№ 986
гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 46/2020г., на Ок- ръжен съд - Монтана,
ответното застрахователно дружество „Групама за- страховане“ ЕАД е осъдено да заплати,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Я. Д. Б. сумата от 68 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени, и сумата от 713, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, получените вследствие на ПТП от 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху
всяка сума, считано от 11.03.2020г. до оконча- телното изплащане, като е отхвърлил
частичния иск за изплащане на обез- щетение за неимуществени вреди над сумата от 68 000
лв. до пълния предя- вен размер от 100 000 лв. /частичен от 200 000 лв./ и иска за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 713,37 лв. до пълния пре- дявен размер
от 3 566,86 лв., като неоснователни; да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Я. Д. Б.
сумата от 3 162 лв., предста- вляваща деловодни разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на ОС-Монтана сумата от 2 748, 53 лв. – държавна такса и сумата от 5 лв. –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С решението ище- цът е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Групама застра- ховане“ ЕАД сумата от 352 лв.,
представляваща направени по делото раз- носки.
С Определение от 15.12.2020г. е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта на разноските.
1
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част, с подробно изложени
съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от ищеца с частна жал- ба, с подробно
изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срок и са срещу подлежащи на въззивно обжалване
съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбата срещу решението, съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ –
претендират се обезщетения за неимуществени и имущест- вени вреди от настъпило на
03.10.2019г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за
катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отго- ворност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, от което са настъпили
трваматични увреждания, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вре- ди съдът е
съобразил характера и броя на получените увреждания, продъл- жителността на
възстановителния период, възрастта на ищеца, претърпе- ните физически и психически
страдания и неудобства, които включват фи- зически болки, затруднения при
предвижването, стрес, обичайната продъл- жителност на психологическите и емоционални
преживявания вследствие на инцидента, обстоятелството, че пострадалият не е възстановен
напълно и продължава да изпитва болки и затруднения при движение, както и обще- ствено-
икономическата конюнктура в страната към момента на уврежда- нето и нивата на
застрахователното покритие по застраховката „Граждан- ска отговорност на
автомобилистите“, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 100 000
лв. Съдът е приел, че направените от ищеца разходи в размер от 3 566, 86 лв. са във връзка с
лечението на про- цесните увреждания. Така определеният размер на обезщетенията е нама-
лен съобразно изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца от ответ- ника в общ
размер на сумата от 34 853, 49 лв., от които 32 000 лв. за неимуществени вреди и 2 853, 49
лв. за имуществени вреди, поради което е присъдил на ищеца обезщетения в размер на
68 000 лв. за неимуществени вреди и 713,37 лв. за имуществени вреди. За неоснователно е
намерено въз- ражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за на-
2
стъпването на вредоносния резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре- праща към мотивите му в тази
част. По делото не спори, че ищецът е пре- търпял сериозни телесни увреди вследствие на
процесното ПТП, както и че последното е настъпило по вина на водача на превозно
средство с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. Освен
това ответникът вече е разгледал застрахователната претенция на ищеца, като е определил и
изплатил обезщетение на последния за получените от него неимуществени и имуществени
вреди.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните обезщетения, които
застрахователят намира за завишен, както правилно- стта на извода на съда досежно
възражението за съпричиняване .
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеният от състава на Окръжния съд размер от 100 000 лв. е
завишен, не съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на
съда за сходни случаи. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил съчетана черепно-мозъч-
на и гръдно-коремна травма, изразяваща се в обективно представени конту- зии на мозъка с
картина на развил се мозъчен оток, контузионни огнища с пневмоторакс на бял дроб,
контузионни лезии на коремни органи, които в тяхната съвкупност са довели до състояние,
което застрашава живота на пострадалия и представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и счупване на илиачна кост, влизаща в състава на тазовия
пръстен, и счупване на лява петна кост.
Вещото лице е посочило, че счупването на илиачната кост не изисква гипсово
имобилизиране, а лечението се изразява в леглови режим и прием на обезболяващи
медикаменти. Оздравителният процес е не по-малък от месец, месец и половина, последващ
от поетапно раздвижване. То е довело до трайно затруднение на движенията на тялото и
снагата за срок не по-малък от месец и половина – два, през което време пострадалият е
изпитвал различни по интензитет болки и страдания, като е възможно последните да
продължат и след това. Счупването на лявата петна кост представлява мно- гофрагментна
открита фрактура, на която е проведено няколкократно опе- ративно лечение с поява на
усложнения от възпалителен процес. Тази фрак- тура е причинила трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за срок не по-малък от два-три до четири месеца, като
през това време, а дори и след това, ищецът е изпитвал силни болкови усещания. При
извършения личен преглед на 28.08.2020г., което е около 11 месеца след инцидента, вещото
лице е установило, че относно тази травма все още не е бил завър шил изцяло
възстановителният период. Констатирано е наличието на дефор мация на глезенната става с
3
оток. В посочената става движенията са били ограничени и болезнени, с намален обем на
различните посоки на въртене, налице е несигурност в стъпването и ходенето. Прогнозата за
напълно (ця- лостно) възстановяване на ставата според експерта е несигурна. Постра далият
е получил и още травматични увреждания под формата на разкъсно-контузни рани и
охлузвания, които в тяхната съвкупност са причинили на ищеца разстройство на здравето –
временно и неопасно за живота, като възстановителният период за последните е под един
месец.
Непосредствено след настъпването на процесното ПТП ищецът е по- лучил спешна
медицинска помощ в МБАЛ – Търговище АД. Поставена е клинична диагноза „Травматичен
шок“ и е настанен в Отделение по Ане- стезия и Интензивно лечение. Поради влошаване на
състоянието му е по- ставен на постелен режим, медикаментозно успокоен (седиран) и на
изкуст- вена белодробна вентилация. Наложило се е да му бъде преливана кръв. В условията
на спешност е поставен торакален дрен в гръдна кухина за от- веждане на наличния въздух
в дясна гръдна половина. По спешност е пос- тавен и контролен дрен при оперативна
интервенция на коремната кухина за извеждане на наличната свободно подвижна течност.
Едновременно е проведено и медикаментозно лечение. След това, докато ищецът все още е
бил на изкуствена вентилация, проведено е оперативно лечение на травмата на левия глезен.
Операцията е извършена на 17.10.2019г., като е отворена зоната на счупване с почистване на
насъбралия се секрет (евакуация на гнойно съдържимо) и след обилно почистване е
наместено счупването с фиксиране на външен фиксатор. По време на 12 дневния престой на
ищеца е провеждана антибиотична, химиотерапевтична и противовъзпалителна
медикаментозна терапия при спазване на постелен режим и стерилни пре- връзки.
Пострадалият е продължил лечението си в ортопедичното отделе- ние за долекуване и
наблюдение на травмата на левия глезен. По повод „за- силване на симптоматиката“ на
09.12.2019г. Б. е постъпил за 7 дена отново в ортопедичното отделение, през което време е
проведено оператив- но почистване на раната и премахване на външните фиксатори.
Провеж- дани са вливания с физиологичен разтвор и противовъзпалителна терапия.
Пациентът е изписан с данни за подобрение. На 15.02.2020г. ищецът е по- стъпил отново в
болничното заведение за период от 10 дена в хирургичното отделение с данни за
инфекциозно усложнение на засегнатия крайник. След проведено изследване е установено
наличие на патогенен микроорганизъм и данни за начални процеси на разрушаване на
костта. На 17.02.2020г. е из- вършена оперативна интервенция с отваряне, промиване,
почистваме и дре- ниране на фона на антибиотична, противовъзпалителна и обезболяваща
те- рапия и вливания. Окончателната диагноза е „Травматичен шок“, което представлява
остра генерализирана циркулаторна и функционална недоста- тъчност с критично и
неадекватно кръвоснабдяване на жизнено важни ор- гани.
Вещото лице е на мнение, че на пострадалия е проведено адекватно, навременно, в пълен
обем лечение и терапевтични процедури, отговарящи на добрите медицински практики и
норми, съпоставими с възможностите на страната. Лечебният процес е бил продължителен,
4
последователен, пое- тапен, с многократни оперативни интервенции и манипулации. При
извър- шените оперативни и медицински интервенции и манипулации по време на
болничния престой ищецът е търпял различни по продължителност и ин- тензитет болки и
страдания.
Експертът е посочил, че няма данни за получени от ищеца уврежда- ния, от които може да се
направи категоричен извод дали последният е бил с поставен предпазен колан по време на
инцидента. Независимо от това вещото лице е категорично, че дори и при наличието на
правилно поставен предпазен колан, пострадалият е щял да получи същите увреди.
В о.с.з. пред първата инстанция медицинското лице поддържа заклю чението си. Посочва, че
след настъпването на инцидента ищецът е приет в болничното заведение объркан, но
контактен, като след влошаване на съ- стоянието му е поставен на изкуствено дишане и са
последвали редица ме- дицински манипулации. Експертът е разяснил какво представляват
пневмо- торакс и хемоторакс, като е посочил, че не е доказано наличие на второто при
пациента. Обяснил е, че оперативното отваряне на коремната кухина на пострадалия е
извършено превантивно, за да няма изтичане на течност. Посочил е, че на ищеца е останал
белег на лявата част на пъпа и белези на глезена, които с времето ще намалеят, но няма да
изчезнат напълно. Не знае цената на извършените на ищеца манипулации и необходимите
консума- тиви, свързани с тях. Сочи също, че има данни, че за глезена на пострада- лия е
употребявана кана за вакуум терапия. Относно пневмоторакса също е възможно да е
употребявана вакуумна кана, която е била нужна. Сет за ва- куум терапия предполага, че е
бил необходим. За лечението на глезена сочи, че при процес на усложнение също се ползва
вакуумна превръзка.
Според експерта, установеното в делинквента наличие от 1,03 про- мила алкохол в кръвта
отговаря на лека степен на телесно опиянение. Въп- реки, че са налице прояви в
поведението на повлияни лица с такава степен на алкохол в кръвта, експертът е на мнение,
че за нетренирано око не може да се определи, че лицето е повлияно от алкохол. При такава
степен зависи- ло от количеството и качеството на алкохола. Количеството не било го- лямо,
но миризма следвало да има, въпреки, че и това зависило от вида на алкохола. Вещото лице
не може да определи дали миризмата е била доло- вима в автомобилното купе. Посочва, че
не може да определи точно какво се е случило, тъй като нямал данни. Смята, че ако човек
влезе в затворено пространство при човек, който е употребявал алкохол, без преди това пър-
вият да е употребявал алкохол, като същият няма възпалително или други патологични
заболявания в обонятелната част, би могъл да усети миризма- та.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е изготвена от експерт,
притежаващ необходимите за целта познания, който е отговорил изчерпателно на
поставените въпроси.
По делото са събрани показанията на свидетелката В. Н. (съпруга на ищеца), от които се
установява, че след като последната нау- чила за инцидента, заедно с вуйчото на ищеца и
5
големия си син, отишла в болницата в гр. Търговище, където бил приет пострадалият. От
там им съоб щили, че той е в много тежко състояние, като позволили на свидетелката да го
види едва след няколко дена, като продължавал да е в много тежко със- тояние. След като
престоял в интензивното около 10 дена, го преместили в ортопедията, където свидетелката
ми била придружител. Там престояли близо месец, след което го изписали, но след около 20
дена пострадалият бил приет отново в болницата, тъй като трябвало да свалят поставените
му фиксатори. Ищецът е бил неподвижен, с памперси, като бил обслужван от ищцата. Била
използвана вакуумна помпа за почистване на крака му.
Имал проблеми и с главата, усещал замайване, което му състояние било необходимо да се
следи от лекарите и не можел да се прибере вкъщи. Все още не се е възстановил напълно /
разпитът е в с.з. на 10.09.2020г., което е около 11 месеца след катастрофата/. Първите
няколко месеца били изклю- чително тежки. Прогнозата за пълното възстановяване на крака
му не били добри, все още се придвижвал с патерици. Вследствие на случилото се про-
менил, станал по-особен и нервен. Все още усещал замайване. Приемал доста лекарства.
Преди не работил, а вече изобщо нямало да работи. Беле- зите от травмите били видими и
въпреки, че ги третирали със специални пасти, не се махали. Кракът му бил зле на външен
вид, все още ходил на физиотерапия и не бил добре.
Съдът кредитира свидетелските показания в описаната част, тъй като последните отразяват
непосредствени впечатления и не са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента – 29 години,
вида, естеството и тежестта на получените травми: съчетана черепно-мозъчна и гръдно-
коремна травма, изразяваща се в обек- тивно представени контузии на мозъка с картина на
развил се мозъчен оток, контузионни огнища с пневмоторакс на бял дроб, контузионни
лезии; счуп ване на илиачна кост; многофрагментно счупване на лява петна кост; раз- късно-
контузни рани и охлузвания; изпитваните болки и страдания, които са били с различен
интензитет и продължителност по време на възстановя- ването, които ищецът продължава
да търпи единадест месеца след удара, тъй като все още не е напълно възстановен от
травмата в глезена; проведе- ното лечение, което включва няколкократен болничен престой
и необхо- димост от разнообразни медицински манипулации и процедури, както и от 3
оперативни интервенции; несигурност в прогнозата за пълно възстановя- ване на
движенията в лявото ходило; дискомфорта, който е изпитвал, тъй като продължително
време се е наложило да бъде поставен на постелен режим, като е разчитал изцяло на грижата
на своите близки; изпитания шок и стрес от инцидента, както и отражението му върху
психиката на по страдалия – предвид приетите от практиката обичайни размери в подобни
случаи, социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период,
намира, че сумата от 80 000 лв. представлява справед- ливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение. За да намали приетия от пър- воинстанционния съд размер, въззивният състав
съобрази, че тежкото със- тоянието на травматичен шок, което е било с временна опасност
6
за жи- вота, е овладяно с помощта на бързата и ефективна лекарска помощ, като няма данни
за настъпили усложнения и неблагоприятни последици по по- вод контузиите в главата и
белия дроб. Извършеният от вещото лице прег- лед е в рамките на възстановителния период
на най-продължителното като лечение и като изтърпяване на болки и страдания увреждане –
счупването на петата, като към момента на приключване на устните състезания в
настоящото производство няма твърдения и данни за усложнения и после- дици.
За да не уважи жалбата на ответното дружество, настоящият състав дава превес на младата
възраст на пострадалия; обстоятелството, че състоя- нието му след инцидента е било
изключително тежко, като се е наложило последният да бъде поставен на изкуствено
дишане за около седмица и да му бъде преливана кръв; дискомфорта, който е изживял по
повод нуждата от чужда помощ и невъзможността да води нормалния си живот за известен
период от време, което неминуемо, освен чисто физическите болки, му е причинило и
душевни страдания.
При това положение и като съобрази извършеното от застрахователя плащане от 32 000 лв.
за неимуществените вреди, искът се оказва основа- телен за 48 000 лв.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че направените от ищеца
разноски в размер на сумата от 3 566, 86 лв. са във връзка с лечението на получените
вследствие на процесното ПТП травми, което се установява от представените по делото
писмени доказателства. Ос- вен това, във въззивната жалба липсват доводи в обратна
насока. Следова- телно, след съобразяване с платеното от застрахователя в размер на 2 853.
49лв., споделя извода в обжалваното решение за доказаност и основател- ност на иска за
сумата от 713.37 лв.
По оплакванията на ответника относно приетото за неоснователно от първостепенния съд
възражение за съпричинаване от страна на пострадалия настоящият състав намира следното:
От заключението на изготвената пред първата съдебна инстанция САТЕ, се установява, че
предвид механизма на настъпване на процесното ПТП и установените увреждания, не може
да се направи конкретен извод дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. Вещото лице
посочва, че процесните травми на пострадалия могат да бъдат получени и при поставен
предпазен колан. С оглед механизма на ПТП, предпазният колан не е на- пълно ефективен,
но би допринесъл за намаляване степента и броя на ув- режданията. В о.с.з. вещото лице
поддържа заключението си, като допълва, че е възможно пострадалият да е бил без поставен
предпазен, колан тъй ка- то е изпаднал от превозното средство. Въпреки това посочва, че
автомо- билът е силно деформиран и предвид високата скорост на движение, дори при
правилно поставен предпазен колан биха настъпили същите увреди, като е възможно да
настъпят и други – чупене на ребра и пробив на белите дробове, които да доведат до смърт.
Следователно, не е проведено пълно и главно доказване, което е в тежест на ответното
дружество, досежно реле- вантния за спора факта, дали поставяното на колан в случая би
предотвра- тило получените увреждания.
7
Настоящият съд намира за недоказано и твърдението на ответното дружество, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат, тъй
като сам се е поставил в опасност като се е съгласил да пътува, знаейки, че водачът на
автомобила е повлиян от алко- хол. По делото е категорично установено, че виновният
водач е бил в не- трезво състояние по време на инцидента, което е и една от причините за
на- стъпването му. Липсва обаче категорично доказване от страна на ответни- ка, че ищецът
е знаел за състоянието му, качвайки се в процесното превоз- но средство. Вещото лице е
посочило, че нетренирано око не може да пре- цени, че човек, с такова количество алкохол в
кръвта, е в състояние на опия нение. Дали ищецът е успял да разбере за състоянието на
водача по мириз- мата на алкохол също не е категорично установено.
