Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 23.07.2018г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 3226 по описа за 2017г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „Л.Г.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност  срещу „Е.П.Е.“ ЕООД.

Молителят твърди, че от ответника е дължима сумата от 7 866. 65 лева, от която 6 288. 99 лева останала неплатена цена с ДДС на доставен алуминиев профил, за което са били съставени данъчна фактура № **********/23.12.2014г. и данъчна фактура № **********/11.01.2016г., и 1 577. 66 лева изтекла законна лихва, съответно 100. 33 лева за вземането  по първата от фактурите, за времето от 24.12.2014г. до 21.11.2017г., и 1 477. 33 лева за вземането по втората от  фактурите, за времето  от 12.01.2016г. до 21.11.2017г., при съобразяване на извършените частични плащания. Въпреки, че падежите за плащане на сумите по фактурите са настъпили отдавна, длъжникът не е извършил плащане. Ответното дружество е изпаднало в забава, презюмираща невъзможността  му да обслужва задълженията си. Молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, и иска от съда да бъде определена неплатежоспособността на  „Е.П.Е.“ ЕООД с начална дата 23.12.2014г.  – датата на падежа на фактура № **********/23.12.2014г., да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, да бъде назначен временен синдик, да се допусне обезпечение чрез налагане на запори върху движими вещи на длъжника, възбрани върху недвижими имоти или други обезпечителни мерки и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.

 „Е.П.Е.“ ЕООД не е дало становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

„Е.П.Е.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2013г.  Дружеството е с  предмет на дейност, освен другото, строително-ремонтна дейност.

 Към датата на приключване на устните състезания по делото  „Е.П.Е.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя – кредитор, от  23.12.2014г. и от 11.01.2016г., за доставки на  „Е.П.Е.“ ЕООД на алуминиев профил.

На 23.12.2014г. от дружеството е бил предаден и лица, действали от името на ответника, са приели стока – алуминиев профил, общо за 338. 49 лева с ДДС. Доставката е била удостоверена с данъчна фактура № ********** от 23.12.2014г.,  издадена на името на ответника като получател на стоката. Във фактурата е била посочена продаваната  стока по вид, количество и единична стойност, обща стойност и ДДС.  Фактурата от 23.12.2014г. не носи подпис за ответника, но е била осчетоводена при него. Това се установява от  изслушаната по делото съдебно-счетоводната експертиза. Фактурата е била  включена  в дневниците за покупките и подадените справки-декларации по ДДС и дружеството е ползвало данъчен кредит. При работата си вещото лице е направило справка в ТД на НАП.  По фактурата не е имало плащания. При ответника е било осчетоводено като плащане в брой на сума от 10.01.2016г., с която са били закрити задължения от 338. 49 лева по фактурата от 23.12.2014г., но нито на вещото лице, нито по делото е представен документ, удостоверяващ такова плащане в брой и съдът не приема погасяване на задължението.

Осчетоводяването на издадена фактура по доставка  е признание на факта на получаване на стоката, при което е дължима и нейната цена, при условията на доставката  (Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о . и др.) и твърдението на молителя за дължимост на сума по данъчна фактура № ********** от 23.12.2014г. от ответника е основателно (чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Няма установено погасяване на задължението чрез плащане или по друг начин.

Частично плащане (общо 7 500 лева, съответно платени на 18.03.2016г., 05.07.2016, 13.07.2016г., 15.09.2016г. и 06.12.2016г.)  от ответника е имало по данъчна фактура № **********/11.01.2016г., издадена във връзка с доставка на алуминиев профил от 11.01.2016г. на стойност 13 450. 50 лева. Във фактурата, подписана от Весела Иванова Николова, управител на дружеството до 24.08.2017г., също е  била посочена продаваната стока по вид, количество и единична стойност, обща стойност и ДДС. Фактурата, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото не е била осчетоводена при ответника, но с подписването й от управителя в удостоверение на получаване на стоката, съответно с извършените частични плащания, също е бил признат факта на получаване на стоката и от ответника е дължима сумата от 5 950. 50 лева, останала неплатена цена с ДДС (чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).         

Върху всяка от сумите по  фактурите, считано от датата след датата на издаването (доставянето на стоката) е изтекла и лихва за забава в законния размер. За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по доставките не е бил уговорен изрично срок и ответникът е дължал заплащане на цената при приемане на стоката. След изтичане на този определен ден за плащането, ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.).

            Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски са поне 29 172. 21 лева, от които  25 985. 31 лева главница и 3 186. 90 лева лихви.  В този смисъл е изготвената и представена по делото справки от НАП за актуални задължения към 12.04.2018г. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника. Също съгласно справката до края на 2016г. публичните задължения (главница) са били около 11 000 лева, а през 2017г. – над 14 500 лева.   Към 2016г. публичните задължения на дружеството в размер на 11 000 лева са били  осчетоводени при ответника.  За 2017г. липсват такива осчетоводявания.

Върху имуществото на длъжника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК през 2017г., конкретно посочени в изготвена от НАП справка, но няма започнато принудително изпълнение. Няма данни за частни държавни вземания на дружествата. В този смисъл е писмо вх. № 55298 от 20.04.2018г.

Ответното дружество има задължения и към персонала, но не се установява да се касае за неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, които да не са изплатени повече от 2 месеца.

Ответното дружеството е подавало  годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2014г. до 2016г., както и е представяло ОПР и ГФО  за същите финансови години (така писмо вх. № 70820/22.05.2018г. на НАП, ТД на НАП София, офис „Подуяне“ ).

