РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Варна, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500775 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, вх.№ 10700/10.02.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 198 от
20.01.2023г. по гр.д. № 5190/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът Р. С. Т.,
ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 1576,16 лева, представляваща дължима
главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.12.2020г. до
16.12.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к.В. ***, а именно: фактура № ФП**********/15.12.2020г. за
сумата 99,82 лева, с падеж 04.01.2021г., начислена за период на потребление от 27.10.2020г.
до 26.11.2020г.; фактура № ЛП **********/06.01.2021г. за сумата 0,19 лева, с падеж
26.01.2021г.; фактура № ФП0303122639/13.01.2021г. за сумата 156,67 лева, с падеж
01.02.2021г., начислена за период на потребление от 27.11.2020г. до 27.12.2020г.; фактура
№ ФП0304277575/15.02.2021г. за сумата 140,41 лева, с падеж 01.03.2021г., начислена за
период на потребление от 28.12.2020г. до 25.01.2021г.; фактура №
ФП**********/15.03.2021г. за сумата 141,74 лева, с падеж 01.04.2021г., начислена за период
1
на потребление от 26.01.2021г. до 23.02.2021г.; фактура № ФП0306581366/14.04.2021г. за
сумата 165,30 лева, с падеж 05.05.2021г., начислена за период на потребление от
24.02.2021г. до 25.03.2021г.; фактура № ФП0308085104/14.05.2021г. за сумата 137,70 лева, с
падеж 01.06.2021г., начислена за период на потребление от 26.03.2021г. до 25.04.2021г.;
фактура № ФП**********/12.06.2021г. за сумата 93,11 лева, с падеж 01.07.2021г., начислена
за период на потребление от 26.04.2021г. до 25.05.2021г.; фактура №
ФП0310244647/09.07.2021г. за сумата 62,09 лева, с падеж 23.07.2021г., начислена за период
на потребление от 26.05.2021г. до 14.06.2021г.; фактура № ФП0311459273/15.07.2021г. за
сумата 66,05 лева, с падеж 05.08.2021г., начислена за период на потребление от 15.06.2021г.
до 07.07.2021г.; фактура № ФП**********/16.08.2021г. за сумата 92,96 лева, с падеж
07.09.2021г., начислена за период на потребление от 08.07.2021г. до 07.08.2021г.; фактура №
ФП0313397979/15.09.2021г. за сумата 96,38 лева, с падеж 05.10.2021г., начислена за период
на потребление от 08.08.2021г. до 07.09.2021г.; фактура № ФП0314580910/15.10.2021г. за
сумата 93,22 лева, с падеж 05.11.2021г., начислена за период на потребление от 08.09.2021г.
до 07.10.2021г.; фактура № ФП0315724160/15.11.2021г. за сумата 102,97 лева, с падеж
06.12.2021г., начислена за период на потребление от 08.10.2021г. до 07.11.2021г. и фактура
№ ФП0316932007/16.12.2021г. за сумата 127,55 лева, с падеж 05.01.2022г., начислена за
период на потребление от 08.11.2021г. до 08.12.2021г., сумата от 96,13 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021г. до 28.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане. е издадена
Заповед № 720/07.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1363/2022г. по описа на ВРС, 35-ти състав и дружеството е ОСЪДЕНО да заплати
на Р. Т. съдебно-деловодни разноски за поведеното заповедно производство в размер на 100
лева и за разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочва се, че през м.02.2020г. на адреса на потребление на
въззиваемата е бил монтиран метрологично годен електромер с фабричен №
1127021904350128 с нулеви показания по двете тарифи, за което е съставен констативен
протокол от 25.02.2020г. Счита за доказан от проведената СТЕ факта, че фактурираното
количество ел.енергия е по редовно снети показания на процесния електромер, който е
отчитан ежемесечно. Поддържа, че електроподаването към адреса е прекъсвано
неколкократно в следствие незаплащане на консумираната ел.енергия. Оспорва изводите на
съда, че в процесния имот за периода на исковата претенция не е имало потребление на
ел.енергия, за която да се дължи заплащане. Моли обжалваното решение на ВРС да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да се приеме за установено, че процесните
суми за неплатена доставена ел.енергия по издадените фактури за периода от 15.12.2020г. до
16.12.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к.В. *** и лихвата за забава са дължими от потребителя. Моли за
бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
2
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р. С. Т.,
чрез процесуалния и представител. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания доказателствен материал и
в съответствие с приложимите правни норми. Посочва, че на 08.02.2021г.
електроснабдяването на процесния имот е било прекъснато от „Електроразпределение
Север“ АД и е било възстановено едва на 04.02.2022г., след като е отразена смяната на
партидата на името на ответницата и в посочения период не е имало потребление на
ел.енергия в имота, който е бил празен и необитаем. Излага, че в периода от 08.02.2021г. до
24.01.2022г. не е подавала искане за възстановяване на електроподаването, а в случай че е
било налице самоприсъединяване, то това би могло да е следствие на действия на трети
лица, имащи достъп до СТИ. Във връзка с жалби на въззиваемата, на 24.01.2022г. СТИ е
било отново подменено без данни какво се е случило с подмененото. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Р. Т. чрез процесуалния си представител поддържа
възраженията си в отговора на въззивната жалба за това, че в след прекъсване на
ел.захранването на 08.02.2021г. до възстановяването му на 25.01.2022г. в имота не е имало
потребление на ел.енергия. Счита, че дори да е имало нерегламентирано
самоприсъединяване, то не е установено кой и кога го е сторил.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Енерго - Про Продажби”
АД срещу Р. С. Т. с предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1576,16 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода от 15.12.2020г. до 16.12.2021г. както следва: фактура № ФП**********/15.12.2020г.
за сумата 99,82 лева, с падеж 04.01.2021г., начислена за периода от 27.10.2020г. до
26.11.2020г.; фактура № ЛП3228793872/06.01.2021г. за сумата 0,19 лева, с падеж
26.01.2021г.; фактура № ФП0303122639/13.01.2021г. за сумата 156,67 лева, с падеж
01.02.2021г., начислена за периода от 27.11.2020г. до 27.12.2020г.; фактура №
ФП0304277575/15.02.2021г. за сумата 140,41 лева, с падеж 01.03.2021г., начислена за
периода от 28.12.2020г. до 25.01.2021г.; фактура № ФП**********/15.03.2021г. за сумата
141,74 лева, с падеж 01.04.2021г., начислена за периода от 26.01.2021г. до 23.02.2021г.;
фактура № ФП0306581366/14.04.2021г. за сумата 165,30 лева, с падеж 05.05.2021г.,
начислена за периода от 24.02.2021г. до 25.03.2021г.; фактура № ФП0308085104/14.05.2021г.
3
за сумата 137,70 лева, с падеж 01.06.2021г., начислена за периода от 26.03.2021г. до
25.04.2021г.; фактура № 1 ФП**********/12.06.2021г. за сумата 93,11 лева, с падеж
01.07.2021г., начислена за периода от 26.04.2021г. до 25.05.2021г.; фактура №
ФП0310244647/09.07.2021г. за сумата 62,09 лева, с падеж 23.07.2021г., начислена за периода
от 26.05.2021г. до 14.06.2021г.; фактура № ФП0311459273/15.07.2021г. за сумата 66,05 лева,
с падеж 05.08.2021г., начислена за периода от 15.06.2021г. до 07.07.2021г.; фактура №
ФП**********/16.08.2021г. за сумата 92,96 лева, с падеж 07.09.2021г., начислена за периода
от 08.07.2021г. до 07.08.2021г.; фактура № ФП0313397979/15.09.2021г. за сумата 96,38 лева,
с падеж 05.10.2021г., начислена за периода от 08.08.2021г. до 07.09.2021г.; фактура №
ФП0314580910/15.10.2021г. за сумата 93,22 лева, с падеж 05.11.2021г., начислена за периода
от 08.09.2021г. до 07.10.2021г.; фактура № ФП0315724160/15.11.2021г. за сумата 102,97
лева, с падеж 06.12.2021г., начислена за периода от 08.10.2021г. до 07.11.2021г. и фактура №
ФП0316932007/16.12.2021г. за сумата 127,55 лева, с падеж 05.01.2022г., начислена за
периода от 08.11.2021г. до 08.12.2021г., за обект с абонатен № **********, с адрес: гр.
Варна, кв. „В.“, *** и клиентски № **********, сумата от 96,13 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021г. до 28.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
04.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 720/07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело № 1363/2022г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните
се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби” АД, приети на основание чл.
98а ЗЕ. Твърди, че в обекта на потребление на ответника в гр. Варна, кв. „В.“, *** с
абонатен № ********** и клиентски № ********** е отчетено потребление на ел.енергия за
периода от 15.12.2020г. до 16.12.2021г., които не са заплатени от него.
Ответникът Р. С. Т., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявените искове като неоснователни и твърди, че в
периода от 15.12.2020г. до 16.12.2021г. не е била титуляр на партидата за процесния имот,
тъй като е станала такава едва на 25.01.2022г. До този момент клиент на ищцовото
дружество за обекта е била нейната сестра Т.Г.. Твърди още, че ел. захранването в
процесния имот е било прекъснато на 08.02.2021г. и възстановено на 25.01.2022г. след
смяната на партидата на нейно име. За процесния период имотът не е бил ползван и е бил
предлаган за продажба от множество агенции за недвижими имоти. Излага, че при
посещение в имота е установено, че СТИ отчита консумирана ел. енергия, независимо от
прекъснатото подаване и стърчащите от таблото проводници, във връзка с което е подадено
възражение. В отговор на същото ищецът посочил, че ел. захранването в обекта е
прекъснато на 08.02.2021г. и за периода 08.02.2021г. до 24.01.2022г. не е постъпвало искане
за възстановяване на ел. захранване. На 24.01.2022г. СТИ било сменено, а ел.захранване
било възстановено на 04.02.2022г. Посочва, че на 17.02.2022г. имотът е бил продаден,
4
поради което евентуално дължими от ответника биха било само сумите за периода от
04.02.2022г. до 17.02.2022г. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление по чл.410 от ГПК заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД е поискал
издаване на заповед за изпълнение за вземане срещу длъжника Р. С. Т. за сумата от 1576,16
лева дължима за отчетено потребление на ел.енергия за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: гр.Варна, ж.к.В. *** за периода от
27.10.2020г. до 08.12.2021г., за която са издадени процесните 15 фактури в периода от
15.12.2020г. до 16.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022г. до окончателното погасяване на
задължението, както и за сумата от 96,13 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.01.2021г. до 28.01.2022г. Заявлението е уважено и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 720 от 07.02.2022г. по
ч.гр.д.№ 1363/2022г. по описа на ВРС, 35-ти с-в. Длъжникът е възразил срещу дължимостта
на сумите по нея, поради което ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени и приети като доказателства 15 броя фактури за дължими
суми за потребена ел.енергия за обект с абонатен № ********** и известие за обезщетение
за забава в размер на 0,19 лева, издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД, вземането по
които е присъдено със заповедта за изпълнение, с получател Т.И.Г..
Видно от нот.акт № 64/08.02.1989г., Т.И.Г. е собственик по дарение от своята майка
С.И.Г. на апартамент № 50, находящ се в гр. Варна, ЖК „В.“ бл. 36. Видно от представеното
удостоверение н ал.71, наследник по закон на Т.Г., починала на 05.08.2016г. е Р. С..
Видно от съдържанието на писмо-отговор изх.№ 6030967-1/18.03.2022г. от
„Електроразпределение Север“ до Р. Т., същата е подала заявление на 21.01.2022г. за достъп
и пренос на ел.енергия, което е уважено и считано от 25.01.2022г. е вписана като титуляр на
партидата за обекта на мястото на починалата през 2016г. Т.Г.. Р. Т. е уведомена, че
електрозахранването на имота е прекъснато на 08.02.2021г. поради неплатени в срок
задължения, а в периода от 08.02.2021г. до 24.01.2022г. не е постъпвало искане за
възстановяване на електрическото захранване. Поради отчетено потребление на ел.енергия в
имота е направена проверка на адреса и електрозахранването отново е прекъснато на
08.11.2021г. На 24.01.2022г. СТИ на обекта е демонтирано при посочени показатели за
дневна и нощна енергия и е монтирано ново технически изправно СТИ с нулеви показания
по всички тарифи, за което е съставен констативен протокол № 6017527. Ел.захранване е
възстановено на 04.02.2022г.
Видно от представената справка от Агенция по вписванията, Р. С. Т. се е разпоредила
чрез договор за покупко-продажба от 17.02.2022г. на процесното жилище.
5
По делото е представена справка за прекъсванията на електрозахранването на
процесния обект /л.73/ на дати: 08.02.2021г., на 26.05.2021г., на 30.08.2021г. и на
08.11.2021г.
От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза
поддържано в съдебно заседание от вещото лице П.И. се установява, че по партида с кл. №
**********, за обект с аб. № **********, за периода 15.12.2020г. – 16.12.2021г. съществуват
15 бр. неплатени фактури на обща стойност 1576,16 лева, както следва: фактура №
**********/15.12.2020г. за сумата 99,82 лева; фактура № **********/06.01.2021г. за сумата
0,19 лева; фактура № **********/13.01.2021г. за сумата 156,67 лева; фактура №
**********/15.02.2021г. за сумата 140,41 лева; фактура № **********/15.03.2021г. за сумата
от 141,74 лева; фактура № **********/14.04.2021г. за сумата от 165,30 лева; фактура №
**********/14.05.2021г. за сумата от 137,70 лева; фактура № **********/12.06.2021г. за
сумата 93,11 лева; фактура № **********/09.07.2021г. за сумата 62,09 лева; фактура №
**********/15.07.2021г. за сумата 66,05 лева; фактура № **********/16.08.2021г. за сумата
92,96 лева; фактура № **********/15.09.2021г. за сумата 96,38 лева; фактура №
**********/15.10.2021г. за сумата 93,22 лева; фактура № **********/15.11.2021г. за сумата
102,97 лева и фактура № **********/16.12.2021г. за сумата 127,55 лева. Изчислен размерът
на мораторната лихва върху непогасените задължения за периода от деня следващ датата на
падежа до 28.01.2022г. е 96,13 лева. Дадено е заключение, че процесните фактури са
непогасени и са правилно остойностени, съобразно изразходваните количества ел. енергия и
утвърдените цени, съгласно Решение № Ц – 29 от 01.07.2020г. и Решение № Ц – 27 от
01.07.2021г. на КЕВР.
От заключението на проведената по делото Съдебно – техническа експертиза,
поддържана в съдебно заседание от вещото лице К.М. се установява, че е налице редовно
отчитане на ел.енергия по партидата на ответника, която реално е била доставена. Посочва,
че е възможно в хипотеза на намеса в схемата на абоната, да се отчита ел.енергия, без тя да е
потребена от самия абонат, като например при откачане на абоната, друг абонат да се
присъедини чрез мост с неговия електромер и по този начин електромерът да отчита чуждо
потребление /“някой да се е вързал към него“/. Електромерът, който е отчитал
потреблението за кл.№ ********** е монтиран на адреса към 25.02.2020г., като същият е
вписан в Държавния регистър на одобрените СТИ и се намира в метрологична годност с
последна проверка от 2019г. Вещото лице е посочило, че СТИ е отчитало ежемесечно
доставка и потребление на ел.енергия в процесния период, както и преди и след него.
Електрозахранването е било прекъснато на 08.11.2021г. поради неплатени сметки, а след
това още няколко 3 пъти, последно на 08.11.2011г., което вещото лице свързва с евентуални
нерегламентирани присъединявания.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Д.Т. и
М.Т.С..
От показанията на свидетеля Т. - син на Р. С. се установява, че от м.09.2021г. е
започнало предлагането на нейния апартамент за продажба, във връзка с което той бил
6
упълномощен. Посочва, че електричеството в апартамента било спряно от края на 2020г. за
неплатени няколко сметки. Във връзка с предстоящата продажба на имота била направена
справка в „Енерго-Про“, при която било установено, че се дължи сума от около 1800 лева за
1 година. Свидетелят поискал да бъде направена проверка, във връзка с която като
пълномощник на майка си инициирал процедура по промяна на титулярството на партидата
– от името на леля му Т., на майка му Р.. Свидетелят лично направил оглед на електромера и
установил, че е откачен от мрежата и около него стърчали кабели, но лампата на
електромера светела, което означавало, че има захранване. При проверка се установило, че
СТИ отчита потребление на ел.енергия. Посочва, че от края на 2020г. имотът е напълно
празен, без вещи, без електроуреди. При посещенията му след м.09.2021г. /4-5 пъти/
констатирал, че в имота няма ток. Захранването било възстановено през 2022г., след
продажбата на имота.
Свидетелят М.С. посочва, че е бил брокер при продажбата на имота на ответницата в
ж.к.“В.“ бл.36 и го е посещавал над 10-15 пъти за периода от 2021г. до м.01.2022г. В имота
имало само няколко стари мебели в кухнята /шкафове и маса/, без други вещи и уреди, но
нямало ток и когато се налагало да се правят огледи след работно време използвали фенерче.
Посочва, че е бил предупреден от собствениците, че в имота няма ток.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в рамките на законоустановения
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.414 ГПК от заповедния
съд.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
В тежест на ищеца с оглед наведените в исковата молба твърдения е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между
него и ответника, по силата на което е престирал, както и съществуването на вземане за
цената на реално доставена на ответника – потребител електрическа енергия за посочения
период 15.12.2020г. – 16.12.2021г. за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адрес на потребление: гр.Варна, ж.к.В. ***, както и лихвата за забава върху
нея.
Съдът намира за доказано, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка
по повод доставката и продажбата на ел.енергия за посочения обект. Ответникът е пасивно
материалноправно легитимиран по предявения иск в качеството му на собственик на имота
/единствен наследник на титуляра на партидата Т.Г./ за процесния период.
7
Съгласно § 1, т. 41 „б“ ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съобразно
дефиницията по § 1, т. 27 „г“ „краен клиент” е клиент, който купува ел. енергия за собствено
ползване. Чл.4, ал.1 от приложените ОУ посочват, че потребител на ел. енергия е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
В чл.16, т.3 от общите условия е предвидено задължение за потребителя за писмено
уведомяване на доставчика, в 6 – месечен срок от датата на всяка настъпила промяна на
предоставени от клиента лични данни и/ или настъпили промени в обстоятелствата,
фактически и правни отношения, касаещи клиента и/ или ползвания от него обект.
Независимо от това, че ответникът Р. Т. не е изпълнила задължението си да заяви в указания
срок новонастъпилото обстоятелство – промяната в собствеността на електроснабдявания
имот, същата е задължена за доставената ел.енергия в този имот в качеството и на
собственик и потребител на електрическа енергия.
Спорен по делото е въпросът за изправността на дружеството доставчик в рамките на
исковия период м.12.2020г. до м.12.2021г. по задължението му да доставя електроенергия до
обекта на потребление. За установяване на факта по доставяне на ел. енергия въззивникът –
ищец е представил 15 броя фактури, в които са обективирани претендираните вземания за
доставена електроенергия за процесния период. Същите са едностранно подписаните от
ищеца и не обосновават по пълен и категоричен начин извършването на доставка на
електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот. Фактурите не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства,
когато същите са оспорени, доколкото в качеството им на частни свидетелстващи документи
по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ГПК, обективират изгодни за техния издател факти. В този
смисъл притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, но не и
материална такава. Поради тези правни съображения и само на база на представените
фактури съдът не приема за установен фактът на доставката на ел.енергия до обекта с
абонатен № **********.
Дължимата от крайния потребител цена се заплаща съобразно количеството на
доставената услуга, измерена със средство за техническо измерване. Едва с извършване на
доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на
купувача.
Релевантните възражения на ответника срещу дължимостта на процесните суми, за
които е издадена заповедта за изпълнение са от една страна, че ответникът не е потребявал
фактурираните количества ел.енергия за процесния период, а от друга, че самото
електрозахранване на обекта на ответника е било прекъснато от служители на
„Електроразпределение Север“ АД на 08.02.2021г. поради неплатени в срок задължения и в
периода от 08.02.2021г. до 24.01.2022г. не е постъпвало искане за възстановяване на
електрическото захранване, респективно не е възстановявано по инициатива на доставчика.
8
Ангажираните по делото доказателства установяват, че СТИ отчитало потреблението
в имота за процесния период е електрoмер с № 1127021904350128, монтиран на 25.02.2020г.
Същият съгласно заключението на проведената СТЕ е в срок на метрологична годност, с
последна проверка от 2019г. Електрозахранването към имота на ответника е било
прекъснато на 08.02.2021г. поради неплатени сметки, а след това е било прекъсвано още 3
пъти, поради отчитане на потребление, чиято цена не се плаща от абоната. Наличието на
потребление при спряно електрозахванване вещото лице обяснява с възможна намеса в
схемата на свързване на абоната, при която друг абонат се присъединява нерегламентирано
чрез мост към електромера на ответника, като по този начин се отчита чуждо потребление
или пък е налице самоприсъединяване на абоната.
В подкрепа на твърденията на ответника, че в обекта в гр.Варна, ж.к.В. *** не е
имало източници на потребление на ел.енергия са събрани и гласни доказателства.
Разпитаните свидетели еднозначно посочват, че за целия процесен период жилището е било
свободно от всякакви мебели и уреди, а отделно от това не е имало и осветление поради
прекъснатото електрозахранване. И ако показанията на св.С. Т. следва да се ценят по реда на
чл.172 от ГПК като произходящи от небезпристрастен свидетел в качеството му на син на
ответницата, то показанията на свидетеля М.С. брокер на имота в процесния период са
изцяло незаинтересовани и безпристрастни, произходящи от лице с преки и лични
впечатления от имота и неговото състояние. Същият посочва, че при многократните му
посещения в имота през процесния период, във всички помещения не е имало мебели, нито
уреди, нито ток, а огледите в по-тъмната част от деня са извършвани с фенерче. Показанията
не са изолирани се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, поради което
съдът ги поставя в основата на правните си изводи.
На база изложеното следва да се направи извод за недоказаност на елементите от
фактическия състав на иска, а именно наличието на реална доставка на електроенергия до
имота на ответника и нейното потребяване от него. При доказано прекъсване на
електроподаването от страна на енергийното дружество, в тежест на ищеца е било да
установи, че въпреки спирането, абонатът се е самоприсъединил нерегламентирано, така че
отчетеното от неговото СТИ количество ел.енергия е реално доставена нему, а не другиму.
Доказване на този факт, както и на цялостно изпълнение на задълженията на ищеца да
достави фактурираното количество ел.енергия не е проведено успешно, което обуславя
извод за неоснователност на предявения иск за установяване дължимостта на сумите по
фактурите, а така също и на акцесорния иск за установяване дължимостта на лихвите за
забава върху тях.
Настоящият съдебен състав достига до идентични изводи с тези на
първоинстанционният съд, поради което решението му се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна Р.
С. Т. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и
9
съдействие № 422640/03.04.2023г. Същото не е прекомерно, а е под минимума определяем
по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за предявените установителни искове.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198 от 20.01.2023г. по гр.д. № 5190/2022г. по описа на
ВРС, 35-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „В.“ *** сумата от 550
/петстотин и петдесет/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10