Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2148 11.12.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на втори декември две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря Й. Б.
и в
присъствието на прокурора Дарин Христов,
като
разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 1618 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр.чл.203
и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, допълнително
уточнена в молба вх.№ 9880/26.09.2019 г. и молба вх.№ 11220/31.10.2019 г., подадена
от ищеца М.Б.М. с ЕГН ********** *** /към датата на подаване на исковата молба
- лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора - Бургас, понастоящем – на
свобода/, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с която
се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на
30 000 лева, от които 22 000 лв. – обезщетение за причинени на ищеца вреди
от ответника в периода 31.07.2015 г. до 23.02.2018 г., и 8 000 лв. –
обезщетение за причинени на ищеца вреди в периода 21.01.2019 г. до датата на
исковата молба – 11.07.2019 г.
Ищецът твърди, че към датата на предявяване на
исковете изтърпява присъда в Затвора - Бургас, че от 31.07.2015 г., когато е
бил приведен там, е имал многократни пристъпи, изразяващи се в повдигане,
повръщане, световъртеж, парализа на крайниците и главата. Твърди, че затворническата
администрация, въпреки молбите му, не е предприела никакви адекватни действия
във връзка със състоянието и лечението му, и че му е предлагала само аналгин до
момента, в който не получил припадък. Тогава за първи път бил заведен на
преглед от специалист, който констатирал, че страда от ****** и му препоръчал
консултация в клиника „Св. Наум“ - София. На 23.02.2018 г. ищецът бил условно
предсрочно освободен. През м.април 2018 г., в изпитателния срок, ищецът
постъпил в клиника „Св. Наум“ – София за изследвания и лечение, като след
изписването му от там му предписали съответни лекарства за заболяването му. На
21.01.2019 г. ищецът отново бил приведен в Затвора – Бургас за изтърпяване на
присъда. Твърди, че от затворническата администрация не са го снабдили с
предписаните лекарства, които ще забавят развитието на заболяването му или поне
ще облекчат състоянието му. Затова, ищецът счита, че са му причинени в резултат
на незаконосъобразни бездействия от страна на ответника неимуществени вреди –
нетърпими болки и страдания, съпътстващи заболяването, което се е развило по
време на престоя му в затвора, вследствие нечовешкото и унизително отнасяне към
неговата личност от страна на затворническата администрация, която не му е
осигурила навременно лечение и не му е предоставила нужните медикаменти
съгласно предписанието на лекарите. С оглед на това, ищецът претендира
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева, от които 22 000 лв. – обезщетение
за причинени вреди в периода 31.07.2015 г. до 23.02.2018 г., и 8 000 лв. –
обезщетение за причинени вреди в периода 21.01.2019 г. до датата на исковата
молба – 11.07.2019 г.
Правното основание на предявените при
условията на обективно съединяване искове е чл.284, ал.1 вр. с чл.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се
представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.
В срока за отговор ответникът изцяло оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е постъпил в Затвора - Бургас
на 31.07.2015 г. и че е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ на 23.02.2018 г., но сочи, че в рамките на
изпитателния срок, през който е бил под пробационен надзор на пробационен
служител, ищецът е извършил друго престъпление, заради което е бил задържан на
16.11.2018 г. По време на условното си предсрочно освобождаване, ищецът е постъпил
на лечение в МБАЛНП „Св. Наум“ – София, от където са му издали епикриза,
представена от него впоследствие на пробационния служител. В епикризата било
предписано съответното лечение, като му е било издадено и Решение с изх.№
2232/16.04.2018 г. от болницата на специализирана комисия по специалност 10 №
100463/16.04.2018 г., касаещо снабдяването на ищеца с медикаменти. Ищецът е
следвало да подаде заявление до РЗОК Бургас за безплатното отпускане на
предписаните лекарства, но понеже не е изпълнил някои от условията на
комисията, такива медикаменти не са му били отпуснати по време на пробационния
надзор. Поради това, ответникът сочи, че няма вина за действията на ищеца по
времето, когато е бил на свобода, тъй като снабдяването на ищеца с предписаните
медикаменти е било негов ангажимент. Сочи също така, че по време на престоя си
в Затвора - Бургас, ищецът е бил пуснат в прекъсване на наказанието, за да се
лекува, като същият, вместо да се възползва от това, е извършил ново
престъпление, за което към датата на исковата молба търпи наказание „лишаване
от свобода“. Сочи също, че по повод на оплакванията си ищецът е бил настанен в
Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. София,
където му е поставена диагноза „******“ и му е дадено предписание лечението му
да продължи в МБАЛНП „Св. Наум“ – София. Ответникът сочи, че в случая не се
доказва наличието на преки и непосредствени вреди в резултат от бездействието
на затворническата администрация, респ. наличието на причинно-следствена връзка
между евентуалните вреди и поведението на ответника, поради което исковете се
явяват неоснователни.
