Р Е
Ш Е Н
И Е
1408/23.2.2015г.
гр.София,
23.02.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети януари две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
КАЛОЯН
ТОПАЛОВ
при секретаря: В.М.
и прокурора................. като
разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№15665/2013 г. и за да постанови
решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С решение от 08.08.2013г.. постановено от СРС,
79 с-в., по гр.д.1332/2011г. e признал
за установено
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по
отношение на Р.С.Г. и М.В.Л.,
че дължат на „Т.С."ЕАД, сумата от 496,78лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода
м.07.2007г.-м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по чгр.дело № 10903/2010г. на СРС, 81 състав
- 16.08.2010Ог. до окончателното и изплащане, като иска в останалата част, в
която е отправено искане да бъде прието за установено, че Р.С.Г. и М.В.Л.
дължат на „Т.С." ЕАД сумата над 496,78лв. до 1397,90лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода
м.01.2003г.-м.06.2007г., оставя без уважение. С решението също така е пирзнато
за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, по отношение на Р.С.Г. и М.В., че дължат на „Т.С." ЕАД, сумата от
92,38лв., представляваща обезщетение за забава за периода
01.09.2007г.-19.07.2010г., като иска в останалата част, в която е
отправено искане да бъде прието за установено, че Р.С.Г. и М.В.Л. дължат на „Т.С."ЕАД сумата над
92,38лв. до 681,36лв. /обезщетение за забава за периода периода
01.03.2003г.-30.08.2007г./ е оставен без уважение.
Срещу така постановеното решение в частите с
които са уважени предявените искове е
постъпила въззивна жалба от Р.С.Г.. Жалбоподателката твърди,
че предявените искове са недопустими, алтернативно, че са неоснователни. Излага
доводи, че процесното жилище живее само ответницата М.Л., поради което всички
дължими суми по ползването на имота се дължат от ползувателя, а не от
съсобствениците по наследство, както и че е оспорила представените извлечения
от сметки и заключения на ССЕ. Моли съда да се отмени решението на СРС в
обжалваните му части и постанови друго с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове.
Ответникът по жалбата „Т.С."ЕАД не взима становище
по нея.
Трето лице-помагач „Б.Б."ООД
не взима становище по жалбата.
. Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
СРС е сезиран с иск с пр. основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение в обжалваните му части е валидно и допустимо, но неправилно. Правилността на
атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на
посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи
на въззивника за нарушение на материалния закон.
. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е
формирал правилни фактически и правен извод относно наличието
на процесната договорна връзка между
страните, по която ищецът да е изпълнил задължението си за доставяне на
ответницата Р.С.Г. на топлинна енергия с
изискуемото от закона и договора количество и качество, през процесния
период, а ответницата да е бил
потребител на топлинна енергия. Съгласно §1,
чл.42 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е физическо лице- собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. От приложените по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства -протокол от 17.03.2001г..на ОС от ОС на
етажните собственици на адреса на процесното жилище, договор от 26.04.2001г. между ЕС и „Б.Б.”ООД се
устаяновява, че сградата в която се намира процесното жилище е топлофицирана. От представеното по делото удостоверение за
наследници/стр.23/ на М. Р. Л. и писмена молба на последната до търговска
дейност на отдел договори на ответното дружество/стр.15/,както и от изложените
в писмения отговор по чл.131 от ГПК, както и във възражението по чл.414 от ГПК,
а така също и във въззивната жалба твърдение на ответницата Р.С.Г., че двете
ответници са съсобстевици на процесното жилище, настоящата съдебна инстанция
намира, че не са налице предпоставките на чл. ЗЗД за солидарна отговорност на
същите по отношение на процесните вземания на ищеца, а всяка една от тях
отговаря съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността т..е по ½.
