№ 14566
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110156132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по искова молба В. П. С., Е. М. Г., Т. М. И., Д. Д. С., Д.
Д. С., В. Р. Х., В. Н. Р. срещу ***********, с която е предявен иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, предявен като частичен иск от сума в общ
размер от 10000 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.10.2019 г.
до 12.03.2020 г. на поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. № 1975 в кв. 26 по
плана на **************, представляващ част от поземлен имот с идентификатор
77181.15.44 по одобрената със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД па ЛК София
кадастрална карта на град Харманли, сумата от 300 лева, предявен като частичен иск от сума
в общ размер от 3000 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до
28.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.09.2021 г., до
окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с площ от 3 дка от дворно
място с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на **************, представляващ част от поземлен
имот с идентификатор 77181.15.44 по одобрената със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД
па ЛК София кадастрална карта на град Харманли, като имотът е придобит по силата на
съдебно решение № 195/12.03.2010 г. по дело № 419/2002 г. на Районен съд – Харманли,
влязло в сила на 28.05.2010 г.
Сочи се, че с влязло в сила решение № 1045 от 20.07.1995 г. на ВКС по гр. д. № 3/1994
г. ищците и други техни роднини били признати за собственици на имот възстановен по
силата на ЗВСОНИ, намиращ се в град Харманли и представляващ дворно място е площ от
1
7782 кв.м. заедно с построените върху него сгради - фабрична сграда под № 1 е площ от
около 200 кв.м. склад за нерафинирано масло под № 2 е площ от 127 кв.м. склад за
рафинирани масла с площ от 80 кв.м. първи етаж от сграда за производство на тахан - 150
кв.м., сграда за втора рафинация на три етажа със застроена площ от около 72 кв.м. и
складова постройка, съставляващо по сега действащия план дворно място цялото с площ от
7782 кв.м. представляващо североизточна част от УПИ I – Ф Зл. Тракия, като имотът
представлява част от производствено предприятие и е съседен на главния и се намира на
портала на предприятието. След закупуване на собствените идеални части на някои от
реституентите ищците са станали собственици на 61.672% ид.ч. Твърди се също, че
процесният имот от 3 дка винаги е бил част от терена на предприятието, но тъй като е
предмет на различно и по-късно образувано реституционно производство, е придобит от
ищците през 2010 г., а след 2010 г. имотът е ползван от ответното дружество, без последното
да е заплащало обезщетение за ползването му, както и последното е предоставило
процесните 3 кв.м. идеални части за ползване на трето лице за временно и възмездно
ползване без съгласието на ищците по делото. В исковата молба се сочи също, че с
нотариална покана 02.11.2016 г. ищците изложили исканията, с оглед доброволно уреждане
на спора. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Навежда доводи, че ищците не
са заявили намерение да ползват имота.
В съдебно заседание на 07.12.2020 г. е допуснато увеличение на предявените искове
за обезщетение за ползване на имота от 1250 лева на 1694,13 лева.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. За да може да се ангажира отговорността необходимо е да се установи, че
ищецът е собственик на процесният имот, че вещта е била ползвана от ответника през
исковия период, както и какъв е размера обогатяването на ответника, респективно
обедняването на ищеца през исковия период.
Видно от приложеното по делото Решение № 195/12.03.2010 г. по дело № 419/2002 г.
на Районен съд – Харманли съсобственици на поземлен имот с площ от 3 дка от дворно
място с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на **************. С това решение съдът не се е
произнесъл по отношение на сградите построени в имота, като е приел, че поради липса на
строителни книжа са незаконни. От приетата съдебна експертиза се установява, че
посочения имот представляващ част от поземлен имот с идентификатор 77181.15.44 по
одобрената със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. кадастрална карта на град Харманли. От
показанията на свидетелите Ирена Гурманова и Н. Колев се установява, че имота на ищците
заедно с останалата част от имот с идентификатор 77181.15.44 представляват общо
пространство, с изградени в него производствени сгради, което в исковия период е било
оградено и е имало охрана, като достъпа на външни лица е бил ограничен. Охраната и
пропускателния режим е бил организиран от ответното дружество.
Видно от приложеното Решение на ВКС по гр. д. 3/1994 г., с което е признато че
2
ищците са собственици на имот със сегашен идентификатор 77181.15.44 е прието, че на
реституция е подлежал имота без построените в него сгради / с изключение на сграда
1,2,3,6,7 и 10/, тъй като са построени след одържавяването на имота и не подлежат на
реституиране. Представената към исковата молба скица към решението на ВКС е неясна и
от нея не може да се установи къде в имота попадат посочените сгради.
При така представените доказателства ищците доказаха, че са собственици на имот
поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на
**************, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 77181.15.44, но не
доказаха, че са собственици на сградите построени върху този имот. Също така се доказа, че
ответното дружество е оградило имота, поставило е охрана, която да контролира достъпа и
по този начин е ползвало имота на ищците, като е ограничило достъпа им до него.
В границите на имот с приблизителна площ 3 дка, част от ПИ 77181.15.44 по
кадастрална карта на гр. Харманли, попадат следните сгради, отбелязани в на скицата,
неразделна част от решението и справката от Служба по вписванията - Харманли, а именно:
1. Сграда 77181.15.44.2 – промишлена сграда, със ЗП 170 кв.м.; 2. Сграда 77181.15.44.5 -
промишлена сграда, ЗП 440 кв.м.; 3. Сграда 77181.15.44.6- промишлена сграда, ЗП 81 кв.м.;
4. Сграда 77181.15.44.16 - промишлена сграда, ЗП 142 кв.м.; 5. Сграда 77181.15.44.24 -
промишлена сграда, ЗП 32кв.м.; 6 Сграда 77181.15.44.25 - КПП промишлена сграда, ЗП 10
кв.м.; 7. Сграда 77181.15.44.26 - промишлена сграда 1531,265/2510 ид.ч. от сграда 26, ЗП
1240, 8. Сграда 77181.15.44.31 - промишлена сграда, ЗП 29 кв.м.; 9. Сграда 77181.15.44.29 -
промишлена сграда, ЗП 5 кв.м.
При тези данни съдът намира от правна страна предявените искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователни. Съгласно посочената материалноправна норма,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се
налага изводът, че за да бъде уважена претенция, заявена на посоченото основание, е
необходимо на първо място да се установи наличие на неоснователно разместване на блага,
което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона,
е в това, че разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите следва да
се извършва само, когото има основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59
ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за
сметка на увеличаването на имуществото на отговарящия за задължението. Следователно,
необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната
страна може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата
страна. На последно място, разместването на благата, изразяващо се в пропускането на
ползата от страна на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича от един или
обща група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на
ответната страна за сметка на ищците чрез спестяване на разходи, обедняване на ищците,
връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на
имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй
като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се
защити.
В случая някои от елементи от фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 от
33Д не са налице. От заключението на вещото лице, по изслушаната и приета СТЕ се
установява, че имота не може да се ползва самостоятелно, през него се осъществява
вход/изход за обслужване на цялата производствена фабрика. От приложената скица към
съдебното решение по гр. д. 419/2002 г, на РС Харманли, представляваща неразделна част
от него се установява, че имотът по отношение на който същите претендират присъждане на
обезщетение за лишаването им от ползването - имот от 3 дка, представляващ имот с пл. №
3
1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли и по действащата кадастрална карта, представляващ
част от поземлен имот № 77181.15.44, е застроен с множество сгради – 9 на брой. От
представената справка от Служба по вписвания – Харманли се установява, че с
Постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали на ответника са били възложени идеални
части от ПИ с идентификатор № 77181.15.44, ведно с построените върху него сгради,
подробно описани в справката. Страните не спорят, а и се установява от приложените
доказателства, че собствените на ответника сгради попадат и върху тази част от поземлен
имот № 77181.15.44, в която попадат собствените на ищците 3 дка, представляващи имот с
пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли. При тези констатации, съдът намира, че при
площ на имота 3000 кв.м. и остатъчна свободна площ, които са групирани така, че не е
възможно да се отделят от останалото цяло, имотът е негоден за самостоятелно, реално
ползване, тъй като той се явява в по-голямата си част прилежащ към съществуващите сгради
и обслужващ същите. Именно защото собственият на ищците имот се явява в по-голямата си
част прилежащ към съществуващите сгради и обслужващ същите, и същият не е годен за
самостоятелно, реално ползване, то в случая не може да се приеме, че ответникът се е
обогатил с ползването му за сметка на обедняването на ищците. Предпоставките на чл.59 от
ЗЗД щяха да са налице, в случай че имотът на ищците, за който се търси обезщетение, е
обособен самостоятелно и може се ползва реално от ищците, но при положение че върху
него има изградени множество сгради и имотът се явява тяхна прилежаща и обслужваща
част и същият не може да се ползва самостоятелно, то ответникът не е лишил ищците от
ползването на имота, а на законово основание осъществява правото си на собственост върху
собствените му идеални части от ПИ с идентификатор № 77181.15.44 и върху построените
върху него сгради, които попадат и в притежаваните от ищците 3 дка, попадащи частично в
ПИ с идентификатор № 77181.15.44. При това положение ответникът не е лишил ищците
като собственици на техните 3 дка от упражняването на фактическата власт и от извличане
на ползите от него, тъй като с оглед на съществуващите сгради те не биха могли да го
ползват по предназначение, съответно ответникът не се е обогатил със стойността, която би
заплатил за същия имот като процесния, ако го беше наел. Построените сгради имат
характера на суперфициарна собственост, като това ограничено вещна право, включва
правомощието на суперфициарния собственик да държи постройката в чужд имот, което
обстоятелство изключва заплащането на обезщетение.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски. С оглед фактическата и
правна сложност на делото не се явява основателно възражението на ищците за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
присъдено в претендирания размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. С., ЕГН ********** Е. М. Г., ЕГН********** Т.
М. И., ЕГН **********, Д. Д. С., ЕГН **********, Д. Д. С., ЕГН **********, В. Р. Х., ЕГН
**********, В. Н. Р. ЕГН ********** срещу ***********, ЕИК ********* искове за
заплащане на сумата от 1694,13 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от
10000 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.10.2019 г. до
12.03.2020 г. на собствения им поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. № 1975
в кв. 26 по плана на **************, представляващ част от поземлен имот с
идентификатор 77181.15.44 по одобрената със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД па ЛК
София кадастрална карта на град Харманли, както и за сумата от 300 лева, предявен като
частичен иск от сума в общ размер от 3000 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
4
29.09.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН ********** Е. М. Г., ЕГН********** Т. М. И., ЕГН
**********, Д. Д. С., ЕГН **********, Д. Д. С., ЕГН **********, В. Р. Х., ЕГН **********,
В. Н. Р. ЕГН ********** да заплатят на ***********, ЕИК *********сумата от 1000 лв. –
разноски за производството.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5