Р Е Ш Е Н И Е
№ III –260045 25.03.2022г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, трети въззивен граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора
година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА ЧЛЕНОВЕ:
1 РАДОСТИНА ПЕТКОВА
2. мл.с. ДИМИТЪР
СТОЯНОВ
Секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
гражданско дело номер 337 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната
жалба
на
ищците А.В.Л.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. Н. , паспорт **
№ *******, издаден на **.09.****г.
от УВД – ***, с адрес гр. М. , ул. „А. В.“ бл. № **,
ап. ***, Т.
Г. Г., гражданка на Р. Ф. , родена
на ***г. в К. край, притежаваща паспорт
тип „*“, код RUS, с номер **
*******, издаден на **.**.****г.
от ФМС – *****, с адрес в гр. М. , ул. „А. “ дом **,
корпус *, кв. **, С.В.С., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г.
в гр. Т. , ****, паспорт № *********,
издаден от ФМС ***** на **.**.****г.,
с адрес в гр. М. , Б. Ф. № **/*,
ап. ***, Е.В.Г.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в с. Н. , О. област, паспорт **
№ *******, издаден на 13.01.****г.
от МИД – Р., с адрес гр. М. , бул. „С. “ дом **,
корпус *, апартамент № **,
Ш.Д.Ф., гражданка на Р. Ф. , родена
на ***г. в У. , паспорт ** № *******,
издаден на **.**.****г.
от УФМС – ***, с адрес в гр. М. , ул. „Б. Ф.“ дом **,
кв. ***, Е.Й.Ф.,
гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. К. , паспорт № **
*******, издаден на **.**.****г.
от ФМС **** с адрес в М. област, О.район, село Р. ГП – * № *,
ап. **, Т.П.З.,
гражданка на Р. Ф. , родена на ******г.,
паспорт ** № *******,
издаден на 13.08.****г. от УФМС – ***,
с адрес в гр. М. , ул. „О. “, дом **, к. *,
кв. **, Е.М.К.,
гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. М. , паспорт **
*******, издаден от ФМС *****
на 31.07.****г., валиден до 31.07.****г.,
с адрес в гр. М. , ул. „А. “ дом *, кв.
***, Л.В.М.,
гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. М. , с паспорт **
№ *******, издаден на 30.11.****г.
от УФМС – ***, с адрес в гр. М. ******, ул.
„О. “ д. **, кв. ***, В.В.С., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г.
в К. , паспорт № **
*******, издаден от ФМС *****
на 11.12.****г. с адрес в гр. М. , Л. проспект № **, ап.
**, „СИНТЕРА
ИНВЕСТМЪНТ СИСТЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. Кораб планина № 73, ап. 8, представлявана от
управителя Дмитрий Аттикович Опарин, А.С.Т., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в
гр. В. , паспорт ** № *******, издаден на 12.12.****г. от УВД – ***, с адрес в гр. М. , ул. Н. , д. *, кв. ** /починал в хода на производството, като на негово
място по делото са конституирани неговите наследници Н.А.И., Н. А. Т., И. А. А., Г.А.Т. и А.А.Т. – всички граждани на Р. Ф.
, със съдебен адрес в Р.
България: гр. Бургас, ул. „Алеко Константинов“ № 8, ет. 1 /, и Р.Г.Я.,
гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. У., паспорт **
№ *******, издаден на 13.03.****г.
от ФМС ***** с адрес в гр. М. , ул. „Б. “ № *,
ап. ***, против решение № 260056 от 16.12.2020г., постановено по гр. дело № 1188/2019 г.
по описа на РС- Несебър, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу
ответниците
„ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, ул. Бдин № 4 и „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Георг Вашингтон
№ 20, искове с правно основание чл. 109
от ЗС за осъждането им да не пречат и да не препятстват достъпа
до сграда с идентификатор № 61056.502.569.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Равда и апартаментите на ищците през всички входни
врати в оградата, с която е ограден поземлен имот ПИ с идентификатор №
61056.502.569 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, през
всички входни врати на самата сграда и да предадат на ищците ключове и/или
електронни чипове за свободен достъп през входовете на оградата, с която е
ограден поземленият имот и през входните врати на сградата, както за исковете с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответните дружества да заплатят на
всеки от ищците – физически лица, както и на Дмитрий Аттикович Опарин в
качеството му на управител на „СИНТЕРА
ИНВЕСТМЪНТ СИСТЕМ“ ЕООД, сумата
от по 700лв., представляваща обезщетение за причинени от неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач – „Финеко” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Белене, ул. "Възраждане" № 4, вх. Г, ет. 3, ап. 9, конституирано на страната на ответника „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. Излагат се и
доводи, че районният съд погрешно е определил правната квалификация на исковете
за непозволено увреждане като чл. 45 от ЗЗД вместо чл. 49 от ЗЗД, което е
довело до неправилни, необосновани и противоречиви извода на съда по о всички
предявени искове, с оглед обстоятелството, че техен предмет са едни и същи
факти. Досежно исковете по чл. 109 от ЗС са наведени доводи, че макар правилно
районния съд да е приел, че е доказано наличието на неправомерни действия,
препятстващи правото на ищците по смисъла на чл. 64 от ЗС да ползват поземления
имот за достъп до обитаваната от тях сграда, е игнорирал факта, че са налице
облигационни правоотношения, с които въззиваемите дружества са възложили
дейността за ограничаване на достъпа до процесния имот на третото лице –помагач
„Финеко“ ООД. Въззивниците считат, че дори ако самото сключване на договорите
за охрана между ответниците и третото лице-помагач не представлява
неоснователно действие, то доказва възлагането му и чрез него се ограничават
правата на въззивниците за достъп до сградата, което е неправомерно действие.
Затова в жалбата се твърди, че въззиваемите дружества следва да отговарят на
основание чл. 49 от ЗЗД, с оглед безвиновната отговорност която носят като
възложители на дейността по охрана съгласно разясненията, дадени в цитираните в
жалбата ППВС № 7/1958г. и ППВС № 9/28.12.1966г. Що се касае до първия ответник
„Емералд хоспиталити“ ООД в жалбата се сочи, че същият е собственик само на
няколко обекта в сградата, не е избран за управител на ЕС и няма данни да
притежава поземления имот, върху който е построена тя. Счита, че сключените
двустранни договори за охрана не могат ограничават правата на трети лица или с тях да
им се вменяват задължения. Затова излагат доводи за неправилност и необоснованост на извода на
районния съд, че договорите за охрана съставляват правно основание за ограничаване
на законното право на въззивниците за достъп до техните имоти, като са изложени
съображения, че този извод противоречи на закона – чл. 21 от ЗЗД. По тези
съображения считат, че сключените от ответниците с третото лице-помагач
договори за охрана представляват неоснователни действия спрямо ищците по
смисъла на чл. 109 от ЗС, с които се пречи те да упражняват в пълен обем своите
права на собственост. На следващо място въззивниците изразяват несъгласие с
извършеното от районния съд препращане към понятието за контролиран достъп по
пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, като сочат, че те не са външни за комплекса лица.
Заявяват, че по делото са доказани извършените неправомерни действия,
изразяващи се в затваряне на всички входове за достъп до имота, а през единия
от тях преминаването се осъществява чрез електронни чипове, като за
преминаването е поставяно условие за заплащане на парични суми без конкретно
основание. Считат за неправилни и изводите на съда за неоснователност на иска
по чл. 109 от ЗС и в частта досежно искането на ищците за задължаване на
ответниците да им представят ключове и /или електронни чипове за свободен
достъп през входовете на оградата. Излага съображения, че не е взето предвид
представеното по делото електронно писмо, изпратено от ответника „Емералд
хоспиталити“ ООД на 09.08.2019г. до всички собственици с уведомлението, че
влизането през главния вход ще става чрез системата за контрол на достъпа с
чип, а достъпа през страничния вход ще бъде контролиран от охраната на
комплекса, като писмото съдържа предупреждение, че при незаплащане на такси за
обслужване до 12.08.2019г. е възможно да бъде ограничен достъпа до сградата,
както и отказ да предоставяне на чипове, респ. програмирани за достъп наличните
такива. Сочи, че с оглед посоченото в писмото и поради обстоятелството, че
дружеството е възложило дейността по охрана и ограничен достъп следва, че
именно то е отговорно за предоставяне на чиповете и програмирането им. Същите
съображения са изложени и по отношение на втория ответник „Емералд ню уей“
ЕООД, като наведени и доводи относно неправилна оценка на свидетелските
показания в тази връзка и неотчитане на заинтересоваността на двама от тях,
които са служители на въззиваемите. Оспорват се и констатациите на съда относно
липсата на доказателства, че въззиваемите са въвели чип система в комплекса,
въпреки, че въззивниците считат това обстоятелства за ирелевантно по делото. По
подробно изложените в жалбата доводи въззивниците считат за основателни
предявените искове по чл. 109 от ЗС и чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 и чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения
си процесуален представител поддържат въззивната си жалба и молят за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
Оттеглят доказателствените си и искания. Претендират присъждане на разноските
по делото. Представят писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ответник „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, чрез упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен
отговор, в който е оспорил въззивната жалба, като е счел за неоснователна и
недоказана. Изложил е съображения, че исковете са неоснователни, тъй като не е
доказано неоснователност в действията му, нито създаване на пречки при
упражняване на правото на собственост на ищците. Навел е доводи за
неоснователност на твърденията на ищците, че сключването на договора за охрана
с третото лице-помагач представлява неоснователно действие, като сочи, че нито
е възлагал на охранителната фирма да не пуска собствениците в комплекса, нито е
ограничавал достъпа на ищците. Що се касае до правилника за
контролно-пропускателния режим въззиваемия сочи, че с оглед обстоятелството, че
в комплекса има над 800 самостоятелни обекта и нуждата от ограничаване на
достъпа от външни лица, а всеки собственик на обект има право да влиза свободно
в комплекса чрез чип – ако разполага с такъв, а ако няма – чрез легитимация при
охранителната фирма, която разполага с данните за собствениците. Счита, че
ангажираните по делото гласни доказателства не са установили твърденията на
ищците, че не са допускани в комплекса. Що се касае до чиповете сочи, че те се
програмират за достъп само за допълнителни платени услуги – фитнес зона, платен
паркинг, спа зона, като сочи, че ищците не са доказали, че да им отказани
чипове за достъп. По горните съображения, доразвити в писмения отговор
дружеството счита исковете по чл. 109 от ЗС за неоснователни. По отношение на
исковете по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД въззиваемото дружество счита, че по
делото не са ангажирани доказателства за безспорен извод за претърпени от
ищците неимуществени вреди, които да са им причинени вследствие негови
противоправни действия, респ. и вследствие действия на негови служители. Моли
за присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е депозиран и
писмен отговор от третото лице –помагач „Финеко“ ЕООД, в който са изложени
съображения за правилност и обоснованост на обжалваното първоинстанционно
решение. Сочи, че по делото не са доказани неправомерни действия от ответната
страна, още повече, че ответникът „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД не е дружеството, с което „ФИНЕКО“ ЕООД
има облигационни отношения във връзка с наемане на парцела, в който е построен
процесния комплекс, в т.ч. и няма отношение към ползването на прилежащите към
него части по смисъла на чл. 64 от ЗС. Сочи, че достъпа в парцела се регулира
от собственика на „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД. Заявява, че действително „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД е възложило охраната на
комплекса, но по никаква форма не е давало разпореждания нито е извършвало
действия, с които да бъде ограничен достъпа на ищците до имотите им. Излага
идентични съображения с наведените в писмения отговор по въззивната жалба на „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД не е депозирал
писмен отговор по въззивната жалба и не взел становище по уточнението на
исковете.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
производство пред РС- Несебър е образувано по
предявени от ищците искове за осъждане на ответника „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ЕООД да преустанови неоснователните
си действия, с които пречи на ищците като собственици на самостоятелни обекти в
комплекс „Емералд“, като се иска осъждането му да не пречи и да не препятства
достъпа до сграда с идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Равда, общ.
Несебър, и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с която
е ограден поземлен имот ПИ с идентификатор № 61056.502.569 по КККР на с. Равда,
през всички входни врати на самата сграда и да предадат на ищците ключове и/или
електронни чипове за свободен достъп през входовете на оградата, с която е
ограден поземленият имот и през входните врати на сградата, като и за
осъждането на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 700 лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109
от ЗС и чл. 45 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в една от
сградите в комплекс „Емералд“ в с. Равда, общ. Несебър, като считано от 2019г.
ответникът „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ЕООД, неправомерно чрез своите служители е ограничил достъпа им до
сградата, в която се намират имотите им през входовете за комплекса, като по този начин им пречи да
осъществяват в пълен обем правата си на собственост. Сочат, че поради
неправомерни действия на ответника не са могли да ползват имотите си през
летния сезон, което е довело до изживяване на негативни емоции и психически
страдания, изразяващи се в потиснатост, неудобство, срам, че не могат законно
да упражнят правата си, както и разочарование, че са провалили отпуските и
почивките си.
В писмения си отговор по
чл. 131 от ГПК „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД е оспорило исковете, като е заявило, че не е собственик на
парцела, върху който е построен комплекса, а същият е собственост на е
„УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕООД, както и, че е ограничавал, чрез свои служители
достъпа на ищците до него. Посочило е, че собственик на парцела е „УЧЕНИЧЕСКИ
ОТДИХ И СПОРТ“ ЕООД, който е отдал под наем незастроената му част на „ЕМЕРАЛД
НЮ УЕЙ“ ЕООД, което дружество въз основа на клауза от наемния договор е въвело
контролиран достъп по отношение на влизането в наетия от него имот,
представляващ незастроената част от него, с цел да се ограничи свободното
влизане на външни лица – несобственици. Уточнено е, че „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД
извършва услуги по управление и поддръжка само по отношение на собственици, с
които има сключени договори за това, като в комплекса има колизия между две
форми на управление – въз основа на сключени договори със собственици на
самостоятелни обекти и въз основа на ОС на ЕС. Оспорени са и твърденията на
ищците, че са налице извършени неправомерни действия, въз основа на които да са
причинени посочени неимуществени вреди.
В хода на делото, с оглед
данните, наведени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК ищците са поискали
конституиране на „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД като нов ответник, наред с
първоначалния „ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД по съображения,
че „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД е наемател
на поземления имот, в който е построен комплекса и съгласно сключен договор с
охранителна фирма „ФИНЕКО“ ООД считано от 24.02.2020г. след завеждане на делото
ограничава достъпа на ищците до комплекса, а до тогава ищците твърдят, че
достъпът е ограничаван от досегашния ответник „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
Впоследствие по делото е
постъпила молба от „ФИНЕКО“ ООД, с която е поискал да встъпи като трето
лице-помагач на страната на първоначалния ответник „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД,
по съображения, че съгласно сключени помежду им договор за охрана контролът на
достъпът и пропускателния режим на територията на комплекса се осъществяват от
„ФИНЕКО“ ООД, като дружеството твърди, че е осигурило достъп на всички лица,
легитимирали се с правото за това и, че е ограничавало и не е пречило на
достъпа на ищците до имотите им. Що се касае до чиповете дружеството сочи, че
използването им не е свързано с достъпа до комплекса. Иска се отхвърляне на исковете по чл. 109 от
ЗС.
С протоколно определение от
29.05.2020г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл. 228, ал. 3 от ГПК като ответник,
наред с първоначалния и „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД, както и чл. 218, ал. 1 от е конституиран
и „Финеко“ ООД като трето-лице помагач,
встъпило на страната на ответника „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
В предоставения срок
по чл. 131 от ГПК, новоконституирания ответник „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД
е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове. Изложени са
възражения за недопустимост на исковете, като в случай, че съдът ги приеме за
допустими се иска отхвърлянето им като неоснователни. Дружеството сочи, че от
14.10.2019г. е наемател на незастроената част от парцела от 21 322 кв.м.,
в който е построен процесния комплекс. Заявява, че доколкото комплекса е от
затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, считано от 24.02.2020г. в
изпълнение на анекса към наемния договор, е сключил договор за охрана с третото
лице-помагач за наетата незастроена част от парцела, с предмет охрана,
организация и прилагане на пропускателен режим по отношение на трети
лица-несобственици. Оспорени са твърдения на ищците, че ответното дружество им
е препятствало достъпа до имота поради отказ да заплатят такси за имотите или
такса за издаване на електронен чип. Възразява са да на налице сочените от
ищците неправомерни действия, поради което се излагат съображения, както за
неоснователност на негаторните искове, така и за неоснователност на исковете за
причинени вреди от непозволено увреждане.
С обжалваното съдебно решение, районният съд е отхвърлил изцяло исковете. По отношение на претенциите по чл. 109 от ЗС е
приел, че макар по делото да е установено, че са налице неправомерни действия
от служители на охранителната фирма „Финеко“, препятстващи правото на ищците по
чл. 64 от ЗС да ползват поземления имот за достъп до обитаваната от тях сграда,
е счел, че няма доказателства
ответниците, чрез свои служители да са за да затворили и заключили с вериги три
от вратите по северната ограда на комплекса, а на четвъртия входа да са
поставили физическа охрана, както и няма доказателства по сключените договори
за охрана ответниците да са възложили на охранителната фирма да ограничава
достъпа до самостоятелни обекти на ищците като собственици. Поради
неоснователност на исковете по чл. 109 от ЗС районният съд е отхвърлил и
исковете за претендираните обезщетения за неимуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, изразяващо се в препятстване на достъпа до имотите им от
ответниците.
При извършена на основание
чл. 269 от ГПК служебна
проверка на първоинстанционното решение в обжалваната
му част, въззивният съд не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед
изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
По делото е безспорно
установено, че страните са собственици на самостоятелни обекти в комплекс „Емералд“,
който е от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС.
Установено е, че с договор от 01.05.2015г. ответникът
„ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД е възложил на „Актаел-Н“ ЕООД поддръжката и ремонта
на електроинсталацията в комплекса.
Представен е договор за охрана от 31.07.2019г.,
сключен между първия ответник „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД и третото лице –помагач
„Финеко“ ЕООД със срок на действие 6 месеца, по силата на който на охранителната
фирма е възложено извършване на денонощен контролно-пропускателен режим и
охрана на територията на комплекса. За изпълнението на договора „Финеко“ ЕООД е
изготвило инструкция за пропускателния режим, в която е посочено, че считано от 01.08.2019г.
достъпът до комплекса се осъществява след надлежна легитимация чрез физическо
отваряне на вратата от дежурния охранител чрез два входа - през централния вход
на главния портал откъм ул. „Македония “ № 61 и през южния портал за вход –
изход към плажа.
Представен е договор
за наем от 24.02.2020г. и допълнителен анекс към него, сключен между
собственика на терена „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕООД и новия ответник „ЕМЕРАЛД
НЮ УЕЙ“ ЕООД за отдаване под наем за тригодишен срок на незастроената част от
терена, върху който е построен комплекс „Емералд“. По силата на наемния договор на
ответния наемател е предоставена е предоставено правото да въведе
контролно-пропускателен режим в имота и да ограничава достъпа до него на трети
лица. В изпълнение на наемния договор, наемателят „Емералд ню уей“ ЕООД е
сключил договор за охрана от 24.02.2020г. с третото лице- помагач „Финеко“ ЕООД за срок от една година със същия предмет като
на предходния договор за охрана, сключен с „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
Представени са и други писмени
данни, които установяват наличието на спорни отношения както относно
собствеността върху поземления имот, върху който е построен комплекса, така и
относно въведеният пропускателен режим за достъп.
Пред първата инстанция са
ангажирани свидетелски показания чрез разпит на четири свидетели – по искане на
ищците Н. Н. и С. С. , а по искане на ответниците - Т. П. и Н. Н..
В показанията си св. Н. – с. на ищеца „Синтера“ сочи, че през август
2019г. собственици на апартаменти, в т.ч. и част от ищците не били допускани
през централния вход до собствените си апартаменти, тъй като охранителите ги
спирали и им казвали, че не могат да минат през централния вход. Заявява, че на
03.08.2020г. достъпът й също бил ограничен, въпреки представени документи за
собственост и доказателства, че работи при ищцовото дружество, като при
разговор с представител на „Емералд ню уей“ ЕООД получила отговор, че трябва да заплати пари,
в т.ч. и след като поискала чип, й било отговорено, че такъв няма да й се даде
докато не плати. Свидетелската сочи, че ответните дружества изисквали от
собствениците да заплатят такси за поддръжка, а тези които не заплащали такава
не били допускани през централния вход, а минавали през пътечка водеща към
плажа през дупка от оградата или чакали някой който има чип да ги пусне. В
показанията си заявява, че портичката към плажа също се отваряла с чип, а
останалите врати в оградата на комплекса са били винаги заключени, като
заявява, че ищцовото дружество, в което работи е ималo чипове, предоставени му за периода 2008-2010г.,
но с тях не са се отваряли централния вход към комплекса и вратата към плажа.
На следващо място в
показанията си свидетелят С. –с. на обект в сградата, сочи, че през 2019г. и
2020г. е имал затруднения при преминаването на територията на комплекса, като
на 25.05.2019г.
e
получил заплахи от процесуалния представител на „Емералд хоспиталити“ ООД, че ще бъде преследван ако не си плаща. Заявява, че през
2019г. е станал свидетел и на препятстване достъпа на негови съседи, в т.ч. и
на част от трима от ищците, като сочи, че охранителите му казвали, че
недопускането е въз основа на заповед на „Емералд хоспиталити“ ООД, забраняваща
да бъдат допускани собственици, които не са си платили. Подобно обстоятелство
свидетелят сочи, че се случило и на 24.01.2020г. когато охранителят – св. С. му
е заявил, че никой няма да влезе докато не плати на тяхната фирма, както и на
13.09.2020г. също не бил допуснат в комплекса – от служител на „Финеко“ ЕООД.
За създалата се конфликтна ситуация в тази връзка св. С. заявява, че била извикана полиция, като на място и на
полицаите било заявено, че имало нареждане от „Емералд ню уей“ ЕООД да бъде
допускан собственик, който не плаща. Свидетелят сочи също, че освен централния
вход и другите входове в комплекса били са затворени, което го принуждавало да
прескача оградата за да влезе на територията му.
От разпита на свидетеля,
ангажиран от ответната страна – П. на
длъжност „о.“ при „Ф.“ ЕООД се установява, че когато е започнал работа на
01.08.2019г. в комплекс „Емералд“ като охранител задълженията са му били да
охранява обекта, така, че собствениците да бъдат допускани срещу документ за
самоличност след проверка дали същото е в списъка на собствениците. Заявил е,
че някои от собствениците имали чипове, с които влизали свободно през вратата
на централния вход, а целта на контролирания достъп била да не влизат чужди
хора в комплекса.
В показанията на другия
ангажиран от ответната страна свидетел Н. – на длъжност р. т. с. в комплекс „Е.“
става ясно, че същият организира
техническата поддръжка на апартаментите, за които собствениците имат сключени
договори за поддръжка с „Емералд хоспиталити“ ООД, като чип-системата в
комплекса работи от създаването му. От показанията му се установява, че на две
от сградите чип-система е изградена от самите собственици, като допълнителна
инсталация на чиповете се извършва на рецепцията – за ползване на конкретни
услуги в комплекса - напр. фитнес,
паркинг, СПА. Сочи, че собствениците получавали такива при закупуване на
апартаментите, а на гостите се давали на рецепцията.
Гореизложената фактическа
обстановка е установена правилно от районния съд, който въз основа на нея е
направил обосновани фактически и правни изводи, преценяйки след подробен анализ
на доказателства релевантните по спора обстоятелства, с оглед заявения в
исковата молба предмет и съобразно разпределената на страните доказателствена
тежест. Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
тя препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение и с оглед
наведените в жалбата оплаквания въззивният съд намира следното:
С уточнението на исковата
си молба, направено във въззивната инстанция съобразно молба от 09.04.2021г. въззивниците са посочили, че исковете
срещу ответниците са предявени при условията на евентуално съединяване, както
следва: исковете с правно основание чл. 109 от ЗС са предявени срещу главния
ответник - „Емералд ню уей“ ЕООД, а при условията на евентуалност срещу
„Емералд хоспиталити“ ООД, а исковете по
чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД са предявени
също при условията на евентуалност като главния ответник по тях е „Емералд
хоспиталити“ ООД, а евентуалния „Емералд ню уей“ ЕООД.
Доколкото обаче ищците не твърдят едновременни
действия на двамата ответници по препятстване на достъпа им до комплекса, респ.
по причиняване на твърдените вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
действия, на които е основан негаторния иск, заявеното като уточнение
субективно съединяване при условията на евентуалност се явява безпредметно.
Затова съдът следва да разгледа исковете кумулативно, като няма пречка това да
стане при посочената в уточнението поредност.
По отношение на предявените
искове по чл. 109 от ЗС:
В правната доктрина
е прието, че искът
по чл. 109 от ЗС е способ за
правна защита срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено
ограничава, смущава или пречи на собственика да упражнява своето вещно право в
пълен обем. Основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече
във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях/ в т см. ТР № 31/84 по
гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС/. За
уважаването на този иск е необходимо не само всеки от
ищците да докаже, че
е собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс и,
че всеки от ответниците е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което да създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело /ТР № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и определение № 288 от 30.05.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3853/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на самостоятелни обекти
в процесния комплекс, който е такъв от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3
от ДР на ЗУЕС. Въпреки, че не притежават части от поземления имот, в който е
построен комплекса по правилото на чл. 64 от ЗС те имат право да ползват поземления
имот за да достигнат до входа на сградата, в която се намират обектите им.
По отношение на ответника „Емерал ню уей“ ЕООД
ищците са изложили твърдения, че съгласно сключен с третото лице-помагач „Финеко“
ЕООД договор за охрана от 24.02.2020г. този ответник е ограничавал и продължава
да ограничава достъпа на ищците до имотите им в комплекса, а преди това достъпа
е ограничаван от евентуалния ответник „Емералд хоспиталити“ ООД, чрез негови
служители.
Правилно според настоящата инстанция районния съд е
приел, че видно от договора,
сключен между „Финеко“ ЕООД и „Емерал
ню уей“ ЕООД в него не се съдържат клаузи, вменяващи задължения за
охранителите да не допускат или да ограничават от определени входове достъпа до комплекса на собственици /в т.ч. и
ищците/, които не са заплатили такси. Това означава, че сключването на договора
от 24.02.2020г. за охрана на незастроената част от терена на комплекса не
представлява неоснователно или неправомерно действие, предприето от ответника
–наемател „Емералд ню уей“ ЕООД, което да води до създаване за ищците на пречки
за достъп до имотите си, както правилно е приел районния съд. Следва да се
приеме, че въпреки наличните данни в някои от свидетелските показания на ищцовите
свидетели, че охранителите са спирали достъпа на собствениците, респ. и някои
от ищците с обяснението, че няма да влязат ако не платят, по делото липсват
данни такива нареждания действително да са давани от представител на ответния
възложител.
Затова
въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд, който намира
за обоснован в съответствие с данните по делото, че дори и служителите на охранителната фирма да
са изпълнявали други разпореждания на представители на дружеството- главен ответник,
те не са имали правно основание да извършват такива ограничаващи достъпа на
ищците действия. За тях е била налице установена от работодателя им „Финеко“
ЕООД, а не от ответника „Емералд ню уей“ ЕООД инструкция за пропускателния
режим в комплекса. Ето защо дори и охранителите да са получавали каквито и да е
указания, правилно районния съд е счел, че за действията им следва да отговаря
техния работодател „Финеко“ ЕООД, а не ответникът „Емералд ню уей“ ЕООД, тъй
като той не е техен възложител или работодател.
Ето защо следва да се приеме, че данните по
делото не сочат ответникът „Емералд ню
уей“ ЕООД да е извършил неправомерни действия, въз основа на които да е създал
пречки, респ. да е препятствал достъпа на ищците до имотите им в комплекса, в
т.ч. сключването на договор за охрана не е довело до неоснователно ограничаване
за ищците на правото им да влязат в имотите си през входовете на комплекса, а
напротив създало е ред и организация за това.
Що
се касае до втората част на претенцията по чл. 109 от ЗС досежно искането за
предаване на ключове и/или чипове за достъп до всички входове за комплекса, по
делото няма данни ключове и/или чипове да се издават от ответника „Емералд ню
уей“ ЕООД. Установи се, че чиповете дават достъп до конкретни услуги срещу
заплащане, а не за вход към комплекса, като настоящата инстанция напълно
споделя изложените от първоинстанционния съд извод в тази връзка за
недоказаност и на тази част от претенциите.
С
оглед горните обстоятелства, правилно районният съд е приел, че исковете по чл.
109 от ЗС срещу ответника „Емералд ню уей“ ЕООД са изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По
отношение на исковете по чл. 109 от ЗС срещу ответника „Емералд хоспиталити“
ООД, настоящата инстанция също споделя направените от районния съд изводи за
тяхната неоснователност. Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че
предмета на защита и релевантните за него факти следва да се изследват само
досежно заявените в исковата молба твърдения. В исковата молба ищците заявяват,
че през месец август 2019г. ответното дружество „Емералд хоспиталити“ ООД
едностранно и самоволно прекратил достъпа до комплекса през входовете в
оградата от към ул. „Македония”, чрез свои служители, като налагайки непосилни
условия за заплащане на такси е затворил и заключил с вериги три от вратите по
северната ограда на комплекса. Твърденията са и, че по негово възлагане този
ответник е поставил охрана на четвъртият вход и същият бил затворен, а през
него можело да се минава само с чипове и при условие, че такива ще се
предоставят само след заплащане на неоснователно и необосновано големи такси,
едностранно определени от него.
По
делото се установи, че сключения договор за охрана от 31.07.2019г. със срок от
шест месеца е с предмет създаване на пропускателен режим за ограничаването до
комплекса на достъпа на външни лица, но не и на достъпа на собствениците, в
т.ч. и техните гости и туристи. Установено е и, че служители на охранителна
фирма, осъществяваща по възлагане на този ответник пропускателния режим в
комплекса, в отклонение от клаузите на сключения договор за охрана не са допускали част от
собствениците, в т.ч. и част от ищците на самостоятелни обекти до собствените
им апартаменти за определени периоди през 2019г. и 2020г.
От показанията на ищцовите свидетели става
ясно, че действително охранителите са отказвали да допуснат собствениците на
имоти, между които и част от ищците. По идентични с гореизложените съображения
настоящата инстанция счита, че действията на охранителите, дори и да са били
неправомерни, са били самоволни, тъй като няма данни действително те да са
извършени изрично по възлагане на ответника „Емералд хоспиталити“ ООД. Доколко
следва именно ответника да отговаря за действията на охранителите, следва да се
преценява с оглед обстоятелството дали те са действали за него и дали са негови
служители с оглед твърденията в исковата молба, че отказът на този ответник да
допусне ищците в имота е осъществяван чрез негови служители. Съгласно договора
за охрана от 31.07.2019г. за уговорения срок от шест месеца, считано от
01.08.2019г. достъпът през централния вход до незастроената част от терена,
върху който се намира комплекса е бил с осъществяван чрез пропускателен режим,
като през този период са били заключени другите три входа до комплекса. От
показанията на ищцовите свидетели става ясно, че действително охранителите са
отказвали да допуснат собствениците на имоти, между които и част от ищците.
По идентични с гореизложените съображения
настоящата инстанция счита, че действията на охранителите, дори и да са били
неправомерни, са били самоволни, тъй като няма данни действително те да са
извършени изрично по възлагане на ответника „Емералд хоспиталити“ ООД. Доколко
следва именно ответника да отговаря за действията на охранителите, следва да се
преценява с оглед обстоятелството дали те са действали за него и дали са негови
служители съообразно твърденията в исковата молба, че отказът на този ответник
да допусне ищците в имота е осъществяван чрез негови служители.
С
оглед данните по делото настоящата инстанция напълно споделя извода на районния
съд, че ако е имало неправомерните действия, с които ищците като собственици на
апартаменти не са били допускани до поземления имот, то те са извършени
фактически от служители на охранителната фирма „Финеко“ ООД, за чиито действия
ответникът не отговаря. Липсват също каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията на ищците, че ответникът „Емералд хоспиталити“ ООД едностранно и и
без основание самоволно да е отказал достъп до комплекса през входовете в
оградата от ул. „Македония”, респ. чрез негови служители да е затворил и
заключил с вериги три от вратите по северната ограда на комплекса, а на
четвъртия вход да е поставил физическа охрана, която да препятствала достъпа до
комплекса. Както правилно е установил районния съд не са ангажирани и доказателства
в подкрепа на твърденията на ищците, че ответното дружество е поставило и
поддържа чип-система на централния вход, респ. държи чипове и/или ключове за входовете
на територията на поземления имот, които не е предоставил на ищците.
Освен
това следва да се отбележи, че в хода на делото, поради изтичане на срока на договора за охрана с
„Емералд хоспиталити“ ООД и сключване на нов договор за охрана с другия ответник
„Емералд ню уей“ ЕООД, охранителната фирма макар да е продължила да осъществява
действия по охрана и пропускателен режим в комплекса, то тези действия вече но са
били по възлагане на „Емералд хоспиталити“ ООД.
Това означава, че дори и да имало неоснователни действия,
пречещи на ищците да осъществят достъп същите в хода на първоинстанционното
производство са прекратени в хода на делото, поради което понастоящем не е
запазено твърдяното правно положение, посочено в исковата молба, още повече, че
такива са и признанията на самите ищците по делото. Затова в съответствие с чл.
235, ал. 3 от ГПК съдът счита, че правата на ищците не са нарушени от ответника
„Емералд хоспиталити“ ООД, поради което
намира, че предявените от ищците негаторни претенции по чл. 109 от ЗС са неоснователни,
и следва да бъдат отхвърлени и спрямо този ответник.
По отношение на исковете за обезвреда на причинените на
ищците неимуществени вреди:
Ищците твърдят, че с недопускането им в комплекса от
всеки от ответниците те са претърпели описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Тъй като за да е налице твърдяното непозволено увреждане на първо място
следва соченото от ищците поведение на всеки от ответниците да е противоправно.
Както правилно е приел районния съд, тъй като от данните по делото не се
установи който и да е от ответниците да е осъществил деяние, което да е
противоправно по съображенията, изложени по-горе досежно исковете по чл. 109 от
ЗС, въззивният съд намира, че за напълно обоснован извода на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковите претенции, основани на деликтна отговорност.
Досежно оплакванията, че районният съд е дал неправилна правна квалификация на
тези искове следва да се отбележи, че обстоятелството, че районния съд е
посочил като правно основание общата норма на чл.45 от ЗЗД е в съотвествие с
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Досежно тези искове, ищците
са заявили, че считат, че непозволеното увреждане е извършено от всеки от
ответниците. Липсват твърдения ищците да искат да ангажират обективната
отговорност на всяко от дружествата- ответници за вреди, причинени по тяхно
възлагане, в който случай исковете биха намерили своето основание по чл. 49 от ЗЗД. Ето защо така дадената правна квалификация от районния съд по чл. 45 от ЗЗД е правилна, тъй като е в
съответствие с твърденията на ищците.
Тъй като делото не се доказа извършено от който и да е от
ответниците – юридически лица неправомерни действия, съобразно твърденията в
исковата молба, които да са довели до сочените неимуществени вреди за всеки от
ищците, исковете по чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователни и правилно са
отхвърлени от първоинстанционния съд, ведно с акцесорните претенции за законна лихви от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.
Поради съвпадане на
крайните изводи на районния съд с тези на настоящата инстанция за
неоснователност на всички предявени искове, обжалваното първоинстанионно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските, въпреки изхода на
делото, разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат във
въззивното производство поради липсата на представени доказателства за направени
такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260056 от 16.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 1188/2019
г. по описа на РС- Несебър.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач – „Финеко” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Белене, ул. "Възраждане" № 4, вх. Г, ет. 3, ап. 9, конституирано на страната на ответника „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
Решението по
отношение на исковете по чл. 109 от ЗС може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата част, на основание чл. 283, ал.3, т. 1 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.