 За 2017г. не са били подавани годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет, нито такива са представени по делото  за работата на вещото лице по назначената съдебна финансово-икономическа експертиза, съгласно изложеното в експертизата и разясненията на вещото лице  в открито съдебно заседание при приемане на изготвеното от него заключение (в открито съдебно заседание на  19.06.2018г.).

 Документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество  за 2017г. не са били представени и след изричното указание на съда в съдебно заседание на 19.06.2018г., че ако такива документи не се представят, съдът ще приеме, че коефициентите за ликвидност на дружеството за тази година не са  в норма.      

По данните за обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, от регистрирането си през 2013г. ответникът - длъжник изобщо не е заявявал за обявяване годишни финансови отчети. Подадено е било едно  единствено заявление образец Г2 (вх. № 20170628074727), но към него не е имало никакво приложение (ГФО за обявяване), нито в заявлението е било посочено за коя година се иска обявяване на финансовия отчет и поради това, както и поради непредставянето на държавна такса и подаване на заявлението от неопровомощено лице, исканото обявяване е било  отказано (отказ № 20170628074727). Отказът на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията не е бил обжалван и е влязъл в сила.    

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените от ТД на НАП документи и тези, представени от молителя, за 2014г, 2015г. и 2016г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил съответно 1. 0130, 1. 0407 и 1. 0755. Наличните краткотрайни активи към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и към 31.12.2016г. са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Към 31.12.2016г. общият размер на краткосрочните задължения е възлизал на 106 хил. лева, от които 87 хил. лева задължения към доставчици, 6 хил. лева задължения по аванси, 5 хил. лева данъчни задължения, 2 хил. лева задължения към персонала и 6 хил. лева задължения към осигурителни предприятия. Наличните краткотрайни активи към същата дата са били 114 хил. лева.

Няма основание да се приемат публични задължения на дружеството към 31.12.2016г. не от 11 хил. лева, както е по отчетите, а от 29 172. 21 лева, от които  25 985. 31 лева главница и 3 186. 90 лева лихви (общо 29 хил. лева), тъй като това са били задължения към 12.04.2018г. по справката на НАП, включително   през 2017г. – над 14 500 лева. Съдът не приема заключението на вещото лице по съдебната финансово-икономическа експертиза в дадения вариант на коефициента за обща ликвидност към 31.12.2016г., при възприемане на публични задължения за 29 хил. лева. 

Същевременно прибавянето на задълженията към молителя от 6 288. 99 лева, включително лихви за забава, като дължими към 31.12.2016г., но неосчетоводени при ответника,  би направило разликата в този коефициента на обща ликвидност  незначителна – 0.99.

Не се установява към 31.12.2016г. дружеството да е имало други неосчетоводени задължения (краткосрочни), освен тези към молителя. По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства.

За  годините 2014г. – 2016г. ответникът е имал положителен нетен работен капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба (коефициентите за рентабилност са положителни стойности).

Под норма са били единствено коефициентите за финансова автономност и   задлъжнялост, като показател за способността дружеството да посреща дълготрайните си задължения.  В този смисъл също е заключението на съдебната експертиза по делото.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество.  

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по писмо изх. № 11-00-757 от 16.04.2018г.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 4332009-35548 от 16.04.2018г., както и липсват данни изобщо за налични активи по настоящем. 

Данни за такива активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. Към 31.12.2016г. дружеството е отчело наличие на парични средства в брой на каса от 74 хил. лева, но няма данни за тази наличност към 31.12.2017г. и след това. Не е било изпълнено указанието на съда от открито съдебно заседание на 19.06.2018г. за представяне на доказателства за налични парични средства при длъжника за нуждите на производство по несъстоятелност.   

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 28.06.2018г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 10-дневен срок на сума от 2 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 29.06.2018г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както  и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Същевременно длъжникът не е заявявал за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети повече от 3 години, при което също се предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 2 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че липсват  подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО след 2016г., както и представени по делото  счетоводни документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество понастоящем, за което то  е било изрично предупредено от съда по несъстоятелността. Фактически не се установява и имущество (активи) при ответника. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2017г.

При липсата на представени доказателства за финансово-икономическото състояние на дружеството към тази дата, и въз основа на възприетото от фактическа страна, следва да се приеме, че не по-късно от 31.12.2017г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1.

Без значение е дали след 31.12.2017г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Следва да се приеме, че поне от 31.12.2017г. е настъпило  трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Напротив, длъжникът има освен задължения по търговски сделки и  публични задължения, още и задължения към  персонала.     

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2017г., включително към 23.12.2014г. или към 11.01.2016г., от когато са били дължими суми по извършените от молителя доставки на алуминиев профил, тъй като по делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на ответника - длъжник, които установяват коефициенти  на обща ликвидност на дружеството към тези дати в норма.  

По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2016г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е в норма, включително при съобразяване на задълженията му към молителя (като краткосрочни такива) изцяло – 0. 99, съгласно възприетото от фактическа страна, както и при съобразяване на действителния размер на публичните задължения на дружеството, също съгласно възприетото от фактическа страна.

Същевременно посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността (23.12.2014г.) не обвързва съда. Неплатежоспособността следва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 28.06.2018г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На молителя са дължими направените разноски за платена държавна такса от 250 лева, 800 лева разноски за вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна  защита и съдействие от 21.11.2017г., общо 1 850 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК). Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2017г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 3226/2017г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Е.П.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати на «Л.Г. ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***»*******, сумата от 1 850 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                СЪДИЯ: