Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260878 15.10.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4727 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от К.Г.Ж., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.Б., против „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „България“ № 47,бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С. Н.,
И. Г., О. Л. и Я. Ч. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 386,75 лева /съобразно допуснатото в с.з., проведено на 17.09.2020г.
увеличение на иска/, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ******** от 14.06.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда-
28.04.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит
с № ******** от 14.06.2019г. В същия била договорена възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната. Към договора било сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и плащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски и други, услуги, за които
следвало да бъде допълнително заплатена сума. Ищецът твърди, че цитирания
договор е недействителен на няколко основания. Първо- в договора не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, съгласно чл. 11
ал. 1 т. 9 от ЗПК и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва. Тя била
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, била и прекомерна. Второ- в
договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който
бил формиран и каква била общата дължима сума.
В договора не
фигурирала информацията по чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК- за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените предстоящи
плащания. Липсата на тази информация съгласно чл. 22 от ЗПК било санкционирано
с недействителността му. Твърди се също, че договорената възнаградителна лихва
била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени-
двукратния.
Ищецът счита,
че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги
противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21,ал. 1 от ЗПК.
Възнаграждението не се дължало на осн. чл. 10а от ЗПК. Касаело се за услуги,
свързани с усвояването и управлението на кредита, за които законът забранявал
заплащането на такси и комисионни. Начислените му суми за т.нар. „пакет
допълнителни услуги“ по своето естество представлявали разход по кредита по см.
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се надвишавало ограничението на ал. 4 от
цитираната правна норма, а именно- че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва, в противен случай клаузата е нищожна според ищеца.
По
гореизложените съображения ищецът счита, че клаузата за възнаградителна лихва и
клаузата за заплащане на пакет за допълнителни услуги са нищожни на две групи основания- поради
цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие
с добрите нрави,материалния закон и поради заобикаляне на закона.
Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което
да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 386,75 лева,
представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ******** от 14.06.2019г.,ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда- 28.04.2020г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли
искът да се отхвърли изцяло. Твърди се, че сам ищецът е пожелал да се възползва
от възможността да закупи пакет от допълнителни услуги. В последствие към
предоставения му стандартен европейски формуляр му била предоставена и
допълнителна преддоговорна информация, като е подписал допълнително
споразумение и заплащал общо 5 вноски по него и на 11.12.2019г. е извършил
пълно предсрочно погасяване. Оспорват се твърденията на ищеца за
недействителност на договора и сключеното допълнително споразумение, като се
посочва и съдебна практика в подкрепа на твърдението на ответника, че същите не
противоречат на ЗПК. Въз основа на подробно изложени в отговора съображения
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за кредит № ******** от 14.06.2019г.
се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от
1500 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска-90,04 лева,
ГПР-45%, Годишен лихвен процент 38,30%, лихвен процент на ден- 0,11%, като е
посочена общо дължимата сума по кредита – 2160,85 лева. Ищцата е
закупила и пакет от допълнителни услуги, срещу възнаграждение в размер на общо 1856,40
лева, като е постигната договореност за разсрочване на дължимата сума във
времето за срока на договора на кредит,
в размер на по 77,35 лева месечно. Така сформиран, ведно с допълнителния пакет,
общия размер на задължението възлиза на сумата от 4017,25 лева, а месечната вноска
е в размер на 167,39 лева.
Отделно от това, ответникът представя и по делото е прието
Извлечение по сметка към процесния договор, от която се установява, че ищецът е
погасявал сумите по договора за кредит и пакета допълнителни услуги, като за
последните е заплатил сумата от общо 386,75 лева, по който факт между страните не
е налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните
не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен
заем, получаването на сумата от 1500 лева в заем от ищеца, както и че същия е
извършил плащания по договора съобразно представеното и прието по делото
извлечение. Не е налице и спор относно сключването на договор за закупуване на
допълнителен пакет услуги при уговорено възнаграждение в размер на общо 1856,40
лева, платимо към всяка месечна погасителна вноска в размер на 77,35 лева на
месец. Установява се от приетото като писмено доказателство по делото
извлечение, че ищецът е заплатил към месечната вноска сумата от общо 386,75
лева по пакета за допълнителни услуги.
С
оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва и тези за нищожност на договора за закупуване на допълнителен пакет
услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителното на последния, респективно-
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва. По отношение на
възнаградителната лихва обаче, доколкото съдът не е сезиран с искане за
прогласяване на нейната нищожност, респективно – не претендира връщане на суми,
постъпили в патримониума на ответника, то и съдът не следва да обсъжда този
въпрос в мотивите на съдебния акт.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на споразумението за
закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му с нормата
на чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за което се
събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за
потребителски кредит. В процесното споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги са описани различни по вид и брой услуги, без да е
разграничена стойността на всяка от тях, като същевременно е определено общо
възнаграждение по пакета в размер, чието заплащане е разсрочено като сума,
дължима към всяка една от месечните погасителни вноски.
Съгласно
константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла
на закона биха съставлявали например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или
изправността на клиента. Не съставлява по смисъла на цитираната норма
допълнителна услуга предоставеното от ответника удължаване на сроковете за
плащане и то срещу заплащане на
едностранно определена от ответника такса, дължима заедно с месечните вноски
съобразно погасителния план по договора за кредит. В процесния случай се налага извод, че
възнаграждението за пакет „допълнителни услуги”
по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би
следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би
довел до многократно по-висок годишен процент на разходите, от посочения в
договора- 45%. От това следва извод, че клаузата за ГПР би била нищожна, като
надвишаваща пет пъти законната лихва. Напълно се споделят от съда съображенията
на ищеца за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза ищеца е
заплатил сумата от общо 386,75 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираните
от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда- 28.04.2020г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 50
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7,
представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на К.Г.Ж., ЕГН: **********,***,
представляван от пълномощника си - адв. Д.Б. сумата от 386,75 лева /триста осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ******** от 14.06.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда- 28.04.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7,
представлявано от от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща дължима за производството държавна
такса.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, представлявано от от С. Н., И. Г.,
О. Л. и Я. Ч. да заплати на адв. Д.Г. ***, с адрес на кантората в гр. П.,
ул. „Б. П.“ № *, сумата от 300 лева /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
Д. К.