№ 17868
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110112628 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са установителни искове от „Софийска вода“ АД срещу С. Й. Д.-К.по
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата
от 5626.67 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води за периода 02.02.2015г. – 10.06.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.10.2022г., както и
обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата от 3039.81
лева за периода 07.05.2017г.-11.08.2022г., за имот - апартамент № 2, находящ се в гр.
София, ж.к. „Гео Милев“, ..., за които суми е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
15.11.2022г. по ч.гр.д.№ 58299/2022г. на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител като собственик на доставената за
процесния имот- апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ..., вода и
извършената услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е погасил
задължението си да заплати предоставените водоснабдителни и канализационни
услуги. Твърди, че друг състав на съда е постановил решение, с което е установил
наличието на облигационна връзка между страните по делото. Релевира, че между
страните са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на посочената
услуга, като в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка и има
1
открита партида с № **********. Заявява, че ответникът е обвързан от ОУ и дължи
заплащане, за което е изпаднал в забава. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителен иск за търсените вземания с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
58299/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Представя
доказателства. Прави искане за допускане на комплексна счетоводно-техническа
експертиза. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който релевира, че съдът по своя
преценка е издал заповед по чл. 410 ГПК, без да има подадено възражение. Твърди, че
липсва договор между ответника като собственик на водоснабдения имот и
доставчика. Счита, че дългът не е доказан по безспорен начин. Заявява, че обектът
разполага с изправен и съответстващ на техническите изисквания измервателен уред, а
показанията му за 10-годишен период, съпоставени с издадените „фактури“,
категоризират автоматично делото като наказателно. Навежда довод, че се е издължила
на ищца изцяло. Желае да се прекрати исковото производство. Подаденото възражение
по чл. 414 ГПК не е обосновано.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода
и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно
определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството,
приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно
чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото се възразява, че не са представени доказателства за облигационна връзка
между страните. За доказване на обстоятелството е представена декларация по чл. 14
ЗМДТ, от която е видно, че ответницата е декларирала, че е собственик на 1/3 ид.ч. по
2
процесния имот към 29.03.2007г., а след този момент декларации не са подавани от
това лице. Приложено е съдебно решение, с което е признато за установено на
основание чл. 124 ГПК по отношение на „Софийска вода“ АД, че Веселина Й. Данева и
С. Й. Д.-К., конституирани в процеса като наследници на Роза Петкова Данева, не
дължат сумата от 389.77 лева, начислена за ВиК услуги за партида с клиентски номер
3032215, адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Хемус“ № 1, вх. 1, ап. 2, за периода
м.06.2010г. до 15.07.2011г. включително. Приложено е удостоверение, вписано под
№32/2013г. в особената книга на СРС по гр.д. № 1299/2013г., което установява, че
Веселина Й. Данева е направила отказ от наследството на покойния наследодател Роза
Петкова Данева. Налична е справка от Агенция по вписванията по лице – С. Й. Д.-К.,
от която се установява, че е наложена възбрана върху 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Представените доказателства, според този съдебен състав, не са достатъчни, за да
се докаже облигационната обвързаност между страните. С доклада по делото на
ищецът е указано, че не сочи доказателства за обстоятелството, че ответника е
потребител на услугата като собственик на имота. След указанието, ищецът е поискал
снабдяване с декларация по чл. 14 ЗМДТ, каквато е представена по делото, но от която
не представлява документ за собственост. От нея не може да се установи дали към
процесния период ответницата е все още собственик на имота декларираната 1/3 ид.ч.
и дали е собственик на повече. Според ищеца собствеността произтича от
наследствено правоприемство, за което обаче също няма доказателства по делото.
Няма доказателства и за обстоятелството дали има други наследници. Представен е
само отказ от наследство от друго лице-наследник, който подкрепя изводите, че не е
ясно кой е собственик на имота и за каква част. Същата неяснота произтича и от
представената справка на името на ответницата от Агенция по вписванията, която
също не представлява документ за собственост, и в която е отразена възбрана върху 2/3
ид.ч. от процесния имот. Като такова доказателство не може да служи представеното
по делото съдебно решение, както защото изведеното в мотивите на база
представените доказателства не се ползват със сила на пресъдено нещо /като в
мотивите данни кой е собственик на имота не се съдържат/, така и защото тези
доказателства не са представени по настоящото дело.
Предявеният иск се явява неоснователен и защото ищецът не е доказал реда и
начина, по който е определил стойността на услугата, която претендира. Според
заключението, което съдът намира за компетентно изготвено, поради което го
кредитира, за периода от 06.04.2017 г. до 11.08.2022 г., и след запознаване със справка
от ищеца, консумацията на вода е начислявана на база брой потребители по реда на чл.
39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, което било обосновано с уведомително писмо №
**********/31.05.2010г. и поради непредприемане на действия от страна на ответника
се е прилагало за целия период. Вещото лице е посочило, че дължимите суми са
отнесени по новосъздадената партида с № ********** с титуляр ответника, както и че
3
е налице несъответствие на броя на живущите при определяне на потреблението след
07.10.2010г., по която причина е констатирал драстично несъответствие с
разпоредбите на действащата нормативна уредба, доколкото количеството е
определяно на база 3бр. потребители, а в контролен лист от 25.02.2010г. до
24.05.2012г. са посочени 1бр. потребители. Дадено е заключение, че вземането възлиза
в размер на 5626.67 лева главница и 3039.81 лева мораторна лихва.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1
от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а за
сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от
време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се
отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал.
4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В
и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за
констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4.
Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с
представяне на документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и
индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания, непредставени по
делото.
Месечното количество изразходвана вода за потребителите без индивидуални
водомери се определя по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
МРРБ. Същата се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище, като количества вода се завишават на всяко тримесечие с
по 1, 0 куб. м за всеки обитател. Съобразно чл. 24 ОУ и чл. 35, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за
4
времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни
лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си,
произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха
доказателства, същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на
писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до
обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в
жилището. Същевременно не е налице извикването в чл. 23, ал. 4 от ОУ
водопроводната инсталация да проектирана така, че индивидуални водомери в
жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното
количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата,
доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани индивидуални водомери.
За наличието на предпоставките по чл. 39, ал. 5 от наредбата не може да се стъпи и
върху експертното заключение, както защото там такива констатации липсва /досежно
годността на измервателните устройства/, така и защото дали е спазен реда за реален
отчет е правен въпрос, който съдът извежда на база всички доказателства по делото.
По тази причина и доколкото доказателства следва да се приемат по представяне от
страните, не следва да се цени представеното към експертното заключение
уведомително писмо, в което като клиент дори е посочено други лице, а не
ответницата.
По изложените мотиви, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва, поради което акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД също се
явява неоснователен.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилото
на чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът обаче не е претендирал разноски, не е представил
доказателства за плащането на такива, поради което и не следва да му се присъждат.
5
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. „Цар Борис III“
№ 159, ет. 2, срещу С. Й. Д.-К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“,
ул. „Хемус“ ..., кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. гр.д. № 58299/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, а именно:
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане срещу
ответника за сумата от 5626.67 лева, представляваща цена на услугата доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
02.02.2015г. – 10.06.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 27.10.2022г., за имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ...;
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за обезщетение за забава в размер на мораторната
лихва върху главницата от 3039.81 лева за периода 07.05.2017г.-11.08.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6