РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900573 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1
и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „РОБЕРТЕТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, с.Долно Сахране,
обл.Стара Загора, представлявано от Ж. П. М., чрез пълномощник адв.Н. Ш., съдебен адрес
гр.****, твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения по продажба на
селскостопанска продукция. В рамките на тези отношения на 11.09.2017 г. е бил сключен
договор за продажба на розов цвят, реколта 2018 г. Уговорени са авансови плащания от
страна на ищеца-купувач, като окончателната цена следва да бъде определена при
доставките. Ищецът твърди, че в периода от 13.09.2017 г. до 11.06.2018 г. е заплатил
авансово сумата от общо 2 820 000 лв., като за всяко авансово плащане от страна на
ответника е издавана фактура. Твърди, че от страна на последния е доставен розов цвят
реколта 2018 г., чиято стойност покрива само частично извършените авансови плащания,
като не е доставено количество розов цвят за авансово платената сума от 869 781,60 лв. Тъй
като кампанията 2018 г. вече е преключила, тази сума е следвало да му бъде върната от
продавача. Вместо това на 17.10.2018 г. между страните е сключено споразумение, с което
ответникът е признал задължението за връщане на горната сума и страните са се съгласили
същата да бъде задържана от него като аванс по предстояща доставка на продукция през
кампания 2019 г. Договорена е възнаградителна лихва в размер 4,5 % върху сумата без ДДС
– 724 818 лв., считано от 01.07.2018 г. Твърди се, че през 2019 г. ответникът не е доставил
розов цвят на ищеца. След проведени преговори на 02.01.2020 г. страните са подписали
1
анекс №1 към горното споразумение, с който ответникът е признал, че към датата на анекса
дължи на ищеца сумата 869 781,60 лв. – главница, и сумата 48 655,23 лв. – договорна лихва
за периода до 31.12.2019 г. Предоговорен е размерът на лихвата от 4,5 % на 3,5 %, считано
от 01.01.2020 г. С анекса задължението на ответника е било разсрочено на 7 равни вноски с
краен срок за погасяване 30.06.2026 г. съгласно погасителен план. Първата вноска в размер
164 884, 97 лв., от която 103 545, 43 лв. – главница, 48 655, 23 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., и 12 684, 32 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г., е следвало да бъде платена от ответника в срок до края на
м.юли 2020 г. Ответникът не изпълнил тази част на споразумението, като не платил първата
вноска в уговорения срок. Твърди се още, че след подписване на горния анекс ищецът
наредил на ответника аванс за розов цвят кампания 2020 г. в размер 6 000 лв., за което
ответникът издал фактура, но не доставил никакво количество розов цвят на ищеца през
същата година, за това авансът следвало да бъде възстановен. Въпреки отправените за това
покани до ответника, сумата не била върната на ищеца. Въз основа на изложените
обстоятелства, в петитумната част на исковата молба е формулирано искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата 164 884, 97 лв. – падежирала първа
вноска по анекс №1 към споразумение от 17.10.2018 г., от която 103 545, 43 лв. – главница,
48 655, 23 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., и 12 684,
32 лв. – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г.; сумата 10 441, 67
лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата от 103 545, 43 лв. за периода от
01.08.2020 г. до датата на исковата молба; както и сумата 6 000 лв. – платен аванс за
доставка на розов цвят кампания 2020 г., който подлежи на връщане, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „СИНАН 3“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Карлово, обл.Пловдив, представлявано от И. Т. Д.-К., оспорва исковете. Възразява, че не
е налице неизпълнение от негова страна по цитираните от ищеца договор, споразумение и
анекс, чието сключване признава. Възразява, че е доставил на ищеца всички заявени от него
количества розов цвят през 2018 г., като доставките са преустановени поради липса на
заявени количества. Предвид липсата на направени заявки от купувача страните са
уговорили преведените аванси да бъдат задържани от ответника за предстоящи заявки през
2019 г., които ищецът ще направи. С анекса от 02.01.2020 г. страните са уговорили авансово
платените суми да бъдат използвани за доставка на розов цвят и цвят от лавандула от
реколки 2018 – 2026 г., като доставянето им се прави съобразно направени от купувача
заявки. Уговорено е още правата и задълженията на страните да са приложими и в случаите,
когато розовият/лавандулов цвят или друга земеделска продукция се доставя от трето лице
„КИС-2004“ЕООД, ЕИК *********. Възразява се, че ответникът е изпълнявал всички
договорености съобразно заявените от купувача количества. Твърди се, че доставки са
осъществявани през 2019 и през 2020 г. от страна на ответника и посоченото в анекса трето
лице. Възразява се, че претендираните от ищеца суми не са изискуеми, тъй като
представляват авансови плащания за бъдещи доставки от реколти до 2026 г. Възразява се
2
също, че не се дължи връщане на сумата 6 000 лв., тъй като ответникът е доставил цялото
заявено количество розов цвят за реколта 2020 г. на ищеца, за което са съставени съответни
фактури. През 2020 г. са извършвани доставки на лавандулов цвят в полза на ищеца и от
страна на третото лице. По изложените съображения се поддържа, че главните претенции са
неоснователни, а с оглед на това неоснователни са и акцесорните такива за лихви.
Претендира се за отхвърляне на исковете с присъждане на съдебни разноски.
В допълнителната искова молба се поддържа, че е налице неизпълнение на
споразумението от 17.10.2018 г. и в тази насока е изричното признание на ответника в анекс
№1 към него. Със същия ответникът е признал изцяло задълженията си към ищеца и е поел
задължение да ги погаси според приложения погасителен план. Страните са уговорили
възможност за прихващане с доставен розов или лавандулов цвят, но под условие, че е
налице изрично съгласие за това, обективирано в протокол. Уточнява се, че през 2019 г. от
страна на ответника се доставени някакви количества розов цвят, които са били заплатени от
ищеца и с тях не е погасявана каквато и да е част от дължимата сума по споразумението от
17.10.2018 г. По същия начин са заплатени от ищеца и фактурите от 2020 г. – една част от
тях чрез приспадане на платени аванси по други фактури, издадени през 2020 г., а друга част
– чрез заплащане на остатъка с преводно нареждане.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържа, че ответникът е изпълнявал
качествено, в срок всичкото заявено количество от страна на ищцовото дружество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор и се установява, че на 11.09.2017 г. между страните по делото, ищецът –
като купувач, и ответника – като продавач, е сключен договор за продажба на
селскостопанска продукция, с който е уговорено продавачът да доставя само на купувача
розов цвят от маслодайна роза Дамасцена по време на кампания 2018 г. Уговорено е, че
купувачът ще заплати авансово сумата 240 000 лв., а при достигане на доставени количества,
равни на стойността на дадения аванс, ще бъдат правени последващи аванси, като крайната
покупна цена ще бъде уточнена след приключване на кампанията.
От приетите по делото фактури за авансови плащания по горния договор, издадени
от ответника в периода от 18.09.2017 г. до 13.06.2018 г., както и от приетите извлечения от
сметка на ищцовото дружество, се установява, че ищецът е заплатил на ответника авансово
сумата 2 760 000 лв. по горния договор. На 17.10.2018 г. между страните е сключено
споразумение, с което същите са се съгласили, че по четири от издадените от ответника
фактури за авансови плащания, а именно – ф-ра №37/22.05.2018 г. на стойност с ДДС
209 781,60 лв.; ф-ра №38/30.05.2018 г. на стойност 240 000 лв.; ф-ра №39/07.06.2018 г. на
стойност 240 000 лв. и ф-ра №40/13.06.2018 г. на стойност 180 000 лв., всички на обща
стойност 869 781,60 лв., продавачът не е доставил съответните количества розов цвят
реколта 2018 г. Уговорено е заплатените през 2018 г. аванси по горните фактури да бъдат
задържани от продавача като аванси за предстоящи заявки през 2019 г., които купувачът ще
3
направи по сключения рамков договор за продажба на розов цвят. Уговорено е, че върху
задържаната авансова сума ще бъде удържана годишна лихва в размер 4,5%, която
продавачът ще дължи на купувача, считано от 01.07.2018 г. до момента на извършване на
доставката на розов цвят, като лихвата ще се начислява върху сумата 724 818 лв.,
представляваща сбора от платените аванси без ДДС. Купувачът може да прихваща
вземането си за лихва със свои насрещни задължения по договора за доставка на розов цвят
и по други договори между същите страни.
На 02.01.2020 г. е сключен анекс към горното споразумение, с който страните са се
съгласили, че е налице пълно неизпълнение на продавача – ответник на задълженията по
горното споразумение (да доставя срещу получения аванс розов цвят реколта 2019 г.), както
и, че последният дължи на купувача сумата 869 781,60 лв., възнаградителна лихва в размер
48 655,23 лв. за периода до 31.12.2019 г., както и възнаградителна лихва в размер 3,5 %
годишно за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2026 г. Уговорен е погасителен план,
неразделна част от анекса, за заплащане на горните суми чрез годишни погасителни вноски,
според който погасителен план първата вноска е в общ размер 164 884,97 лв., в т.ч. част от
главницата в размер 103 545,43 лв., лихвата за периода до 31.12.2019 г. в размер 48 655,23
лв. и лихва за периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер 12 684,32 лв. Съгласно чл.4
от договора всяка годишна вноска следва да бъде заплатена в срок до края на месец юли на
същата година по банкова сметка на купувача. Уговорено е, че сумата, дължима от
продавача, може да бъде намалена с цената за доставен розов или лавандулов цвят или друга
селскостопанска продукция през календарните години от 2020 до 2026 г., при изрично
съгласие на страните, обективирано чрез съставяне на протокол за прихващане. Уговорена е
възможност за намаляване на задължението по анекса при същите условия и когато трето
лице „КИС-2004“ЕООД, ЕИК *********, достави селскостопанска продукция на
„РОБЕРТЕТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.
Установява се, че ответникът е издател на ф-ра №63/24.01.2020 г. с получател
ищцовото дружество и предмет „аванс за розов цвят реколта 2020 г. по договор“ на стойност
6 000 лв.
Установява се още, че ответникът е издал и фактури с номера 72/22.07.2020 г. и
73/12.07.2020 г. с получател ищеца и предмет „доставка и транспорт на лавандулов цвят
реколта 2020 г.“ на обща стойност 6 593,28 лв. От представените от ищцовата страна
платежни документи се установява, че общата стойност по двете фактури е заплатена от
ищеца на ответника на 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г.
Установява се, че ответникът е издател и на фактурите, както следва, отново с
получател ищцовото дружество: ф-ра №55/30.06.2019 г.; ф-ра №56/30.06.2019 г.; ф-ра
№58/30.06.2019 г.; ф-ра №60/15.08.2019 г.; ф-ра №61/09.10.2019 г.; и ф-ра №62/05.11.2019 г.
Видно от представените от ищеца платежни документи стойността на посочените фактури е
изцяло заплатена на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
4
От приетите по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява
по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
продажба на селскостопанска продукция (розов и лавандулов цвят), по което ищецът е
купувач, а ответникът – продавач. Установява се, че от ищцовата страна са извършвани
авансови плащания по договора, както и, че е сключено споразумението от 17.10.2018 г.,
имащо характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с което страните са се споразумели,
че по част от заплатените аванси не са извършени доставки от страна на продавача.
