Определение по дело №6446/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 526
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Маринова Тонева
Дело: 20211100506446
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526
гр. София , 15.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211100506446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ГР. Д. М., чрез пълномощник, срещу
определение рег. № 428 от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд по заявление вх. № 17726/25.03.2021 г., с което е отказано отбелязване на
допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО,
8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г. Жалбоподателката поддържа, че отказът е
незаконосъобразен. Никъде в чл. 8, ал. 2 ПВ не било посочено, официално завереният
препис следва да е само от нотариус. Посоченият текст не можело да противоречи или
да се тълкува ограничено спрямо законовата норма от по-висок ранг на чл. 32, изр. 2
ЗА. Поради това можело да се представи официално заверен препис от акта, заверен от
адвоката по делото. Цитираните от съдията по вписванията съдебни решения касаели
спорно исково производство, а не охранително. Освен това към заявлението бил
представен и официално заверен от съда препис от решението, който бил напълно
идентичен със заверения от адвоката на основание чл. 32 ЗА. Моли съда да отмени
атакуваното определение и вместо това съдът да постанови да бъде извършено
исканото отбелязване.
Частната жалба е подадена в срок (по електронна поща на 30.04.2021 г.) и от
заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна.
Със заявление вх. № 17726/25.03.2021 г. ГР. Д. М., чрез надлежно упълномощен
да я представлява в охранителното производство адвокат, е поискала от съдията по
1
вписванията отбелязване на допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. №
10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г. Към заявлението са
приложени заверен от съда препис от решението, заверен на основание чл. 32 ЗА от
упълномощения адвокат на препис от същото, както и заверени преписи от данъчна
оценка на имот, първа страница от вписана искова молба и първа страница от
вписаното основно решение по същото дело. Приложено е и пълномощно, както и
документ за внесена държавна такса съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите, които
се събират от Агенцията по вписванията.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че съгласно
чл. 8, ал. 2 ПВ актът следва да се представи най-малко в два екземпляра – оригинал и
официално заверен препис или два официално заверени преписа, тъй като при
уважаване на заявлението един от екземплярите се подрежда в съответната актова
книга, а другият с данни за нанесеното вписване се връща на молителя. Като отчел
обстоятелството, че производството по вписване е едностранно, а не спорно, съдията
по вписванията намерил, че с представения втори екземпляр от акта, подлежащ на
вписване, заверен по реда на чл. 32 ЗА, заявителят не е изпълнил изискването на чл. 8,
ал. 2 ПВ за представяне на втори нотариално заверен препис или препис, заверен от
съда. И тъй като съгласно разясненията, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС в хипотезата на нередовност на
молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да може
да дава указания за отстраняване на нередовността, отказал отбелязването на
допълнителното съдебно решение.
Настоящият въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен.
Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в
закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално
производство, съгласно чл. 569, т. 5 ГПК. Като охранително производство, за него
важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК
разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се
уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила.
Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за
издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да
взема предвид факти, непосочени от молителя.
За да откаже отбелязването, съдията по вписванията се е позовал на изискването
на чл. 8, ал. 2 ПВ. Същото обаче касае вписването на посочените в чл. 4 ПВ актове, а
не отбелязване на съдебни решения. Отбелязването на влязло в сила съдебно решение,
исковата молба по което е била вписана, както е в случая, става по реда на чл. 14 ПВ,
съгласно която разпоредба влезлите в сила решения, постановени по исковите молби
2
по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от
решението. Член 12 ПВ, касаещ вписване или отбелязване на искова молба, не изисква
представяне на два официално заверени преписа. Следователно, като е представила
официално заверен от съда препис от допълнителното решение, чието отбелязване е
поискала, и заверен препис по реда на чл. 32 ЗА от адвоката, упълномощен да я
представлява в охранителното производство, молителката е изпълнила изискванията на
правилника, а отказът за отбелязване на допълнителното решение е
незаконосъобразен.
При извършената по реда на чл. 533 ГПК служебна проверка съдът намира, че
представеният акт – допълнително съдебно решение, подлежи на отбелязване, а
заявлението отговаря на всички формални изисквания. По изложените съображения
атакуваното определение следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията
по вписванията за извършване на исканото отбелязване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение рег. № 428 от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е отказано отбелязване на допълнително съдебно
решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав по заявление
вх. № 17726/25.03.2021 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ на основание чл. 14 от Правилника за вписванията
допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО,
8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на
исканото отбелязване по заявление вх. № 17726/25.03.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3