№ 7018
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110171049 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Фирма, обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че
същият дължи на ищеца следните суми: 336 евро – главница, представляващи
задължение за предоставени счетоводни и правни консултантски услуги по
фактури № ********/10.12.2019 г. и № ********/31.12.2019 г., ведно със
законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва за
забава в размер на 321.46 евро за периода от 26.03.2019 г. до 20.12.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64390/2020 г. по
описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 01.08.2017г. между него и ответника е сключено
Писмо за ангажимент за предоставяне на счетоводни услуги, свързани с
персонала, и данъчни и правни консултантски услуги от 01.08.2017 г., по
силата на което ищецът е предоставил счетоводни услуги срещу
задължението за месечно възнаграждение в размер на 150 евро, което с
Допълнително споразумение от 04.07.2019г. е увеличено на 168 евро.
Поддържа, че ответникът е изпълнявал задълженията си до 31.12.2019г., а
считано от 01.01.2020г. писмото за ангажимент е прекратено. Сочи, че след
издаване на заповед за изпълнение по гр. д. № 64390/2020 г. по описа на СРС,
39 състав ответникът е заплатил част от дължимата сума, предвид което
дължими остават сумите, начислени по фактури № ********/10.12.2019 г. и
№ ********/31.12.2019 г. Твърди, че се дължи и обезщетение за забава за
периода от 26.03.2019 г. до 20.12.2020 г. по издадените фактури. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че
след извършеното плащане след завеждане на исковата молба всички
задължения били погасени и се претендира разноски за исковото
производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Фирма е депозирал становище,
в което посочва, че е заплатил дължимите суми. Посочва, че не бил станал
причина за завеждане на иска.Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че процесните суми били заплатени и претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение
между страните, по силата на което е изпълнил точно и в срок задълженията
си по предоставяне на счетоводни услуги, а за ответника е възникнало
задължение за заплащане на дължимото възнаграждение, както и размер на
същото. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено подписаното между страните писмо за ангажимент за
предоставяне на счетоводни услуги, свързани с персонала, и данъчни и
правни консултантски услуги от 01.08.2017г., изменено с допълнително
споразумение от 04.07.2019г., по силата на което ищецът е предоставил
счетоводни услуги, а за ответника е възникнало задължение да заплати
процесните суми, като стойността на предоставените процесни услуги е 336
евро, както и че процесните суми ведно с разноските в заповедното
производство са били заплатени от ответника на 01.04.2022 г. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. С
оглед на събраните по делото доказателства, както и поведението на
ответника, който е извършил плащане, съдът намира, че е налице
извънсъдебно признание на предявените искове.
Между страните не се спори, а от представената молба от 20.05.2022 г.,
както и изявлението на процесуалният представител на ищеца в открито
съдебно заседание проведено на 30.05.2022 г. се установява, че ответникът е
погасил сумата от 1894.35 лв. след подаване на исковата молба, а именно на
01.04. 2022 г. Това обстоятелство се установява и от представеното от
ответника платежно нареждане от 01.04.2022 г. С оглед на гореизложеното и
като взе предвид размера на погасените суми и изявленията на страните,
следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени именно
претендираните вземания за главница за предоставени счетоводни и правни
консултантски услуги, законната лихва начислена върху главницата, както и
лихвата за забава които са предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни,
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Въпреки отхвърлянето на предявените искове,
доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи
направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с
извършените плащания и предвид изричното изявление на ищеца, че са
погасени и част от вземанията за съдебните разноски, а именно разноските в
заповедното производство, на същия следва да му бъдат присъдени разноски
в исковото производство в размер на 50 лв. за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което възлиза в
2
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Неоснователно се
явява възражението на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
доколкото по делото не са налице предпоставките за прилагане на посочената
разпоредба. При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, срещу Фирма, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление /адрес/, обективно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца следните суми: 336 евро – главница, представляващи
задължение за предоставени счетоводни и правни консултантски услуги по
фактури № ********/10.12.2019 г. и № ********/31.12.2019 г., ведно със
законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва за
забава в размер на 321.46 евро за периода от 26.03.2019 г. до 20.12.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64390/2020 г. по
описа на СРС, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в
размер на 150 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3