията
й в тази част кореспондират на протоколите за оглед на местопроизшествие и
фотоалбумите към тях. От нейните показания се установява и пристигането на
местопроизшествието първо на свид. И.Ш. и А.Й., а
впоследствие – на полицейските служители Б. Л. и Г. В.в и екип на Бърза помощ.
Съдът отчете обстоятелството, че свидетелката Б.Г. живее на семейни начала с подс. Д., но кредитира с доверие показанията й в цялост,
тъй като те кореспондират на всички останали доказателства по делото. Ето защо
съдът намира, че нейните показания отразяват обективни факти без същата да е
проявила пристрастност като свидетел.
От
показанията на свидетелите свид. И.Ш. и А. Й. се
установява, че пострадалият Г. се е обадил по телефона на свид.
Й., казал му е че върви пеша от с. Б. към с. В. и го е помолил да го прибере с
автомобила си. Тъй като Й. употребил алкохол, помолил Ш. да тръгнат с неговия
автомобил. Двамата възприели непосредствено удара между автомобила на
подсъдимия и пострадалия Г., след което направили обратен завой и установили,
че същият е бил блъснат. Съдът кредитира показанията на Ш. и Й. като
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на останалия доказателствен
материал.
Съдът
кредитира показанията на свид. Б. Л. и Г. В. –
полицейските служители, посетили ПТП. От техните показания се установява
мястото на удара, състоянието на автомобила и на блъснатия пешеходец,
тестването на подс. Д. за наличие на алкохол и
наркотични вещества в кръвта и отрицателните проби. Показанията на тези двама
свидетели са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират на доказателствената съвкупност, ето защо съдът им се доверява
изцяло.
Съдът
кредитира показанията на свид. С. А., който малко
преди ПТП се е движил с автомобила си по същия маршрут и е възприел движението
на пешеходец на пътното платно на неосветен участък, без светлоотразителни
елементи в посока от с. Б. към с. В.. При връщането си обратно този свидетел
отново е възприел пешеходеца, като дори е присветнал
с фаровете на насрещно движещите се автомобили за наличието на препятствие на
пътя.
Съдът
кредитира показанията на свид. Х. Д. – полицейски
служител, снел обяснение от подс. Д. при задържането
му по ЗМВР непосредствено след ПТП. Същият не е свидетел очевидец, а единствено
възпроизвежда споделеното му от подсъдимия във връзка с ПТП.
Свидетелите
К.К.Г., В.И.Г., С.И.Г., К.А.Д. и В.В.К. не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, а
са близки роднини на починалия пострадал. От техните показания се установява родствената
им връзка с починалия И.Г., обстоятелството, че същият ден той е употребил
алкохол на семейно тържество, както и тяхната близка емоционална връзка с
пострадалия. Показанията на тази група свидетели са еднопосочни, взаимно
допълващи се и кореспондират на останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс.
Д. е неосъждан; от справката за нарушител се установява, че същият е наказван
за нарушения на ЗДвП общо 5 пъти за нарушения на ЗДвП от 1994г. до момента,
като СУМПС не му е било отнемано във връзка с тези нарушения. От приложената
характеристична справка се установява, че същият работи, завършил е висше
образование, живее на семейни начала и има едно дете.
Настоящия състав намира,
че от обективна
страна е установено наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и допуснатото
от подс. Д. нарушение на правилата за движение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че подс. Д. е управлявал автомобила
със скорост 82 км/ч, която не е била съобразена с конкретните условия на видимост
при осветеност на къси светлини. Движейки се с тази несъобразена скорост подсъдимият е скъсил времето си за
реакция при наличие на опасност
на пътя и сам се е поставил в невъзможност да спре и
да предотврати сблъсъка с движещия се отдясно пред него по пътното платно
пешеходец Г. Съдът намира, че подс. Д. не е нарушил и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и го оправда за това нарушение, тъй като той
не е загубил контрол над превозното средство. Същият преди и по време на ПТП е
контролирал автомобила, но не е съобразил скоростта си на
движение с конкретните условия на видимост на
пътя и с характера и интензивността на движението. Именно по тази причина
съдът намира, че в резултат на горното нарушение на 20, ал. 2 от ЗДвП
подс. Д. късно е възприел движещия се по платното пешеходец Г., в резултат на който
е настъпил удара между автомобила и пострадалия. Безспорно
е налице съпричиняване от пострадалия, който се е
движил по платното за движение извън населено място на неосветен участък и след
употреба на значително количество алкохол. Ако Г. се бе движил извън платното
за движение, спазвайки задълженията си по ЗДвП, изобщо
не би се
стигнало до пресичане на траекторииите
на управлявания
от подс. Д. автомобил и пешеходеца Г. и настъпване на удар.
Но наред с нарушението на правилата за движение
от страна на пешеходеца
Г. е налице и коментираното по-горе
нарушение на 20, ал. 2 от
ЗДвП от страна
на подс. Д.. Тъй като това нарушение на подсъдимия се намира
в причинна връзка с престъпния резултат – смъртта на пострадалия
Г., подс.
Д. бе
признат за виновен по повдигнатото
му обвинение. Наличието на съпричиняване
ще бъде отчетено
при индивидуализация на наказанието. Подс. Д. бе признат за
невинен и оправдан досежно нарушението на 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като същият
не е загубил контрол върху превозното средство, което е управлявал. Съдът намира, че
настъпилата смърт на пострадалия Г. се намира в пряка причинна връзка с причинените му при ПТП на 09.12.2017г. травматични увреждания. Ето защо, настоящата инстанция намира за
безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка и не намира
съществени противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават
направените изводи относно фактите. Подсъдимия П.Д. в съдебното производство
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът
счита, че подс. П.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343
ал.1 б. „в“, пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 09.12.2017 г. в землището
на с.В., обл.Пловдив, на път III-805, километър 8, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „*“ модел „****“ с рег.№ ****е нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, при което по непредпазливост е причинил смъртта на И.С.Г.ЕГН **********.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си и не е искал
настъпването им. Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при
движение на неосветен участък през нощта на къси светлини със скорост по-висока
от тази, която ще му позволи да спре в рамките на осветеността на фаровете е
възможно да блъсне преминаващите пред него пешеходци и автомобили и е следвало
да избере скорост, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Като не е сторил това, подсъдимият виновно, макар и по непредпазливост, е
причинил смъртта на пешеходеца И.Г..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 и чл. 55 от НК, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието
на многобройни смекчаващи отговорността на подс. П.Д. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, семейната и трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Като смекчаващо отговорността обстоятелство със
значителна тежест съдът отчете наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия Г., който също е извършил грубо нарушение на ЗДвП,
допринесло за настъпване на ПТП и собствената му смърт – същият се е движил по
платното за движение на неосветен участък извън населено място през нощта,
създавайки опасност за движението. Смекчаващо вината обстоятелство е и
конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение с непредпазливите престъпления,
извършени от субективна страна поради самонадеяност. Настоящият състав отчете липса на отегчаващи отговорността обстоятелства за подс. Д.. Така,
отчетените по отношение на вината
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия Д., следва да се
определи наказание при многобройни смекчаващи обстоятелства, под предвидения от
закона минимум от две години лишаване от свобода, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. В случая едновременно са налице основанията на чл. 58а,
ал. 1 и на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал.
4 от НК съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като
по-благоприятна за дееца. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и
според съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.
П.Д. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е
на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в
случая са настъпили тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при
определяне границите на наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на
неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението
на виновния, в случая – на подс. Д. и данните за
личността му. Подс. Д. е сигнализирал незабавно след
ПТП на тел. 112 и е изчакал контролните органи. Не е установена употреба на
алкохол или наркотични вещества, както и на опити за бягство след ПТП от страна
на подс. Д.. Същият до момента на пътния инцидент е
имал добро поведение и много добри характеристични данни. Освен това, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, подс. Д.
е оказал необходимото съдействие на разследващите органи. Ето защо, предвид
отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. Д., съдът е на становище, че наложеното му
наказание от една година лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три
години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от ЕДНА ГОДИНА. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че подс. Д. не е системен нарушител на ЗДвП. Действително същият е наказван за нарушения на ЗДвП общо 5 пъти, но се
касае за период от 25 години, като СУМПС не му е било отнемано във връзка с
тези нарушения. Съдът отчете, че подс. Д. е нарушил
само една норма на ЗДвП, като ПТП е настъпило и в резултат на съпричиняване от пострадалия пешеходец. Ето защо и съдът не
наложи по-висок размер на това допълнително наказание.
ПО ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователни са твърденията на частното обвинение, че подс. Д. е признал вината си едва в съдебната фаза на
процеса и не е оказал съдействие по разследването. Непосредствено след ПТП
подсъдимият е спрял автомобила и е проверил състоянието на пострадалия.
Неговата фактическа съжителка е сигнализирала незабавно на телефон 112 за ПТП. Подс. Д. е изчакал „Бърза помощ“ и органите на полицията,
дал е проби за наличие на алкохол и наркотични вещества, като същите са били
отрицателни, представил е документите си и тези на автомобила, признал е, че
той го е карал и е обяснил на полицаите механизма на ПТП, включително чрез
даване на показания като свидетел. Обстоятелството, че подс.
Д. е упражнил правото си на защита да не дава обяснения като обвиняем в хода на
досъдебното производство не може да бъде отчитано в негова вреда, а и това
обстоятелство не е затруднило хода на разследването. Неоснователно е
възражението на повереника на частните обвинители, че
не са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като липсват
многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д.
обстоятелства. Безспорно е установено наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия И.Г., който е бил облечен в дрехи без светлоотразителни елементи и се е движел по самото пътно
платно, през нощта, на неосветен участък, извън населено място, с над 5 промила
концентрация на алкохол в кръвта, при това накланяйки се в посока към
приближаващия се автомобил на подсъдимия. Наред с това подс.
Д. е неосъждан, семейно и трудово ангажиран, с дете и настоящото непредпазливо
деяние се явява изолирана проява в живота му. Същият не е извършвал тежки или
системни нарушения на ЗДвП до момента, СУМПС не му е било отнемано въпреки
25-годишния му стаж зад волана. Самото му поведение по време и след ПТП говори
за лице с ниска степен на обществена опасност – незабавно обаждане на тел. 112,
липса на алкохол или наркотични вещества в кръвта, както и на опити за бягство
или укриване на авторството на ПТП. Всички тези обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да
определи на подс. Д. наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че същите следва да бъдат унищожени като вещи без
стойност, с изключение на л.а. „*“, който следва да бъде върнат на подс. Д..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
Д. беше
осъден да заплати на основание
чл.189, ал.3 от НПК в полза
на държавата, по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 1623,69 лева,
представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :