Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на осемнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1867 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Декра –
Строй“ ЕООД, чрез адв. С.М., против Наказателно постановление /НП/ №
38-0001363/25.09.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на дружеството
жалбоподател на основание чл. 104, ал. 3 от ЗАвПр /Закон за автомобилните
превози/ е наложена административна имуществена санцкция в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент на ЕС № 165/2014 г.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление, довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. В тази насока се сочи, че с
обжалваното НП дружеството-жалбоподател е санкционирано за пет отделни
нарушения, допуснати от Ф.И. – водач на МПС, като в обстоятелствената му част
не се сочи датата, мястото и в както точно се е изразило всяко едно от тези
нарушения. Твърди се, че посочената в НП, като нарушена разпоредба, не
съответства на твърдяното нарушение, тъй като видно от НП и АУАН описаното в
тях МПС е оборудвано с аналогов тахограф, а не с дигитален тахограф. Акцентира
се, че не са събрани доказателства, от които да е видно, че
дружеството-жалбоподател е работило неправилно с тахографа, а що се касае до
констатираните пропуски при изготвяне на тахографските листи, същите са
следствие единствено и само от поведението на водача И.. С оглед на изложеното,
моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. С.М., който поддържа
изложеното в жалбата.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок –
постановлението е получено от жалбоподателя на 14.10.2020 г., а жалбата е
подадена на 21.10.2020 г., видно от приложеното п.к., касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.06.2020 г., около 13:45
часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе Ю.С. в присъствието на К.Ц., двамата
служители на РД „АА“, осъществил проверка на транспортното предприятие
„Декра-Строй“ ЕООД, притежаващо лиценз № 18390 за извършване на международен
автомобилен транспорт на товари срещу заплащане и за собствена сметка. При
извършената проверка С. установил, че „Декра-Строй“ ЕООД не е осигурило
правилното функциониране на аналогов тахограф на МПС с рег. № Р9938ВМ с водач Ф.
И., тъй като деветте броя тахографски листи били изготвени с редица нарушения –
същите били използвани за период от време по-дълъг от 24 часа, като при някои
от тях това е довело до загуба на данни; не е бил използван превключващия
механизъм; липсва преминат пробег; няма краен пункт на превключване на превоза.
С. е приел, че така посоченото представлява нарушение на чл. 13, предл. първо
във вр. с чл. 13, прел. 1 във вр. с чл. 78, ал. 1-2 от ЗАвПр. АУАН-ът е бил
подписан от представител на дружеството-жалбоподател без възражения, като
такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел
изцяло фактическото описание на деянието в АУАН-а, но го е преквалифицирал по
чл. 32, § 1, изр. 1 от Регламент на ЕС № 165/2014 г., налагайки на
дружеството-жалбоподател административна имуществена санкция в размер на 1000
лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: 9 броя тахографски листи, АУАН Серия
А-2019 № 274382/18.06.2020 г., НП № 38-0001363/25.09.2020 г., както и и събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Ц. – посочен в АУАН-а като
свидетел, които съдът кредитира изцяло. Следва да се посочи, че жалбоподателят
не оспорва фактическите констатации за допуснатите пропуски при изготвянето на
приложените по делото девет броя тахографски листи, като единствено оспорва
същите да са следствие от дейсвие/бездействие на дружеството-жалбоподател.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при
съставяне на АУАН-а и издаване на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които представляват
основание за отмяната на НП № 38-0001363/25.09.2020 г. Основанията за това са
следните:
Изискаванията относно
производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на
тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на
общностното право с Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейският парламент и на
Съвета от 04.02.2014 г. относно контролните уреди за регистриране на данни за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт за
транспортните предприятия и водачите /наричан оттук нататък за краткост
Регламент № 165/2014 г./.
Съгласно чл. 2, пар. втори, б.
„д“ от Регламент № 165/2014 г. „тахографски лист“ означава листове, който се
поставя в аналогов тахограф и служи за запис и съхраняване на данни, върху
който регистриращите устройства на аналоговия тахограф нанасят по непрекъснат
начин информцация, която подлежи на регистрация. Съгласно чл. 2, пар. втори, б.
„ж“ от Регламент № 165/2014 г. „аналогов тахограф“ означава тахограф, който
използва тахографски лист. По делото няма спор, че представените девет броя
листове представляват тахографски листове по смисъла на горецитираните
разпоредби.
С разпоредбата на чл. 32, § 1,
изр. първо от Регламент № 165/2014 г. е въведено задължение за транспортните
предприятия и водачите да осигурят правилното фунциониране и използване на
аналоговите тахографи и на тахографските листи.
С разпоредбата на чл. 33, § 1 и 2
от Регламент № 165/2014 г., озаглавена „Отговорност на транспортните
предприятия“, са подробно регламентирани задълженията на транспортните
предприятия във връзка с правилното използване на тахографите и тахографските
листове. В чл. 33, § 3 от Регламент № 165/2014 г. е предвидено, че
транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента,
извършени от техни водачи или водачи, намиращи се на тяхно разположение, както
и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на
нарушение от страна на транспортното предприятие на § 1, ал. 1 от същия член. Видно
от посоченото нормата на чл. 33 урежда два вида отговорност за транспортните
превозвачи, какъвто е и дружеството-жалбоподател – лична при допуснати
нарушения на § 1 и § 2, и обективна за допуснати нарушения на водача (§ 3).
В процесния случай АНО е приел,
че наказаното дружество е нарушило чл. 32, § 1 от Регламент № 165/2014 г., като
остава неясно дали АНО е приел, че констатираното от него нарушение се дължи на
поведението на водача и превозвача следва да отговаря на основание чл. 33, § 3
от Регламента или е следствие от неизпълнението на задълженията, визирани в чл.
33, § 1 и § 2 от Регламента. Посоченото само по себе си е достатъчно основание
за отмяна на обжалваното постановление, доколкото ограничава възможността на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и да се защити. Въпреки това, с оглед
прецизността и наведените в жалбата възражения, съдът ще разгледа и двете
хипотези.
ЗАвПр не предвижда отговорност на
превозвач за неизпълнение на задължението на негов водач, който не е изпълнил
задължението си по чл. 34, § 6 от Регламент № 165/2014 г., поради което и
дружеството-жалбоподател не може да бъде санкционирано по този ред (в тази
насока Решение № 640 от 03.06.2020 г., постановено по к.а.н.д № 927/2020 г. по
описа на Административен съд – Варна, и Решение № 396 от 05.03.2020 г.,
постановено по к.а.н.д. № 215/2-2- г. по описа на Адм. съд-Варна). Що се касае
до личната отоговорност на дружествтото-жалбоподател, в чл. 104 от ЗАвПр
законодателят е предвидил различни състави на административни нарушения,
извършени от превозвачи, сред които и такива във връзка с неизпъленние на
задълженията по чл. 33, § 1 и § 2 от Регламент № 165/2014 г., между които и чл.
104, ал. 3 от ЗАвПр, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са
осигурили правилното функциониране на тахограф. Следва да се посочи, обаче, че
в обстоятелствената част на АУАН-а и НП се сочи единствено, че транспортното
предприятие не е осигурило правилното функциониране на тахографа, като това е
довело до допуснатите нарушения от водача на МПС-то, като същите са изброени. Така
изложеното би могло единствено да ангажира отоговорността за неправомерното
поведение на водача, но не и тази на наказаното дружество. За да се приеме, че назаното
дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да
се установи само неизпъление на разпоредбите за работа с тахографа от страна на
водача, а следва да се установи чрез допустимите от закона средства, че това
неизпълнение е резултат от действия или бездействия на транспортното
предприятие. Тоест, че назаното дружество не е изпълнило някое от вменените му
с чл. 33, § 1 и § 2 от Регламент № 165/2014 г. задължения, а именно да осигури
на водачите си подходящо обучение и инструктаж относно правилното функцинониране
както на дигиталните, така и на аналоговите тахографи; да провежда редовни
проверки, за да се увери, че водачите му използват правилно тахографите и да не
предоставя на водачите си никакви преки или непреки стимули, които биха могли
да насърчат злоупотребата с тахографи. От материалите по делото става ясно, че
този въпрос въобще не е изследван и не са събирани доказателства в тази насока.
Съдът счита, че този пропуск не може да
бъде саниран с изложеното от свидетеля Ц., който е уточнил, че дружеството е
наказано за „липса на осъществен контрол върху работата на водача“, като отново
не се конкретизира кое точно задължение не е изпълнило дружеството.
Освен неяснота от кои конкретно
действия или бездействия на превозвача се прави извода, че не е осигурил
правилното фунциониране на аналоговия тахограф, в обстоятелствената част на
АУАН-а и на НП липсва яснота от кои от деветте приложени тахографски листи е
изведена констатацията за всяко едно от нарушенията, доколкото става дума за
пет различни нарушения – използване на тахографа за период от време по-дълъг от
24 часа, неизползване на превключващия механизъм, липсва на отбелязване на
преминат пробег и липса на посочване на краен пункт на превключване на превоза.
В АУАН-а и НП не са посочени и датата и мястото на всяко едно от тези
нарушения.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че при реализиране на административно наказателната отговорност за
извършеното нарушение са допуснати съществени неотстраними нарушения на
процесуалните правила, регламентирани в чл. 42, т. 4, и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и
издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава
му, както и обстоятелствата, при които е било извършено, включая мястото и
времето на извършването му. В тази
насока жалбата следва да се уважи като основателна, а обжалвното наказателно
постановление се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Страните в настоящото
производство не са претендирали разноски, поради което и не следва да се
присъждат такива.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 38-0001363/25.09.2020
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
/РД „АА“/ - Русе, с което на „Декра Строй“ ЕООД, с ЕИК: *********, на основание
чл. 104, ал. 3 от ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/ е наложена административна
имуществена санцкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1
от Регламент на ЕС № 165/2014 г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: