Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Перник, 31.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, I касационен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Е.
В. и с участието на прокурор М. Л.** от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 83 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Б.Г.Г., чрез адв. Я.С. *** срещу Решение № 187 от
11.03.2022г., постановено по АНД № ** по описа за 2022г. на Районен съд – П..
С обжалваното
решение е потвърден електронен фиш серия К № 4927070, с който на Б.Г.Г., ЕГН **********,
в качеството му на законен представител на „**“ ООД, ЕИК ** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон затова,
че на 06.06.2021г. в 23:46 часа, в гр. П., кв. **, ПП 1-6, км.75+600, до
автоморга JM при
общовалидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR1-M, с радар № 632, монтирано в
полицейски автомобил, в стационарен режим е заснет товарен автомобил „**“ с
рег. № ** със скорост от 63 км/ч, при което превишението е 13 км/ч.
Касационният
жалбоподател моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по
същество, като отмени електронния фиш. Твърди,
че приложеният протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/25.10.2019г. не е попълнен коректно. Твърди, че по делото е приложена снимка, която е неясна и
нечетлива и не може да се разчете регистрационен номер
на заснетия автомобил. Претендира
се присъждане на съдебни разноски, сторени пред първата и пред касационната
съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от адв. Я.С., която поддържа жалбата и моли съда да
отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
се представлява от гл. юрисконсулт З. В.**. Оспорва касационната жалба. Иска
съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – П. дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
приема следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на 06.06.2021г. в 23:46 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна
радарна система тип TFR1-M, с радар № 632, монтирано в полицейски автомобил, било заснето движението на товарен автомобил с рег.
№ **, който се
движел в участъка на км.75+600, до автоморга JM,
кв. **, гр. П. със скорост от 66 км/ч. Максимално
разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 50 км/ч. При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на "**" ООД, ЕИК **. Тъй като
юридическото лице се представлява поотделно от двама управители – Б.Г.Г. и Росен Димитров Харалампиев, с оглед чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, в чието отсъствие, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден
процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч,
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100
км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 63 км/ч, т. е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 13 км/ч, поради което и за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50
лв.
Съдът приел, че така изложената фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства и приложения снимков материал,
който представлява клип с № 12078 който съдържа заснети четири броя статични
изображения.
При така установените факти съдът направил
извод, че съставеният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. От материалноправна страна,
от анализа на доказателствата съдът счел, че се потвърждават по несъмнен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш. Съдът изложил мотиви,
че конкретно е посочено и мястото на
извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, тъй като
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на деянието е в населено място -
ПП І-6, в участъка на км 75+600, до автоморга JM, намиращ се в гр. Перник, кв. **,
в посока на движение към гр. София, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Въз
основа на приобщените доказателства съдът направил извод, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на
особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на
електронен фиш. Приел е, че от съдържанието на надлежно
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
видно, че в него са попълнени всички необходими реквизити, а именно: посочена е
структурата – ОД на МВР П.**, на чиято територия е установено и заснето
нарушението, посочен е номерът и видът на автоматизираното техническо средство
- TFR1-M 632, посочена е датата на използване на същото –06.06.2021 г.,
посочено е ясно и недвусмислено мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС – от гр. Р.** към гр. С.**, общото ограничение от 50 км/ч,
отразен е режимът на измерване – стационарен и посоката на задействане на АТСС
– приближаващ, посочен е и номерът на служебния автомобил, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че по делото не се установява по несъмнен начин, че засечената скорост от
автоматизираното техническо средство е именно на автомобила, посочен в ЕФ, тъй
като, макар и да не е добро качеството
на четирите кадъра на снимковия материал, който е снет от записания клип №
12078, тъй като записът е направен в тъмната част на денонощието – 23: 46 часа,
същите ясно установяват, че няма светлини от фарове на повече от един
автомобил, което да поставя под съмнение достоверността на факта, че
фиксираната от автоматизираното техническо средство скорост е именно тази на
автомобила, посочен в ЕФ.
Касационната инстанция счита така
постановеното решение за неправилно, тъй като решаващият съд не е оценил и анализирал
правилно приобщените доказателства, въз основа на тази неправилна оценка е достигнал до
неправилни изводи. Безспорно е
установено от приобщените по делото пред ПРС доказателства, че нарушението е
заснето със стационарна система за видеоконтрол, която по правило е
предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за
движение, при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за
последващо използване на съпътстващата информация от измерването. Измерването и регистрирането на скоростта, и
записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и
работните режими на системата са криптирани и вградени в доказателствения
видеоматериал. По този начин всяко едно нарушение на правилата за движение
автоматично се записва и съхранява като
отделен файл, а за целите на съдебните производства по обжалване на издадените
ЕФ се разпечатва на хартия във формата на снимка. При това, при установяване на
нарушенията не участват контролните полицейски органи, те нито спират, нито
проверяват водача на автомобила,
нарушението се установява единствено въз основа на записа от системата радар-камера-компютър. Затова и
разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП постановява, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
В конкретния случай основателно е
възражението в касационната жалба, поддържано и пред РС, че приобщените по делото от
стационарната камера снимки са абсолютно неясни, виждат се само фарове
на автомобил, неразчетим регистрационен номер и от тях не може да се установи нито марката, нито модела, нито дори
вида на автомобила, още по-малко регистрационния номер или други
индивидуализиращи данни, от които може да се почерпи информация относно управлявания автомобил. Те не носят информацията, релевантна
за ангажиране отговорността на лицето, управлявало автомобила или собственик на
същия. Това действително е довело до неразпознаваемост на автомобила и на това
основание -
до невъзможност същия да бъде
индивидуализиран. При положение, че снимката е единственото доказателствено
средство в хипотезата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, въз основа на която се ангажира
отговорността за управление на автомобил със скорост над допустимата за
съответния пътен участък, а конкретната приложена по делото снимка не
съставлява годно доказателствено средство, неправилни се явяват изводите на
решаващия съд, че нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е
ангажирана отговорността на касатора. На това основание оспореното решение и
потвърденият с него ЕФ следва да се отменят, като не следва да се обсъждат
останалите наведени в касационната жалба оплаквания.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като основателно се преценява
искането на касатора за присъждане на
съдебни разноски пред първата и касационната инстанция. Същите са доказани в
размер на 600
лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение общо за двете съдебни
инстанции, съобразно представен договори за правна защита и съдействие, с
данни, че същото е внесено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав
на Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 187 от 11.03.2022г. постановено по АНД № **
по описа за 2022г. на Районен съд – П.**, и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4927070, с
който на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „**“
ООД, ЕИК ** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – П.** да заплати на Б.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 600 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/