В с.з. ответникът не изпраща представител, редовно
уведомен, сочи доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна – Прокуратура на РБ, чрез
представител на Окръжна прокуратура – Бургас, в с.з. изразява становище за
неоснователност на претенциите. Не сочи доказателства.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е постъпил в
Затвора Бургас на 31.07.2015 г. и че е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 23.02.2018 г., т.е. че по
време на първия визиран в исковата молба период ищецът е пребивавал в Затвора –
Бургас. Не спорят също, че през периода от 21.01.2019 г. до датата на исковата
молба – 11.07.2019 г., т.е по време на втория визиран в исковата молба период, ищецът
също е пребивавал в Затвора Бургас.
Спорът между страните по делото се свежда до
това дали са настъпили вреди за ищеца като резултат от заболяването му,
изразяващи се в болки и страдания, и дали същите са пряка и непосредствена
последица от виновно бездействие на затворническите власти да го лекуват
адекватно и да го снабдят с предписаните му лекарства по време на престоя му в
Затвора - Бургас през двата процесни периода - от 31.07.2015 г. до 23.02.2018
г., и от 21.01.2019 г. до датата на исковата молба – 11.07.2019 г. Правният
спор е очертан от ищеца чрез наведените от него твърдения в исковата молба и в
молбите-уточнения, от които може да се направи извод, че твърдяното бездействие
на ответника е свързано с непредоставянето на нужното за заболяването му
лечение /прегледи и лекарства/ от страна на затворническата администрация. Ето
защо, при преценката на основателността на предявените искове, съдът следва да
изхожда от обстоятелството дали са доказани тези конкретни твърдения на ищеца.
От приложената на л.40 от делото справка от
ответника се установява, че ищецът е бил задържан в ареста – Бургас на 20.03.2015 г., като на
31.07.2015 г. е преместен в Затвора – Бургас. Същият е бил в прекъсване на изпълнението на наложеното наказание, както следва: от 26.05.2017 г. до 25.06.2017 г. –
30 дни; от 26.06.2017 г. до 25.07.2017
г. – 30 дни; от 04.08.2017 г. до
03.09.2017 г. – 30 дни; от 12.01.2018
г. до 19.01.2018 г. – 7 дни; бил е освободен условно предсрочно от затвора
на 23.02.2018 г. и му е била наложена мярка за пробационен надзор за времето от
06.03.2018 г. до 12.02.2019 г. На 16.11.2018
г. отново е бил задържан в ареста в гр. Бургас, а впоследствие на
21.01.2019 г. е преместен в Затвора – Бургас. През периодите, в които ищецът е
бил с прекъсване изпълнение на наказанието, не могат изначално да се претендират
вреди от незаконосъобразни актове и действия на затворническата администрация,
тъй като ищецът по това време е бил на свобода и няма как да е търпял вреди
/болки и страдания/, които да могат да се вменят във вина на ответника и да
стоят в причинно-следствена връзка с негово поведение.
Не се спори относно това, че по време на
престоя си в Затвора - Бургас ищецът е имал здравословни оплаквания, както и че
във връзка с тях е постъпил на лечение в Специализирана болница за активно
лечение на лишени от свобода - гр. София /СБАЛЛС/, където му е поставена
диагноза „******“ и му е дадено предписание лечението му да продължи в МБАЛНП
„Св. Наум“ – София. Това обстоятелство се установява и от представеното от
ответника писмено доказателство – Епикриза от СБАЛЛС – София, Вътрешно
отделение /л.32/, видно от която ищецът е постъпил там за лечение на 16.05.2017
г. и е изписан през м.май 2017 г. с
диагноза „******-Централно-периферна форма“. В епикризата е записано също, че
преди постъпването си в болницата, пациентът е бил консултиран с невролог в гр.
Бургас. От СБАЛЛС – София му е предписано лечение с Преднизолон и Мидокалм по
схема, наред със симптоматични средства, като е преценено, че е уместно провеждане
на лечение в специализирана клиника „Св. Наум“ – София. От епикризата на л.32 е
видно също, че с оглед хроничното и инвалидизиращо заболяване на пациента, на
23.05.2017 г. е бил изготвен Протокол за прекъсване на наказанието, като
пациентът е бил насочен към неврологична клиника при болница „Св. Наум“ –
София, а прекъсването болният е изчакал в СБАЛЛС – София.
От тези доказателства може да се направи
безспорен извод, че затворническата администрация своевременно е реагирала на
оплакванията на ищеца, като още в гр. Бургас е осигурила консултацията му със специалист
невролог, а по-късно е обезпечила и лечението му в болнично заведение за
лечение на лишени от свобода в гр. София.
Безспорно се установява също, че
затворническите власти са се съобразили с предписанията, дадени от лекарите в
СБАЛЛС – София, относно продължаване лечението на ищеца в специализирана
болница „Св.Наум“ – София. В тази връзка по делото няма спор, че през м.април
2018 г., по време на изпитателния срок, когато е бил под пробационен надзор и с
прекъснато изпълнение на наказанието, за да се лекува, ищецът е постъпил на
лечение в МБАЛНП „Св. Наум“ – София, от където са му изписали терапия във
връзка със заболяването. Като доказателство за това ответникът е представил
Епикриза на МБАЛ по неврология и психиатрия „Св.Наум“ – София, видно от която
пациентът е постъпил на 11.04.2018 г. и е изписан на 16.04.2018 г., с
окончателна диагноза: „****** – Пристъпно ремитентен ход /пристъп/“, като са му
проведени всички необходими изследвания и му е назначена терапия /л.34/.
На л.33 е приложено Решение на Специализирана
комисия по специалност 10 № 100463/16.04.2018 г. към МБАЛ „Св.Наум“ - София,
видно от което комисията е взела решение за издаване на протокол за предписване
на лекарства, заплащани от НЗОК, и е предписала започване на лечение по реда на
чл.78, ал.2 от Закона за здравното осигуряване. Ищецът твърди, че не е взимал
предписаните му от специализираната комисия лекарства. Това обаче е станало по негова
вина, а не по вина на ответника, респ. на затворническата администрация, тъй
като през визирания период ищецът е бил под пробационен надзор на пробационен
служител и е бил в прекъсване изпълнението на наказанието, за да се лекува,
предвид на което е следвало сам да положи дължимата грижа за собственото си
здраве и да подаде нужните документи, за да се снабди с безплатно отпусканите
му от НЗОК по протокол лекарства. В подкрепа на това са и представените по
делото писмени доказателства – писмо до ищеца с изх.№ 95-00-1898/16.08.2017 г.
на директора на РЗОК – Бургас и Решение № РД-21-594/14.11.2017 г. на управителя
на НЗОК /л.59-л.62/, видно от които Комисията за извършване на експертиза по
чл.78, т.2 от ЗЗО е отложила произнасянето по молбата на ищеца за отпускане на
заплащани от НЗОК лекарства, тъй като не е приложил нужния документ за
доказване на заболяването /МРТ изследване с контраст/, определяйки му
допълнителен 30-дневен срок, в рамките на който да отстрани тази нередовност,
което той в крайна сметка не е сторил и поради това, с посоченото решение на
управителя на НЗОК от 14.11.2017 г.,
окончателно на ищеца е било отказано утвърждаването на протокол за отпускането
на скъпоструващ лекарствен продукт поради неизпълнение на задължителни критерии
за това. В цитираното решение е дадено предписание ищецът да се насочи към
проследяващия невролог за преоценка и подбор на подходяща терапевтична
алтернатива.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ (нов
– ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.), държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване
на спора. В чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е
предвидено, че в случаите по ал. 1 /т.е. при наличието на доказано нарушение на чл.3
от ЗИНЗС от страна на ответника/, настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на
противното.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС препраща към чл.3 от същия закон. Съгласно
чл. 3,
ал.1 от ЗИНЗС (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), осъдените и
задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Настоящата искова претенция е
допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу надлежния ответник и пред
местно компетентния съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 285, ал.2 ЗИНЗС,
съгласно която искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Правната уредба на отговорността по
реда на чл.284 от ЗИНЗС е нова, в сила от 07.02.2017 г., като по този ред могат
да се претендират обезщетения от държавата за вреди, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража в резултат на нарушения по чл.3, извършени след
07.02.2017 г.
В процесния случай, за предходния
визиран в исковата молба период преди тази дата, а именно – от 31.07.2015 г. до
07.02.2017 г., отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди
вследствие на извършени от затворническата администрация нарушения произтича
пряко от чл.1 от ЗОДОВ във вр.чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека /ЕКПЧ/, която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ е част
от вътрешното право на страната ни, тъй като е ратифицирана, обнародвана и влязла
в сила за Р България през 1992 г. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл.3 от ЕКПЧ създава
за Р България като държава-членка към Конвенцията задължение да се въздържа от
всякакви действия спрямо лица, пребиваващи на нейната територия и попадащи под
нейната юрисдикция, които действия могат да бъдат квалифицирани като нечовешко
и унизително отношение или наказание.
С Определение № 2589/15.11.2019 г. по настоящото дело, редовно връчено на страните, съдът им е съобщил проекта за доклад
на делото, като е разпределил съответно и доказателствената тежест. Съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена
тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба, а именно: че през посочените от него периоди от 31.07.2015 г.
