Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на С. Д. А., адрес гр. Търговище, [улица], *********, против Решение № 2153-25-98/31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1533-7/25.04.2024г., издадено от Найлян Джелилова - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023г., с което на С. Д. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/, в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 24.10.2023 г. до 23.06.2024 г. В жалбата се визира нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение като изложените доводи сочат на отменителните основания по чл. 146 т.2, 3 и 4 АПК. Визира се необоснованост и липса на мотиви на оспореното решение, който порок бил толкова съществен, че водел до нищожност на акта. Относно незаконосъобразността на оспорения административен акт се сочи, че съгласно чл.62, пар.1 от Регламент (ЕО) 883/2004г. ПОБ на жалбоподателя следвало да се определи на основание размера на последното му трудово възнаграждение, получено в Белгия, за което имало категорични доказателства по преписката като по искане на органа жалбоподателят представил необходимите документи. Намира за необяснимо позоваването от страна на органа на писма, указания, международни срещи, които не са нормативен акт, и същевременно неспазването на нормативен акт от европейското право. Според жалбоподателя в решението липсвали мотиви за това защо органа прилага два пъти редукцията по 60% от осигурителния доход. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ.

В проведеното съдебно заседание оспорващата се явява лично и с надлежно упълномощения от нея процесуален пълномощник адв. Ц. И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и определя спора като изцяло правен. Същият моли оспореният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на органа с указания по прилагането на закона. Направена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски, като във връзка с възражението за прекомерност посочва, че претендираното адвокатско възнаграждение е договорено в минимален размер.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От надлежно упълномощения от същия гл.юрисконсулт Б. К. е депозирана писмена защита, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна по изложени подробни аргументи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

В Определение №1227/26.08.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, където е заведено под № 712-1311/27.10.2023 г., до Директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-1533/27.10.2023г., С. Д. А. в качеството ѝ на безработно лице е заявила да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирала, че правоотношението ѝ с работодателя SPRL JADOUL BVBA е прекратено, считано от 24.10.2023г., както и че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия, за периода от 26.09.2023г. до 23.10.2023г. при посочения работодател. Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 с вх. №1029-25-1492#1/14.11.2023г. А. е посочила осигурителния си номер в Белгия и периода на трудовия си стаж при работодателя SPRL JADOUL BVBA, който период съвпада с посочения в първоначалното заявление.

С писмо изх. № У-251-00-1533-2/01.04.2024г.ръководителят на осигуряването за безработица е изискал от А. представянето на фишове за заплати за периода на последната заетост от 26.09.2023г. до 23.10.2023г., както и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия. Писмото е връчено лично на заявителката с известие за доставяне на 04.04.2024г.

Със Справка за приети, върнати и липсващи документи №251-00-1533-3/04.04.2024 г. са приети следните документи: фишове за заплати за периода на последната заетост от 26.09.2023г. до 23.10.2023г.от ДЧ Белгия - 2 бр., и саморъчна декларация за вида на работата по време на последната заетост в ДЧ Белгия. По преписката двата фиша за заплати са налице в оригиналното им съдържание на чужд език и в превод, извършен служебно по искане на директора на ТП на НОИ - Търговище, като същите се отнасят за месеците септември и октомври 2023г. С депозираната саморъчна декларация заявителката е декларирала, че през периода от 26.09.2023г. до 23.10.2023г. е работила в Белгия при работодателя SPRL JADOUL BVBA, в областта на селското стопанство, бране на ябълки.

След преглед на представените от А. документи, със СЕД U001CB – искане за осигурително досие – трансграничен работник, и СЕД U003 – искане за информация за заплатата, са изпратени запитвания чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI са получени СЕД U017/л.21 от делото/ и СЕД U004 /л.23 от делото/, издадени от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. В СЕД U017 – осигурително досие за трансграничен работник, е удостоверен фиксиран период на осигурена заетост от 26.09.2023г. до 23.10.2023г. при работодателя JADOUL BV. Като основание за прекратяване на последната заетост е посочено : друго – сезонна работа. В СЕД U004 - Информация за заплатата, са вписани данни за дохода на А. за целия период от 26.09.2023г. до 23.10.2023г., като е посочено, че брутният ѝ доход за този период е в размер на 12.41 евро на час – 10 часа на ден – 20 дни.

С Разпореждане №251-00-1533-7 от 25.04.2024 г., постановено от Найлян Джелилова – гл.експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, на жалбоподателката А. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 24.10.2023 г. до 23.06.2024 г. в размер на 29.10 лв. дневно. Като мотиви е изложено само следното:„Лицето е било осигурено по специфична система за случайна/сезонна работа в селскостопанския и градинарския сектор на Белгия - бране на ябълки.“. За да определи този размер на ПОБ органът по осигуряването за безработица е съобразил, че осигуряването на заявителката е прекратено последно на 24.10.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - изтичане срока на договора, че заявителката е с регистрация в АЗ на 26.10.2023 г., че има осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 8 г. и 4 месеца, и осигурителен доход за периода от 26.09.2023 г. до 23.10.2023 г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица - 970 лв. След като е изчислил стойността на 60% от този среднодневен осигурителен доход/48.50 лв./е получил размера на дневното парично обезщетение за безработица (60% от 48.50 лв.) - 29.10 лв., което попада в границите на определения минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 18.00 лв.и максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 - 85.71лв. Разпореждането е връчено лично на заявителката с известие за доставяне на 07.05.2024г.

В срока за обжалване е подадена жалба по административен ред до директора на ТП на НОИ – Търговище срещу горепосоченото разпореждане и същата е регистрирана с вх. №1012-25-100/08.05.2024г.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище правилно е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение № 2153-25-98/31.05.2024г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане № 251-00-1533-7 от 25.04.2024 г., постановено от Найлян Джелилова – гл.експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. В мотивите на решението е пояснено, че органът е взел предвид като период на последна трудова заетост посочените в приложените фишове за заплати два периода : 1/ от 26.09.2023 г. до 29.09.2024г. и 2/ от 02.10.2023г. до 23.10.2023 г., а като база за изчисляване на ПОБ е съобразил записаното в третия ред от всеки фиш - „Служител на Национална служба за социално осигуряване /RSZ/: Основно изчисление“, където е посочен осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“. След разделяне на осигурителния доход от ред 3 на фишовете в общ размер 496 евро на броя на отработените общо 20 дни /4 дни за първия период и 16 дни за втория период/ се получавал дневен осигурителен доход в размер на 24,80 евро. Именно този доход е умножен с 60% съгласно чл. 54б ал.1 КСО и е получен оспорения размер на обезщетението. В мотивите на обжалваното решение органът е приел, че има разлика между осигурителния доход, върху който е осигурено лицето за всички осигурени социални рискове, в това число и „безработица“, и брутния доход, получен от лицето, както го претендира в жалбата си, и който органът не оспорва. Позовавайки се на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., на утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004 г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария, както и на чл. 54б КСО, органът посочва, че по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България, при изчисляване на паричното обезщетение за безработица следва да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В решението е пояснена и прилаганата в Белгия в сектора на селското стопанство и градинарство специфична система за случаен труд, основаваща на това, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение, получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Решението е обосновано и с факта, че в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona), съдържаща информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове. Органът е отчел като важно обстоятелство в случая, че работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи.

Като безспорни за страните обстоятелства съдът е отделил следните: 1/оспорващият има право на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО като лице, чиято последна трудова заетост е била в друга държава – членка, а постоянното му пребиваване е било в България; 2/ последният работодател на жалбоподателя е SPRL JADOUL BVBA в Кралство Белгия. С оглед обсъдените мотиви на оспореното решение безспорни за страните обстоятелства се явяват и следните : 1/ като работник в сектор „селско стопанство“ в Белгия жалбоподателката е осигурена за всички осигурени рискове, включително и за безработица и 2/ безспорен е и отразеният във фишовете за заплати размер на брутния доход, получен от жалбоподателя. Не се оспорва и качеството на безработно лице на жалбоподателката към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ до ТП на НОИ – Търговище.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №2153-25-98/31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1533-7/25.04.2024г., издадено от Найлян Джелилова - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ.чл.54ж ал.1 КСО. Компетентността на органа, издал потвърденото разпореждане, се установява от приложената на л.61 от делото Заповед №1015-25-48/ 12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост – Белгия. Спазен е и предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

Като държава-членка на Европейския съюз/ЕС/ от 01.01.2007г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС съгласно чл. 288 ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., с последно изменение в сила от 31.07.2019г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., с последно изменение в сила от 18.06.2020г. Съгласно чл. 3 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото не се оспорва качеството на жалбоподателката на гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, и следователно спрямо нея намират приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Именно в ГЛАВА 6 „Обезщетения за безработица“ от Дял Трети на Регламент (ЕО) № 883/2004 е регламентацията на механизма за определяне на паричните обезщетения за безработица. Разпоредбата на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 съдържа специални правила, представляващи изключения от въведения общ принцип, че държавата-членка по последна заетост е компетентна държава по предоставянето на обезщетения за безработица. В случая е релевантно изключението, предвидено в чл. 65, §2 изр.първо от регламента, съгласно което, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Съгласно чл. 65, §3 изр.първо от регламента, безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата-членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка. Разпоредбата на чл. 65, § 5 б.“а“ от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда следното : „Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.“. В процесния случай България е държавата по обичайното пребиваване на жалбоподателката и се явява компетентна съгласно горецитираните разпоредби да ѝ изплати парично обезщетение за безработица, тъй като нейната заетост преди подаване на заявление за ПОБ в България е била в друга държава – членка, но тя е пребивавала постоянно в България. Регламентацията на чл. 65 от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда приложение на националното законодателство на държавата по пребиваване спрямо работилия в друга държава – членка неин гражданин, за да гарантира в минимална степен равното му третиране с останалите си граждани. Според тези разпоредби на регламента жалбоподателят е подчинен на режима на националното законодателство, но доколкото същото не е в противоречие с нормите на общностното право.

По делото между страните липсва спор по фактите, както и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на нейната заетост в друга държава – членка - Белгия. Спорът между страните е правен по същността си и се свежда до въпроса: коя е основата, върху която следва да се изчисли размера на ПОБ – отразеното във фишовете за заплати брутно възнаграждение или посочената в тези фишове фиксирана заплата за нуждите на осигуряването, върху която се определят осигурителните вноски на сезонните работници в секторите „Селско стопанство“и „Градинарство“.

Съгласно чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съгласно чл. 62 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Изискването за предвидения в чл. 54б ал.1 КСО период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който лицето следва да е било заето и да е получавало възнаграждение или да е имало осигурителен доход, в случая е дерогирано от нормите на чл. 62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, които имат примат над вътрешното право, поради което при определяне на ПОБ следва да се вземе предвид само последния завършен осигурителен период преди прекратяване на заетостта, независимо от неговата продължителност, т.е. този период може да е под 24 месеца и дори да е само 1 ден. В този смисъл са и утвърдените със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика на България Указания относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент 883/2004 на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки в ЕС, ЕИП и Швейцария/т.II/. В настоящия случай е безспорно обстоятелството, че последната завършена заетост на жалбоподателката е при белгийския работодател SPRL JADOUL BVBA. Точно този работодател е вписан в приложения по преписката документ СЕД U017 – осигурително досие – трансграничен работник. Същият е издал и наличните по преписката фишове за заплати за месеците септември и октомври 2023г. В документа СЕД U004 - Информация за заплатата, е посочен само един период – от 26.09.2023г. до 23.10.2023г., и полученият за него от А. брутен доход, който според отразените данни за брой отработени дни, работни часове на ден и часова ставка от 12.41 евро, следва да е в общ размер от 2 482 евро. В приложените фишове за заплати е посочен режим на плащане : месечно, като във всеки от 2-та фиша е записано, че жалбоподателката е работила при пълен работен ден, с работно време : 38 часа, в следните периоди: от 26.09.2023г.до 29.09.2023г. и от 02.10.2023г.до 23.10.2023г. В приложените фишове, подобно на документа СЕД U004, също е отразена часова ставка на възнаграждение в размер на 12.41 евро на час, а общият брой на отработените дни по всички фишове/4 дни за септември 2023г. и 16 дни за октомври 2023г./ е 20 дни и съвпада с посочения в СЕД U004 - Информация за заплатата. При преценката на тези данни съдът счита, че „последната работа по трудово правоотношение“ на жалбоподателя по смисъла на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, обхваща целия период на неговата заетост при последния му работодател, а именно : периода от 26.09.2023г. до 23.10.2023г. с отработените през същия общо 20 работни дни. Представените фишове на съдържат данни за заплащане на положения труд само за 1 ден, а за периоди от определен брой дни. Обсъдените фишове съдържат информация, която съответства изцяло на данните в СЕД U004 - Информация за заплатата, същите не са оспорени от ответната страна, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани.

Съгласно чл. 54б ал.1 КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Цитираната норма поставя в алтернативен вариант съобразяването на две възможни основи – 1/среднодневното възнаграждение или 2/среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Както се посочи по – горе подаденото заявление се разглежда и решава по правилата на националното законодателство, доколкото последните не са в противоречие с вторичното право на ЕС, в случая с Регламент (ЕО) №883/2004. В обсъждания аспект нормата на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004 регламентира, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В представените и обсъдени по – горе 2 бр. фишове за заплата е отразено, че на А. е начислено брутно възнаграждение на RSZ /осигурителната институция на Белгия/ в общ размер на 2 233.80 евро. В същите фишове е вписан и „ONSS TRAVAILLEUR: (Base calcul:“, което е преведено на български език като „Служител на RSZ: (Основно изчисление:“, и всъщност представлява фиксираната от белгийското осигурително законодателство заплата, върху която се изчисляват осигуровките на сезонните работници в секторите „Селско стопанство“ и „Градинарство“. Общият сбор на тези суми по двата фиша е в размер на 496 евро, и както се вижда при съпоставка е значително по – нисък по размер от сбора на начисленото на съответния работник брутно трудово възнаграждение. В приложения по делото доклад относно участие в двустранна среща, организирана от Европейския орган по труда (EOT) с представители на компетентните институции на Белгия, изготвен до управителя на НОИ от директора на ТП на НОИ – Търговище и други служители/л.32 от делото/ изрично е посочено: „Беше разяснено, че работниците в секторите „Градинарство“ и „Селско стопанство“ се осигуряват за всички осигурени рискове, вкл. и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи.“. И след като тази фиксирана ставка не зависи от получените доходи от работника, то съобразяването на същата като основа за изчисляване на ПОБ влиза в директно противоречие с нормата на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. Възможно е по – ниската осигурителна основа да е въведена като облекчение за работодателите в посочените сектори, но няма основание чрез същата да се поставят сезонните работници в тези сектори в неравностойно положение спрямо тези в други сектори и по този начин да се нарушава принципа за равенство в третирането. Както КСО в едната алтернатива на чл. 54б ал.1, така и чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004, предвиждат да се вземе за основа при изчисляване на ПОБ именно размера на трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице, а не определена от съответното национално законодателство фиксирана основа за нуждите на осигуряването. Незаконосъобразността на поставянето на ограничения на получавания доход от лице, работило в друга държава – членка на ЕС, докато е пребивавало обичайно в България, е коментирана и в решения на ВАС по повод редуцирането на получения от такива работници доход до максималния размер на осигурителния доход по чл. 6 ал.2 т.1 КСО. Именно този подход е определен като противоречащ на чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. В т.см. е Решение №152228/07.12.2018г. по адм. дело №13/2018г. на ВАС, Шесто отделение, в което е посочено следното: „Осигурителният орган не може да ограничава максималния му размер, позовавайки се на чл.6, ал.2, т.1 от КСО, нито може да го намалява, като го разпределя върху по дълъг период от време от този, за който реално е получаван доходът. Посочените по-горе норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост … в друга страна-членка на Европейския съюз, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост.“. В същия смисъл е и Решение №6026/09.05.2018г. по адм. дело №84/2017г. на ВАС, Шесто отделение. За разлика от описаните в решенията на ВАС казуси, в настоящия такъв органът не е редуцирал получения от лицето доход до максималния осигурителен такъв в България, но направеното от него игнориране на получения трудов доход от заявителя и съобразяването на фиксирана основа, която не представлява доход за това лице, също се явява незаконосъобразно редуциране на основата за определяне на ПОБ и е в отклонение от правилата на общностното право. Ето защо съдът счита, че органът е допуснал нарушение на материалния закон като вместо полученото от лицето възнаграждение е взел като база фиксираната основа за определяне на осигурителните вноски.

При съпоставяне на общия размер на брутното възнаграждение по фишовете за периода от 26.09.2023г. до 23.10.2023г. /2 233.80 евро/с общия размер на това възнаграждение, изчислен въз основа на СЕД U004 - Информация за заплатата /2 482 евро/, се установява разлика от 248.20 евро, която се дължи на разликата в броя на отразените като отработени часове в СЕД U004/200 часа/ и във фишовете за заплати /180 часа/. Но дори и да се вземе предвид по – ниския общ размер, се стига до съвсем различен размер на ПОБ в сравнение с определения в оспореното решение. Едва след като направи изчислението по чл. 54б ал.1 КСО върху предвидената в чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004 основа на получаваните трудови възнаграждения за периода от 26.09.2023г. до 23.10.2023г., органът може да редуцира получения размер на ПОБ /в случай, че е по – висок/ до максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. И това е така, тъй като в Регламент (ЕО)№883/2004 няма конкретни правила относно размера на това обезщетение, поради което по отношение на същия е приложимо националното законодателство на компетентната държава – членка.

Въз основа на приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, че в конкретния случай е налице отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК, тъй като при определяне размера на ПОБ административният орган е съобразил основа за изчисление, различна от визираната в чл. 62 §1 от Регламент (ЕО)№883/2004. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона и в несъответствие с целта на закона за равенство в третирането, поради което следва да бъдат отменени на основание чл. 146 т.4 и т.5 АПК. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на А. при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно определянето на релевантната основа за изчисление на ПОБ съобразно Регламент (ЕО)№883/2004 и нормите на КСО, които не му противоречат.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие следва, че договореният хонорар е платен в брой и в пълен размер на адвоката, което показва, че претендираните разноски са реално сторени. С оглед направеното в писмената защита на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. Предвид факта, че платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под този минимален размер, както и с оглед осъщественото в съдебно заседание процесуално представителство чрез лично явяване на пълномощника – адвокат, то възражението за прекомерност се явява неоснователно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.второ от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №2153-25-98/31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1533-7/ 25.04.2024г., издадено от Найлян Джелилова - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което на С. Д. А., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 24.10.2023 г. до 23.06.2024г.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ 251-00-1533/27.10.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от С. Д. А., [ЕГН], в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на С. Д. А., [ЕГН], с адрес : гр. Търговище, [улица], *********, сумата в размер на 400/четиристотин/лева, представляваща направени разноски по съдебното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.