№ 132
гр. Шумен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500196 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано по жалба от Ч. С.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. В.,
срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело 9102/2021 г. при СИС на
Районен съд гр. Варна, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната
му партида водена в Затвора гр. В., за което длъжникът е уведомен със запорно съобщение
изх. № 27108/30.09.2021 г. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело
излага, че по тази партида получава лични средства за задоволяване на лични нужди, които
държавата не му осигурява, на осн. чл.86, ал.1, т.4 вр. с чл.56 ал.2 ЗИНЗС и чл.81, ал.1 и ал.2
ППЗИНЗС. Сочи, че в действащото законодателство е посочено от кое вземане се правят
удръжка, а именно от полагащото се възнаграждение /чл.78, ал.3 ЗИНЗС/. Съдебният
изпълнител не е спазил специалния закон ЗИНЗС налагайки запор върху личната му
партида, която длъжникът счита за несеквестируема и от нея не могат да се правят удръжки
/чл.444, т.8 ГПК/ Счита, че разпоредбата на чл.442 ГПК, съгласно която взискателят може да
насочи изпълнението върху всяка вещ на длъжника не намира приложение по отношение на
лишените от свобода, тъй като специалната норма на чл.78, ал.3 ЗИНЗС дерогира общата.
Налагането за запора върху личната му партида води и до нарушаване на личното му
достойнство. С оглед изложеното моли съдът да постанови решение, с което да обяви
действието на държавния съдебен изпълнител за незаконосъобразно и да разпореди на
последния да вдигне наложения запор.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя
Окръжен съд гр. Варна, чрез административния ръководител – председател на ОС гр. Варна
1
М.М., в който са изложени съображения за допустимост, но по същество за неоснователност
на жалбата.
Взискателят ОД на МВР гр. Варна не е депозирал писмено възражение, съответно не
е изразил становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за допустимост, но по същество за неоснователност на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване и в срок.
След като се запозна с приложените към делото доказателства, аргументите изложени
от жалбоподателя и писмените възражения на взискателя, и като съобрази закона, намира
жалбата по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Приложеното изп. дело № 9102/2021 г. по описа на ДСИ при ВРС, е образувано по
молба на Окръжен съд гр. Варна, с приложен към нея изпълнителен лист, издаден в полза на
държавата на 09.12.2016 г. по НОХД № 546/2015 г. на ВОС, срещу длъжника Ч. С.П., от гр.
В., понастоящем в затвора гр. В., за сумата от 651,39лв., представляваща разноски в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Варна, сумата от 1000 лв. глоба, сумата от 141лв.
представляваща разноски, сумата 5765,42лв. държавна такса, сумата от 5лв. - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на ОС гр. Варна.
На осн. чл.458 ГПК е присъединена НАП, на 13.07.2021 г. за вземането съгласно
приложеното удостоверение.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, чрез залепване на
уведомление.
С писмо от 02.09.2021 г. и от 15.09.2021 г. от началника на Сектор ФЛКР, при
Затвора гр. В. е уведомен ДСИ, че л.с.П. е постъпил в Затвора гр. В. на 21.11.2021 г., към
настоящия момент полага доброволен неплатен труд и не получава доходи от трудова
дейност. С разпореждане от 28.09.2021 г. ДСИ е наложил запор върху личната партида на
лишения от свобода при ОЗ гр. Варна, като съобщение за запора е връчено на П. на
07.10.2021 г. с изх.№ 27109/30.09.2021 г. Запорно съобщение е връчено и на третото
задължено лице.
С писмо рег.№ 393/19 от 15.10.2021 г. от Началника на сектор ФЛКР при Затвора гр.
В. е уведомен ДСИ, че към момента лишеният от свобода Ч. С.П. не разполага със средства
по личната си партида. При евентуални постъпления ще превеждат суми по наложения
запор. От приложените по изпълнителното дело доказателства не се установява по делото, а
и липсват такива твърдения в жалбата, суми по запорното съобщение да са преведени от
третото задължено лице по сметката на ДСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
2
върху имущество, което смята за несеквестируемо. От изложените в жалбата обстоятелства,
съдът счита, че наведените доводи сочат допустимо основание за обжалване по чл.435, ал.2,
т.2 ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 2/2014 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от
трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на
запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй
като той обхваща само секвестируемата част.
Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се
допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът
правото си на жалба.
Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум
от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжката на длъжника и
неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде
упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да
преживява нормално за в бъдеще. В случая, длъжникът е лице, което понастоящем е лишено
от свобода поради, което основните вещи и потребности са му осигурени от Държавата,
съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение.
Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл.57,
ал.1 ППЗИНЗС, удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК
върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази
негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се полага на лишения от
свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
В случая жалбоподателят не упражнява трудова дейност, от която да получава
възнаграждение. От приложените по делото доказателства и твърденията на жалбоподателя
се установява, че в случая не се касае за запор върху суми от доход по смисъла на чл.78, ал.1
ЗИНЗС, а върху средства по личната партида на жалбоподателя в Затвора, които обаче нямат
характер на посочените в чл.446 от ГПК средства.
Според разпоредбата на чл.444, т.8 ГПК не допуска изпълнението да бъде насочено
върху предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително
изпълнение. Вземането за което е образувано настоящото изпълнително дело е публично
такова /чл.162, ал.1, т.6 ДОПК/. Съгласно чл.213, ал.2 т.3 ДОПК не се допуска принудително
изпълнение за публични вземания върху сумите по дарение от физически и юридически
лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени
вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално
положение. В случая няма данни на какво основание жалбоподателят получава суми по
личната си партида, както и да е лице от посочените категории. Нещо повече, в случая се
установява, че по партидата на жалбоподателя изобщо липсват суми, върху които да се
3
правят удръжки и към момента не са правени удръжки.
От изложеното следва, че средствата по личната партида на жалбоподателя, не се
явяват несеквестируем доход по смисъла на закона. Същите не съставляват средства от
трудово възнаграждение и пенсия на длъжника.
На основание чл.437, ал.3 ГПК съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. С оглед данните по делото,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ч. С.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
В., срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело 9102/2021 г. при СИС на
Районен съд гр. Варна, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната
му партида водена в Затвора гр. В., съобщено му със запорно съобщение изх. №
27109/30.09.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4