до 23.02.2018 г., и от 21.01.2019 г. до датата на исковата молба – 11.07.2019
г., е пребивавал в Затвора - Бургас; че по време на престоя му в затвора е
констатирано заболяването му, за което са му предписани специални медикаменти;
настъпването, видът и размерът на вредите, както и наличието на
причинно-следствена връзка между бездействието на ответника да го снабди с
посочените лекарства и настъпилите вреди, като съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за следните спорни
факти: относно вида и размера на вредите, и че същите са пряка и
непосредствена последица от виновното противоправно бездействие на ответника,
т.е. че са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Въпреки
дадените му указания, ищецът по делото не е ангажирал никакви доказателства, за
да докаже спорните по делото факти, а именно – не е ангажирал доказателства за
вида и размера на претърпените от него вреди, както и за това, че същите са в
пряка причинно-следствена връзка с виновното бездействие на ответника. Не е
доказано и самото противоправно поведение от страна на ответника, което да
представлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, респ. по чл.3 от ЕКПЧ.
Същевременно, със същото Определение № 2589/15.11.2019 г., съдът е указал на
ответника, че в негова доказателствена тежест е да обори презумпцията на
чл.284, ал.5 вр.ал.1 от ЗИНЗС. По делото ответникът е ангажирал доказателства,
от които се установява, че през процесните периоди, визирани от ищеца, за които
се претендират обезщетения – от 31.07.2015 г. до 23.02.2018 г., и от 21.01.2019
г. до датата на исковата молба – 11.07.2019 г., ответникът своевременно е
предприел необходимите действия във връзка с лечението на ищеца и получаването
на нужните медицински грижи и медикаменти. Ангажирани са доказателства и за
това, че за евентуално претърпените от ищеца вреди /болки и страдания/ не може
да бъде ангажирана отговорността на ответника поради липса на
причинно-следствена връзка между негово бездействие и настъпилия противоправен
резултат.
С оглед на горното и предвид събраните по
делото доказателства, съдът намира предявените искове за недоказани. Не се
установи по делото наличие на преки и непосредствени вреди за ищеца, които да
са настъпили в процесните периоди в резултат на причинени му болки и страдания
от твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническите власти. На първо
място, за да се презумират вредите съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, ищецът следва
да докаже противоправно бездействие от страна на ответника, което да
представлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. Такова
бездействие не се доказа, напротив – от събраните по делото писмени
доказателства се налага безпротиворечивият извод, че ответникът навременно е
реагирал на оплакванията на ищеца и е предприел нужните мерки същият да бъде
прегледан от специалист, като му е осигурил и възможност да проведе лечение в
специализирана клиника, стриктно спазвайки предписанията на лекуващите лекари,
като за целта е било прекъснато изпълнението на наказанието на ищеца, за да му
се даде възможност да се лекува, докато е на свобода.
Не се установява и второто твърдяно нарушение – затворническите власти да са отказали да снабдят ищеца с нужните лекарства за лечение на неговото заболяване. От доказателствата по делото безспорно се установява, че това са скъпо струващи лекарства, за които ищецът е имал предписание да започне процедура по издаване на протокол за тяхното отпускане по реда на чл.78, ал.2 от ЗЗО, но същият не е спазил нормативните изисквания и заплащането им от НЗОК е било отказано. Никое от тези обстоятелства не може да се вмени във вина на затворническите власти, още повече че през периода, в който ищецът е следвало да изпълни предписанията на здравните органи за снабдяването с безплатни лекарства, същият е бил на свобода и действията му не са били под надзора на затворническата администрация. Ето защо, не е доказано нито едно от твърдяните от ищеца нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, респ. на чл.3 от ЕКПЧ, за да се презумира настъпването на някакви неимуществени вреди. Не на последно място, ищецът не доказа и твърдяните от него вреди по вид и размер, поради което съдът приема, че исковата му претенция е изцяло недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на претенцията и предвид
разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗИНЗС, разноските по делото следва изцяло да се
възложат в тежест на ищеца. Предвид претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
вр.чл.144 АПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което е определено от съда в минималния
размер на осн.чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Б.М. с ЕГН **********
*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с адрес гр.
София, бул. „Ген. Н.Столетов“ № 21, искове за осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на
30 000 лева, от които 22 000 лв. – обезщетение за причинени на ищеца вреди
от ответника в периода 31.07.2015 г. до 23.02.2018 г., и 8 000 лв. –
обезщетение за причинени на ищеца вреди в периода 21.01.2019 г. до датата на
исковата молба – 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА
М.Б.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с адрес гр.
София, бул. „Ген. Н.Столетов“ № 21, сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: