Номер 16502.09.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Йордан В. Димов
Соня А. Стефанова
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно гражданско дело №
20203600500284 по описа за 2020 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. №5204/25.06.2020 г. депозирана от Д. Г. Ч. длъжник по ИД
№2018*0402773 по описа на ЧСИ *, с рег. №* преобразувано от ИД №2011**0400218 по описа на ЧСИ ** срещу
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ за вдигане на наложен запор и насочване на
изпълнение върху постъпилата по делото сума в размер на 100 лв. – представляваща обезщетение по чл.227, ал.1
от ЗОВСРБ, която на осн. чл.446а от ГПК представлявала несеквестируемо имущество на длъжника. Излага, че на
20.01.2011 г. със запорно съобщение №1612/20.01.2011 г. ЧСИ ** е наложил запор върху трудовото му
възнаграждение при работодателя НВУ „*“, факултет „*** до погасяване на задължението към взискателите. С
молба от 18.05.2020 г. бил уведомил ЧСИ, че със заповед №ДКВ – 108 от 16.03.2020 г. издадена от Министъра на
отбраната на Р. България, му е прекратен договора за военна служба и е освободен от длъжност, а със Заповед №
РД – 08-44 от 07.04.2020 г. издадена от началника на НВУ „*“ – гр. В.Т. е отчислен и от списъчният състав на
НВУ „*“ и е поискал наложеният запор по ИД №2011**0400218 по описа на ЧСИ ** преобразувано в ИД
№2018*0402773 по описа на ЧСИ * да бъде вдигнат, доколкото трудовият му договор е прекратен. Със същата
молба е поискал, в случай на постъпване на парични суми по така наложеният на трудовото му възнаграждение
запор, същите да му бъдат възстановени, тъй като те нямат характер на трудово възнаграждение, а на
обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, която молба с постановление от 05.06.2020 г. ЧСИ е оставил без
уважение. Твърди, че действията на ЧСИ са неправилни и незаконосъобразни, тъй като разпростират действието
си по отношение на имущество (парични средства) по отношение на които, наложеният по делото запор не
разпростира своето действие, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение. Освен това твърди,
че действията на ЧСИ са изцяло незаконосъобразни, тъй като са насочени срещу несеквестируем доход по см. на
чл. 446, ал. 1 във вр. ал. 2 от ГПК. Позовава се и на разпоредбата на чл. 237, т. 4 от ЗОВСРБ, като твърди, че тя се
отнасяла само за запори, наложени по съдебен ред и моли съда да отмени действията на ЧСИ *, обективирани в
постановление от 05.06.2020 г. за отказ за вдигане на наложеният запор, поради прекратяване на трудовото му
правоотношение и насочването на изпълнението върху постъпилата по делото сума в размер на 100 лв.,
представляваща обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, тъй като на осн. чл.446а от ГПК, същата е изцяло
несеквестируема.
Ответните страни по жалбата, взискателите по изпълнението Г. Д. Ч. и ТД НАП Шумен, редовно
уведомени не изразяват становище по същата.
В писменото си обяснение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ излага мотиви по обжалваните действия, както и
становище за неоснователност на жалбата. Излага, че действието на запорното съобщение се разпростирало и
върху обезщетението по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, доколкото то се дължи въз основа на трудовия договор и
1
представлявало парично изразена благодарност към лицата, които продължително време са изпълнявали
определени трудови функции и не е несеквестируемо, тъй като в нито един закон не било обявено за такова,
каквото е изричното изискване на т.8 на чл.444 от ГПК. За неуместно намира позоваването от жалбоподателя на
несеквестируемост по чл. 446а от ГПК, тъй като в нея е предвидена закрила на обезщетения преведени по банков
път, с оглед запазване на несеквестируемостта им, когато тя е предвидена в друг закон, а в случая процесната
сума била преведена директно от работодателя, като трето задължено лице и не е обявена за несеквестируема в
нито един закон. Излага, че липсвало закон, в който всички обезщетения (независимо от основанието им) да са
обявени за несеквестируеми и правилата разписани в чл.446а от ГПК, на които жалбоподателя се позовавал са
неприложими, доколкото ал.3 на същата разпоредба изрично указвала, че те не се прилагат при събиране на
вземане за издръжка, а в случая изпълнителното производство е именно за събиране на издръжка по
принудителен ред.
Изпълнително дело №2018*0402773 по описа на ЧСИ *, с рег. №* на КЧСИ е образувано по силата на
правоприемство, като първоначално делото е било с №2011**0400218 по описа на ЧСИ ** образувано на
19.01.2011 г. въз основа на молба от П.А.Ч. от гр. Ш., в качеството ѝ на майка и законен представител на Г. Д. Ч. и
А.Д.Ч. срещу длъжника Д. Г. Ч. с ЕГН- ********** от гр. Ш., въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2011 г.
издаден по гр. д. №874/2009 г. по описа на ШРС, за присъдена издръжка, в размер на както следва: в полза на Г. Д.
Ч. месечна издръжка в размер на 100 лв. и в полза на А.Д.Ч. месечна издръжка в размер на 150 лв. На осн. чл.458
от ГПК по делото е присъединена и държавата в лицето на ТД НАП – Шумен с вземане в размер на 4 472.32 лв.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, редовно връчена му на 24.01.2011 г., едновременно с
която със запорно съобщение изх. №01612/20.01.2011 г. му е наложен и запор на трудовото възнаграждение,
получавано от него в НВУ „*“, както и на всяко друго възнаграждение по граждански или други видове договори.
В резултат на запора третото задължено лице е провеждало ежемесечно суми по сметката на ЧСИ. На 16.06.2016
г. производството по делото е частично прекратено, само по отношение на А.Д.Ч.. С писмо от 11.05.2020 г. НВУ
„*“, факултет „***, е уведомило ЧСИ, че от 13.04.2020 г. е прекратен договора за кадрова военна служба на Д. Г.
Ч. и считано от 15.04.2020 г. същият е назначен на трудов договор при същия работодател.
С молба от 18.05.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да вдигне запора, с оглед прекратяване на
служебните му правоотношения, а в случай че постъпят суми по наложения запор от бившия му работодател, то
същите да му бъдат възстановени, тъй като имат характер на обезщетения по смисъла на чл. 446а, ал.1, вр. ал.2
ГПК и били изцяло несеквестируеми. Видно от приложената към молбата Заповед от 07.04.2020 г. на Началника
на НВУ "*", е разпоредено, в съответствие с чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ на Д. Г. Ч. да се изплати еднократно парично
обезщетение – 20 месечни възнаграждения в размер на 47 300 лв.; в съответствие с чл.227, ал.5 от ЗОВСРБ
обезщетение в размер на 650 лв.; обезщетение по чл.19, т.2 от Наредбата осигуряване с униформено облекло –
184.17 лв.; на основание чл. 199 от ЗОВСРБ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. – 1 238.82 лв., или
обща стойност на сумата за изплащане е 49 372.99 лв. С платежно нареждане от 20.05.2020 г. по сметката на ЧСИ
е преведена сумата от 100 лв. с наредител НВУ "*", Факултет факултет „***. С постановление от 05.06.2020 г.,
ЧСИ е отказал да вдигне запора, както и да възстанови по сметка на длъжника постъпилата по делото сума в
размер на 100 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на настоящото производство е жалба, срещу действия на ЧСИ * по изп. д. №2018*0402773,
изразяващи се в отказ обективиран в постановление от 05.06.2020 г. на ЧСИ, да вдигне наложения запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя поради прекратяването на договора му за военна служба и
освобождаването му от длъжност със заповед №ДКВ-108/16.03.2020 г. на Министъра на отбраната, както и
насочването на изпълнението върху вземане на длъжника от НВУ "*" представляващо обезщетение по чл. 227 от
ЗОВСРБ – в случая за сумата от 100 лв., за която жалбоподателя твърди, че е несеквестируема.
В нормата на чл. 435 от ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител може да обжалва
длъжникът. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насрочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
2
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител
да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Запорът не е
предвиден като действие, което длъжникът може да обжалва (той може да обжалва насочването на изпълнението
върху конкретно вземане, само с твърдение, за неговата несеквестируемост). Ето защо и доколкото не се касае за
нито една от посочените хипотези, жалбата, в частта срещу отказа на съдебният изпълнител да вдигне
наложения запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя поради прекратяване със заповед №ДКВ-
108/16.03.2020 г. на Министъра на отбраната на служебното му правоотношение се явява недопустима, поради
което и следва да бъде оставена без разглеждане.
Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства, че след прекратяване на
13.04.2020 г. на договора за кадрова военна служба на длъжника Д. Г. Ч. със Заповед от 16.03.2020 г. на
Министъра на отбраната, от 15.04.2020 г. същият е назначен с трудов договор при същия работодател. Съгласно
чл.512, ал.1 от ГПК запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в
запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа
при същия работодател или същото учреждение. Нещо повече, съгласно ал.3 на същия текст, ако длъжникът
премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от
лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено
лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до
преминаването на другата работа.
В останалата част, касателно несеквестируемостта на преведеното на съдебния изпълнител вземане,
жалбата се явява допустима, съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК и съдът следва да я разгледа по същество. Разгледана
по същество същата е неоснователна, поради следното:
Съгласно приетото по т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната
като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество и съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане или в случая следва да се отговори на въпроса: обхваща ли закрилната
разпоредба на чл. 446, ал.1 от ГПК паричните обезщетения, получени по реда на чл. 227 от ЗОВСРБ.
Законодателят е определил несеквестируемите доходи на длъжника с разпоредбата на чл. 446 от ГПК,
като изрично я е разпрострял върху трудовите възнаграждения и пенсиите, като изрично в разпоредбата на чл.
446, ал.3 от ГПК е посочено , че правилата на чл. 446, ал.1 от ГПК, за несеквестируемост при задължение за
издръжка не се прилагат. Задълженията за издръжка, каквото е и задължението на длъжника по процесното
изпълнително дело, се удържат изцяло от трудовия, пенсионния или др. доход. Останалите удръжки за други
задължения се правят от остатъка от дохода при спазване правилата за несеквестируемост. В настоящия случай,
запорът е наложен за събиране на задължение за издръжка и в този случай присъдената сума за издръжка се
удържа изцяло (чл.446, ал.3 и чл.446а, ал.2 от ГПК), а удръжките по ал.1 за другите задължения на осъдения и за
задълженията за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
Предвид изложеното, съдът счита, че процесното вземане не попада в предметния обхват на чл. 446 и чл.
446а от ГПК и не е несеквестируемо, поради което съдебният изпълнител разполага с процесуална власт да
насочва принудителното изпълнение върху същото. Ето защо жалбата срещу това атакувано действие се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 5204/25.06.2020г. депозирана от Д. Г. Ч. длъжник по ИД
№ 2018*0402773 по описа на ЧСИ *, с рег. № * преобразувано от ИД № 2011**0400218 по описа на ЧСИ **, в
частта срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложеният запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя
поради прекратяване със заповед №ДКВ-108/16.03.2020 г. на министъра на отбраната на Р. България на
служебното му правоотношение, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. рег. № 5204/25.06.2020г. депозирана от Д. Г. Ч. длъжник по ИД
№2018*0402773 по описа на ЧСИ *, с рег. № * преобразувано от ИД №2011**0400218 по описа на ЧСИ ** в
частта ѝ срещу действие на ЧСИ, изразяващо се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника от НВУ
"*", Факултет „***, представляващо обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ за сумата от 100 лв. (превод на сумата
100лв. от Факултет „***, по сметка на ЧСИ), поради несеквестируемост.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4