Решение по дело №1119/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 138
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20213530101119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Търговище, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. И.а
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530101119 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 26,ал.,предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.10а и
чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.147 от ЗЗП и в условията на евентуалност-
иск с пр. осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД във вр. с чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с
чл.22 от ЗПК и чл.147 от ЗЗП.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит
№ ******** от 03.12.2021 година. По договора е получила в заем сумата от 5 000 лв., а е
трябвало да върне 6 150 лв. При ГПР по договора 49.11%, годишния лихвен процент е
23.00%. Срокът на договора е 12 месеца. Съгласно чл.5 от договора кредитът е бил
обезпечен с поръчителство от „Фератум банк“ ЕООД, в полза на „Фератум България“
ЕООД. Поради горното е сключила Договор за гарант с „Фератум банк“ ЕООД . По този
договор за гарант дължи такса „гарант/поръчител“, разсрочена на 12 месечни вноски.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със закона-
чл.11, чл.19, ал.4, във вр. с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал. и чл.147 от ЗЗП. Твърди се,
че в ГПР не е включена такса гарант, не е ясен механизма, по който е изчислен този
проценти какви други разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в него. Така се
заобикаля и забраната ГПР да не надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва при просрочени задължения, водещо до неоснователно обогатяване и се натрупва
допълнителна печалба за кредитора, към договорената възнаградителна лихва по договора.
Поради горното ищцата моли съда, да прогласи на нищожността на от договора за
кредит поради противоречието му със закона, а именно-по чл. 26,ал.1 пр. първо от ЗЗД вр.
чл.10а и чл. 19,ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност- предявява иск за прогласяване
на нищожност на чл. 5, от Договор за потребителски кредит № ******** от 03.12.2021
година. Претендира и разноски в заповедното и в настоящото производство.
1
Ответникът, оспорва предявените искове. Твърди, че е представил цялата
информация за формирането на ГПР, а услугата за гарант не е включена, тъй като не е
задължителна за сключването на договора. Разходите по кредита са посочени ясно, в чл.3
от договора е посочено, че общата сума, която ще трябва да върне по договора ищцата е в
размер на 6 150 лв.- главница 5 000 лв. и лихва в размер на 1 150 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното :
Между страните е сключен договор за кредит № ******** от 03.12.2021 година,
сключен с ответника, при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Ищцата е сключила и Договор за гаранция с “Фератум банк“ ЕООД. Съгласно
цитирания договор за кредит, ищцата е получила заем в размер на 5 000 лв., като
страните са договорили и съответните лихви по договора, в общ размер на 1 150 лв., при
лихвен процент 23.00%. Задължението е срочно, а именно 12 месеца. Съгласно чл.5 от
договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Фератум банк“.
Съгласно договора за гаранция, същият е сключен за обезпечаване на задълженията по
договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на
задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 3 850 лв.
Видно от изготвената по делото техническа експертиза, неоспорена от страните
и напълно възприета от съда, при кандидатстване за кредит от „Фератум България“,
обезпечението на кредита може да бъде чрез гаранция от „Фератум банк“ или другата
опция е „Личен гарант/Поръчител“. Изборът се прави при кандидатстването, като има и
договори, задължението по които е обезпечено чрез „Личен гарант/Поръчител“.
При така установеното съдът прави следните изводи : Безспорно е, че процесния
договор за заем е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което
същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В случая няма
спор, че договорът е сключен, както и че кредитополучателят е получил кредита.
Сключения между страните договор попада и под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.
В случая обаче договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
2
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият размер 49.11%/. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо
по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички
разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с
обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен
възнаградителна лихва от 23.00%, не става ясно как е формиран ГПР от 49.11% и какво
друго е включено до тези 49.11% от ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент, поради
което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля
петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради
което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна
стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено
императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК. Посочената разпоредба има за цел да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран
иикономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10,
параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: " се
посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент".Тази
разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-
членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от
ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява
основание за недействителност на договора за кредит. Следва да се отчете и
обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше включено и
възнаграждението за поръчителство, то размерът му неминуемо би надхвърлил
максимално определения праг на ГПР от 50%.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит
3
между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11
ЗПК и не поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по този,
предявен при условията на евентуалност.
При този изход на спора, ищцата има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 246 лв. внесена държавна такса.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния и представител адв. М.М.-АК Пловдив, на ищцата е предоставена правна
помощ при условията на чл. 38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1т.2 от ЗАдв. Поради горното на
процесуалния представител на ищцата следва да се определи възнаграждение за защита по
двата иска в размер на 1 275 лв., с оглед уговорената в договора за правна защита такава
по всеки иск, платимо от първия ответник, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.
7,ал.2,т.3 от НМРАВ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №
******** от 03.02.2021 г., сключен между Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от гр.***********,
съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“, № 81, ет.3, ап.Б, адв. М.М. АК Пловдив и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. действащи чрез пълномощника си адв.К.М. АК-София,
съдебен адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“, № 9-11, ет.4, Адвокатско дружество
„Цветкова, Бебов, Комаревски“, поради противоречие със закона, на осн.чл. 26,ал.,предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. действащи чрез пълномощника си
адв.К.М. АК-София, съдебен адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“, № 9-11, ет.4, Адвокатско
дружество „Цветкова, Бебов, Комаревски“ да заплати на Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“, № 81, ет.3, ап.Б, адв. М.М.
АК Пловдив, разноските по делото в размер на 246 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. действащи чрез пълномощника си
адв.К.М. АК-София, съдебен адрес гр.София, бул.“Мария Луиза“, № 9-11, ет.4, Адвокатско
дружество „Цветкова, Бебов, Комаревски“, да заплати на адв. М.В. М. с ЕГН **********-
АК Пловдив с адрес на кантора гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе”, № 81, ет.3, ап.Б,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 275 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд- Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5