част. Въззивният съд намира, че по делото е установено количеството доставена
от ответника до процесното жилище топлинна енергия и нейната стойност от
пиретите по делото заключения на СТЕ и ССЕ. Вещите лица по тези ексертизи са формирали своите констатации след проверка
на наличните писмени доказателства, намиращи се както по делото, така и при
ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение по
процесното правоотношение. Стойността на потребената от ответника топлинна
енергия през процесния период е формирана на база на реално доставеното и
получено от потребителя количество и качество на топлинна енергия и по
показателите и компонентите съобразно действащите нормативни актове, което
изключва неравнопоставеност между ищеца и ответницата като правни субекти от
гражданския стокооборот, отношенията между които почиват изцяло на принципите
на гражданското договорно право.
Действително изготвените от ищеца фактури са частни свидетелстващи документи,
неносещи подписа на насрещната страна, поради което сами по себе си те не могат
да установят количеството потребена от ответника топлинна енергия и неговата
равностойност. Същите обаче са били установени от първоинстанционния съд на
базата на целия събран по делото доказателствен материал, между който и
изготвената ССЕ, при извършването на която вещото лице е направило проверка в
счетоводството на ищеца е не е установило, че същото е водено нередовно.
В
съответствие, с гореизложеното решението на СРС в частта, с която е прието за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по
отношение на Р.С.Г. , че същата дължи на „Т.С."ЕАД солидарно с М.В.Л.:сумата
от 496,78лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за
периода м.07.2007г.-м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по чгр.дело № 10903/2010г. на СРС, 81 състав
- 16.08.2010г. до окончателното и изплащане, като и сумата 92,38 лв съставляваща обезщетение
за забава за периода 01.03.2003г.-30.08.2007г., следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
предявения иск за признаване за установено, че Р.С.Г. дължи на сумата от 248,39
лв. , а за акцесорния за сумата от над
46,19лв. следва да се уважи, като да се
отхвърли предявения за признаване за установено, че Р.С.Г. дължи на ищеца сумата на
248,39 лв. до 496,78 лв. за главното вземане и сумата над 46,19 лв. до
92,38 лв. за акцесорното вземане. В останалата част решението на СРС е влязло в законна сила..
Съгласно т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство, с оглед на което на
въззивницата-ответница следва да се присъдят и поисканите разноски за
заповедното производство в размер на 53лв..-включващи д.т. и. юрисконсултско
възнаграждение.
На чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора на
въззивницата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 50 лв..
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решението
от 08.08.2013г. постановено от
СРС, 79 с-в., по гр.д. 1332/2011г.
в частта в частта, с която е прието за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по
отношение на Р.С.Г. , че същата дължи на „Т.С."ЕАД солидарно с М.В.Л.:
сумата от 496,78лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови
нужди за периода м.07.2007г.-м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по чгр.дело № 10903/2010г. на СРС, 81 състав
- 16.08.2010г. до окончателното и изплащане, като и сумата 92,38 лв съставляваща обезщетение
за забава за периода 01.03.2003г.-30.08.2007г., . КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА.
ПРИЗНАВА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ал1 от ГПК, че Р.С.Г.,
ЕГН ********** дължи на Т.С."ЕАД,, ЕИК *** сумата 248,39 лв.., представляваща
стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода
м.07.2007г.-м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10903/2010г. на СРС, 81 състав
- 16.08.2010г. до окончателното и изплащане, като и сумата
46,19лв.., съставляваща обезщетение за забава за периода
01.03.2003г.-30.08.2007г, като неоснователен..
ОТХВЪРЛЯ иска с
осн.чл.422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Р.С.Г., ЕГН ********** дължи на Т.С."ЕАД,, ЕИК *** сумата над 248,39
лв..до 496,78 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битови
нужди за периода м.07.2007г.-м.04.2009г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10903/2010г. на СРС, 81 състав
- 16.08.2010г. до окончателното и изплащане, като и сумата
над 46,19лв. до 96,32 лв., съставляваща обезщетение за забава за
периода 01.03.2003г.-30.08.2007г, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН **********да заплати на „Т.С."ЕАД,, *** 23 сумата 53 лв , съставляваща разноски направени за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД,, *** 23 да заплати на „Р.С.Г., ЕГН сумата 50 лв , разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е постановено е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б."ООД
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.