Р Е Ш Е Н И Е
№ 260590 / 20.5.2021г.
гр. Перник, 20.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5445 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу А.И. О. /А./, с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 354.02 лева, представляваща ¼ от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ
размер от 1416.06 лева, за имот – *****, от които главница в размер на 323.47
лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. /представляваща ¼
от общата главница за периода в размер на 1293.89 лева/, и 30.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. вкл.
/представляваща ¼ от обезщетението за забава за периода в размер на
122.17 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. По тези съображения се иска претенциите да
бъдат уважени.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, удостоверение за наследници на И.О.В. – починал на 24.05.2016 г., писмо
от Община Перник с приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и
Решение № 519/08.06.1999 г. по гр.д. № 4104/1998 г. на Пернишкия РС. Иска се
задължаване на ответника да представи документ за собственост и извършване на
експертизи.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен отговор. В
подаденото по ч.гр.д. № 2152/2020 г. по описа на Пернишкия РС, въз основа на
което е образувано настоящото производство, възражение от длъжника /ответник/ е
посочено, че вземанията по заповедта за изпълнение не се дължат.
В съдебно
заседание, проведено на 26.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца заявява,
че преди съдебното заседание ответницата е изплатила изцяло претендираните
по делото суми. В тази връзка заявява, че не претендира разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява в насроченото по делото заседание за 26.04.2021
г.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1333/27.05.2020
г. по ч.гр.д. № 2152/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение срещу същата. Исковете са с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна
енергия, за посочения по-горе имот.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
По настоящото дело не се спори, че между
страните е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. Не се спори
и че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно не се оспорва и нейната стойност. В насроченото по делото заседание
ищецът заявява, че ответницата преди заседанието е платила изцяло процесните
суми. Направеното плащане на процесните суми следва да бъде съобразено от съда
като нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане.
По исканията за разноски на страните:
Процесуалният
представител на ищеца заявява изрично, че не претендира разноски.
Ответницата
не претендира разноски и не представя доказателства да е направила такива.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу А.И. О. /А./,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 354.02 лева,
представляваща ¼ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия в общ размер от 1416.06 лева, за имот – *****, от които
главница в размер на 323.47 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл. /представляваща ¼ от общата главница за периода в размер на 1293.89
лева/, и 30.54 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г. вкл. /представляваща ¼ от обезщетението за забава за
периода в размер на 122.17 лева/, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2152/2020 г. по
описа на Пернишкия РС – поради извършено плащане на процесните вземания от
ответницата в хода на исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 2152 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.