Причината, поради която не са извършвани доставки, според съда е без значение за
разрешаване на настоящия спор, тъй като със споразумението продавачът се е съгласил
изрично, че срещу надвнесените аванси ще извърши нови доставки през следващата
календарна година. Установява се, че през 2019 г. са извършвани доставки на
селскостопанска продукция от страна на ответното дружество в полза на ищеца, в уверение
на което са приетите фактури, представени от ответната страна. Установява се също така, че
ищецът е извършил плащания по същите фактури, съответно по отношение тези доставки не
е приложено пряко споразумението от 17.10.2018 г., предвиждащо цената на бъдещите
доставки да се приспада от надвнесените за 2018 г. аванси. Следователно възраженията на
ответника, че е налице изпълнение на споразумението, са неоснователни. Няма спор и се
установява, че споразумението е било допълнено с анекс от януари 2020 г., в който
конкретно е уговорено задължението на ответника за връщане на авансите с уговорената в
споразумението възнаградителна лихва, като е предвиден погасителен план за това. Според
погасителния план връщането на авансите и плащането на възнаградителната лихва за
тяхното задържане следва да се извърши чрез годишни вноски, първата от които падежира в
края на м.юли 2020 г. и е в общ размер 164 884,97 лв. Падежната дата е настъпила и от
страна на ответника не са ангажирани доказателства да е налице плащане на посочената
сума в полза на ищеца, следователно искът за присъждане на посочената вноска е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Вярно е, че в анекса от януари 2020 г. е
уговорена възможност за прихващане на задължението на ответника с насрещни вземания
от ищеца по бъдещи доставки на розов и/или лавандулов цвят, в т.ч. извършени от страна на
трето лице, но от доказателствата по делото не се установява такова прихващане да е било
извършено. Не се установява да са извършвани доставки на реколта 2020 г. и/или
следващите от страна на ответника или третото лице, визирано в анекса. Представените от
ответника фактури са в по-голямата си част за предходната 2019 г. и само две от тях са за
2020 г., но всички фактури са заплатени чрез директни плащания от ищеца, по тях не е
извършвано прихващане. Съгласно чл.104 ЗЗД прихващането се извършва с изявление на
едната страна, отправено до другата, а съгласно договора прихващането следва да се
извърши с двустранен протокол. По делото не са представени доказателства нито за
извършени от ответника към ищеца изявления за прихващане, нито за съставени протоколи
по смисъла на т.2.1 от споразумението. Ето защо, съдът намира, че възраженията на
ответната страна са изцяло недоказани и неоснователни. Обстоятелството, че е уговорена
възможност за прихващане с цената на бъдещи доставки до 2026 г., включително, не е
5
основание да се приеме, че падежът за плащане на процесната вноска по спогодбата не е
настъпил. Тази възможност е уговорена с оглед разсрочване на цялото задължение до 2026
г. Съответно в този срок ще настъпят падежите за плащане на всички годишни вноски, като
междувременно страните могат да извършват прихващания, които следва да бъдат
съобразени при преценка за остатъчния размер на дължимата вноска. В конкретния случай
прихващания не се доказват, поради което и първият от предявените искове, а именно за
присъждане на сумата 164 884, 97 лв. – падежирала първа вноска по анекс №1 към
споразумение от 17.10.2018 г., от която 103 545, 43 лв. – главница, 48 655, 23 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., и 12 684, 32 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г.; следва изцяло да се
уважи.
Основателен е и искът за присъждане на законна лихва върху сумата 103 545, 43 лв.
за периода от деня, следващ падежа за плащане на същата вноска – 01.08.2020 г., до датата
на исковата молба, тъй като съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За периода от 01.08.2020 г. до датата на исковата молба – 30.07.2021 г. върху сумата 103 545,
43 лв. е кумулирана законна лихва в размер 10 469,59 лв., изчислен чрез общодостъпна
програма за изчисляване на законна лихва, следователно акцесорният иск за сумата
10 441,67 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По отношение иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД – за връщане на сумата
6 000 лв., платена като аванс за розов цвят реколта 2020 г. по ф-ра №63/24.01.2020 г., съдът
намира следното: не е представен т.нар.от страните рамков договор за продажба на розов
цвят (приложеният договор касае само реколтата 2018 г.), поради което за наличие на
правоотношение по продажба на розов цвят реколта 2020 г. може да се съди по приетата по
делото фактура, в която се сочат страните по договора, както и продажбените вещи и цена.
Фактурата, двустранно подписана от страните, материализира не само постигането на
договор за продажба, но и извършеното авансово плащане, за което са налице и платежни
доказателства. Не се установява, обаче, ответникът да е доставил уговорения розов цвят до
размер на посочената във фактурата стойност. Както се каза по-горе, ответникът е
представил фактури за доставка на селскостопанска продукция за 2019 г., които очевидно не
касаят процесното правоотношение (същото е за продажба на розов цвят реколта 2020 г.),
съответно са представени и две фактури от 2020 г., които, обаче, касаят доставка на
лавандулов цвят (не розов), като всички представени от ответника фактури са заплатени с
нарочни плащания по банкова сметка в деня на издаване на съответната фактура за доставка
или в последващ ден. Или, не се установява за авансовото плащане в размер 6 000 лв.
ответникът да е доставил на ищеца розов цвят през 2020 г.. Следователно, налице е
неизпълнение по това правоотношение от страна на длъжника – продавач. Налице е и искане
от ищеца за връщане на платеното по това правоотношение, което според трайно
установената съдебна практика следва да бъде тълкувано като изявление за разваляне на
договора, пораждащо действие с връчването му на ответника, на когото е връчен препис от
6
исковата молба. До края на настоящото съдебно производство не е последвало изпълнение, а
и такова е невъзможно, предвид това, че календарната 2020 г. е изтекла, ето защо договорът
следва да се счита за развален, а платената авансово сума подлежи на връщане на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, според който този, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е
длъжен да го върне. По изложените съображения съдът намира, че и третият кумулативно
съединен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като сумата 6 000 лв. се
присъди ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, ищецът има право
на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. С решението съдът следва да се произнесе и по
разноските, претендирани и дължими в производство по чл.389 и сл ГПК. Ищецът
претендира държавна такса в размер 7 254 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 6 408
лв., платено изцяло според приложеното платежно нареждане. Претендират се още разноски
за обезпечителното производство пред ОС Стара Загора – адвокатско възнаграждение в
размер 4 020 лв., платено отново по банков път, както и държавни такси в това
производство в общ размер 60 лв. Представени са надлежни доказателства за горните
разходи, ето защо това искане следва да бъде уважено, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер 17 742 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИНАН 3“ЕООД, ЕИК *********, гр.Карлово, обл.Пловдив,
бул.“Освобождение“ №63, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано от И. Т. Д.-К., да заплати на
„РОБЕРТЕТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, с.Долно Сахране, обл.Стара Загора,
представлявано от Ж. П. М., сумата 164 884, 97 лв. (сто шестдесет и четири хиляди
осемстотин осемдесет и четири лева и 97 ст.), представляваща падежирала първа вноска
по анекс №1 от 02.01.2020 г. към споразумение от 17.10.2018 г., от която 103 545, 43 лв. –
главница, 48 655, 23 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г.,
и 12 684, 32 лв. – възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 30.06.2020 г.; ведно
със сумата 10 441,67 лв. (десет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и 67 ст.) –
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната
лихва върху главницата от 103 545, 43 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г.; ведно
със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.07.2021 г., до
окончателното плащане; както и да му заплати сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева),
платена като аванс за розов цвят реколта 2020 г. по ф-ра №63/24.01.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателното плащане, както
и да му заплати сумата 17 742 лв. (седемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и два
лева) – деловодни разноски за производството по т.д.№573/2021 г., в т.ч. разноските за
производство по обезпечение на исковете.
7
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8