Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 10.05.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на девети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 88/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Кредит
респект” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. „София Парк”, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4, ет. 6А, чрез адв. Х.М.
– пълномощник на управителя, против Б.Д.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес,
след подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично
задължение, като ищецът го е иницирал
за да може установи съществуването на вземането си. Искът е положителен установителен и се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - 17.09.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 555/2019 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 720
от 20.09.2019 г. за сумата от 597 лева – главница, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 505 лева разноски по делото. На
основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил е да се издаде
изпълнителен лист за горните суми в полза на банката, като за издаването му се направи
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Вземането произтича от
неизпълнено задължение по запис на заповед за
общата сума от 1215 лева, издаден на 31.07.2018 г. от Б.Д.К. в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК *********, предявен за
плащане на издателя на 22.07.2019 г., правата по който са прехвърлени на ищеца „Кредит респект” ООД с джиро от
19.08.2019 г. По издадения и получен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20199280400619 на ЧСИ М. С., рег. № …. С определение от 17.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 555/2019 г. съдът е спрял постановеното незабавно изпълнение.
Цената на иска е 597 лева –
непогасена главница по горепосочения запис на заповед, за която сума се иска от съда да признае за установено,
че се дължи от ответника на ищеца, като се претендира
още и законната лихва за забава върху главницата,
считано от 17.09.2019г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното
гражданско.
От страна на ответника Б.Д.К. е подаден писмен отговор, чрез пълномощника ѝ адв. Е.М.. Предявеният иск се оспорва,
както по основание, така и по размер, като се иска от съда да го отхвърли
изцяло. Посочва се, че записът на заповед не е предявяван на издателя, нито пък
е предявяван на 22.07.2019 г., както е отразено в него. Ответникът твърди, че
тя не е изписала датата 22.07.2019 г. в документа, поради което следва да се
приеме, че ценната книга не ѝ
е предявявана за плащане. Според нея от така изложеното следва, че вземането не
е изискуемо, тъй като в запис на заповед, в който не е посочен падеж е на
предявяване, каквото в настоящия случай липсва. В отговора е цитиран чл. 538,
ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), според който издателят трябва да
удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише.
Върху въпросния запис на заповед К. изобщо не е отразявала датата на
предявяване, защото такова не е извършвано. Тя саморъчно е изписала имената си и се е подписала, а датата на
предявяване вероятно е написана от представител на дружеството-ищец. Освен това
в отговора се твърди, че между страните е съществувал договор за заем,
плащането по който е било обезпечено със записа на заповед, но заемателят
изцяло е погасила задължението си. В подкрепа на изложеното са представени
вносни бележки за направени плащания в полза „Кредихелп” ООД за период
след издаването на записа на заповед и преди датата посочена за предявяване за
плащане в документа – 22.07.2019 г. Общата стойност на направените плащания е в
размер на 931 лева и те са във връзка с вноски
по кредит с № 10022223 за ЕГН **********.
По делото са приети, като писмени доказателства,
документите представени от страните и е приложено ч.гр.д. № 555/2019 г. по описа на Районен съд Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът въприема като обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид
постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
от правна страна :
На 31.07.2018 г. в гр.
Своге ответникът е издала запис на заповед в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК *********, за сумата от
1215 лева. Падежът на задължението е определен на предявяване. С протоколно определение
от 28.01.2021 г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в записа на
заповед имената са написани ръкописно от Б.К. и подписите са положени от нея.
От приетата по делото експертиза се установява, че тя не е
изписала ръкописния текст - 22.07.2019
г. Следователно, въз основа на събраните
по делото доказателства се установява единствено, че предявяването не е станало
на посочената дата в документа, но липсва оспорване на автентичността на
подписа на лицето, подписало се под волеизявлението за предявяване, поради
което не е оборена автентичността на изявлението и същото се ползва с формална
удостоверителна сила, че волеизявлението, изхожда от лицето, посочено за негов
автор. Подписвайки се под текста за предявяването, издателят е признал
факта на предявяване. Записът на заповед в оригинал, със съдържащото се в същия
документ удостоверяване на предявяването му, е представен на 17.09.2019 г. със
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, поради което най-късно към тази дата
ценната книга е била предявена на издателя ѝ, с което е настъпила изискуемостта на вземането по записа
на заповед. От изложеното следва, че това възражение е неоснователно.
