Решение по дело №525/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 326
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 16 септември 2019 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

326

 

гр. Перник, 16.09.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 02.09.2019 г., ІII-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00525 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от малолетната А.С., чрез нейната майка и законен представител Е.Р., против Решение № 1151/05.07.2019 г. по гр.д. № 01876/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу С.С. иск с пр. осн. чл. 150 от СК за увеличение размера на дължимата от ответника на ищцата месечна издръжка за сумата над 200 лв. /разликата над уважения размер от 200 лева до претендирания размер от 300 лева/. По изложени в жалбата оплаквания, се иска отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго за уважаване предявения иск в пълния му предявен размер – 300 лв. месечна издръжка, дължима се до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се безспорно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че ищцата А.С. е дъщеря на ответника, същата е родена на ***г г. и има навършени *** години; с одобрена от Районен съд - Перник по гр. д. 1520/2016 г. съдебна спогодба бащата С.С. е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 150 лв., считано 01.05.2016 г. до промяна на обстоятелствата, като до завеждане на настоящия иск размерът на издръжката не е изменян. Детето живее при своята майка Е.Р., която полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му и семейство живее в жилище, за което се заплаща месечен наем от 200 лв., като майката има още едно дете – на ***, родено от съжителството й с друг мъж. Детето е записано в *** клас за учебната 2018/2019г. в ***, същото е със 70 % ТНР, страда от „***“, *********************, поради което посещава образователно–консултативен кабинет за деца със специални образователни потребности по четири часа седмично при специален педагог с месечна такса 200 лв. и два часа при психолог с месечна такса 200 лв., а така също посещава спец. логопедични занимания в логопедичен кабинет веднъж седмично с такса 25 лв., с тенденция да се увеличи на два пъти седмично. Майката за периода 03.2018г. - 01.2019г. е получила обезщетения за временна неработоспособност и бременност и раждане на дете в размер общо на 5618,43 лв. Бащата работи и живее в гр. Пловдив в жилище под наем, за което заплаща месечен наем от 200 лв., като получава средномесечен брутен доход от 650 лв. и средномесечен нетен доход от 504,40лв. От представения в първоинстанционното производство социален доклад от ДСП "ОЗД", гр. Перник, потвърден без изменения и пред въззивната инстанция, се установява и че А.С. се подпомага по различни социални програми и получава чрез майката месечно от добавки и подпомагане парична сума в размер общо на 450 лв. месечно.

Спорът пред въззивната инстанция е за увеличаване на издръжката за детето с оглед неговите нужди и възможностите на бащата да осигурява такава за разликата над 200 лв. до 300 лв. месечно, във връзка с което настоящият състав съобразява следното:

Нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през 2018 г. потребителските разходи средно на едно лице в домакинство са в размер на 4630 лв., от които като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци, влогове, заеми, покупка на валута и ценни книжа, съобщения и жилищно обзавеждане и поддържане на дома, общо в размер на 711 лв., следва че реалната месечната издръжка на едно дете без значение на възрастта му е в размер на 326,60 лв. /4630711 лв. = 3919 лв.: 12/

С оглед възрастта на детето – *** г. и при съобразяване на здравословното му състояние, следва извод, че същото се нуждае от средства за храна, облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му, медикаменти за лечение на обичайните за възрастта му заболявания, учебни пособия, развлечения и почивка, както и от нуждата от допълнителни средства за задоволяване на специалните му нужди с оглед заболяването му и определения процент инвалидност, средства за терапия и др. В тази връзка следва да се посочи, че липсват доказателства за нуждата и направени разходи, както и техния размер относно сочените в исковата молба месечни разходи за медикаменти за стимулиране на мозъка от 80 лв., поради което съставът приема, че изменение не се установява да е настъпило и относно така твърдените разходи на детето. При така съобразените обстоятелства съдът приема, че месечната издръжка от която детето А.С. се нуждае е минимум в размер на 770 лв.

При съобразяване на възможностите на двамата родители да предоставят необходимата на детето месечна издръжка, съдът съобрази доходите и на двамата родители към момента; обстоятелствата, че майката се грижи заедно със съжителя си за още едно малолетно дете, че майката получава за детето помощи, добавки и надбавки общо в размер на 450 лв., разходите и на двамата родители за заплащане на месечен наем от 200 лв. След приспадане на получаваните за детето различни социални помощи в размер общо на 450 лв., разликата до необходимата месечна издръжка на детето в размер на 320 лв. следва да бъде поета от родителите съобразно възможностите им за това. Съдът приема, че майката поради грижите, които полага за другото си дете няма възможност да работи, а бащата не полага реални грижи /извън плащаната издръжка/, като реализира месечни доходи около минималната работна заплата, поради което съдът намира, че за допълване на необходимата на детето издръжка от 770 лв., разликата в размер на 320 лв. месечно следва да бъде разпределена както следва: бащата следва да осигурява 200 лв., а майката останалата част.

Налице са основанията на чл. 150 СК, вр. чл. 143, ал. 1 СК и бащата дължи на детето си А.С. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. За разликата до предявения размер 300 лв. искът е неоснователен.

С решението си в обжалваната част първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемият претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението е платено изцяло в брой), които му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1151/05.07.2019 г. по гр.д. № 01876/2019 г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в останалата необжалвана част.

ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на С.А.С., ЕГН ********** ***, сумата 300 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.