Решение по дело №1318/2020 на Административен съд - Варна

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№……………………………………..2020 година,

 

гр. ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 г., при секретаря Анна Димитрова, с участието на прокурора Силвиян И., изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 1318/2020 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и следващи от АПК .

Образувано е по касационна жалба на «С. » ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя П.А., против Решение № 496/09.04.2020 г., постановено от ІІІ-ти състав на ВРС по НАХД № 5764/2019г., с което  е потвърдено  НП № 433а-93/21.10.2019 г. издадено срещу касатора от началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна.

С него за нарушение на чл.43, т.4, вр. чл. 54, ал. 1 от Закона за оръжия, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на касатора  е  наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл.212  от същия закон.

Касаторът счита решението на въззивния съд за нищожно, неправилно, неоснователно и недопустимо.

Като нарушение се сочи липсата в АУАН и НП на изискуемите от ЗАНН реквизити.  Счита, че въззивният съд не е обсъдил представените писмени доказателства, което обуславяло необоснованост на решението. Твърди, че не е даден правен отговор от решаващия състав на въззивния съд на въпроса дали деянието съставлява нарушение на чл. 43, т.4, във връзка с чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Релевирани са доводи  за несъставомерност на същото, претендира се, че дружеството  не е нарушител, тъй като законът не поставя ограничение за продажба на оръжие на лица по чл. 54, ал. 3 от закона, какъвто е гражданинът на Израел, закупил оръжието .

Оспорва се и обвързването на квалифицираното по чл. 43, т.4 от ЗОБВВПИ нарушение с чл. 54, ал.1 от същия закон.

По отношение на наложената санкция счита, че чл. 212 не е приложим в този случай, като твърди и липса на умисъл и непредпазливост при извършване на деянието.

Въз основа на изложеното се иска от касационната инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени  обжалваното НП.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва наведените в   касационната жалба  доводи, счита ги за неоснователни и пледира  решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също счита касационната жалба за неоснователна. Въззивното решение намира за правилно постановено, мотивирано въз основа анализ на събраните доказателства. 

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият касационен състав прие следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА  по следните съображения:

„С. “ ЕООД е търговец с валидно издадено от ГДНП София разрешение за търговия с оръжие - № 20150158892/08.01.2016 г.

Фактите по случая са следните:

Административнонаказателната отговорност на „С. “ ЕООД е ангажирана за това, че на 11.07.2019 г. дружеството продало с фактура № *********8/11.07.2019 г. на лицето  S.A.B.– гражданин на Израел, роден на *** г., без статут на постоянно пребиваване на територията на Република България, 12 броя неогнестрелни оръжия, подробно и изчерпателно описани с техните спецификации и идентификационни номера  - 10 броя газови пистолети  модел „Carrera“, един газов пистолет модел Ekol Jackal Dual и един  въздушен пистолет  модел Gamo  РТ-85.

 Съставен  е АУАН № 433а-93/04.09.2019 г., в който описаната в съставен при проверка КП № 433р/21481/07.08.2019 г. фактическа обстановка е възпроизведена изцяло, деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 43, т.4 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл.54, ал.1 от същия закон.

АНО възприел изцяло установената при проверката фактическа  обстановка, както и дадената на деянието правна квалификация, и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ наложил на дружеството продавач  административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При проведения съдебен контрол въззивният съд не констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на нарушителя, приел, че материалният закон е приложен правилно и потвърдил издаденото  срещу “С. “ ЕООД наказателно постановление.

За да достигне до този си извод приел за безспорна установената и описана от АНО фактическа обстановка; изводите на същия относно съставомерността на деянието и неговата индивидуализация счел за правилни  и съобразени с материалния закон.

Релевираните  в хода на въззивното производство доводи за липса на съставомерност на деянието, поддържани и пред касационната инстанция, въззивният съд счел за неоснователни, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 43 от ЗОБВВПИ, която ясно и изрично очертава кръга от лица,  с които притежаващите разрешение за търговия с оръжие могат да търгуват и препратката от нея към чл. 54 от същия закон.

Съвместният прочит на двете цитирани разпоредби, направен от въззивния съд го извежда на следния извод: Лицата,  получили разрешение  за търговия  с оръжие могат да търгуват с  лица,  които са: български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,  граждани на трета страна, постоянно пребиваващи  на територията на Република България,  ФЛ и ЮЛ,  регистрирани като търговци по реда на ТЗ,  лица създадени  със закон или акт на МС и ЮЛ  с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ.

Безспорен е фактът, че купувачът  е израелски гражданин,  на който  не е предоставен статут на постоянно пребиваване в Република България. Този факт  автоматично го изключва от кръга лица, очертани в чл. 43, т.4 от Закона, с които може да търгува притежаващото разрешение за търговия с оръжие дружество.

Изводът на въззивния съд е съобразен с относимите  правни норми на специалния закон и е безалтернативен.

 Нарушението се потвърждава по безспорен начин  от събраните по делото писмени доказателства, които изцяло кореспондират и с установеното от административнонаказващият орган.

Касационният съд намира за неоснователни и недоказани  релевираните от касатора доводи. Административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и в съзвучие с относимите материалноправни норми.

Предвид изложеното районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. В производството по постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на закона, с оглед на което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 предложение първо от АПК, Втори касационен състав при Административен съд – Варна,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 496/09.04.2020 год., постановено от ІІІ-ти състав при ВРС по НАХД № 5764/2019 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА „С. “ ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, представлявано от  управителя П.А. ***, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на  80 /осемдесет/ лв. 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ……… 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 

 

     

           2. ………………