№ 13785
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от Цв. М. Гражданско дело №
20221110159341 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – Е. С. К., редовно призован, явява се лично и се
представлява се от адв. Й., с пълномощно по делото, както и от адв. У.,
преупълномощен от адв. Й., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ – „...., редовно призован, представлява се от адв. С., с
пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА определение от 07.03.2023 г., в което е обективиран
проектът за доклад по делото.
ДОКЛАДВА постъпила на 23.03.2023 г. искова молба на ищеца срещу
ответника, с която наред с иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
който е предмет на разглеждане по настоящото дело, предявява и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 4 260 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа,
вследствие на незаконното уволнение.
ДОКЛАДВА молба от 23.03.2023 г. на ищеца, с която изразява
становище по доклада на съда. Също заявява, че предявява осъдителен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
1
сумата от 4 260 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа,
вследствие на незаконното уволнение. Излага доводи по същество. Оспорва
да е написал собственоръчно ръкописните текстове, както следва: „получих
лично: Е. К.“, „Получих сумата“, както и датата „08.11.2022 г.“ в
представените от ответника декларация за получаване на трудова книжка и 2
броя фишове за заплати на л. 35, 36 и 37 от делото. Прави доказателствено
искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане, а именно: ...,
с оглед така направеното оспорване.
ДОКЛАДВА молба на ответника от 27.03.2023 г., с която в изпълнение
на дадените му с доклада по делото указания представя материалите от
трудовото досие на ищеца.
АДВ. Й.: Поддържам първоначално предявения иск и впоследствие
предявения в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, който ни е указал съдът за вземане
на становище по доклада и по отговора на исковата молба. Поддържам
направените оспорвания със становището по доклада досежно документите,
представени от ответника с отговора на исковата молба, а именно: фишовете
за заплата и декларация, подписана от ищеца, като оспорвам изрично, както
твърдят, че той саморъчно е положил и изписал имената си, като твърдим, че
ищецът е бил придружаван тогава от посоченото лице Валентина Кирова,
която е изписала този текст и му е посочила къде да положи саморъчно
подписа си, което той е способен да направи, когато му се укаже и му се
държи ръката, за да си положи подписа, но текстът върху тези фишове и
декларацията, че е получил трудовата си книжка не са изписани от него. В
тази връзка сме направили доказателственото искане за допускане до разпит
като свидетел на същото лице, което го е придружавало, по което съдът не се
е произнесъл все още, доколкото в отговора на исковата молба ответното
дружество твърди, че ищецът се е явил лично и саморъчно е получил
документите и е положил и изписал текстовете. Нямам възражения по
проекта за доклад по делото. Поддържам изложените първоначално
твърдения, че ищецът е бил въведен в заблуждение. Никога не сме твърдели,
че спрямо него е упражнена принуда или заплаха, просто твърдим, че е бил
въведен в заблуждение относно основанието, доколкото в предварителен
разговор му е обяснено, че предприятието има затруднения и част от него ще
бъде закрита, поради което се налага съкращение и той е очаквал да му се
донесе заповед за прекратяване на основание чл. 328 КТ, както сме описали
фактическите твърдения в първоначалната искова молба.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба. Съобразно доклада, който сме получили, предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. За
нова искова молба, с която е предявен нов иск, ние не сме уведомени и
считаме, че е процесуално недопустимо към настоящия момент да се предяви
2
нов иск в настоящото производство, поради което моля да приемете за
недопустима новата искова молба. Нямам възражения по доклада на съда, с
който е очертан предметът на настоящото производство. Водим допуснатия
ни свидетел. По отношение на всичките тези оспорвания, които направи
колегата, те вероятно са свързани с отговора на исковата молба и няма пречка
да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство, но само и
доколкото са необходими и относими към предмета на настоящия спор, по
първоначално предявения иск. Според мен се прави предявяване на нова
искова молба. Ние не сме получили същата за отговор, доколкото и съдът не
е бил длъжен да ни я изпраща с оглед ясно очертания доклад, по който,
доколкото разбрах ищцовата страна няма възражения и в този смисъл считам,
че е недопустима тази искова молба и следва да я оставите без разглеждане. В
случай, че ищецът желае да предяви такъв иск, той може да бъде предмет на
друго производство при спазване на правилата на ГПК, а именно:
осигуряване на възможност за защита на ответната страна срещу изложените
в исковата молба твърдения и в този смисъл моля да го оставите без
разглеждане и да се съсредоточим върху разглеждането на предявения иск
така, както Вие сте дали възможност на страната да уточни първоначалната си
искова молба, тя го е направила, съдът го е възприел, ние съответно сме дали
отговор и не намирам никаква основателна причина да започнем
разглеждането на нов иск, какъвто не е предявен по надлежния ред в рамките
на настоящото производство.