С оглед гореизложеното, поради несъвпадане в крайните изводи до- сежно обезщетението за
неимуществени вреди, решението следва да се от- мени в частта, с която искът е уважен за
разликата над 48 000лв. до уваже- ния размер от 68 000 лв.
При този изход на спора, за първоинстанционното производство след ващите се на ищеца
разноски съобразно уважената част от иска, без прис- падане на платените по време на
процеса суми, или за 83 566.896лв., въз- лиза на 4 252.30лв. от общо претендираните 5 270
лв., съобразно списъка по чл.80 ГПК, т.е. допълнително следва да му се присъди сумата от
1090.30 лв. Следващите са на ответника разноски съобразно неоснователната част от
претенциите, която е в размер на 20 000 лв., възлизат на 169.90лв., при из- числяването на
които е отчетено определеното от първостепенния съд юрис консултско възнаграждение от
300 лв., над който размер решението следва да се отмени. За въззивното производство, като
съобрази обжалваемата част, която е за 68 713.37лв., за който размер минималното
възнаграждение по тарифата възлиза на 2 591.40 лв., намира за основателно възражението
на въззивното дружество за прекомерност на претендираното от ищеца ад- вокатско
възнаграждение от 3 450 лв., с ДДС. Като съобрази уважената по- твърдена част от
претенцията, която е за 48 713.37лв. спрямо обжалваната, така редуцираният до мининум
размер на адвокатското възнаграждение след прилагане на тройното правило възлиза на
1 837 лв., с ДДС от 367. 40 лв., или общо 2 204.40лв. Следващите се на ответника разноски,
съобразно отхвърлената част от претенциите, възлизаща на 20 000 лв., спрямо обжал- ваната
от 68 713.37лв., възлизат на 503.10лв., от които 403.10лв., припа- дащата се част от
заплатената в полза на САС д.т., и 100 лв.- юрисконсулт- ско възнаграждение.
С оглед променения размер на претенцията за неимуществени вреди, отразило се на
изчислението на разноските за първинстанционното произ водство, частната жалба срещу
Определението от 15.12.2020г. следва да се остави без разглеждане. По съществото си обаче,
същата е основателна. Неправилно съставът на Окръжния съд е изключил платените по
време на процеса суми, приемайки, че са в рамките на произнасянето от страна на
застрахователя в производството по чл.380 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 във
вр. чл.380 КЗ, срокът за произнасяне е тримесечен, който в случая е изтекъл на 25.01.2020г.,
8
тъй като уведомлението по чл.380 КЗ е входирано на 25.10.2019г. Доброволното плащане е
направено на 10.04. 2020г. , което е след предявяването на иска на 11.03.2020г.
Следователно, с поведението си ответникът е дал повод за претендирането им, с което на-
стоящият състав се е съобразил при определяне отговорността за разноски за
първоинстанционното производство. По тези съображения, ще следва да се присъди на
ищеца сумата от 15.00 лв. за подадената частна жалба.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 46/2020г., на Окръжен съд –
Монтана, в частта, с която е уважен предявеният от Я. Д. Б. срещу „Групама застраховане“
ЕАД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 48 000 лв. до 68 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 03.10.2019г., вед- но
със законната лихва върху сумата, считано от 11.03.2020г. до оконча- телното изплащане,
както и в частта, с която Я. Д. Б. е осъден да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД
разноски над сумата от 169.90лв., вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Д. Б. срещу „Групама застраховане“ ЕАД иск по чл. 432, ал.1
КЗ за разликата над 48 000 лв. до 68 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 03.10.2019г., ведно със законната
лихва върху сума- та, считано от 11.03.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 на Я. Д. Б., ЕГН: **********, до- пълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1090.30 лв., и разноски за въззивното производство в размер на
2 204.40лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС и 15.00 лв. за частна
жалба.
ОСЪЖДА Я. Д. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, разноски за въззивното производство в размер на 503.10лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Я. Д. Б., ЕГН: **********, подадена
срещу Определение от 15.12.2020г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248
ГПК за изменение на решението в частта на разноските.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10