Р Е Ш Е
Н И Е
Номер шестнадесети септември Година 2016 София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На двадесет и седми юни
Година 2016
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1. К. .Т
2. А. И.
Секретар А.П.
Прокурор Й. П.
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В.н.о.х. дело № 379 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК,
образувано по жалба от защитника на подсъдимия В.П.Г. срещу присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 846/2014 г. по описа Районен съд – Б..
С атакуваната присъда
подсъдимият В.П.Г. *** е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание пробация, индивидуализирано при
условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК.
Недоволен от постановения
съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя служебен защитник – адв. М.К.
- в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата си по чл. 318, ал. 3 НПК е
подал жалба с искане да се измени присъдата в частта относно наказанието, като
се намали срока на наложеното наказание пробация. В подкрепа на това искане се
сочи „съдействието на подсъдимия за изясняване на фактическата обстановка“ и
липсата на финансови възможности за погасяване на задълженията му за издръжка,
дължима на децата му. Поддържа се, че първият съд неправилно е отчел като
отегчаващо обстоятелството, че подсъдимия към момента изтърпява наказание
„пробация“, наложено му по друго предходно осъждане.
Няма надлежно заявени
доказателствени искания.
Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на СОП оспорва жалбата, като счита, че
обжалваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло. Поддържа
доводи за справедливост на наложеното наказание.
Защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
Подсъдимият иска да се
намали размера на наложеното му наказание пробация.
Съдът, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по правилата на Глава двадесет и седма НПК.
Анализът на събраните в досъдебното производство
доказателства налага извода, че самопризнанието на подсъдимия изцяло се
подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно, установяват
изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,
възприета и от районния съд.
Въззивната
инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации и изводи на първия съд
и затова счете, че не се налага подробното им преповтаряне, още повече че по
делото няма въведен спор по фактите, до които се отнася и самопризнанието на
подсъдимия.
Установено е, че с определение от 25.11.2013
г., с което е одобрена спогодба по г.д. № 925/2013 г. на районен съд гр. Б.,
влязло в сила на 25.11.2013 г., подсъдимият е бил осъден да издържа свои
низходящи, като плаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. на сина си П. В. П.
с ЕГН: ********** и ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. на дъщеря си М. В.
П. с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител В. Ц. Н..
Установено е, че за времето от 25.11.2013 г. до 29.08.2014 г. подсъдимият не е
внесъл нито една месечна вноска за дължимата издръжка на децата си, а именно
десет месечни вноски на обща стойност 1 200 лв. за издръжка на сина си П.
и десет месечни вноски на обща стойност 1 000 лв. за издръжка на дъщеря си
М. или и за двете деца общо 2 200 лв.
Първоинстанционният
съд, като е установил правилно фактическата обстановка, е достигнал до правилни
изводи относно правната й квалификация, които се споделят изцяло от настоящата
инстанция, като и по този въпрос не съществува спор между страните. С
посоченото деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК.
Първият
съд е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на
обективните и субективни признаци на престъплението и авторството на
подсъдимия. В тази насока въззивният съд няма какво да промени или добави към
изложеното от първия съд и напълно се съгласява с него.
На следващо място,
преценката на районния съд по отношение наказанието на подсъдимия е съобразена
със законовия механизъм за определянето му, предвиден с оглед процедурата по
чл. 371, т. 2 НПК, при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл. 373,
ал. 2 НПК, в случаите на чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна
присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК. В случая при
индивидуализацията на наказанието първият съд е констатирал многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и позовавайки се на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.
„б“ НК, като, макар и непрецизно формулирано, става ясно, че е заменил
алтернативно предвиденото за извършеното престъпление в разпоредбата на чл.
183, ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“.
Въззивният съд не
споделя проявената от първоинстанционния съд снизходителност към подсъдимия,
който очевидно неоснователно е подценил по-високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, произтичаща от обремененото му съдебно
минало, но поради липса на протест на прокурора в тази част, въззивният съд не
би могъл да упражни правомощията си по чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК.
По важното е, че при
приложението на избрания от първия съд законов механизъм за определяне на
наказанието първият съд е нарушил материалния закон. За извършеното
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е предвидена алтернативна санкция – „лишаване
от свобода до една година“ или „пробация“, - при което приложението на чл. 55 НК изисква да се замени най-лекото от алтернативно предвидените наказания,
което е „пробация“, а не както е сторил районният съд, заменяйки по-тежкото
алтернативно наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“, с което неправилно е
приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Правилното приложение на материалния
закон в случая изисква приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„в“ НК като наказанието „пробация“ се замени с наказание глоба в границите,
посочени в същата разпоредба – от 100 лв. до 500 лв. Отчитайки обстоятелството,
че подсъдимият е безработен, размера на наказанието глоба, която следва да му
се наложи, въззивният съд определя на 300 лв., като в този смисъл следва да се
измени присъдата.
Изложеното
въвежда основанията по чл. 337, ал.1, т. 2 НПК за изменение на присъдата като
се отмени в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на
подсъдимия е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два
пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на
обществото – по 150 часа годишно за срок от две години и вместо това му наложи
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева.
В
пределите на извършената въззивна проверка по чл. 314 НПК не се установяват други
основания за изменяване или отменяване на обжалвания съдебен акт, при което
същият следва да бъде потвърден изцяло в останалата му част.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.1, т. 2 НПК Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 846/2014 г. по описа Районен съд –
Б., като я отменя в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК
на подсъдимия В.П.Г. е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два
пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото
– по 150 часа годишно за срок от две години и вместо това му налага на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.