АДВ. Й.: Водим допуснатия ни свидетел. Поддържам допълнителната
исковата молба, доколкото този иск е предявен в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК
т. е. преди насрочване на първото открито съдебно заседание в дадения от
съда срок за вземане на становище по доклада и доколкото в тази
процесуална норма не се съдържа ограничение, каквото изрично е посочено в
нормата на чл. 314 ГПК за предявяване на други искове в това производство,
считам, че са налице условията да бъде приет за разглеждане като
кумулативно обективно съединен и вторият предявен от нас иск. Оставям на
съда да прецени допустимостта. Поддържам си и доказателственото искане,
което е направено във връзка с отговора на исковата молба и изложените там
твърдения за другото лице, което е посочено като искане за допускане на
свидетел.
СЪДЪТ намира, че преди да се пристъпи към изпълнение на
процедурата по реда на чл. 146 и сл. ГПК следва най-напред да се очертае
предмета на спора, като в тази връзка се произнесе по допустимостта за
разглеждане в настоящото производство на докладваната по – горе искова
молба, предявена от ищеца Е. К. срещу ответника „...., чийто предмет е иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. СЪДЪТ намира, че последният не
следва да бъде включен в предмета на настоящото делото, доколкото
настоящия съдебен състав изначално не е бил надлежно сезиран с такъв иск.
Това е така, тъй като нито с исковата си молба, нито с последващата
уточнителна молба от страна на ищеца са изложени фактически твърдения и
3
петитум, съответстващи на така предявения иск, поради което не би могло да
се приеме, че изначално волята на ищеца е била наред с иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да предяви и иск с правно основание чл. 344.
ал. 1, т. 3 КТ. Едва с молбата от 23.03.2023 г., докладвана в днешното съдебно
заседание, от страна на ищеца се предявява коренно различен иск, който по
естеството си представлява нов такъв, но това се явява процесуално
недопустимо. Следва да се отбележи, че няма процесуален способ, по силата
на който настоящият съдебен състав да приеме, че предявен едва след
изготвяне на доклада по делото иск следва да се приеме за разглеждане наред
с първоначално предявения с исковата молба такъв. В случая, разпоредбата на
чл. 312, ал. 2 ГПК, на която се позовава ищецът, няма предвид процесуалната
възможност на страната по делото да отстрани допуснат от нея процесуален
пропуск, изразяващ се в липсата на изначално предявен от нея иск с
първоначалната искова молба, който тепърва да бъде включен в предмета на
делото. Ето защо, доколкото е несвоевременно заявен, искът с правно
основание чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ не следва да бъде включен в предмета на
настоящото дело, а доколкото същият се поддържа от страна на
процесуалните представители на ищеца в днешното съдебно заседание, то
исковата молба, с която е предявен, следва да се изпрати на зам. председателя
и ръководител на второ гражданско отделение за образуване въз основа на
нея на ново дело, в рамките на което той да бъде разгледан, както и за
неговото разпределение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ приложената към молба с вх. № 81114/23.03.2023 г.
искова молба, с която Е. С. К. е предявил срещу „... иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4 260 лв.,
представляваща обезщетение за оставяне без работа, вследствие на
незаконното уволнение, на зам. председателя и ръководител на второ
гражданско отделение за образуване на ново дело, в рамките на което той да
бъде разгледан, както и за неговото разпределение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е непреграждащо, поради което не подлежи на
обжалване.
Във връзка с изразеното с молбата от 23.03.2023 г. становище към
проекта за доклад по делото от страна на процесуалните представители на
ищеца, включително и с оглед днес изразеното от процесуалния представител
на ответника такова, СЪДЪТ намира за необходимо да отбележи, че с оглед
вече изложените по – горе мотиви няма основание да се приеме, че в
предмета на делото следва да са се включи и подадения в хода на процеса нов
иск, който изначално не е бил предявен от ищеца, доколкото СЪДЪТ е
обвързан от искането, заявено с исковата молба, респ. следва да предостави
съдебна защита в очертаните от самия ищец предели. Ето защо, няма
4
основание проектът за доклад по делото да бъде допълнен съобразно
посоченото по – горе, както се иска от ищеца с докладваната по- горе молба
от 23.03.2023 г., като се допусне включването в предмета му на друг
допълнителен иск, който също да бъде предмет за разглеждане по настоящото
дело. На следващо място, с оглед изявлението на процесуалния представител
на ответника в днешното съдебно заседание следва да се отбележи, че в
случая настоящото дело е образувано въз основа на искова молба с вх. №
234820/01.11.2022 г., като давайки указанията от 06.11.2022 г. СЪДЪТ е
приел, че същата страда от нередовности, които с последващате уточнителна
молба от 17.11.2022 г. СЪДЪТ е счел, че са били отстранени от страна на
ищеца. В случая, няма повече от една искови молби, с които настоящият
съдебен състав да е счел, че е бил сезиран, респ., които да имат за предмет
предявени с тях различни искове. Въз основа на уточнителната молба от
17.11.2022 г. СЪДЪТ е приел, че волята на ищеца е била да предяви иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като именно от това негово изявление
СЪДЪТ се е водил и очертавайки предмета на спора с доклада по делото,
обективиран в определението от 07.03.2023 г. Ето защо, доколкото се за
отстранени в хода на процеса нередовности на исковата молба, няма
основание да се приеме, че е налице процесуална недопустимост на
производството, която да е пречка за по-нататъшното му развитие. С оглед
пределите на потърсената съдебна защита, очертани както с първоначалната
искова молба, така и с уточнителната молба от 17.11.2023 г., СЪДЪТ намира,
че правната квалификация на спора е дадена в съответствие с изложените във
всяка от тях твърдения, поради което за предмет на делото е счетен
единствено предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В
същото време обаче, проектът за доклад по делото следва да се допълни с
оглед своевременно изложените както с исковата молба, така и с
последващите становища, твърдения на ищеца за въвеждането му в
заблуждение от страна на ответния работодател при осъществяване на
прекратяването на трудовото му правоотношение, изразяващо се в
създаването на различна представа относно основанието за това, на което е
станало това, а именно: по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
тъй като СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че не му е разпределена доказателствена
тежест в тази насока. Ето защо, същият следва да се допълни в горния
смисъл, след което с оглед изявленията на процесуалните представители на
страните от днешното съдебно заседание следва да се обяви за окончателен.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА проекта за доклад по делото, обективиран в определението
от 07.03.2023 г. съобразно посоченото в мотивната част на настоящото
протоколно определение, като УКАЗВА на ищеца Е. К., че негова е
доказателствената тежест да установи изложените твърдения във връзка с
въвеждането му в заблуждение от страна на ответния работодател относно
5
конкретното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, а
именно: че това е следвало да стане по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не по чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, след което го ОБЯВЯВА за окончателен.
Доколкото от страна на процесуалните представители на ищеца се
поддържа доказателственото искане, направено с молбата му от 23.03.2023 г.,
за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане, а именно: ..., то
СЪДЪТ намира, че това доказателствено искане е относимо с оглед
допуснатото по – горе допълнение към доклада по делото, както и
разпределената му доказателствена тежест, поради което то следва да бъде
уважено. Нещо повече, в тежест на ищеца е да установи също така и
оспорването си, че не е изписал ръкописния текст върху документите,
находящи се на л. 35, 36 и 37 от делото, като СЪДЪТ намира, че в тази връзка
това доказателствено искане също се явява необходимо и относимо.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на ищеца,
а именно: ... за установяване на посочените по – горе в мотивната част на
настоящото протоколно определение обстоятелства.
АДВ. С.: Във връзка с втория свидетел, който допуснахте, за да
съкратим процеса, защото тези документи не касаят самото прекратяване на
трудовото правоотношение, искам да уточня, тъй като разговарях със
свидетеля, пред който на 08.11.2022 г. идват, за да си получат нещата и
действително съпругата на управителя, на .., заяви, че текстът „получих
книжката“ е положено от придружаващото ищеца лице, а той е положил
единствено подписите си и за да съкратим процеса на доказване, то разпитът
на този втори свидетел ше бъде без смисъл, ако го викаме само за това
обстоятелство. Ние твърдим, че той е положил подписите си, а текстът, който
е отразен върху тази декларация от 08.11.2022 г., е положен от
придружаващото го лице. Така, че няма спор в тази насока.
АДВ. Й.: Ние бяхме длъжни да го поискаме, доколкото в отговора на
исковата молба е посочено, че той собственоръчно е изписал имената си,
както и датата.
АДВ. С.: Считам, че е безпредметно да викаме специално свидетел за
това обстоятелство. Спорът идва от това, че с отговора сме оспорили, че че
този собственоръчно положен текст изхожда от ищеца. Всъщност се оказа, че
действително подписът е положен от г-н К., но това аз го разбрах
впоследствие.
АДВ. У.: В такъв случай оттегляме това доказателствено искане и моля
да се заличи вторият допуснат ни свидетел.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника в
6
днешното съдебно заседание, който изрично заяви, че не спори
собственоръчно изписаният текст в декларацията от 08.11.2022 г. да е
положен от придружаващо ищеца лице, а не от него самия, както и че същият
е положил единствено подписите си върху посочените по – горе книжа на л.
35, 36 и 37, то СЪДЪТ намира, че при това положение разпитът на
допуснатия свидетел на ищеца, а именно: ... не се явява необходим, поради
което на основание чл. 235 ГПК следва да се отмени горното протоколно
определение, с което същата беше допусната като такава по делото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ горното протоколно определение, с което ... беше допусната
като свидетел по делото при режим на довеждане от ищцата.
АДВ. Й.: Да се приемат материалите от трудовото досие на ищеца.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат като писмени доказателства по
делото приложените към молба от 27.03.2023 г. на ответника материали от
трудовото досие на ищеца, доколкото същите се представят във връзка с
дадени му с доклада по делото указания, които към настоящия момент са
изпълнени.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с молба
от 27.03.2023 г. от ответника материали от трудовото досие на ищеца, а
именно: 156 листа.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да разпитаме свидетелите.
СЪДЪТ пристъпи към събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели.
В залата се въведе свидетелят на ищеца.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността и разпит на
свидетелката въз основа на представения документ за самоличност: СИЛВИЯ
С.А К.А, българка, български гражданин, неосъждана, сестра съм на ищеца.
Свидетелката, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК, обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Й.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.А: Не мога да кажа колко години е работил за
ответното дружество, но в самия завод му е целият трудов стаж. Целият си
7
трудов стаж е прекарал там, а след това с дружеството „.... е продължил
работата си. Целият му трудов стаж е в това дружество и в този завод преди
това. В добри отношения бяха, работеше си нормално, докато разбрах, че му е
донесена да подпише някаква заповед за прекратяване на трудовата дейност.
Не ми е споделял да е имал намерение да подава молба за напускане, но тъй
като напоследък в последните години нямаха работа и му се влоши зрението
и казваше, че ако дружеството евентуално прекрати дейността си или няма
работа по някакъв начин да бъде съкратен. Когато имаше работа го викаше на
работа, когато нямаше си беше вкъщи. Чуваме се всеки ден с брат му, той
каза: „Донесе ми шефът заповед за съкращаване“, аз му казах: „Добре“ и това
беше. След което отидохме да се видим, понеже и аз съм с нарушено зрение,
ние сме с наследствена пигментна дегенерация, при него, при мен, аз също го
предадох и на сина си, ние сме наследствено обременени, и дъщеря ми
прочете заповедта, в която пише, че е съкратен по взаимно съгласие. Аз
тогава реших да поговоря, защото не се познаваме с шефа му, даде ми
телефона и му се обадих след около седмица може би да го попитам дали се е
консултирал с „....“, тъй като той е с ТЕЛК-ово решение и така по взаимно
съгласие не ми се струва, че е редно да го съкрати. Той каза: „Аз не съм го
съкратил по взаимно съгласие“, бил го съкратил поради прекратяване на
дейността на дружеството, нямало работа и го съкратил. Попитах го дали се е
съветвал с „....“, той каза: „Не, аз съм се съветвал със счетоводната къща“ и
това беше и аз му казах: „Тогава ние ще се съветваме с „....“ и пуснахме жалба
към „....“ да ни каже дали е правилно това съкращение и те ни отговориха
след известно време, там месец или колко беше. След което ми се обади
директорът на Е. по телефона, но не помня вече дати и ми каза: „Елате да си
вземете заповедта“, аз му казах, че ние не може да вземем заповед, тъй като
вече сме сезирали „....“ и не е редно да взимаме каквато и да било заповед,
казах му: „Няма да дойдем да вземем заповед“ и той каза: „Аз съм го
съкратил както Вие искате“. Аз му отговорих“ Ние не искаме, искаме просто
да е съкратен както е редът“ и това беше разговорът, два разговора съм
провела. Той се обади да отидем да вземем нова заповед. Той каза: „Аз съм
направил заповед както Вие искате“. Ние не сме искали по никакъв начин
съкращение, просто искахме той да се посъветва, тъй като няма работа с „....“
и те да кажат как е най – удачно да бъде съкратен и да прекратят трудовото му
правоотношение. Аз му казах, че няма да отидем да получим заповед, защото
тече проверка на „....“ и за мен не е редно да получаваме каквито и да било
документи. От Е. разбрах, че те са дошли вкъщи при майка ми и Е. и той
нещо е подписал, някакъв документ, мисля, че на първи и след това след два –
три дни или колко е подписал още един документ, но тъй като не вижда и не
сме прочели не знаем какво е подписал. Двама човека са дошли – директорът
му и още една жена. Аз не ги познавам, не знам. Това го разбрах от разговор с
брат ми и майка ми. Съпругата ли е била, не знам, аз понеже не ги познавам.
АДВ. Й.: Нямам повече въпроси.
8
На въпроси на адв. С.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.А: Инспекцията си е направила проверка и ни
казва, че той се води като самоотлъчка. Имаше описание, не съм го прочела
цялото и да се обърнем към съда, ако нещо може да се произнесе съдът по
този въпрос дали е правомерно уволнен, или не. Те дадоха преписката, но не
съм прочела, вече не мога да чета. Е. живее с майка ми. Нея не сме я
изследвали за заболяването, но като ген го носи. Има нарушено зрение, да.
Напоследък брат ми напълно е лишен от възможността да чете, както и мен.
На работата си със задълженията си поне той казва, че се справя добре,
защото казва: „Аз с тази машина работя 40 г. и съм свикнал до такава степен,
че мога и със затворени очи да я управлявам“. Сам ходеше на работа и сам се
връщаше, но вече от година може би като останем вече вкъщи и като не
ходим по един и същи път, понеже аз също ходя на работа и си знам пътя
горе – долу къде минавам, какви са препятствията и съм свикнала. Като му се
чете текст той разбира.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на СЪДА:
СВИДЕТЕЛКАТА К.А: Не съм била там, когато са му връчени
документите във връзка с прекратяването. Майка ми е била, но мисля, че не е
прочела заповедта. Те са я чели впоследствие като са си отишли двамата.
На въпроси на адв. С.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.А: Така разбрах, че са идвали веднъж и че са
идвали след два – три дни втори път. Ние по принцип ходим в неделя и тогава
разбрахме. Какъв ден е било, когато са били там, не мога да кажа. Не мога да
си спомня дали ми се е обадил след първата среща. Той каза: „Дойде
директорът и ми връчи заповед за съкращение“. Когато е работил е подписвал
документи на доверие. Той казва: „И с колеги сме си имали доверие“. Имал е
доверие в хората, с които работи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
С оглед изчерпване на въпросите СЪДЪТ освободи свидетелката, като й
върна документа за самоличност.
В залата се въведе свидетелката на ответника.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността и разпит на
свидетелката въз основа на представения документ за самоличност: Б. П. К.,
българка, български гражданин, неосъждана, съпруга съм на изпълнителния
9
директор, служител съм по граждански договор при ответното дружество.
Свидетелката, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК, обеща да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.: В „.... работя по граждански договор и съм връзка
между производството и продажбите във фирмата с клиентите. Познавам
ищеца Е. К.. Познавам го, той е служител на фирма „.... от дълги години. Е. К.
беше дълго време в неплатен отпуск през 2022 г., което наложи
изпълнителният директор да влезе във връзка с него, за да можем да уредим
окончателно нашите административни взаимоотношения. Беше уведомен, че
ще отидем до вкъщи. Там отидохме по повод да разпише молбата за
напускане по взаимно съгласие. Уведомихме го предварително, .. беше провел
разговор, че ще отидем до него и ще уредим тези административни въпроси.
Доколкото знам между изпълнителния директор и Е. винаги е съществувал
нормален разговор. Не ми е споделял изпълнителният директор, че Е. К. не е
съгласен. Аз даже присъствах на тази среща с Е. К.. Той беше уведомен за
нашето посещение, даже там беше и майка му. Не сме имали връзка с нея.
Разговорът беше между Е. и нас. Бяхме му занесли молбата, той разписа, каза:
„Да, да, шефе, разбирам какво е положението в завода“ и не е имало никакви
възражения и после започна един свободен разговор по битови теми.
Разписахме молбата, взехме си довиждане, всичко беше с нормален тон и
след 5 дни го посетихме отново, за което беше уведомен, за да подпише
окончателно заповедта. Всичко мина в съвсем нормален тон, без възражения
беше подписана заповедта. Ние му оставихме документа, подписа си молбата,
подписа двата екземпляра от заповедта, оставихме му ги на разположение. Не
е имало никакво възражение и в единия, и в другия случай. Дори, когато
посети завода през ноември месец, за да подпише декларацията за
получаването на трудовата книжка и на възнаграждението, което беше за
платения отпуск за 2022 г., не е имало никакви възражения и всичко беше в
съвсем нормален тон.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Й.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Аз не съм присъствала на предварителния
разговор между управителя и Е.. Единствено моята среща, която е била с Е. К.
е била, когато му занесохме молбата за подписване и връчване на заповедта и
впоследствие през ноември месец, когато той посети завода, за да си получи
трудовата книжка и възнаграждението за платения отпуск. Аз други срещи не
съм имала с Е. К.. Не съм присъствала на такива разговори трудовото
правоотношение на Е. да бъде прекратено на различно основание от взаимно
10
съгласие. Единствено моето свидетелство е за това, че аз бях в дома на Е. К.,
за да разпише молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Тази среща протече в един много спокоен разговор и дух, при който
Е. каза: „Да, шефе, аз знам трудностите в завода“. Ние му казахме, че е по
взаимно съгласие. Не мога друго да кажа. Запознат е Е.. Разговорът протече в
много нормален дух, без възражения и в трите ни срещи. Аз не съм
присъствала на предходен разговор и не съм запозната за воденето на такъв
разговор. Управителят си уреди среща с Е. К., че ще отидем, ще го посетим в
дома му, за да уредим всички тези административни въпроси, които
предстоят между нас. Разговорът е, че ще го посетим, за да подпише молбата
за освобождаването му от работа в завода. Ние го запознахме в момента, в
който бяхме в тях, че ще подпише молба по взаимно съгласие за прекратяване
на нашите трудови отношения. Оставихме на Е., той я подписа и после мисля,
че на първи, или на пети или на шести ние се появихме със заповедта за
прекратяване на трудовите отношения и нямаше никакви възражения нито по
единия казус, нито по другия въпрос. След първи септември не се е обаждал.
Не имало контакти с фирма „.... по този повод. Всичките неща, които Е. К. ги
подписа са без възражения от негова страна, поне аз на това, на което съм
присъствала. Аз не знам какво е имал предвид Е., когато каза думите, че
разбира какво е положението във фирмата. На 01.09.2022 г. подписа молбата
и на 05.09.2022 г. ние отидохме със заповедта в два екземпляра, която му е
връчена и той ги подписа. Третата ни среща е вече във фирма „...., когато той
на място дойде и си подписа всички документи за получаването на трудовата
книжка и възнагражденията, които фирма „.... му дължеше за периода на
платения отпуск за 2022 г. Не мога да отговоря дали, ако служител иска да
напусне е практика да му се носи молбата за напускане. Е. К. той самият знае,
че често пъти е имал контакти с .. и дори някои възнаграждения сме си
позволявали да му ги носим, защото така са се стекли обстоятелствата. Той
беше дълго време в неплатен отпуск. Ние няколко пъти го подканихме да
дойде да си получи възнаграждението, което му дължим за платения отпуск, а
също така и да оформим документите за неплатен отпуск. Той беше 8 м. в
неплатен отпуск за 2022 г. и в края на краищата ние решихме, че трябва да се
финализира тази ситуация затова предприехме тази среща с Е. К.. Той е канен
в офиса, не мога да кажа защо не дойде в офиса. Може би не се интересуваше
какво ще се случи, не проявяваше интерес.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
С оглед изчерпване на въпросите СЪДЪТ освободи свидетелката, като й
върна документа за самоличност.
АДВ. Й.: Ищецът иска да даде обяснения относно току – що дадените
показания от свидетеля. Правим искане по реда на чл. 176 ГПК за даване на
11
обяснения от страна на ищеца с оглед констатирани противоречия между
показанията на свидетеля във връзка с посещението му в дома му, връчване
на документи и молба от негово име за прекратяване на трудовото
правоотношение.
АДВ. С.: Ако не се лъжа чл. 176 ГПК разпорежда обяснения от страна
да бъдат давани по искане на ответната страна. Ние нямаме искане в тази
посока. Аз разбирам стремежа на ищцовата страна по някакъв начин да
подплати голословните твърдения в исковата си молба, но не е това начинът и
в този смисъл аз се противопоставям.
АДВ. Й.: Не държим да бъде квалифицирано искането ни като такова по
реда на чл. 176 ГПК. Ищецът се явява лично пред съда и считаме, че има
право да направи изявление.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ за лично изказване на ищеца.
ИЩЕЦЪТ Е. С. К. /лично/: Три пъти ми е предлагано да е по взаимно
съгласие, да ме махне. Аз му казах, че не искам, защото аз съм дългогодишен
работник и знам от хората, които са работили толкова време, че една година
имат право на обезщетение от борсата. Предлага ми да ме води на 2 ч., за да
остана.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед липсата на други доказателствени искания СЪДЪТ счете делото
за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Й.: Моля да уважите предявения иск и да признаете за незаконно
уволнението, извършено с процесната заповед, а именно по взаимно
съгласие, доколкото от събраните по делото доказателства, включително и
гласни такива, се установява, че ищецът никога не е сезирал работодателя със
своята воля за това да бъде прекратено трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие. Установи се, че процесната молба за прекратяване по
взаимно съгласие е изготвена именно от ответното дружество и му е връчена
12
лично за подпис в дома на ищеца с обяснението, че ищецът разбирал
затрудненията на предприятието и той е бил със съзнанието, че се закрива
предприятието и същият ще бъде съкратен по реда на чл. 328, ал. 1 КТ. Моля
да му се даде възможност да направи изявление пред съда.
ИЩЕЦЪТ Е. С. К. /лично/: Няколко пъти ми предлагаше по взаимно
съгласие и аз му казах, че не съм съгласен и искам да ме съкрати. Предлагано
ми е поне три пъти. Предлагаха ми да ме преназначат на някакъв си трудов
договор и лично Боряна беше там и лично тя ми предлага или да подпишем
по взаимно съгласие, или да подпишем на два часа. Аз казах, че няма да
подпиша и станах и излязох. Те ме викаха в завода. Когато дойдоха у нас
първият път ми се обади директорът и ми каза, че прекратяват трудовата
дейност на фабриката и ме съкращават и дойдоха у нас. Не можех да го
прочета първия път, дадоха ми два документа и казаха „подпиши се тука“,
подписах се, като ми сочат къде с пръст и аз там си слагам подписа, а не ми е
четено, нито съм пускал молба по взаимно съгласие. Питах го дали мога да си
ходя сега на борсата и той ми каза: „Да, от тук си отиваш на борсата, ние
прекратяваме дейността с теб, прекратяваме ти трудовия договор“. Това е.
АДВ. Й.: Представям договор за безплатно процесуално
представителство в полза на адв. Й..
АДВ. С.: Моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и
недоказан в рамките на настоящото производство. Не се установи от
събраните доказателства ищецът да е бил заблуден по отношение на
основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение с
ответното дружество. Напротив, противно на довода на ищцовата страна,
налице е ясно, писмено волеизявление от негова страна, чието авторство не е
оспорено, при което се установява волята му трудовото му правоотношение
да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По никакъв начин не
се установи да има нарушение в изпълнението на фактическия състав на
цитираната разпоредба. В нито един момент ищецът не е възразявал, не е
оттеглял съгласието си, няма каквото и да било писмено доказателство, че
волята му за прекратяване е била на някакво различно от соченото в
подписаната от него молба основание. Нещо повече, от изявлението му пред
Вас стана ясно, че той много добре е разбирал водените разговори и по
никакъв начин не може да се твърди, че той е бил заблуден от своя
работодател по отношение основанието за прекратяване. Няма доказателства
същият да не е способен да разбира свойството и значението на своите
постъпки при полагането на подписи върху документи, а обстоятелството, че
по една или друга причина той е променил своята субетивна представа
относно това по какъв начин желае да му бъде прекратено трудовото
правоотношение е без никакво значение относно осъществения към този
13
момент фактически състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Моля да отхвърлите иска
по изложените съображения и на база събраните доказателства, включително
и гласните такива. Не претендирам разноски за настоящото производство.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ на 15.06.2023
г., считано от която дата ще започне да тече и двуседмичният срок за
обжалването му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:16
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14