От
страна на пълномощника на ответника е представен индивидуален договор за заем
Код : 10022223/31-07-2018 г., сключен между „Кредихелп” ООД и Б.Д.К., по силата
на който последната е получила заемната сума от 700 лева. Датата на договора за кредит съвпада с
датата, на която е издаден записа на заповед. Задължението по договора е размер
на 791,25 лева (чл. 3, ал. 6) + 423,75 лева (чл. 12, ал. 4) = 1215 лева, точно колкото и по записа
на заповед. Въз основа на посоченото, напълно обосновано може да се заключи, че
в случая чрез записа на заповед се обезпечава изпълнението на задължението по
договора за кредит.
В т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По делото К. представя платежни
документи, от които е видно, че тя е заплатила общо 931
лева по договора за времето от 31.08.2018 г. до 12.03.2019 г. Размерът на
всички плащания по заема е 791,25 лева - чл. 3, ал. 6 от договора. Те се дължат на петнадесет
вноски за периода от 14.08.2018 г. до 26.02.2019 г.
Според чл. 34, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗКИ),
кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит
чрез издаване на запис на заповед. Джиросването на обезпечителния запис на
заповед не трябва да облекчава кредитора, отпуснал потребителски кредит, и да
води на практика до заобикаляне на специалните норми на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна постановява чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ако джирото ще се използва като търговскоправен способ за заместване на
носителя на субективното право по обезпечителен запис на заповед, джирантът
трябва да изпълни допълнителните специални изисквания на ЗПК под страх от
недействителност. Съдът и служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - чл. 7, ал.
3 ГПК. Задължението по чл. 12,
ал. 4 от договора, натоварващо потребителя с още 423,75
лева, според съда е именно такова.
Договорът за паричен заем попада в предметния
обхват на ЗПК - с оглед стойността му и това, че не са налице изключенията на
чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
договора обаче е предвидена неустойка за непредставено обезпечение. Посочената
уговорка между страните противоречи на чл. 33 ЗПК, съгласно който кредиторът
няма право да договаря изначално суми, платими при забава или пълно
неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната лихва върху
неплатената част от главницата. При така
изложеното посочената клауза се явява нищожна, поради противоречие с
императивната норма на чл. 33 ЗПК и като
такава не поражда права и задължения за страните по правоотношението. От друга страна неустойката за неосигурено обезпечение по своя характер представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него. Налице е нарушение и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този
начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. При това тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая
това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си,
за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. На практика първо се отпуска кредит, а
впоследствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта да се
предотврати безотговорното кредитиране,
залегнала и в Директива 2008/48. Размерът на тази
неустойка е 423,75 лева, като тя е почти пет пъти по-голяма от
дължимата лихва за срока на договора (91,25 лева) и е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване.
В случая клаузата за неустойка по договора за заем не е
породила валидно задължение в тежест на заемателя Б.К.. След като не съществува
задължение по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, то
не съществува задължение по самата ценна книга. При това положение съдът
приема, че задължението което записът на заповед обезпечава е изцяло погасено чрез
плащане и ако се уважи установителния иск ще се стигне до неоснователно
обогатяване на ищеца по делото за сметка на ответника. К. е получила 700 лева,
трябвало е да върне 791,25 лева (без неустойката за непредставено обезпечение), а е върнала 931 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответника разноски по исковото и
заповедното производство, според представения списък.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от „Кредит респект” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, жк. „София Парк”, ул. „Рачо
Петков Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от Л. Р., иск за признаване за установено по отношение на Б.Д.К. ***, ЕГН **********, че по силата на запис
на заповед от 31.07.2018 г. има вземане за сумата от 597 лева, като чрез
ценната книга
се обезпечава изпълнението на договор за заем Код :
10022223/31-07-2018 г.
Осъжда „Кредит респект” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. „София Парк”, ул. „Рачо
Петков Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от Л. Р., да
заплати на Б.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 88/2020 г. и по ч.гр.д. № 555/2019 г., двете по описа на Районен съд Своге.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :