О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…….07.2018 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 985/2018 г. по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 26141/18.04.2018 г. от А.Д.Р.,
ЛНЧ **********, с местожителство ***, в качеството на подпомагаща страна срещу Решение
№ 1108/16.03.2018 г., по гр.д. № 6997/2017 г., на ВРС, XLI с., с което „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Черни връх“, № 51 Д е осъдено да заплати на А.Н.К.,
ЕГН **********,***, сумата 2000.00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и телесни
увреждания, вследствие на ПТП на 17.12.2016 г., по вина на А.Р., като водач на
л.а. „БМВ”, ДК № В6534КН, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата увреждането – 17.12.2016 г. до окончателното й изплащане,
на осн. Чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за
постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита,
че ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на третото
лице за назначаване на експертиза, която да даде отговор на поставената задача.
Сочи, че съдът неправилно е кредитирал СТЕ и не е обсъдил показанията на св.
Иванов и К., дадени по нахд № 5925/2017 г. на ВРС.
Прави извод за допуснати пороци при оценка на доказателствения
материал. Излага, че първоинстанционния съд е
присъдил необосновано висок размер на обезщетение, което следвало да бъде
определено в границите на 500.00 лв. Прави доказателствени
искания. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на предявения иск, в условията на евентуалност намаляване на размера
на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна А.Н.К., депозира писмен
отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че твърдяното от въззивника процесуално нарушение не е допускано от съда,
който се е съобразил със становището на вещото лице, че отговор на поставените
му задачи не може да бъде даден. Счита, че от събраните в хода на
производството доказателства се установяват предпоставките за ангажиране на
отговорността на прекия причинител на вредите, поради което оплакванията за
несъответствие между събраните доказателства и изводите на съда намира за
неоснователни. Още сочи, че определения размер на обезщетението е справедливо и достатъчно да репарира
причинените вреди. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт.
В
срока по чл. 263, ал. 1 КЗ, подпомаганата страна – ответник „ЗК Лев Инс“ АД, не депозира писмен отговор.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 и чл. 275, ал. 2 ГПК.
По доказателствените искания
на въззивника, съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното
производство е налице забрана за събиране
на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се
касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска
събирането на доказателствата, които не са били
допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения.
С въззивната жалба са направени доказателствени
искания в условията на евентуалност – за назначаване
на СЕ и за допускане на оглед на движима вещ. Първото доказателствено искане е
обосновано с допуснато процесуално нарушение от страна на ВРС, изразяващо се в
отказ да бъде назначен експерт с необходимата компетентност, който да изпълни
поставената задача. В действителност такова нарушение не е налице. Искането на въззивника е било удовлетворено и впоследствие
определението в тази част отменено. Основанието за последното е депозирана
молба от назначеното вещо лице, в която е посочено, че на поставените въпроси
не може да се даде категоричен отговор чрез представените видеоматериали, тъй
като кадрите не съдържат достатъчно или никакви данни, които да дават отговор
на задачата. Следва да бъде посочено, че поначало видеоматериалите не попадат
сред допустимите доказателства по ГПК, за разлика от НПК. Така поставената от въззивника задача би довела до това вещото лице да прави
изводи, каквито са от компетентността на съда и то без съда да има възможност
да възприеме непосредствено видеоматериала, поради което се явява недопустима,
а искането за назначаването й неоснователно. Евентуалното доказателствено
искане за допускане на оглед на движима вещ – флаш-памет
се преценява от въззивния състав като преклудирано. От материалите по делото се установява, че
такова искане не е било релевирано в хода на първоинстанционното производство, поради което отправянето
му едва с въззивната жалба е несвоевременно и не може
да доведе до уважаването му.
По изложените съображения направените с въззивната жалба доказателствени искания, не следва
да бъдат уважавани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх.
№ 26141/18.04.2018 г. от А.Д.Р., ЛНЧ **********, с местожителство ***, в
качеството на подпомагаща страна срещу Решение № 1108/16.03.2018 г., по гр.д. №
6997/2017 г., на ВРС, XLI с., с което „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черни връх“, № 51 Д е осъдено да
заплати на А.Н.К., ЕГН **********,***, сумата 2000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и телесни увреждания,
вследствие на ПТП на 17.12.2016 г., по вина на А.Р., като водач на л.а. „БМВ”,
ДК № В6534КН, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
увреждането – 17.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на СЕ и евентуалното искане за
извършване на оглед на движима вещ – флаш-драйв.
НАСРОЧВА в
съдебно заседание на 26.09.2018 г., 13.30
ч., за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.